Р Е Ш Е Н И Е
№717
23.10.2020 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и
двадесета година, в състав:
Съдия: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при секретаря Ангелина Латунова,
като разгледа докладваното от съдия Митрушева
адм. дело № 440 по описа за 2020
година на Административен съд - Хасково,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5, вр. ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба,
депозирана от С.Ш.Р. ***, чрез пълномощника ѝ
- адв.М.К. от АК - Разград, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 1970з-523 от 28.05.2020 г. по чл. 171, т. 2а, буква „а“
от ЗДвП, издадена от Венцислав Димитров Георгиев - младши автоконтрольор в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково.
Жалбоподателката посочва, че с оспорената
заповед, на основание чл.171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, ѝ е наложена
принудителна административна мярка, изразяваща се в „Прекратяване на
регистрацията на лек автомобил Фолксваген, модел Туарег, с рег.№ Х 0*** **за срок
от 6 месеца“, чрез отнемане на 2 броя табели и свидетелство за регистрация на
МПС, тъй като виновно нарушила чл. 150 от ЗДвП. Счита, че заповедта е
неправилна и незаконосъобразна, тъй като в нея била залегнала погрешно
установена фактическа обстановка. Твърди, че административнонаказващият орган
не е обсъдил и събрал всички факти, относими към случая. Иска отмяна на
оспорения административен акт. Претендира разноски
по делото.
В съдебно заседание, чрез процесуалния
си представител, заявява, че към момента
на издаване на заповедта не били налице предвидените за това условия по закон,
тъй като към този момент лицето Б. С. Р. било правоспособен водач, тоест той не
бил лишен от право да управлява МПС.
Ответникът - Младши
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково – В. Д. Г.,
изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Счита заповедта за
законосъобразно издадена, съобразно чл. 150а от ЗДвП, на основание чл. 171, т. 2а
от ЗДвП. Сочи, че регистрацията на МПС се прекратявала на собственик,
предоставил управлението на лице, лишено от право да управлява МПС по чл. 171,
т. 1 - 4 от ЗДвП.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 28.05.2020г.
срещу лицето Б. С. Р. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) Серия GA, № 2*****, за това, че на
същата дата, в 16.58 часа, в гр.Хасково на бул. „Никола Радев“, до сервиз
„Опел“, в посока кв.Болярово, управлява лек автомобил Фолксваген Туарег с рег.
№ Х **** КС, собственост на С.Ш.Р. ***, като при извършена проверка се
установило, че водачът Р. бил лишен от право да управлява МПС по
административен ред със ЗППАМ № 19-1030-000547/15.04.2019г. В АУАН е посочено,
че с това деяние Б. С. Р. е нарушил чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. АУАН е подписан от
актосъставителя – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
– Хасково – В.Ж.Д., от присъстващия свидетел В.Д. Г. и от Б. С. Р. като
нарушител, който не е дал обяснения, нито вписал възражения при подписването на
акта. В АУАН е вписано също, че е иззет като доказателство „един брой ЗППАМ“.
С
оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №
1970з-523 от 28.05.2020 г., В. Д.Г. - младши автоконтрольор в Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Хасково, упълномощен със Заповед № 272з-906/20.03.2019
г. на Директора на ОДМВР - Хасково, е наложил на С.Ш.Р. принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП – „прекратяване на регистрацията на
лек автомобил Фолксваген Туарег, с рег. № Х 0*** **за срок от 6 месеца“. Отнети
са СРМПС № ********* и 2 броя регистрационни табели с рег.№ Х **** КС.
Заповедта
е обоснована с това, че на 28.05.2020г., около 17.00 часа, в гр.Хасково на
бул.„Никола Радев“ лицето Б. С. Р., с ЕГН : **********, управлява лек автомобил
Фолксваген Туарег, с рег. № Х **** КС, след като бил лишен от право да
управлява ППС по съдебен или административен ред, с което виновно нарушил
разпоредбата на чл. 150а от ЗДвП. Отразено е, че за нарушението на Б. С. Р. е
бил съставен АУАН GA № 2*****.
По
делото е представена Докладна записка рег.№ 1253р-5939/01.06.2020г. от В. Ж. Ди.-
младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР – Хасково, съставил АУАН Серия GA, № 2*****. В същата се излага
фактическата обстановка, установена и описана в цитирания АУАН.
Към
доказателствения материал по делото бе приобщена и ЗППАМ №19-1030-000547 по чл.
171, т. 1, буква „б“ от 15.04.2019г., издадена против Б. С. Р., получена от
последния на 27.04.2020г.
Видно от
разписката, инкорпорирана под текста на оспорената по делото Заповед №
1970з-523 от 28.05.2020г., препис от същата е връчен на жалбоподателката С.Ш.Р.
срещу подпис на 28.05.2020г. Жалбата срещу заповедта е подадена до
Административен съд – Хасково на 04.06.2020г., видно от датата на пощенското
клеймо върху пощенския плик.
С оглед
на така изложеното, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена
в преклузивния срок за обжалване, срещу подлежащ на оспорване административен
акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Преценявайки доказателствения материал по делото, както и валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията,
визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът намира жалбата за неоснователна.
Оспорената
заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и е издадена
от административен орган, разполагащ със съответна материална и териториална компетентност.
На
основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.
171, т. 2а от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност, или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от представената по делото Заповед №
272з-906/20.03.2019г., която е цитирана и в оспорения акт, Директорът на ОДМВР
- Хасково, на основание Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на
вътрешните работи и чл. 43, ал. 4, във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗМВР, е
оправомощил длъжностни лица от ОДМВР - Хасково, включително (т. 9) държавните
служители от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково, полицейски органи по
чл. 142, ал. 1, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи, да
прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки, включително
такива по чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Съгласно нормативната уредба на чл. 165 от ЗДвП, във връзка с чл. 43 от ЗМВР и чл. 42, ал. 2, вр. чл. 37, ал. 1, т. 2 и
чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, Директорът на областна дирекция на МВР е
ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху
движението по пътищата, включваща и прилагане на принудителни административни
мерки (чл. 31, т. 2 от ЗМВР), поради което с представената заповед е доказана и
материалната, и териториална компетентност на оправомощеното лице – издател на
акта.
Волеизявлението
за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед,
която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21,
ал. 1 АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният
закон въвежда и изрично изискване същата да е мотивирана.
Оспорената
заповед съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 на АПК реквизити, включително
фактически и правни основания за издаване на акта.
В
заповедта като правно основание за издаването ѝ е посочена разпоредбата
на чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП. Според нея, в приложимата ѝ
редакция (изм. ДВ бр.2 от 2018г., в сила от 03.01.2018г.), действаща към датата
на издаване на ЗППАМ, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година. Следователно, от материалноправна страна,
предвид установеното с АУАН, са били налице основания за прилагане на мярката
на процесната ПАМ.
Изложените
в заповедта фактически обстоятелства са
напълно достатъчни за адресата на принудителната административна мярка да
разбере за какво се налага тя, както и да бъде упражнен съдебният контрол върху
заповедта. Описанието е направено по начин, обосноваващ напълно налагането на
ПАМ на собственика на управлявания лек автомобил, по смисъла на приложената
правна норма, и изцяло кореспондира с посоченото в заповедта правно основание
за прилагане на мярката. В тази връзка неоснователно е възражението на
жалбоподателката за прилагане на принудителната административна мярка при
погрешно установена фактическа обстановка, както и това, че
административнонаказващият орган не обсъдил и събрал всички факти, относими към
случая. За напълно изяснено съдът намира обстоятелството, че към дата на
издаване на оспорената ЗППАМ – 28.05.2020 г.,
лекият автомобил Фолксваген Туарег с рег. № Х **** КС, собственост на С.Ш.Р.,
е бил управляван от лицето Б. С. Р., който към тази дата е бил лишен от право
да управлява МПС по силата на ЗППАМ №19-1030-00547 от 15.04.2019г., представена
по делото, с която свидетелството за управление на Б. Р. е било отнето, до
решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Предвид
последното, не се споделя и твърдението на оспорващата, изразено чрез
процесуалния ѝ представител, че към момента на издаване на заповедта не са
били налице предвидените за това условия по закон, тъй като лицето Б. С. Р.
било правоспособен водач, тоест, че той не е бил лишен от право да управлява
МПС. Предвид последното следва да се има предвид, че ЗППАМ №19-1030-00547
против Б. С. Р. е била издадена на 15.04.2019г. и връчена на 27.04.2020 г.,
като по делото не са налице данни или доказателства, от които да е видно, че
към момента на издаване на оспорената по делото ЗППАМ на Б. С. Р. е било
върнато свидетелството му за управление
на МПС. Съответно следва да се приеме за безспорно установено, че към датата на
издаване на процесната ЗППАМ Р. е бил лишен от право да управлява МПС.
Не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при
издаване на заповедта. Административният орган е изпълнил задължението си за
служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на
релевантните факти по случая.
Оспорената
заповед е издадена и при точно прилагане на материалния закон, предвиждащ
прилагане на принудителни административни мерки за осигуряване безопасност на
движението и преустановяване на административни нарушения. Липсват данни за налично у водача на посоченото в
заповедта МПС свидетелство за управление на МПС, което означава, че водачът Б. С.
Р. е неправоспособен и е налице хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. В
случая административният орган не само е имал право, но и задължение да издаде
заповед за прилагане на предвидената в чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП
принудителна административна мярка, доколкото нормата е императивна и органът
действа при условията на обвързана компетентност, тоест преценката и мотивите
за прилагане на принудителната мярка са направени от законодателя при създаване
на правната норма.
За да
наложи принудителната административна мярка, административният орган е
съобразил нормата на чл.150а от ЗдвП. Съгласно същата, „за да управлява моторно
превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен
или административен ред, както и свидетелството
му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда
на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно,
тъй като е изгубено, откраднато или повредено. В случая от органа е бил взет
предвид фактът на отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача Б. Р.,
предвид ЗАППАМ № 19-1030-00547, поради което правилно е приложена нормата на
чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, спрямо собственика на МПС Фолксваген Туарег с
рег. № Х 0*** **С.Ш.Р..
Следва
да се има предвид и, че на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното, а в случая от страна на жалбоподателката не бяха ангажирани
доказателства за опровергаване на описаните в акта факти и обстоятелства.
Поради това съдът намира, че не е оборена материалната презумптивна
доказателствена сила на приложения към преписката АУАН Серия GA № 2***** от 28.05.2020г.,
включително относно релевантния факт, че към момента, в който е управлявал
автомобила, свидетелството за управление на МПС на Б. С. Р. е било отнето по
реда на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. В случая от страна на Б. С. Р. в АУАН не
е обективирано възражение, че не е съгласен с тази констатация, нито по делото
са представени доказателства за оборването й.
Наложената
принудителна административна мярка е съобразена и с целта на закона, установена
както в обществен интерес, така и в интерес на самия водач - да се гарантира
безопасността на движението по пътищата, като се предотвратят тежките последици
при управление на МПС от водачи, които са неправоспособни и представляват
сериозен риск както за себе си, така и за останалите участници в движението по
пътищата. Не се установява и засягане на права и законни интереси на
жалбоподателя в степен, несъответстваща на необходимото за постигане на целта,
за която е издадена оспорената заповед. В този смисъл не са налице основания за
отмяна на процесната принудителна административна мярка.
По
изложените съображения, съдът счита, че оспорената заповед отговаря на всички
изисквания за законосъобразност, поради което подадената срещу нея жалба следва
да се отхвърли като неоснователна.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на С.Ш.Р. с ЕГН : ********** ***, против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 1970з-523 от 28.05.2020г. по чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП, издадена
от В. Д. Г.- младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Хасково.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис
от
решението да се изпрати на страните.
СЪДИЯ: