РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1238
гр. Пловдив, 29 юли 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ
отделение, ХVІІ състав, в закрито заседание на двадесет
и девети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
разгледа докладваното от Председателя
ч. адм. дело № 1883 по описа за 2020 год. и взе предвид следното:
Производство по реда на чл. чл. 60, ал. 5 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 188 от Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС).
Образувано е по жалба, предявена от „КЕПАСА“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Коматевско шосе” № 27, представлявано от управителя Г. К.К. против Разпореждане, с което е допуснато предварително
изпълнение на принудителна
административна мярка (запечатване на обект и забрана за достъп до същия), обективирано
в Заповед за налагане на
принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-117-0048563/24.07.2020 г.,
издадена от Д. В. – Началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Бургас в Дирекция „Оперативни
дейности“ при Главна Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт, като се иска
неговата отмяна, както и спиране на допуснатото предварително изпълнение до
окончателното решаване на спора по настоящата жалба на основание чл. 60, ал. 5 от АПК.
С писмо вх. № 11865/29.07.2020 г. по описа на съда, по делото е постъпила
административната преписка по издаване на процесното разпореждане.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения за
това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради
което се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
С посочената заповед е разпоредено запечатване на търговски
обект – тоалетна, до заведение “COOL & НОТТ“, находяща се в гр. Свети Влас,
нов плаж, стопанисвана от „КЕПАСА“ ЕООД, с ЕИК: ********* и забрана за достъп
до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, буква „а“ от ЗДДС
и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.
На основание чл. 188 от ЗДДС във връзка с чл. 60 от АПК е допуснато предварително изпълнение на административния акт.
За разрешаването на настоящия
административноправен спор е необходимо да бъде съобразено, че според чл. 188 от ЗДДС, заповедта по чл. 186, ал. 1 от
същия закон, с която се налага ПАМ подлежи на предварително изпълнение при
условията на АПК, т.е. при наличие на предпоставките,
регламентирани в чл. 60 от АПК. Следователно, за да пристъпи към допускане на
предварително изпълнение на издадената заповед за налагане на ПАМ,
административният орган следва да съобрази наличието на някои или на всички
предпоставки, визирани в тази разпоредба и да мотивира разпореждането, с което
допуска предварително изпълнение, като докаже, че то се налага, за да се
осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни
държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или
сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на
изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по
искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес.
В настоящия случай, за да обоснове
необходимостта от издаване на оспореното разпореждане, ответният
административен орган е посочил в мотивите си две групи основания: Защита на особено важни държавни интереси и
че от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно
поправима вреда за бюджета. Тези предпоставка най-общо са мотивирана със
съждения относно характера и целта на наложената ПАМ. Посочено е още, че „…от събраните данни еднозначно се налага
изводът, че с извършването на нарушението, преценено от законодателя като
значимо по своята тежест и изрично посочено като изискващо налагането на ПАМ,
се е стигнало до отклонение от данъчното облагане чрез конкретното неиздаване
на ФКБ за извършваните продажби, препятстващо възможността за проследяване на
оборота. Необходимостта от предварително изпълнение тук е предопределена с
оглед начина и вида на организиране на отчетността, които са довели до
извършеното деяние и индиректно от степента на неговата обществена опасност. Въпреки,
че е запознат с изискванията за този вид дейност, търговецът е извършил
административно нарушение, с което засяга основния ред в търговския оборот и
следва да бъдат предприети мерки за защита на фиска,
като се предотврати веднага възможността неотразяването на продажби чрез
неиздаване на ФКБ да се превърне в системно нарушение, а също така и да се
коригира неговото поведение към спазване отчетността и начисляването на
дължимите данъци върху реализираните обороти. … Установяването на укрити
приходи от продажби, до което ще се стигне, когато не се издават касови бележки
за документиране на продажбите, попада в хипотезата на „трудно поправима вреда“
по чл. 60, ал. 1, предл. 4 от АПК…“
Като фактически основания за издаване на
оспореното разпореждане са посочени следните обстоятелства:
- В хода на проверката при направена
контролна покупка - услуга - такса тоалетна в 11:17 ч. на 21.07.2020 г. на обща
стойност 1,00 лв., заплатени в брой не е издаден фискален бон от наличното в
обекта фискално устройство в работен режим;
- Наличие на касова разлика в размер на
2,00 лв. между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ.
Установената положителна разлика се дължи закономерно и на други неотчетени
приходи и е индиция за системно неизползване на касовия
апарат.
- Среднодневен оборот на стойност 43,86
лв.;
- Има наличие на непогасени публични
задължения в размер от 3 907,89 лв. към 22.07.2020 г.
- Декларирани финансови резултати от
дейността на дружеството по години, а именно: данъчна печалба за 2019 г. - 38
613,04 лв., 2018 г. - 27 912,47 лв., 2017 г. - 29 848,42 лв. Съпоставяйки
местоположението на обекта и средно-дневните обороти за този тип дейност,
декларираният финансов резултат е нереално нисък.
Тук именно следва да се посочи във
връзка с първото и второ фактическо основание, че сам по себе си фактът на
неиздаване на касова бележка, и то на стойност 1,00 лв. (което представлява 2,27% от среднодневния
оборот на обекта в размер на 43,86 лв.) и касова разлика в размер на 2,00 лв.
между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ, не е
основание за допускане на предварително изпълнение на наложената ПАМ. В случай,
че законодателят бе счел, че всяко неспазване на реда и начина за издаване на
съответен документ за продажба засяга особено важен държавен или обществен
интерес или обуславя някоя от другите предпоставки по чл. 60, ал. 1 АПК, би
допуснал предварително изпълнение на тази мярка по силата на закона (така Определение № 6067/16.05.2017 г. по адм. д.
№ 5303/2017 г. на ВАС). Следва
да се добави и че предварителното изпълнение на ПАМ не гарантира
законосъобразното отчитане на продажбите чрез фискалното устройство на
търговския обект, нито неизвършването на нарушения от същия вид (в този смисъл Определение № 6765/31.05.2017 г. по
адм. д. № 5670/2017 г. на ВАС). Относно тези фактически основания е необходимо да се отбележи още, че при
издаване на оспореното разпореждане, ответният административен орган не е обсъдил
обстоятелството, че в момента на проверката в проверявания обект не е имало
лице, което да приеме плащането и в тази връзка не е изследван въпроса защото
при това положение органите по приходите са решили не само да посетят
въпросната тоалетна, но и да извършат плащане, след като очевидно не е имало
кой да им издаде фискална касова бележка от наличното в обекта фискално
устройство.
По отношение на останалите фактически
основания следва да се посочи, че механичното изброяване на конкретно
установени факти, без да са изложени съображения по какъв начин съществуването
на всеки един от тях ще доведе до настъпване на всички или част от цитираните в
чл. 60, ал. 1 неблагоприятни последици (а именно, че ще се засегнат особено важни държавни
интереси, ще бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта и/или
от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно
поправима вреда за бюджета), не е равнозначно на наличие на мотиви, обосноваващи необходимостта от
допускане на предварително изпълнение на процесната ПАМ. Казано с други думи
въпросните фактически основания трябва да се обвържат с една или всички
възведени в чл. 60, ал. 1 АПК предпоставки, нещо което очевидно в случая не е
сторено.
Както вече бе казано, предварителното изпълнение в случая не произтича по
силата на закона, а е следствие на волеизявление на административния орган,
т.е. законът не презюмира наличието на предпоставките
на чл. 60, ал. 1 от АПК, само защото е извършено административно нарушение,
което се субсумира в някоя от хипотезите на чл. 189, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДДС, така както впрочем приема административния орган.
Очевидно е, че с така изложените мотиви
административният орган не доказва конкретна необходимост от защита на особено
важни държавни интереси, доколкото превантивният характер на ПАМ не предпоставя
автоматично извод за наличие на основание за допускане на предварително
изпълнение на акта, с който се налагат. В случая е направен опит посредством
целите на ПАМ да бъде доказана предпоставка за допускане на предварителното й
изпълнение, което е недопустим подход. Целите на ПАМ и на предварителното
изпълнение са различни и за реализирането им е необходимо да бъдат доказани
различни предпоставки. В първия случай - която и да е от хипотезите,
регламентирани в нормата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, а във втория - необходимост
от защита на особено важни държавни или обществени интереси, съществуването на опасност да бъде
осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, и/или че от закъснението
на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда за
бюджета.
Все в тази насока следва да се добави,
че общото посочване на визираните в разпоредбата на чл. 60 от АПК предпоставки за
допускане на предварително изпълнение на административния акт, не освобождава органа от задължението да
мотивира наличието на тези предпоставки, така че да е възможно съдът да прецени
дали е налице пряка и непосредствена заплаха за държавния интерес, дали е налице
опасност да бъде осуетено
или сериозно затруднено изпълнението на акта, както и съществува ли реална възможност
от закъснението на изпълнението да последва значителна или трудно поправима
вреда за бюджета. (В този смисъл Определение № 8346 от
29.06.2017 г. по адм. д. № 7322/2017 г. на ВАС,
Определение № 8178 от 27.06.2017 г. по адм. д. № 6440/2017 г. на ВАС,
Определение № 8604 от 04.07.2017 г. по адм. д. № 6970/2017 г. на ВАС, Определение № 7438 от
13.06.2017 г. по адм. д. № 3959/2017 г.
на ВАС, Определение № 6765 от 31.05.2017 г. по адм. д. № 5670/2017 г. на ВАС,
Определение № 6575/26.05.2017 г. по адм. д. № 5074/2017 г. на ВАС и др.).
Не на последно място, следва да се
констатира, че сам по себе си фактът, че нарушение е констатираното на 21.07.2020 г., а заповедта за ПАМ е
издадена на 24.07.2020 г. и е връчена на 27.07.2017 г., като същевременно представеният
с административната преписка АУАН е съставен и връчен на лицето на 22.07.2020 г., говори за липса на
значим държавен интерес, а и изобщо за наличие на предпоставките по чл. 60, ал.
1 от АПК, които да налагат допускането на предварителното изпълнение на наложената
на дружеството принудителна административна мярка.
Все в тази насока следва да се
констатира, че към настоящия момент все още не е издадено наказателно
постановление, а този факт от своя страна, лишава дружеството от възможността,
предоставена му от чл. 187, ал. 4 от ЗДДС (а
именно принудителната административна мярка да бъде прекратена от органа, който
я е приложил, по молба на лицето, след като бъде доказано от него, че глобата
или имуществена санкция е заплатена изцяло), макар в заповедта тази възможност да е изрично
указана.
Съвкупната преценка на приобщените
по делото доказателства, налагат да се приеме, че оспореният административен
акт е незаконосъобразен, поради което същият ще следва да бъде отменен.
Според чл. 60, ал. 5 от АПК, жалбата срещу
разпореждането за допускане на предварително изпълнение не спира изпълнението, но съдът може да го спре до окончателното й
решаване. Именно в тази връзка е направено и искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение до окончателното решаване
на спора по настоящата жалба.
Това искане обаче се явява процесуално недопустимо
за разглеждане, с оглед обстоятелството, че настоящото определение е
окончателно и не подлежи на обжалване съгласно изричната разпоредба на чл. 188,
ал. 2 от ЗДДС. Следователно, след отмяната на оспореното разпореждане за
предварително изпълнение с това определение, ответият административен орган е
длъжен да възстанови положението, съществувало преди изпълнението, съобразно
чл. 60, ал. 7 от АПК.
При това положение, искането за спиране
на допуснатото предварително изпълнение на принудителна административна мярка
(запечатване на обект и забрана за достъп до същия), обективирано в процесната
заповед, следва да бъде оставено без разглеждане.
Мотивиран от горното, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ
състав
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОТМЕНЯ Разпореждане, с което е допуснато предварително изпълнение на принудителна административна мярка
(запечатване на обект и забрана за достъп до същия), обективирана в Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-117-0048563/24.07.2020 г., издадена от Д. В. – Началник отдел „Оперативни
дейности“ гр. Бургас в Дирекция „Оперативни дейности“ при Главна Дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП на „КЕПАСА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Коматевско
шосе” № 27, представлявано от управителя Г. К. К..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
искането за спиране на допуснатото
предварително изпълнение на
принудителна административна мярка (запечатване на обект и забрана за достъп до
същия), обективирано в Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-117-0048563/24.07.2020 г.,
издадена от Д.В. – Началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Бургас в Дирекция
„Оперативни дейности“ при Главна Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП на „КЕПАСА“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Коматевско шосе” № 27, представлявано от управителя Г. К.К..
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване..
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: