№ 235
гр. Ямбол, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на седемнадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20212330103677 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 8, т. 1 от Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/. Образувано е по повод на подадена молба от КР. СТ. В.- лично и в качеството
й на майка и законен представител на малолетното дете Д. Й. Д. , за издаване на
заповед за защита срещу осъществено по отношение на молителите домашно насилие
от страна на Й. Д. Д. – бивш съпруг на първата молителката и баща на втория.
В молбата е изложено описание на фактите и обстоятелствата, при които е
извършен твърдения акт на домашно насилие. Твърди се, че 19.11.2021 год., след като
взел детето за упражняване режим на лични контакти, ответникът тормозил първата
молителка по „Вайбър“. На 20.11.2021 год. пристигнал пред дома й и звъннал да слезе
да вземе детето. После заявил, че няма да й го даде докато не поговорят. Първата
молителка се опитала да вземе детето, но вратата на колата била заключена
констатирала, че настоящата приятелка на ответника не му дава да слезе от колата.
Ответникът започнал да крещи, да дърпа майката на първата молителка и баба на
детето, блъснал я, а в последствие блъснал и баща й, като всичко това се случило пред
втория молител, който се изплашил, заявил че го е страх от баща му и не иска повече
да играе с него.
Молителите считат, че съществува пряка и непосредствена опасност за здравето и
живота им.
Към молбата са приложени декларации за извършено домашно насилие по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН и други писмени доказателства.
В съдебно заседание молителите се представляват от упълномощен адвокат, който
1
поддържа молбата и ангажира доказателства.
Ответникът е депозирал отговор, с който изцяло оспорват фактите и
обстоятелствата изложени в исковата молба. В с.з. лично и чрез упълномощен
представител поддържа отговора и ангажира гласни доказателства.
Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените в
нея доводи, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата е допустима като подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 10 от
ЗЗДН, т.к. се твърди, че актовете на домашно насилие са осъществени на 19.11. и
20.11.2021 год. , пред родово и местно компетентен съд.
За осъществения акт на домашно насилие е представена декларация по чл.9, ал.3
от ЗЗДН, която изцяло възпроизвежда фактите в молбата.
От представеното копие от Удостоверение за раждане се установява, че К.С. и Й.Д.
са родители на малолетното дете Д. Й. Д..
С решение от 05.03.2021 год. на РС – Ямбол е допуснат развод между страните,
като родителските права по отношение на детето Д. са предоставени на майката , а на
бащата е определен режим на лични контакти с детето.
За установяване на твърденията си първата молителка е представила резултат от
психологическо изследване от 19.07.2021 год., Психологическа проверка от 14.10.2021
год., Професионално психологическо становище от 23.11.2021 год. и професионално
психологическо становище от 09.03.2022 год.
По делото са събрани и гласни доказателства.
В показанията си св. С.- майка на първата молителка и баба на втория молител
твърди, че е пряк очевидец на събитията от 19.11. и 20.11.2021 год. Била запозната със
съобщенията изпратени от ответника, т.к. ги била чела. Касаели здравословното
състояние на детето. На тези съобщения дъщеря й реагирала спокойно, т.к. знаела, че е
изпратила детето здраво. На следващия ден възникнал конфликт при връщане на
детето в дома му, ответникът искал да говори с дъщеря й. Свидетелката счита, че
детето е било заключено в колата заедно със сегашната приятелка на ответника.
Описва подробно как е измъкнала детето през предната врата на колата, какви са били
действията на ответника спрямо нея, а след това и по отношение на съпруга на
свидетелката. През това време дъщеря й взела детето и тръгнала към входа, но се
сетила, че забравили пантофите му и помолила свидетелката да се върне и да ги вземе.
Счита, че с поведението си ответникът разстроил детето, което описва. Проблеми
ставали при реализиране режима на лични контакти.
Св. Б. - съседка на молителите твърди, че е станала неволен свидетел на
инцидента на 20.11.2021 год. Посочва, че е чула как ответникът казва на първата
2
молителка, че трябва да говорят на висок глас. Не чувала какво му отговаря тя, т.к.
говорела тихо. След това описва думите и действията на ответника, молителката К.В.,
майката и бащата на последната, включително думите, които са си разменили.
Св. М. , живееща на съпружески начала с ответника посочва, че е присъствала на
20.11.2021 год., т.к. заедно са закарали детето до дома му. Твърди, че ответникът
слязъл от колата, искал да говори с бившата си съпруга, за да й каже какви лекарства е
давал на детето. Опитала да отвори вратата на колата откъм детето, която била
заключена, минала към другата врата на автомобила, но като видяла свидетелката се
отказала и след това отворила шофьорската врата. Тогава през същата врата се подала
майка й, започнала да дърпа детето, свидетелката успяла да откопчае обезопасителния
колан и същата взела детето. Свидетелката твърди, че е стояла в колата и е виждала и
чувала какво си говорят , докато се оттеглят по-навътре към блока.
Св. П. – сестра на ответника посочва, че на 19.11.2021 год. е водила разговор с
детето Д. по скайп, т.к. контактите им не били чести. На 20.11.2021 год. брат й се
обадил силно притеснен и разтревожен, з ада й разкаже за случилото се , когато е
връщал детето на майката. Пресъздава разказаното й от ответника.
Основателността на подадената по реда на ЗЗДН молба се предпоставя от
осъществено спрямо молителя действие, което законът въздига като противоправно и
съдът квалифицира, като акт на домашно насилие. За преценка на последното, съдът
изхожда от твърденията на молителя, доколкото те очертават наличието на някоя от
предвидените по чл.2 ЗЗДН форми, а именно - всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са
били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Според ал. 2 за психическо и емоционална насилие над дете се смята и всяко
домашно насилие извършено в негово присъствие.
Събраните по делото доказателства не сочат на осъществено от ответника по
отношение на първата молителка домашно насилие на нито една от посочените в
молбата дата – 19.11. и 20.11.2021 год. по смисъла на ЗЗДН. Действително страните
не спорят, че на 19.11.2021 год. между същите е била проведена кореспонденция
посредством изпращане на съобщения чрез „Вайбър“. Посочените съобщения обаче не
съдържат данни за отправени заплахи , обиди и др. по отношение на молителката В..
Безспорно същите са по повод здравословното състояние на детето на страните. Не се
установява и тези съобщения да са предизвикали страх или стрес у първата молителка.
Дори в показанията си св. С.- майка на молителката изрично посочва, че реакцията й на
съобщенията е била съвсем спокойна, т.к. е знаела, че предала детето на бащата здраво.
От доказателствата не се установи и на 20.11.2021 год. да е извършено психическо или
3
физическо насилие по смисъла на чл.2 ЗДДН спрямо молителката В.. Факта , че
ответникът се е обърнал към същата неколкократно с думите, че иска да поговорят
според съда не може да се квалифицира като форма на насилие.Не се приема за
доказано и твърдението на молителката, че не й е позволявал да вземе детето си и
същото било държано насила в колата на ответника. Като абсолютно логично се
преценява твърдението на ответника, ценено в съвкупност с показанията на
свидетелките М. и П., че с оглед безопасността на детето е нормално вратата на
автомобила от страната, на която седи детето да бъде заключена. Липсват каквито й да
е твърдения между първата молителка и ответника да са били разменяни други
реплики, респ. последния да е нарушил физическата й неприкосновеност. Напротив,
както в исковата молба, така и в показанията на свидетелите С. и Б. се съдържат данни
че ответникът е бутал майката на молителката и е запознал да й крещи, включително е
имало разправия между него и бащата на молителката. Последните две лица обаче не са
страни по настоящия правен спор.
Смисълът на ЗЗДН е да защити действителните жертви от конкретен акт на
домашно насилие, като в това производство съдът не следва да разрешава
изключително влошените отношения между майката и баща на детето по повод
осъществяване на режим на лични контакти. Съществуват и други законови
механизми, от които по техни твърдения страните са се възползвали, като многократно
са сигнализирани органите на полицията, ДСИ, включително съда. Следва да се
посочи, че мерките за защита от домашно насилие не могат да служат за преуреждане
на мерките относно упражняването на родителски права и режим на лични контакти.
От горепосочените показания обаче, съдът приема, че безспорно се установява, че
с поведението си, осъществено в присъствието на детето Д.Д., ответникът е
осъществил психическо насилие спрямо крехката му детска психика. Установи се, че в
резултат на създалата се ситуацията, повишаването на тон от страна на ответника
спрямо неговите баба и дядо , блъскане , детето се разплакало, казало е да викат
полиция, след инцидента се е чувствало тревожно. Описаното поведение на ответника
по принцип е морално укоримо и противоправно, защото е от естество да засегне
неприкосновеността на личността в емоционален план и да наруши спокойствието и
нормалния житейски ритъм, както и да предизвика тревога и безпокойство у втория
молител. Ето защо молбата като основателна в тази й част следва да бъде уважена.
При установеността на извършеното домашно насилие на 01.05.2021 г., следва
да бъде преценено какви мерки съдът следва да наложи, за да гарантира защитата на
молителя. Съдът намира, че следва да наложи на ответника единствено мярката по
чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, като следва да бъде предупреден да се въздържа от
упражняването на домашно насилие. Другата поискана мярка, а именно тази по чл.5,
ал.1, т.3- забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището,
4
местоработата и местата за социални контакти и отдих не следва да бъде налагана.
Съдът намира на първо място, че констатирания с настоящото съдебно решение акт на
домашно насилие няма характер на такъв акт, който да сочи на някакво трайно и
сериозно агресивно поведение на ответника, което да е свързано с осъществяване на
конкретни действия спрямо личността на детето и то на местата му за социални
контакти и отдих или в дома му. Съдът намира, че се касае за случай продиктуван от
изострените отношения по повод осъществяване на контакти между детето на
страните и бащата, като именно за това е било и посещението пред дома на
молителите.Липсват данни или твърдения ответникът да упражнил пряко агресия
срещу детето, да е посещавал дома , в който то живее по друг повод, като в този
смисъл е достатъчно ответникът да бъде предупреден за в бъдеще да се въздържа от
такова поведение , още повече осъществено пред малолетното дете.
На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на ответника следва да се наложи глоба в
размер на 200 лв., която съдът намира за съответстваща на нарушението. На основание
чл. 11, ал. 2 от същия закон, в тежест на ответника следва да се възложи и заплащането
на държавната такса за настоящото производство в размер на 25 лв., както и разноските
сторени от молителя Д.Д.. Т.к. в представени договор за правна защита и съдействие не
е посочено каква е заплатената сума за адвокатско възнаграждение по всеки от двата
иска, съдът приема, че е платено по равно, или по 225 лв. Ответникът също има право
на разноски , които предвид отхвърления иск следва да бъдат в размер на 150 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 15, ал.1 във вр. с чл. 5 и чл.11, ал.2 от
Закона за защита срещу домашното насилие, Ямболският районен съд
РЕШИ:
НАЛАГА мерки за защита на Д. Й. Д., ЕГН ********** срещу осъществено
спрямо него домашно насилие от страна на Й. Д. Д., ЕГН **********, КАТО:
ЗАДЪЛЖАВА Й. Д. Д. да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на Д. Й. Д., а молбата в частта относно искането за налагане на мярката по
чл. 5,ал.1, т.3 от ЗЗДН като неоснователна - ОТХВЪРЛЯ .
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за защита от домашно насилие, подадена
от КР. СТ. В., ЕГН ********** против Й. Д. Д. ЕГН **********.
НАЛАГА на основание чл.5,ал. 4 от ЗЗДН на Й. Д. Д. ЕГН ********** глоба в
размер на 200 лв.
ОСЪЖДА Й. Д. Д. ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметка на
5
Ямболския районен съд в размер на 25 лв.
ОСЪЖДА Й. Д. Д. ЕГН ********** да заплати на Д. Й. Д., ЕГН ********** ,
действащ чрез своята майка и законен представител КР. СТ. В., ЕГН **********
разноски за настоящата инстанция в размер на 225 лв.
ОСЪЖДА КР. СТ. В., ЕГН ********** да заплати на Й. Д. Д. ЕГН **********
разноски за настоящата инстанция в размер на 150 лв.
Да се издаде служебно изпълнителен лист за наложената глоба и
присъдената държавна такса.
Да се издаде заповед за защита.
Указва на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.
Предупреждава Й. Д. Д., че при неизпълнение на заповедта полицейският
орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите
на прокуратурата.
Препис от настоящото съдебно решение и от заповедта да се връчи на
страните и да се изпрати служебно на РУ на МВР –Ямбол.
Решението може да се обжалва пред Ямболския окръжен съд в седемдневен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6