О П
Р Е Д Е Л
Е Н И Е №
34
гр.Пловдив,
07. 01. 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение – V с., в публичното заседание на седми януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател : Светлана
Изева
Членове : Радостина Стефанова
Анна Дъбова
Като разгледа
Докладваното от съдия Радостина Стефанова
ч.гр.д. № 2748/2018 г.
И за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.274
във вр. с чл. 577 и чл.569 т.5 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Иван Гочев, ДСИ при Районен съд – Асеновград,
против Определение № 69/02.11.2018г. на СВ при Районен съд –Асеновград по пр.№
4772/2018г., с което е отказано нотариално действие по искане с вх.рег.№
4772/02.11.2018г. на Иван Гочев, ДСИ при Районен съд – Асеновград, за
заличаване на възбрана, вписана в СВ –Асеновград с вх.рег.№ 3198/11.07.2012г.,
с акт № 36, том 2, поради неплащане на държавна такса в размер на 7,50 лв. Моли
да бъде отменен постановения отказ и да бъде задължен СВ при РС – Асеновград да
извърши искането заличаване на вписаната възбрана.
ПдОС - V възз.гр.с., прие за
установено следното:
Пред СВ при РС –
Асеновград е постъпила молба с вх.№ 5841/02.11.2018г. от Иван Гочев, ДСИ при Районен съд – Асеновград, за
заличаване на възбрана, вписана в СВ –Асеновград с вх.рег.№ 3198/11.07.2012г.,
с акт № 36, том 2, в полза на взискателя по изп.д.№ 57/2012г. „ЦКБ“ АД, а от
04.01.2013г. „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД, ЕИК – *********, съгласно договор за
цесия. Молителят е записал изрично, че възбраната се вдига служебно на осн.
чл.433 ал.3 от ГПК и в тази насока не прилага доказателство за платена държавна
такса.
За да откаже вписването,
СВ при РС – Асеновград посочва, че молителят не е внесъл държавна такса за
заличаване на възбраната в размер на 7,50 лв., определена на осн. чл.3 ал.1 във
вр. с чл.5 от ТДТСАВ и вносима по с/ка на АВ – ИР. Излага съображения, затова, че
изразът „на осн. чл.433 ал.3 от ГПК вписаната
възбрана следва да се заличава служебно“ не означава, че е налице освобождаване
от държавна такса, тъй като се касае за две различни производства –
съответно изпълнително по чл.449 и чл.
чл.433 ал.3 от ГПК и съответно нотариално охранително производство по чл. 569
т.5 от ГПК и чл.23 и сл. ПВ, за вписване
на актове за вписване и заличаване на възбрани по молба на съдебния изпълнител.
Изтъква, че разноските по охранителните производства са за сметка на молителя. Позовава
се на т.10 от ТР № 7/25.04.2013г. по
тълк.д.№ 7/2012г. по описа на ОСГК на ВКС относно освобождаването от задължение
за заплащане на държавни вземания. Поддържа, че нито съдията по вписванията,
нито съдът могат да освобождават от дължима държавна такса, която е дължима към
бюджет, различен от този на съдебната власт. Конкретната държавна такса към
Агенцията вписвания –Имотен регистър за заличаване на възбрани представлява
разноски по изпълнението. Посочва също, че не са и налице условията за
освобождаване от държавна такса съгл. чл.84 ал.1 т.1 от ГПК, тъй като предмет
на изп.д.№ 57/2012г. на СИС при РС – Асеновград е частно вземане; респ. частна
е собствеността върху възбранения недвижим имот. Позовава се на ТР №
1/21.05.2009г. по тъл.д.№ 1/2008г. на ОСГК на ВКС и на Решение № 3/08.07.2008г.
по конст. д. № 3/2008г.
С подадената частна
жалба Иван Гочев, ДСИ при Районен съд
– Асеновград, възразява принципно, че в конкретния случай, държавна такса не е
дължима. Застъпва, че на осн. чл.433 ал.3 от ГПК – съдебният изпълнител вдига
служебно наложените възбрани и запори незабавно, след като постановлението за
прекратяване или разпореждането за приключване влезе в сила. Ето защо, нямало
как да бъдат задължени страните по изпълнителното дело да заплатят държавна
такса по заличаване на възбрана. На следващо място, възразява, че държавният
съдебен изпълнител е държавен орган, поради което и на осн. чл. 84 т.1 от ГПК
като държавен орган е освободен от заплащане на държавна такса по заличаване на
вписана възбрана.
ПдОС, в настоящия състав
намира, че частната жалба е неоснователна. По отношение на въпроса за държавната
такса следва да се посочи, че размерът на същата е определен съобразно чл.3
ал.1 и чл. 5 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по
вписванията, като всъщност жалбоподателят не оспорва размера като неправилно
определен от СВ, а въвежда оплакване, че изобщо същата не е дължима.
Възражението следва да се остави без уважение, тъй като таксите са
определени по ТДТСАВ и подлежат на
внасяне в бюджета на Агенцията по
вписванията. Ето защо нито съдията по вписванията, нито въззивната съдебна
инстанция имат необходимата компетентност да освобождават молителите от внасяне
на държавна такса. Неприложима е и нормата на чл.84 т.1 от ГПК, тъй като същата
разпоредба се отнася до освобождаване от заплащане на държавни такси в
производства по съдебни дела, но не и в производство, развиващо се пред Служба
по вписванията. Обстоятелството, че съдебният изпълнител вдига незабавно по
изпълнителните дела възбраните и запори при наличните предпоставки на чл.433
ал.3 от ГПК е напълно неотносимо към внасянето на дължимия размер такса по
ТДТСАВ в производството по заличаване на вписвания и отбелязвания по реда на чл.569 т.5 от ГПК.
Обжалваното определение се явява законосъобразно и
следва да бъде потвърдено изцяло.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
О П Р Е Д Е Л И
:
Потвърждава
Определение № 69/02.11.2018г. на
СВ при Районен съд –Асеновград по пр.№ 4772/2018г., с което е отказано нотариално
действие по искане с вх.рег.№ 4772/02.11.2018г. на Иван Гочев, ДСИ при Районен
съд – Асеновград, за заличаване на възбрана, вписана в СВ –Асеновград с
вх.рег.№ 3198/11.07.2012г., с акт № 36, том 2, поради неплащане на държавна
такса в размер на 7,50 лв.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС на
РБ в едноседмичен срок от връчването.
Председател :
Членове :