Р Е Ш Е Н И Е № 5
Гр. Сливен, 20.01.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………….
и при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия
Иглика Жекова административно дело № 444 по описа на Административен съд гр.
Сливен за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от „К.“ ЕООД, ЕИК …………., със
седалище и адрес на управление гр. Сливен, кв. „Р.“, ул. „М. к.“ № …, пр. от У.
К.И.К. срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-313-0048913/26.10.2020
г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция
„Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която
е разпоредено запечатване на търговски обект – м. п.
и з., находящ се в гр. Сливен, жк „Б.“ № …, стопанисван
от „К.“ ЕООД, ЕИК ………………… и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на
основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС) и чл. 187 ал. 1 от с.з. Оспорването намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 186 ал. 4 от ЗДДС, като образуваното
производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния
акт. Твърди се, че единствената възможност за допускане на предварително
изпълнение на заповедта е по чл. 60 от АПК и то – само в определени от
законодателя изключителни случаи. Никой от сочените в заповедта факти не водел
до извод за нужда да се осигури животът и здравето на гражданите с неиздаден
касов бон за сума от 2,70 лв. Стойността на покупката била толкова малка, че
практически от нея не били настъпили никакви вреди за фиска и не е накърнен
държавният интерес. Липсвали и данни за наличие на опасност да бъде осуетено
или сериозно затруднено изпълнението на акта, нито че от закъснението на
изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. Излага и
други доводи досежно законосъобразността на предварителното изпълнение на
заповедта. Счита, че целите, поставени в разпоредбата на чл. 186 ал. 1 от ЗДДС
могат да бъдат постигнати и ако лицето заплати наложената му имуществена
санкция по реда на ЗАНН. От това следвало, че при връчването на заповедта за
налагане на ПАМ, органът следва да връчи и наказателно постановление, за да се
даде възможност на лицето да плати наложената му имуществена санкция и да се
прекрати мярката, с оглед постигане целите на чл. 186 ал. 1, вр. чл. 187 ал. 4 от ЗДДС. Моли съда да отмени атакуваната
административна заповед.
В с.з. оспорващото дружество „К.“ ЕООД, не се представлява. Депозира
молба – становище, в която отново заявява доводи за незаконосъобразност на
допуснатото предварително изпълнение на заповедта, както и други съображения,
идентични с тези в жалбата.
В с.з. административният орган Началник отдел „Оперативни дейности“
Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ
на НАП, редовно и своевременно призован, не се явява, не се представлява и не
изразява становище по жалбата.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 17.10.2020 г. длъжностни лица при ЦУ на НАП – инспектори по
приходите извършили проверка за спазване на данъчно – осигурителното
законодателства в търговски обект – м. п. и з., находящ се в гр. Сливен, жк „Б.“ № ….., стопанисван от „К.“ ЕООД. В 15:45 ч. проверяващите извършили контролна
покупка на 3 бр. б., 0,540 гр. ц. и 0,320 гр. м. на обща стойност 2,60 лв.,
заплатена в брой, като плащането било прието от П. И. Р.. За плащането не бил
издаден фискален касов бон от монтираното и въведено в експлоатация фискално
устройство, нито ръчна касова бележка. Започнала проверка, при която било
установено, че разлика в касовата наличност не е установена. Резултатите от
проверката били обективирани в Протокол за извършена проверка сер. АА, № 0048913/17.10.2020 г., с час на приключване на
проверката 16:45 ч.
На 21.10.2020 г. бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение сер. AN, № F576467, с който за неиздаване на фискален касов бон или ръчна касова
бележка било констатирано административно нарушение, квалифицирано като такова
по чл. 25 ал. 1 т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
МФ, във вр. с чл. 118 ал. 1 от ЗДДС.
На 26.10.2020 г. Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция
„Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП издал Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № ФК-313-0048913, с която
разпоредил запечатване на търговски обект – м. п. и з., находящ се в гр.
Сливен, жк „Б.“ № …, стопанисван от „К.“ ЕООД, ЕИК …………
и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186 ал. 1 т. 1
б. „а“ от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187 ал. 1 от
с.з. Заповедта била връчена на нейния адресат на 27.10.2020 г.
Към доказателствата по делото е приобщена Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020
г., издадена от Изпълнителния директор на НАП, с която на началниците на отдели
„Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са определени правомощия за издават заповеди за
налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект по чл. 186
от ЗДДС, включително да отнемат в полза на държавата ползваното фискално
устройство и да отнемат правото на лицето да използва интегрираната
автоматизирана система за управление на търговската дейност по чл. 186 ал. 2 от ЗДДС.
Жалбата срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№ ФК-313-0048913/26.10.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас,
дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е
подадена до настоящия съд, чрез административния орган на 30.10.2020 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
в хода на съдебното дирене годни, относими и
допустими доказателствени средства, включително приложените към
административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от
страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е
направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има
правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна
инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се налага
поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите
реквизити, което го прави валиден. Обжалваната заповед е издадена от Началник
отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, действащ при спазване на
териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му със
Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП материална
компетентност по чл. 186 ал. 3 от Закона за данъка върху добавената стойност. Като
издадена от компетентен орган и в предписаната от закона писмена и предметна
форма и съдържание, съдът приема оспорената заповед като валиден акт. Освен като
валидна, при преценка и анализ на събраните по делото писмени доказателства, приобщени
по делото като неоспорени от страните, обжалваната заповед се преценява от настоящата
съдебна инстанция и като издадена в съответствие с относимите
материалноправни норми и при спазване на всички
съществени административнопроизводствени правила.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
Оспорената заповед
е издадена с правно основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ от Закона за данък
върху добавената стойност. Разпоредбата на чл. 3 ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин вменява
императивно задължение всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална
касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се
извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод,
директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна
услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез
пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за
извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските
услуги. Съобразно нормата на чл. 25 ал. 1 т. 1 от същата наредба, независимо от
документирането с първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална
касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата
по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането
се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен
превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод
по чл. 3, ал. 1. От събраните по делото доказателства се установява по
безспорен и категоричен начин, че оспорващият търговец не е изпълнил
задължението, вменено с чл. 3 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ,
както и че е нарушил императива на чл. 25 ал. 1 от същия нормативен акт,
нарушение, съставляващо от обективна и субективна страна неиздаване на фискална
касова бележка от фискалното устройство за извършена продажба. Същественото в
случая е, че извършването на продажбата е установено, доколкото за закупената
стока е заплатена сума от 2,70 лв. в брой при извършената контролна покупка. Това
обстоятелство се установява от Протокол за извършена проверка сер. АА, № 0048913/17.10.2020 г., който е съставен по
установения ред, в предписаната съобразно чл. 50 ал. 2 от ДОПК форма и
съдържание и от компетентни длъжностни лица. Същият е официален документ и се
ползва с материална доказателствена сила, съобразно чл. 50, ал. 1 от ДОПК.
Съгласно тази разпоредба, протоколът, съставен по установения ред и форма от
орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е
доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените
факти и обстоятелства. В процесния случай протоколът е съставен в присъствието
на търговеца и е подписан от представляващия дружеството без забележки и възражения.
Следователно, така съставеният протокол като официален документ се ползва с
материална доказателствена сила досежно вписаните в същия констатации от
фактическа страна и предвид липсата на ангажирани доказателства в обратната
насока, съдът намира, че правилно административният орган е приел, че са налице
предпоставките за налагане на принудителна административна мярка, обективирана
като запечатване на обект и забрана за достъп до него за определен срок.
Неиздаването на надлежен
фискален документ за извършено плащане по реализирана продажба е абсолютна
предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл.
186 от ЗДДС. Съгласно посочената като правно основание за издаване на
процесната заповед разпоредба на чл. 186
ал. 1 т. 1 б. „а“ от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на
обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не спази реда за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Следователно,
за прилагането на тази норма е необходимо да е налице извършено нарушение на
установения ред за документиране и отчет на извършваните продажби от търговски
обект, който ред, по арг. от чл. 3 ал. 1 и чл. 25 ал.
1 т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вменява задължение за регистриране
на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка от фискалното устройство
в обекта. В случая такова е било налично и в изправност, но представителят на
търговеца не е издал касов бон за извършената продажба на 3 бр. б., 0,540 гр. ц.
и 0,320 гр. м. на стойност 2,70 лв. при извършената контролна покупка и реално
заплащане на същата в брой. Ето защо съдът приема, че при издаване на оспорената
заповед са били налице нормативно изискуемите предпоставки за прилагане на
принудителна административна мярка. Последната е съобразена като естество с относимата норма на чл. 186 ал. 1 – „запечатване на обект“
и като срок - наложена е за 14 дни, т.е. в рамките на законоустановения такъв (до
30 дни). Процесната принудителна административна мярка е от категорията на
превантивните административни мерки, чието предназначение е предотвратяване на
противоправно деяние, респ. закононарушение и неговите вредни последици. Същата,
съобразно текста на чл. 186 ал. 1 т. 1 от ЗДДС не съставлява административно
наказание и няма санкционен характер. Съставянето на АУАН, респ. провеждане на административнонаказателно производство по реда на ЗАНН (по
арг. от чл. 186 ал. 1 от ЗДДС) с издаване на
наказателно постановление има самостоятелен характер и не е правно обвързано с
прилагането на принудителна административна мярка, поради което и наведеният в
жалбата отменителен довод в тази насока се явява неотносим към законосъобразността на мярката.
Наложената ПАМ е съответна
и на целта на закона - за предотвратяването и преустановяването на
административни нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от
тях по арг. от чл. 22 ЗАНН. Преследваната от закона
превантивна цел в случая е налице, тъй като към момента на постановяването на
заповедта търговецът не е преустановил дейността си, т.е. съществува възможност
за извършването и на друго нарушение, свързано с неиздаване на документ за
извършено плащане. Досежно доводите относно чл. 60 от АПК, съдът намира същите
за необосновани, доколкото, видно от съдържанието на самата заповед,
предварително изпълнение на акта не е допуснато с разпореждане по силата на
цитираната процесуална норма. Напротив, административният орган е постановил с
нарочно указание, че запечатването ще се извърши след влизане в сила на
заповедта. Следователно, твърденията в жалбата и молбата – становище, визиращи
приложимостта или не на чл. 60 от АПК се явяват неотносими
към материалната и процесуална законосъобразност на постановената принудителна
административна мярка.
Относно срока на
наложената мярка съдът намира, че същият се определя по целесъобразност от
органа, като в настоящия случай преценката е упражнена в рамките на закона - за
14 дни. Този срок е определен при съобразяване, че с нарушението е засегнат
утвърдения ред за данъчна дисциплина, който трябва да осигурява пълна отчетност
на извършваните от лицата продажби, тяхната регистрация и последващата
възможност за проследяване на реализираните обороти. Този срок е необходим и с
оглед създаване на нужната организация за законосъобразно отчитане дейността на
търговеца. В процесния случай продължителността на срока на наложената
принудителна мярка е обоснована с конкретни фактически основания, наложили
именно определения от органа срок на действие, съобразно изискването на чл. 59
ал. 2 т. 4 от АПК. Във връзка с размера на срока са изложени мотиви относно
упражняването на правомощието на органа по приходите по целесъобразност да
определи срок за действие на мярката. При упражняване на правомощието за
определянето му, административният орган действа при условията на оперативна
самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи единствено
съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на
оперативната самостоятелност. В случая определеният срок за налагане на ПАМ от четиринадесет
дни е в рамките на законоустановения срок, като в обжалвания акт са изложени
мотиви, позволяващи преценката за съответствие с целта на закона. Неизпълнението
на задължението за регистриране и отчитане на приход от продажби чрез фискално
устройство безспорно засяга държавни интереси, свързани с отчитането на
приходите от задължените лица и плащането на данъците върху действително
реализираните обороти. Изложените в заповедта мотиви отговарят на изискването
на чл. 186 ал.3 ЗДДС за мотивиране на акта и са достатъчни, за да може да се
извърши проверката за законосъобразност на оспорената заповед на всички
основания по чл. 146 АПК, включително за съответствието на заповедта с целта на
закона.
По изложените по –
горе съображения настоящата съдебна инстанция намира, че Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-313-0048913/26.10.2020 г., издадена от
Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“,
Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е разпоредено
запечатване на търговски обект – м. п. и з., находящ се в гр. Сливен, жк „Б.“ № …, стопанисван от „К.“ ЕООД, ЕИК ………………. и
забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б.
„а“ от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187 ал. 1 от с.з.
е валидна и издадена в съответствие с относимите материалноправни норми и при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила. Подадената срещу
същата жалба се явява неоснователна и като такава, следва да бъде
отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2, предл.
последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „К.“ ЕООД, ЕИК ………….., със седалище и адрес на управление
гр. Сливен, кв. „Р.“, ул. „М. к.“ № … срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-313-0048913/26.10.2020 г., издадена от Началник
отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е разпоредено
запечатване на търговски обект – м. за п. и з., находящ се в гр. Сливен, жк „Б.“ № …, стопанисван от „К.“ ЕООД, ЕИК …………….. и
забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б.
„а“ от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187 ал. 1 от с.з.,
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: