№ 5130
гр. С., 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110164558 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Б. Х. Г., Х. М. Г. и Р. М. Г.
срещу С. Б. З. и И. М. Д. - З.а.
Ищците твърдят, че с нот. акт № 118 от 15.11.1993г. М. Г. и Б. Г. закупили от С. Т.
и Л. Т. празно неурегулирано дворно място с площ от 550 кв. м., представляващо
реална част от имот с пл. № 368 по кад. лист № А-2-8-Г и № А-2-8-Б, заснет през
1992г. от неодобрения кад. план на гр. С., с. И., м. „Н. с.“, цялото с площ от 4500 кв. м.,
при съседи на целия имот - Х. В., В. Д. и ТКЗС, а на новообразувания по скица - от две
страни С. Б. З., път и ТКЗС. Закупеният имот бил нанесен в неодобрения кад. план
като поземлен имот с пл. № 595. М. Г. починал на 04.01.2019г., като оставил за свои
законни наследници съпругата си Б. Г. и двамата си синове Х. и Р. Г.и. Посочват, че
ответниците били собственици на съседни на имота на ищците имоти, закупени от
същите праводатели, а именно: 1/ празно неурегулирано дворно място с площ от 1000
кв. м., представляващо реална част от имот с пл. № 368, което било нанесено в
неодобрения кад. план като ПИ с пл. № 596; и 2/ празно неурегулирано дворно място с
площ от 675 кв. м., представляващо реална част от имот с пл. № 368, което било
нанесено в неодобрения кад. план като ПИ с пл. № 600. Със заповед от 04.06.1996г. на
гл. архитект на С. било одобрено частично изменение на застроителния и
регулационен план на с. И., с който се създавал нов кв. 11 и за имота на ищците и
имотите на ответниците се отреждали индивидуални урегулирани парцели, както
следва: за ищците е отреден УПИ XIII-595, a за ответниците УПИ XII-600 и УПИ IX-
596. Съгласно изменението на ЗРП, вътрешните регулационни граници между УПИ на
страните съвпадали напълно с имотните граници между тях така, както били заснети
през 1992г. и нанесени в неодобрения кад. план и както са описани в нотариалните
актове на страните. В одобрените кадастрални карти и регистри имотът на ищците бил
нанесен като ПИ с идентификатор № ************* с площ от 505 кв. м., а имотите
на ответниците като ПИ с идентификатор № 32216.2291.596 с площ от 961 кв. м. и ПИ
с идентификатор № ************** с площ от 690 кв. м. Ищците посочват, че
1
границите в одобрената кадастрална карта не съответстват на границите на имотите по
неодобрения кад. план, съответно по действащия дворищно-регулационен план и е
налице грешка в нея, както следва: 1/ част от имота на ищците с площ от 49 кв. м.,
защрихована по т. 1-2-3-4-5-1 от приложена комбинирана скица, е заснета и погрешно
нанесена в КККР като част от ПИ № 32216.2291.596; 2/ част от имота на ищците с
площ от 41 кв. м., защрихована между т. 3-4-6-7-8-3 от приложена комбинирана скица,
е заснета и погрешно нанесена в КККР като част от ПИ № **************. Считат, че
улично-регулационният план, приет със заповед от 19.11.1985г., е неприложен, тъй
като не е издадена заповед за отчуждаване на част от собствения на ищците имот за
улица, не са извършвани оценки на частите и не е изплащано обезщетение. Дворищно-
регулационният план пък не предвиждал придаваеми части между имотите на
страните. Поради това, границите между имотите в КККР следвало да бъдат отразени
така, както са отразени по неодобрения кад. план. Инициирали процедура по
изменение на кадастралната карта, но било установено, че е налице спор за материално
право.
С оглед изложеното, молят за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици
при дялове 2/3 (4/6) ид. части за Б. Г. и по 1/6 ид. ч. за Х. и Р. Г.и на следните части,
погрешно нанесени в КККР като прилежащи към имотите на ответниците, както
следва:
1/ част от имота на ищците с площ от 49 кв. м., защрихована по т. 1-2-3-4-5-1 от
приложена комбинирана скица, заснета и погрешно нанесена в КККР като част от ПИ
№ 32216.2291.596;
2/ част от имота на ищците с площ от 41 кв. м., защрихована между т. 3-4-6-7-8-3
от приложена комбинирана скица, заснета и погрешно нанесена в КККР като част от
ПИ № **************, както и ответниците да бъдат осъдени да предадат
владението на описаните реални части.
Ответниците са подали отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Признават, че ищците са придобили на 15.11.1993г. чрез покупка празно
неурегулирано място, представляващо реална част с площ от 550 кв. м. от имот пл. №
368, а ответниците на 26.10.1993г. чрез покупка, в условията на съпружеска
имуществена общност, две реални части от същия имот с площ от 1000 кв. м. и 675 кв.
м. Посочват, че с одобрените със заповед от 09.11.1985г. РЗП имотите не са били
урегулирани като самостоятелни парцели. Със заповед от 04.03.1996г. притежаваните
от тях реални части били урегулирани за първи път като самостоятелни парцели, за
които били oтредени парцели с № IX-596 и № XII-600. Твърдят, че след закупуване на
имотите през 1993г. ги оградили с телена ограда с метални колове, като оградата била
поставена през лятото на 1995г. Посочват, че ответниците не са оспорвали оградата и
нейното местоположение, включително към одобряване на действащата КК. Изтъкват,
че владеят процесните реални части от 41 кв. м. и 49 кв. м. като свои и са ги
придобили с изтекла 10-годишна придобивна давност още преди 2012г. Считат, че не е
налице грешка в КККР.
С оглед изложеното, молят за отхвърляне на предявените искове.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери следното:
По делото не е спорно и е отделено за безспорно с доклада по чл. 146 ГПК, че с
нот. акт № 118 от 15.11.1993г. М. Г. и Б. Г. закупили от С. Т. и Л. Т. празно
неурегулирано дворно място с площ от 550 кв. м., представляващо реална част от имот
2
с пл. № 368 по кад. лист № А-2-8-Г и № А-2-8-Б, заснет през 1992г. от неодобрения
кад. план на гр. С., с. И., м. „Н. с.“, цялото с площ от 4500 кв. м., а ответниците
закупили с нот. акт от 26.10.1993г. празно неурегулирано дворно място с площ от 1000
кв. м., представляващо реална част от имот с пл. № 368, което било нанесено в
неодобрения кад. план като ПИ с пл. № 596 и празно неурегулирано дворно място с
площ от 675 кв. м., представляващо реална част от имот с пл. № 368, което било
нанесено в неодобрения кад. план като ПИ с пл. № 600; че към момента на покупката
ответниците са били в брак и имотите са придобити в режим на съпружеска
имуществена общност; че М. Г. е починал и е оставил за свои законни наследници
тримата ищци - съпруга и две деца. В проведеното открито съдебно заседание е
отделено за безспорно, че поставената между имотите ограда е по границите на
действащата кадастрална карта, като оградата съществува и към настоящия момент и
спорните реални части се владеят от ответниците.
Досежно началния момент на поставяне на оградата и установяване на владение,
по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Я. Д. Д.. Същият
посочва, че през 1995г. изградил телена ограда с бетонни основи по външната част на
имота на ответниците. Посочва, че към 1995г. между имотите на страните вече била
изградена телена ограда с колци и тази ограда не е местена.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-техническа експертиза,
която не е оспорена от страните и съдът възприема като обективно и компетентно
дадена. От нея се установява, че първият кадастрален план за с. И. е от 1985г. и е
ползван като кадастрална основа на регулационния план. За територията на с. И. със
Заповед № РД-50-381 от 19.11.1985г. е одобрен регулационен план, като в
кадастралната основа на първоначалния вариант на плана имотите на страните не са
били нанесени, а е бил нанесен голям имот с пл. № 368. След 1993 г. в изработения нов
кадастрален план са нанесени имотът на ищците, съставляващ ПИ с пл. № 595, и
имотите на ответниците – ПИ с пл. № 596 и ПИ с пл. № 600, които имоти са били
отразени и в архивния неодобрен кадастрален план, поддържан в цифров вид до
влизане в сила на КККР. Налице е изменение на регулационен план със Заповед № РД-
09-50-51/04.06.1996 г., с което изменение за имотите на страните са отредени УПИ с
вътрешни регулационни граници по границите на ПИ от кадастралната основа на
плана (л. 23 и л. 24 от делото и приложение № 5 и 5а към експертизата). Това е и
действащият регулационен план за имотите на страните. Отредените за тях УПИ са
нанесени с червени и сини линии на Приложение № 6 към експертизата. Със Заповед
№ РД-18-12/17.01.2012 г. е одобрена действащата кадастрална карта за района. По
отношение на имотите на страните, отразените в КККР огради се различават изцяло -
по всички граници, спрямо нанесените в кадастралния план имоти. Границите на
имотите по КККР са означени с черен цвят на приложение № 6 към експертизата.
Съобразно експертизата, действащ към момента е регулационният план от 1985г.,
с изменението му от 1996г., като по този план не се установяват
придаваеми/отчуждаеми площи между имотите на страните, тъй като границите на
УПИ, отредени за имотите на страните по регулационния план, са предвидени да
минат по нанесените в кадастралната му основа имотни граници. Вътрешните граници
между имотите на страните по неодобрения кадастрален план от 1993 г. на гр. С., с. И.,
местността „Н. с.“, съответстват изцяло на вътрешните регулационни граници между
тях по действащия регулационен план на с. И., одобрен със Заповед № РД-50-09-
381/19.11.1985 г., след частичното му изменение със Заповед № РД-09-50-51/04.06.1996
г. на Главния архитект на С., с което изменение за имотите на страните, които не са
съществували към момента на одобряване на плана от 1985 г., се отреждат
индивидуални парцели (УПИ). Границите на имотите на страните по делото, отразени
3
в действащата КККР, не съответстват на границите между имотите на страните по
неодобрения кадастрален план на гр. С., с. И., местността „Н. с.“ от 1993 г. и не
съответстват на вътрешните им регулационни граници по действащия и одобрен
регулационен план на с. И. със Заповед № РД-50-09-381/19.11.1985 г., и частичното му
изменение със Заповед № РД-09-50-51/04.06.1996 г. на Главния архитект на С..
Според експертното заключение, с оглед обстоятелството, че имотите на страните
по КККР са съседни един на друг, както и имотите по неодобрения кадастрален план и
по действащия регулационен план са съседни един на друг, то не може да има
навлизане (припокриване) между два съседни имота от един и същи план. Поради
тази причина вещото лице е изчислило припокриването (навлизането) в имота на
ищците по кадастралния план от 1993 година (ПИ 595) на имотите на ответниците по
действащата кадастрална карта, тъй като такова навлизане е налично и същото е в
резултат на различието в границите на имотите по двата източника. Имотът на
ответниците по действащата КККР, заснет като ПИ с идентификатор 32216.2291.596,
навлиза в имота на ищците - ПИ 595 по кадастралния план от 1993 г., по контура на
точки 7, 6, 13, 12, 11, 7 от комбинирана скица - приложение 6 към експертизата,
обозначена с жълта щриховка, като застъпената площ е в размер на 49 кв.м. Имотът на
ответниците по действащата КККР, заснет като ПИ с идентификатор **************,
навлиза в имота на ищците - ПИ 595 по кадастралния план от 1993 г. по контура на
точки 12, 13, 19, 20, 8, 12 от комбинирана скица - приложение 6 към експертизата,
обозначена със зелена щриховка, като застъпената площ е в размер на 41 кв.м.
Съобразно експертното заключение, за процесните три имота - ПИ 595 на ищците и
двата имота на ответниците - ПИ 596 и ПИ 600, регулационният план от 1985 година с
изменението му, одобрено със Заповед № РД-09-50-51/04.03.1996 г., е първата и
единствена до момента регулация. В проведеното открито съдебно заседание при
защита на заключението вещото лице изяснява, че и имотите на страните са
достатъчни по площ така, че да могат да съществуват към момента, и имат достатъчно
лице към улица и биха могли да съществуват самостоятелни УПИ в границите, които
са по кадастрална карта. Процесните реални части, посочени в защрихован жълт и
зелен цвят в приложение № 6 към експертизата, нямат необходимата площ, за да могат
да бъдат самостоятелни УПИ според ЗУТ.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235,
ал. 2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от правна
страна следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 108 ЗС вр. чл. 54, ал.
2 ЗКИР и възражение с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗС.
Съобразно задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение №
8/23.02.2016г. на ВКС по тълк. дело № 8/2014г., ОСГК на ВКС, искът с правна
квалификация чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, аналогична с
действащата редакция на чл. 54, ал. 2 ЗКИР /ДВ, бр. 49 от 2014г./, е положителен
установителен иск за собственост. Предмет на делото по този иск може да бъде
установяването на правото на собственост върху имот, който въобще не е бил заснет
като самостоятелен поземлен имот в кадастралната карта /при непълнота на
кадастралната карта/, или установяването на правото на собственост върху реална част
от поземлен имот, която грешно е заснета в границите на записания на името на
ответника поземлен имот, вместо в границите на записания на името на ищеца
поземлен имот /грешка в кадастралната карта/. Разпоредбата на пар. 1, т. 16 от ДР на
ЗКИР /нова - ДВ, бр. 49 от 2014 г./ определя непълнотите или грешките в
кадастралната карта като „несъответствия в данните за недвижимите имоти в
кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо
4
действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и
кадастралните регистри”. Когато тези несъответствия не са свързани със спор за право
на собственост, поправянето им се извършва по административен ред. Когато
непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта или
кадастралния регистър са свързани със спор за материално право, те се отстраняват
след решаване на спора по съдебен ред съгласно чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР
/първоначална редакция/, аналогична с действащата редакция на чл. 54, ал. 2 ЗКИР
/ДВ, бр. 49 от 2014г./. Спорът за материално право най-често се изразява в това, че
реална част от един недвижим имот е заснета към съседен имот или цял имот не е
заснет като самостоятелен, а е инкорпориран в съседен имот. Искът по чл. 53, ал. 2,
изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, идентичен с иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР /ДВ, бр.
49 от 2014г./, цели да установи безспорно пространствения обхват на правото на
собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 4 ТР № 8/2014 г.
на ОСГК на ВКС, иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази
част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от
съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори и да
не е проведена административната процедура по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР /първоначална
редакция/ за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и
кадастрални регистри, или иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/,
нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР. В производството по иска за собственост съдът изследва
наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта.
Съгласно пар. 5, ал. 1 ПЗР на ЗКИР, регулационните линии по приложен
дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници
на поземления имот. Затова в производството по иск за собственост подлежи на
изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на
кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях,
което би обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни. От
установеното следва да се направи извод дали има несъответствия между отразеното в
одобрената кадастралната карта и действително притежаваното от ищците право на
собственост. Предмет на доказване по делото ще са всички последователни
регулационни промени, прилагането или неприлагането на дворищнорегулационните
планове, съответно - прекратяване на отчуждителното им действие, съобразно
разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993
г. на ОСГК на ВС и Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. по т. д. № 3/2010 г. на
ОСГК на ВКС, и всички други факти, водещи до промяна на границите.
По делото не е спорно, че наследодателят на ищците - М. М. Г., и ищецът Б. Х. Г.
са придобили през 1993 г. правото на собственост върху имот, представляващ празно
неурегулирано дворно място с площ от 550 кв.м., представляващо реална част от имот
с планоснимачен №368 по кадастрален лист А-2-8-Г и А-2-8-Б, който имот е бил
заснет през 1992 година и нанесен в неодобрен кадастрален план на с. И.,
местността „Н. с.“, цялото с площ от 4500 кв.м., като регулацията от 1985 г. е била
приложена, доколкото видно от заключението на СТЕ и представената скица № от
17.11.1993г. /л. 16 от делото/, през 1985 г. със Заповед № РД-50-09-381/19.11.1985 г. е
одобрен регулационен план за с. И., местността „Н. с.“.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ищците са
съсобственици при заявените квоти на поземлен имот, представляващ дворно място
с пространство от 550 кв.м., съставляващо парцел ХIII – 595 по плана на с. И., м. „Н.
с.“, придобито от тях по силата на наследствено правоприемство от общия им
наследодател М. М. Г., починал на 04.01.2019г. Видно от удостоверение за наследници
5
изх. № УГ01-462/17.01.2019г., издадено от Столична община, район „Красно село“, М.
М. Г. при смъртта си е оставил наследници ищеца Б. Х. Г. - съпруга, ищецът Р. М. Г. -
син, и ищецът Х. М. Г. - син, които наследяват при равни дялове /чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9,
ал. 1 ЗН/, доколкото не се твърди и установява да са се отказали от наследството.
Следователно, след смъртта на М. М. Г., правото на собственост върху процесния имот
е преминало върху посочените лица при квоти 5/8 за преживялата съпруга (1/6 по
наследство и 3/6 от прекратена СИО) и по 1/6 за всеки от синовете му.
Установено по делото е, че за територията на с. И., местността „Н. с.“, след 1993
година е изработен нов кадастрален план и са нанесени имотите на страните –
имотът на ищците е нанесен като ПИ с пл. № 595, а имотите на ответниците са
нанесени като ПИ с пл. № 596 и ПИ с пл. № 600.
Установено е и че регулационната линия по кадастралния план от 1993 г.
съвпада с имотната граница на вътрешните регулационни граници по
регулационния план от 1985 г., изменен частично със Заповед № РД-09-50-
51/04.06.1996 г.
Действащ към момента е регулационният план от 1985 г., съобразно
изменението му от 1996 г., като по при одобряването на този план не е предвиждано
придаване на част от съседен имот, придобит от ответниците, тъй като границите на
УПИ, отредени за имотите на страните по регулационния план, са предвидени да
минат по нанесените в кадастралната му основа регулационни граници.
Според установеното по делото спорната реална част попада в границите на УПИ
според регулационния план от 1985 г., който е влязъл в сила към момента на
придобиване на правото на собственост от ответниците по силата на договор за
покупко-продажба от 26.10.1993г., който е и действащият понастоящем регулационен
план за местността.
Когато кадастралната и регулационната граница между два съседни имота по
дворищнорегулационен план, одобрен при действието на ЗТСУ /отм./, съвпадат, както
е и в настоящия случай, следва да се приеме, че правото на собственост се притежава
в границите по регулационния план. Това съвпадане според действащия регулационен
план на с. И. от 1985 г. е установено по категоричен начин от заключението на
изслушаната по делото СТЕ и от изготвените от вещото лице скица – приложение 6
към експертизата.
При регулационен план от 1996 г., съобразно който ПИ *************
представлява част от УПИ ХIII-595, изменението на дворищната регулационна линия
между двата парцела не е отразено.
При одобрения нов кадастрален план, изработен 1993 г., действащ до влизане
на кадастралната карта от 2012 г. в сила, послужил като кадастрална основа на
регулационен план от 1996 г., регулационната граница между УПИ ХIII-595 и УПИ
XII-600 минава по имотната граница между ПИ 595 и ПИ 600, съответно
регулационната граница между УПИ ХIII-595 и УПИ IX-596 минава по имотната
граница между ПИ ХIII-595 и ПИ IX-596, от одобрения кадастрален план на КК и КР
за местността, същите одобрени със заповед № РД-18-12/17.01.2012 г. на
изпълнителния директор на АГКК.
Следователно съществуващата според регулационния план граница между двата
имота не е правилно нанесена в действащата кадастрална карта.
Същевременно по делото не са представени доказателства границите на
притежавания от ответниците имот да не са били правилно нанесени в кадастралния
план, послужил за основа на регулационния план от 1985 г.
6
Изместването на границата между двата имота ще бъде в съответствие с граница
на УПИ ХIII-595 по регулационен план от 1985 г., по който била проектирана
регулацията, като реалната част на имота на ищците, попадаща в имот с
идентификатор № 32216.2291.596 на ответниците, е с площ от 49кв.м., защрихована с
жълти успоредни линии на скица приложение № 6 към експертизата (л.132 по
делото).
Изместването на границата между двата имота ще бъде в съответствие и с
граница на УПИ ХII-600 по регулационен план от 1985 г., по който била проектирана
регулацията, като реалната част на имота на ищците, попадаща в имот с
идентификатор № ************** на ответниците, е с площ от 41кв.м., защрихована
със зелени успоредни линии на скица приложение № 6 към експертизата (стр.14 към
експертизата, л.132 по делото).
Същевременно изместването на имотните граници няма да наруши законовото
изискване за самостоятелно УПИ по ЗУТ.
Неоснователно е възражението на ответниците, че са придобили процесните
реални части от 49 кв.м. и от 41 кв. м. на основание изтекла давност.
Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС предвижда, че правото на собственост по давност
върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет
години, а в чл. 68 ЗС владението се определя като упражняване на фактическата власт
върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. За да е
основание за придобиване на имот по давност, владението следва да бъде постоянно,
непрекъснато, явно /не по скрит начин, така че да може да бъде узнато от собственика/
и спокойно /според теорията означава то да не е установено с насилие, както и да не е
поддържано с насилие/.
Разпоредбите на чл. 40, ал. 2 от Закона за плановото изграждане на населените
места /ЗПИНМ/ (отм.), впоследствие чл. 59 от Закона за териториалното и селищно
устройство /ЗТСУ/ (отм.), аналогичен с чл. 200 от Закона за устройство на територията
/ЗУТ/, установяват забрана за придобиване на реални части от парцели. Тази забрана е
била безусловна при действието на ЗПИНМ (отм.) и до изменението на чл. 59, ал. 1
ЗТСУ /ДВ, бр. 34/2000 г. /. След посоченото изменение на ЗТСУ придобиване по
давност на реална част от парцел е било допустимо само когато частта се
присъединява към съседен имот при условията на чл. 28 ЗТСУ– за образуване на
повече на брой самостоятелни парцели; за упълномеряване с части от съседен парцел;
за създаване на съсобствени урегулирани имоти; и то при условие оставащата част да
отговаря на изискванията за минимални размери по площ и лице на парцела или също
да се присъединява към друг имот.
В трайната практика на ВКС по прилагането на тези разпоредби, обобщена с
Решение № 50128 от 3.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2855/2021 г., I г. о., ГК , се
приема, че право на собственост върху реално обособена част от урегулиран поземлен
имот не може да бъде придобито по давност , освен ако тази част може, наред с
останалите части от имота, да бъде обособена като самостоятелен урегулиран имот по
правилата на действащия към момента на позоваването на придобивната давност
устройствен закон - в този смисъл мотивите на тълкувателно решение № 76 от
1.06.1967 г. по гр. д. № 42/1967 г. на ОСГК на ВС; решение № 1257 от 11.12.2008 г. на
ВКС по гр. д. № 4945/2007 г., I-во г. о., решение № 1394 от 16.02.2009 г. на ВКС по гр.
д. № 5013/2007 г., IV-то г. о., решение № 501 от 17.05.2012 г. на ВКС по гр. д. №
675/2009 г., I. во г. о.
В практиката на ВКС се приема също, че при действието на ЗБНМ (отм.),
ЗПИНМ (отм.) и ЗТСУ (отм.) дворищнорегулационният план, с който части от
7
един имот се придават към съседен парцел, има непосредствено отчуждително
действие – решение № 249 от 8.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 970/2011 г., I-во г. о. и
др. Затова собствеността върху придадените части се придобива въз основа на
дворищната регулация, ако тя бъде приложена, а не по силата на осъществявано
давностно владение. В случай че планът не бъде приложен в сроковете по § 6 и § 8 от
ПР на ЗУТ и отпадне отчуждителното му действие, владението на придадената с него
реална част може да доведе до придобиването й по давност на основание чл. 79, ал. 1
ЗС, ако тя отговаря на изискванията на чл.200 ЗУТ. Тези разяснения са дадени в
решение № 225 от 10.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2253/2013 г., I-во г. о.
В решение № 50045 от 4.05.2023 г. по гр. д. № 2690/2022 г. на ВКС, I-во Г. О . е
обобщена практиката на ВКС по прилагането на чл. 200, ал. 2 ЗУТ. Прието е, че на
давността по чл. 200, ал. 2 ЗУТ може да се позове само собственикът на този имот,
към който се придават части от съседен имот при условията на чл. 17, ал. 2, т. 2 или чл.
15, ал. 3 ЗУТ, но не и собственик, който при действието на ЗУТ е завладял реална част
от съседен УПИ и е осъществявал владение върху нея повече от 10 години.
В исковата молба се твърди, а и това се установява от събраните в хода на
производството гласни доказателства, че ответниците владеят процесните спорни
реални части от 1995 г. Това обстоятелство в случая обаче не е достатъчно, доколкото
се установи в производството, че приложеният регулационен план от 1985 г. е одобрен
при действието на ЗТСУ (отм.), поради което и към датата на установяване на
владение за процесния имот е била в сила забраната за придобиване на процесните
реални части по давност. Ирелевантно за принадлежността на правото на собственост е
обстоятелството къде е била поставена оградата между трите имота-дали по
регулационната граница или навътре в имота на собствениците на УПИ, както и дали е
била преместена тази ограда, тъй като поставянето на ограда на място, различно от
границите на имота по регулационния план също няма за последица промяна в
пространствените предели на притежаваното право на собственост върху УПИ.
Следва да се посочи и че според решение № 60108 от 14.01.2022 г. на ВКС по
гр. д. № 123/2021 г., I г. о., съгласно приетото в него, ако фактическият състав на
придобивната давност по чл.79 ЗС не е завършен към момента на урегулирането на
поземлените имоти, реално определени части от такива имоти могат да се придобиват
по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 ЗУТ,
съответно ако е налице изключението по чл. 200, ал. 2 ЗУТ. Придобивна давност от
този момент насетне не тече, тъй като законът изрично забранява придобиването
на реално определени части от урегулирани поземлени имоти, които не отговарят
на изискванията за минималните размери по чл. 19 ЗУТ, съответно на
предвиденото в чл. 200, ал. 2 ЗУТ изключение, чрез посочения придобивен способ.
Целта на забраната е да се избегне създаването на пречки за осъществяване на
предвиденото със застроителния план строителство както в урегулирания поземлен
имот, частта от който е предмет на правната сделка или на придобивната давност, така
и в съседните урегулирани поземлени имоти. Изхождайки от посочената цел на закона,
следва да се приеме, че от значение за приложението на забраната е статутът на имота
към момента на сключване на сделката, съответно – към момента на завършване на
фактическия състав на придобивната давност.
Горното води до извод за неоснователност на релевираното възражение за
изтекла в полза на ответниците придобивна давност.
С оглед на това, съдът приема, че кадастралните карта и регистри в случая не
отразяват правилно границите между имота на ищците и тези на ответниците и в този
смисъл е налице грешка, която следва да бъде поправена. Процесните реални части се
владеят от ответниците без правно основание, с оглед на което съдът приема иска с
8
правно основание чл. 108 ЗС вр. чл. 54, ал. 2 ЗКИР за основателен.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат
ищците, които са доказали такива в размер на 110,00лв. за държавна такса, 650лв.
депозит за експертиза и 3600лв. за платено адв. възнаграждение. Насрещната страна е
направила възражение за прекомерност на хонорара, което съдът намира за
основателно. Материалният интерес по делото е изключително нисък, за което сочи и
определената и внесена държавна такса от по 50лв., което е минимума по Тарифата.
По делото е проведено само едно открито съдебно заседание с продължителност от 33
минути, което представлява абсолютния минимум по ГПК. Изменението на
установителния иск в осъдителен не представлява съществено процесуално
усложнение, доколкото се добавя само един нов факт – упражнявана фактическа власт
от ответниците, което в случая е безспорно. Не са събрани значителен обем
доказателствени източници, а спорът между страните е изцяло правен. При
съобразяване на всички тези обстоятелства, както и задължителните разяснения,
дадени в Решение от 25.01.2024г. по дело № C-438/2022г. на Съда на ЕС, адв.
възнаграждение следва да бъде намалено до 1600лв. Ето защо, на ищците следва да се
присъдят разноски в общ размер от 2360лв., при дялове от 4/6 за Б. Х. Г. и по 1/6 за Р.
М. Г. и Х. М. Г..
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Б. Х. Г., ЕГН: **********, с
адрес: ************************************************, Р. М. Г., ЕГН:
**********, с адрес: ********************************************, и Х. М. Г.,
ЕГН: **********, с адрес: ************************************************,
срещу С. Б. З., ЕГН: **********, с адрес:
********************************************, и И. М. Д. – З.а, ЕГН: **********,
с адрес: ********************************************, искове с правно основание
чл. 108 ЗС вр. чл. 54, ал. 2 ЗКИР, че ищците са собственици при дялове 4/6 идеални
части за Б. Г. и по 1/6 идеална част за Р. Г. и Х. Г. въз основа на нот. акт за покупко-
продажба № 118, том LLXLII, дело № 28832/15.11.1993г., и наследствено
правоприемство, на следните реални части, които погрешно са нанесени в КККР като
принадлежащи към имотите на ответниците, а именно:
1/ реална част с площ 49 кв. м., обозначена по точки 7, 6, 13, 12, 11, 7 и
защрихована с жълт цвят на изготвената комбинирана скица на л. 132 от делото,
представляваща приложение № 6 към съдебно-техническа експертиза, приподписана
от съдията - докладчик и представляваща неразделна част от решението, която реална
част принадлежи към притежавания от ищците ПИ с идентификатор №
*************, с номер по предходен план 595, кв. 11, парцел XIII, и е погрешно
заснета и нанесена в КККР като част от ПИ с идентификатор № 32216.2291.596,
собственост на ответниците;
2/ реална част с площ 41 кв. м., обозначена по точки 12, 13, 19, 20, 8, 12 и
защрихована със зелен цвят на изготвената комбинирана скица на л. 132 от делото,
представляваща приложение № 6 към съдебно-техническа експертиза, приподписана
от съдията - докладчик и представляваща неразделна част от решението, която реална
част принадлежи към притежавания от ищците ПИ с идентификатор №
*************, с номер по предходен план 595, кв. 11, парцел XIII, и е погрешно
9
заснета и нанесена в КККР като част от ПИ с идентификатор № **************,
собственост на ответниците, като ОСЪЖДА ответниците да предадат на ищците
владението върху описаните реални части.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Б. З., ЕГН: **********, с адрес:
********************************************, и И. М. Д. – З.а, ЕГН: **********,
с адрес: ********************************************, да заплатят на Б. Х. Г.,
ЕГН: **********, с адрес: ************************************************, Р.
М. Г., ЕГН: **********, с адрес: ********************************************, и
Х. М. Г., ЕГН: **********, с адрес:
************************************************, при дялове 4/6 части за Б. Г. и
по 1/6 част за Р. Г. и Х. Г. сумата от 2360лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10