Р Е Ш Е Н И Е № 260961
гр.
Пловдив, 25.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 15.03.2021 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2065 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД срещу А.С.Й.
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на
719.89 лева, представляваща стойността на доставените на ответника и потребени
от него питейна и отведена канална вода за периода 11.01.2017 г. до 16.10.2019
г. за водоснабден имот, находящ се в ***, както и сумата в размер на 70.76 лева
– обезщетение за забава върху главницата за периода 31.03.2017 г. до
30.09.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда – 29.10.2019 г. до окончателното
погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 17616/2019 г. по описа на ПРС.
Претендират се разноски.
В исковата молба се
излагат твърдения, че отчета в процесния имот за процесния период е извършван
при условията на липсващо измервателно устройство, поради което и потребеното
количество вода е било начислявано по тарифа
по 5 куб.м за двама обитатели. Ответникът е потребител, в качеството си
на собственик на водоснабдения имот. Иска уважаване на исковете и присъждане на
разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответника особен представител.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно
от приложеното ч. гр. д. № 17616/2019 г. по описа на ПРС, вземанията
по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.203 от Закона за водите и чл.422 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Дружеството – ищец следва да докаже, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по повод предоставяне на услуга доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за процесния период, в това число, че ответникът има качеството потребител на ВиК услуги в процесния период, в качеството си на собственик, изпълнение от страна на ищеца на задължението за доставка на посочената услуга за процесния период във водоснабден имот в *** в твърдяното количество, както и твърденията си за начина на отчитане на ВиК услугите и размера на начислените в тази връзка суми, както и наличие на предпоставките за начисляване на количествата вода по Тарифа.
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198 „о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на гр. Пловдив.
Съгласно чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, което е залегнало и в чл. 2, ал.1, т.1 и 2 от общите условия на оператора Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители – собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл.2 ЗВРВКУ – наематели. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на тези услуги.
По делото липсват доказателства, които да установяват, че ответникът е собственик на водоснабдения имот за процесния период. Въпреки, че съдът изрично указал на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да установи качеството потребител на ответника на предоставяните от ищеца услуги, последния не е ангажирал доказателства в тази насока.
Липсва и признание на ответника, че е потребител, доколкото същият се е представлявал в производството, чрез назначен особен представител. Видно от постъпило писмо от Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, изискана от съда по искане на ищеца, не се установява ответникът да има декларирани недвижими имоти на територията на Община Пловдив и по-специално да е декларирал процесния имот, което да се ползва като признание на неизгодни факти. Не е представено и заявление от страна на ответника до ищеца, с което е заявил искане да бъде заведена на негово име партида при ищеца за ползване на услугите на последния за процесния имот.
От представената декларация по чл.14 ЗМДТ /л.81/се установява, че процесният имот е деклариран като собствен от лица различни от ответника, като не е установено по делото, въпреки дадената за това възможност на ищеца, да се установи връзка между тези лица и ответникът.
От свидетелските показания също не се установява, че процесния период, в процесния период се е ползвал от ответника.
Обстоятелството, че ответникът има регистриран постоянен и настоящ адрес *** не го прави потребител на услугите на ищеца, по смисъла вложен в ОЪ на ищцовото дружество и ЗВ, доколкото не се установява, да е собственик, носител на вещно право на ползване, ползвател.
Предвид изложеното не се установява първата предпоставка за уважаване на иска, а именно ответницата да се явява потребител на ВиК услуги по смисъла на закона и Общите условия на оператора, поради което искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид неоснователност на главния иск се явява неоснователен и акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца не се дължат деловодни разноски. Ответникът е участвал в производството чрез особен представител и не е направил разноски в същото, поради което и такива не му се дължат.
Мотивиран от горното, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250 срещу А.С.Й., ЕГН **********, с адрес: *** положителни установителни искове, за
признаване за установено, че А.С.Й., ЕГН **********дължи на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, ЕИК ********* сумата в размер на 719.89 лева, представляваща
стойността на доставените на ответника и потребени от него питейна и отведена
канална вода за периода 11.01.2017 г. до 16.10.2019 г. за водоснабден имот,
находящ се в ***, както и сумата в размер на 70.76 лева – обезщетение за забава
върху главницата за периода 31.03.2017 г. до 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 29.10.2019 г. до окончателното погасяване на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 17616/2019 г. по описа на ПРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ