№ 14498
гр. София, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. И. ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110150339 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Образувано е по искова молба на ЗАД „...“ срещу „...“ АД, с която са предявени
искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 669,17 лева –
главница, представляваща регресно обезщетение, с включени ликвидационни
разноски, за заплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за щети
по л.а. „..“, с рег. № *****, причинени вследствие на ПТП, настъпило на 28.08.2019 г. в
гр. П., ул. „...“ по вина на водача на л.а. „....“, с рег. № *******, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 23.08.2024 г. до окончателното плащане на
сумата, както и 235,17 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от
23.08.2021 г. – 23.08.2024 г.
В исковата молба се твърди, че на посочената дата в гр. П., на ул. „...“ е
настъпило ПТП по вина на водача на л.а. „....“, с рег. № *******, който при извършване
на необезопасена маневра „движение на заден ход“ е реализирал удар с л.а. „..“, с рег.
№ *****, вследствие на което на този лек автомобила са причинени щети по предната
дясна врата и предния десен калник. Излага твърдения, че за л.а. „..“, с рег. № *****
със застрахователна полица №0306X0465244 е сключена застраховка „Каско”, при
клауза „П - пълно каско“ със застрахователно покритие от 11.04.2019 г. до 10.04.2020 г.
Поддържа, че във връзка със застрахователното събитие е подадено уведомление за
щета, образувана е ликвидационна преписка и извършен е оглед на автомобила от
експерти. Извършването на ремонта е възложено на автосервиз „Силвър Стар Ритейл“.
Ищецът твърди, че на 28.07.2020 г. е заплатил на автосервиза застрахователно
обезщетение за отстраняване на вредите по л.а. „..“, с рег. № ***** в размер на 654,17
лева, като са извършени и ликвидационни разноски в размер на 15 лева. Ищецът
излага доводи, че с изплащане на застрахователно обезщетение, встъпва в правата на
увредения, срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което с покана от
04.08.2020 г., получена на 06.08.2020 г., ищецът е поканил ответника в 30-дневен срок
1
да му възстанови изплатената като застрахователно обезщетение сума, като приложил
и документи, доказващи основанието и размера на регресната претенция. Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата от 669,17 лева главница, представляваща сбор от изплатено
обезщетение по застрахователна претенция в размер на 654,17 лева и ликвидационни
разноски в размер на 15 лева, както и 235,17 лева мораторна лихва върху главницата за
периода 23.08.2021 г. – 23.08.2024 г. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът ЗАД „....“ АД е подал
писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и
размер. Не оспорва наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ за водача на
л.а. „....“ с рег. № *******. Оспорва твърденията на ищеца, че процесното ПТП е
настъпило по вина на водача на този лек автомобил. Оспорва механизма на ПТП.
Твърди, че А. Н. Р. не е подписал процесния двустранен констативен протокол, а
отразените в него констатации по отношение на вината, не отговарят на
действителните факти и събития, както и на действителната пътна обстановка на
мястото на ПТП. Оспорва твърдението, че отговорен за настъпването на ПТП е
водачът на автомобил марка „....“, модел „...”, peг. № ******* и твърди, че водачът на
МПС марка „.....“, модел „...”, peг. № ***** има изключителна вина за настъпването на
процесното ПТП, тъй като в нарушение на правилата за движение е навлязъл рязко от
път без предимство на главната улица, като е отнел предимството на маневриращия
автомобил, застрахован при ответника, без да се съобрази с посоката и скоростта на
движение на последния. Оспорва размера на претендираното обезщетение и твърди, че
не всички щети по автомобила са в причинна връзка с настъпилия удар. Поради
изложеното, моля предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
За основателността на иска с правно основание чл. 411, ал.1 КЗ в тежест на ищеца
е да установи сключването на договор за имуществено застраховане между него и
собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който
и вследствие виновно и противоправно поведение на водач, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило застрахователно събитие,
като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, че е
отправил до ответника искане за изплащане на регресното вземане, като сумата е
останала непогасена в размер, възлизащ на претендираната сума.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже погасяване
на задължението и положителните факти, на които основава възраженията си.
Безспорно между страните по делото е, че към датата на ПТП – 28.08.2019 г.
ответникът е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, по която се е задължил да застрахова отговорността на водачите на
л.а. „ ....“, с рег. № *******.
От събраните по делото писмени доказателства – двустранен констативен
протокол за ПТП от 28.08.2019 г., уведомление-декларация за щета по застраховка
„Каско на МПС“ от 03.09.2019 г., както и от приетото и неоспорено от страните
заключение на САТЕ, което съдът кредитира на основание чл. 202 ГПК, се установява,
че в срока на застрахователното покритие, на 28.08.2019 г., около 11.30 часа, в гр. П.,
на ул. „....“, водачът на лек автомобил „...." с рег. № ***** предприема маневра за
движение на заден ход, вследствие на което реализира ПТП с намиращия се зад него на
ул. „...“, лек автомобил „..“, с рег. № ***.
За установяване на механизма на настъпване на ПТП са изслушани и
свидетелските показания на участниците в същото – А. Р., водач на „...." с рег. № *****
и П. Т., водач на зстрахования при ищеца л.а. „..“, с рег. № ***.
2
От показанията на св. Р. се установява, че същият се е движил по ул. „...“ в посока
центъра на града, която била с по две ленти за движение във всяка посока, разделени
от прекъсната осева линия. В неговата посока на движение, в дясната лента, имало
няколко спрели автомобила, поради което се движел в лявата лента. В участъка от
улицата, преди сградата на РУ МВР П., спрял и дал леко назад, за да може един от
стрелите автомобили да се включи в движението. В този момент, от малката уличка
срещу сградата на РУ МВР П., излязъл джипът марка „.....“ и се допрели леко -задната
броня на неговия лек автомобил до десния преден калник на „.....“. Изяснява, че не е
видял другия автомобил преди удара, а едва след това. Сочи, че преди да даде назад,
автомобилът му е бил спрян и потеглил на задна скорост съвсем бавно и почти веднага
станал ударът. Другият автомобил излязъл от пресечката, като според него се е движил
бавно. Уличката, от която излязъл джипът била малка и без предимство, но не помни
дали имало знак „Стоп“. Споделя, че не е оглеждал другата кола за увреждания, тъй
като се ударили при много ниска скорост, но било възможно да има такива. Заявява, че
дошлите полицаи не са им съставили АУАН, тъй като били подписали двустранен
протокол и не са имали спорове с другия участник в ПТП.
От показанията св. Т. се установява, че на една малка уличка със знак СТОП в гр.
П., е била спряла на стопа и подала десен мигач, за да се включи към централния път.
От там на заден ход един господин я ударил, карайки назад. След това тя спряла и
слезнала, а господинът от другото МПС избягал от ПТП. Сочи, че подала сигнал в
районното и продължила пътуването си до В.. По-късно й се обадили, че другият
водач е установен и да отиде на следващия ден, за да се видят в районното
управление. Изяснява, че улицата, на която излизала била еднопосочна, като на знака
стоп била в спряно състояние, подала десен мигач, огледала се наляво и тъй като
отдолу не идвала кола, се изнасяла към главния път, когато другият водач, явно не я
бил видял, дал назад и я ударил. Споделя, че другият водач бил спрял до тротоара, не
бил включил аварийни светлини и не очаквала да тръгне, защото не дал никакъв мигач
за включване в движението. Не видяла, че има шофьор в този автомобил, иначе щяла
да го пусне, като тя се движела с много ниска скорост. Сочи, че след инцидента
щетите били отстранени. Уврежданията по нейния автомобил били по номера и имало
следи бронята, но тъй като минало време не си спомня много добре. При предявяване
на двустранния протокол свидетелката заявява, че подписът под участник „Б“ е неин,
както и почеркът на написаното „не съм употребила алкохол и/или наркотично
средство“ е мой. Почеркът на изписания текст „виновен и невиновен“ не е на
свидетелката.
Съдът не кредитира показанията на св. Р. в частта относно наличието на
автомобили спрели в дясната лента, доколкото това обстоятелство не е отразено в
подписания протокола на ПТП, нито се подкрепя от показанията на св. Т., която
заявява, ч същият е бил спрял до тротоара. Наред с това следва да се посочи, че в
същия е отразено в т. 12 „при тръгване“.
Съдът не кредитира показанията на св. Т. в частта, че другият водач е напуснал
местопроизшествието, доколкото по делото същите не се подкрепят от останалите
доказателства. В останалата част съдът ги кредитира като логични, непротиворечиви,
доколкото се подкрепят и от показанията на св. Р..
Ангажираните гласни доказателства не променят установения по делото
механизъм на ПТП, като съдът намира, че не е налице противоречие в показанията на
св. Т. относно факта, че същата е спряла на знак „Стоп“ и след като се е уверила, че
отляво няма автомобил е предприела маневра завой надясно по главната улица, по
която в този момент св. Р. е предприел маневра движение на заден ход без да се увери,
че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението. Последното се подкрепя от
показанията на разпитаните свидетели в това число и на св. Р., който споделя, че преди
настъпване на удара не е видял „.....а“. Така установената фактическа обстановка
3
обосновава извод, че водачът на лек автомобил „...." е допуснал нарушение на
правилата за движение по пътищата разписани в нормата на чл. 40, ал. 1 ЗДвП,
съгласно която преди да започне движение назад водачът е длъжен да се убеди, и че
няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.
Така с поведението си е причинил щети на застрахования при ищеца л.а. „..“, с рег. №
***.
Относно вината за настъпване на процесното ПТП съдът намира, че от
доказателствата по делото се установява вината на застрахования при ответника водач,
който след като е спрял е предприел маневра движение на заден ход и не се е уверил,
че пътят зад него е свободен, респективно, че няма да попречи на останалите
участници в движението, като по време на движението си назад водачът е бил длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, още повече в случаите
когато става въпрос за кръстовище. Не се установява и л.а. „..“ да се движел с висока
скорост и да е навлязъл на главната еднопосочна улица изненадващо, а същият спрял
на знака „СТОП“ и след като се е уверил, че няма движеща кола отляво, доколкото
улицата е била еднопосочна, е завил надясно. Същият е възприел л. а. „....“, като спрял
на пътното платно, поради което и е бил изненадан последният да се движи, доколкото
не е бил подал светлинен сигнал за включване в движението, още повече на заден ход.
Вещото лице е посочило, че ударът е бил непредотвратим за л.а. „.....“. Следователно
недоказано остана възражението на ответника за изключителна вина на водача,
управляващ лек автомобил „..“. Съдът не възприема твърдението на ответника, че
застрахованият при ищеца водач в нарушение на правилата за движение е навлязъл
рязко от път без предимство на главната улица, като е отнел предимството на
маневриращия автомобил, застрахован при ответника, без да се съобрази с посоката и
скоростта на движение на последния. Това е така, защото не се доказа по делото св. Т.
да се е движела с висока скорост, съответно да е навлязла рязко в главната улица,
доколкото е потеглила от спряло състояние на знак „Стоп“, а по делото няма данни
застрахованият при него водач – св. Р. да е маневрирал, напротив установи се същият
да се е движил на заден ход, като е потеглил от спряно състояния. Не се доказа и
водачът на л.а. „....“ да е бил спрял на кръстовището, доколкото вещото лице е
посочило, че ударът е настъпил по дължина на пътното платно - на ул. „....“, при
кръстовището с ул. „...“, като същият е навлязъл на заден ход на кръстовището в лявата
пътна лента за паркиране, на ул. „....“.
В причинна връзка с процесното ПТП са настъпили и описаните в двустранен
констативен протокол за ПТП и Уведомление - декларация за щета видими увреждания
по лек автомобил „..“, с рег. № *****. От приетото заключение на САТЕ се установява,
че посочените от застрахователя и в описите на ищеца повреди по лекия автомобил,
отговарят на описания механизъм на ПТП.
Съобразно разпоредбата на чл.411, изр.1 и 2 КЗ в случаите, когато причинителят
на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията
си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. Обхватът на регресното
право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е
платил на застрахования и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на
застрахования. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди –
необходимите средства по средни пазарни цени за възстановяване на увреденото
имущество в състоянието му отпреди деликта. Съгласно трайната съдебната практика,
постановена по реда на касационния контрол – решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д.
№652/2009г. на ВКС, ТК, І ТО, при съдебно предявена претенция, съдът следва да
определи застрахователното обезщетение единствено по действителната /средна
4
пазарна/ стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в Методиката. При
това делинквентът/застрахователят на неговата гражданска отговорност дължи
обезщетение за действителните вреди без да се отчита овехтяване. Действително
деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес
/увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на
тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на
вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид
спецификата на увредената част/, поради което обезщетението следва да е в размер,
необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на
гражданската му отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при
отстраняване на щетите. В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от
Постановление №7/1978г. на Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда
на деликтната отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването
на вещта/. С оглед изложеното при определяне на действителния размер на щетите,
съдът кредитира изцяло приетото заключение на САТЕ, съгласно което стойността,
необходима за възстановяване на л.а. „..“, с рег. № ***** е 694,56 лв.
Обемът на регресното вземане се определя от по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното застрахователно плащане, в случая – размерът
на извършеното плащане – сумата от 654,17 лв. На основание чл. 411 КЗ ищецът има
право да получи и обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата,
в случая 15 лв., претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за
приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ, поради което
същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума.
Предвид горното настоящият състав намира, че предявеният иск като
основателен следва да бъде изцяло уважен в предявения размер от 669,17 лв.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия
за процесния период.
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг.
Предвид нормата на чл. 412 КЗ застрахователят по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ е длъжен в 30-дневен срок от отправена му регресна
претенция от застрахователя по имуществена застраховка с приложени всички
относими към регреса документи да определи размера и изплати дължимото по
регреса обезщетение. От ангажираните по делото доказателства се установява, че
ответникът е получил регресната покана на 06.08.2020 г. Срокът по чл. 412 КЗ е
изтекъл на 09.09.2020 г. - първият работен ден след датата на изтичане на
предоставения 30 дневен срок от получаване на поканата за плащане, с която са били
представени всички релевантни доказателства по регресната претенция (при
съобразяване, че 6.09.2020 е неделя, 7.09.2020 г. е официален почивен ден, а първият
работен ден е 08.09.2020г. когато е изтекъл и 30-дневният срок). С оглед
диспозитивното начало и доколкото ищецът претендира обезщетение за забава от по-
късен момент, а именно от 23.08.2021 г., то обезщетение следва да се присъди от този
момент до 23.08.2024 г. Размерът на следващото се обезщетение, определен от съда по
реда на чл. 162 ГПК възлиза на 235,17 лв.
С оглед на горното искът е основателен и следва да се уважи в претендирания
размер.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски има ищецът. В полза на същия следва
да бъдат присъдени разноски за държавна такса в общ размер на 100 лв., депозит за
свидетел – 30 лв., разноски за съдебно автотехническа експертиза в размер на 200 лв.
5
Ищецът претендира и разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в минимален размер на 100 лв. В тежест на ответника следва ад бъдат
възложени разноски в настоящото производство в общ размер на 430 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „...“ АД, ЕИК *****, да заплати на ЗАД „...“, ЕИК ******, на
основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 669,17 лв., представляваща регресно
обезщетение, с включени ликвидационни разноски, за заплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ за щети по л.а. „..“, с рег. № *****, причинени
вследствие на ПТП, настъпило на 28.08.2019 г. в гр. П., ул. „...“ по вина на водача на
л.а. „....“, с рег. № *******, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
23.08.2024 г. до окончателното плащане на сумата, както и 235,17 лв. – мораторна
лихва върху главницата за периода от 23.08.2021 г. – 23.08.2024 г.
ОСЪЖДА „...“ АД, ЕИК *****, да заплати на ЗАД „...“, ЕИК ****** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 430 лв., представляваща разноски в
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6