Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 26.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на дванадесет и седми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 7327 по описа за 2019г. на съда и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предмет на производството са предявени
от „А.З.В.“ ООД и „А.И.“ АД против М.Ф.Б. субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата 100 000лв. /по
50 000лв. за всеки ищец/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от подаване на исковата
молба до изплащането.
В исковата молба се излага, че „А.З.В.“
ООД е собственик на УПИ в гр.София, м.Лозенец-I част, в който реализира строеж-административна сграда с офиси, търговски
обекти, ателиета, технически помещения, подземни и надземни гаражи и паркинги,
известен в публичното
пространство като проект „Златен век“. „А.З.В.“ ООД е свързано лице с „А.И.“ АД. Твърди се във връзка с реализацията на строежа в периода
22.03.2019г.-05.04.2019г. ответникът да е направил пред
електронна медия /интернет-сайта на *******.bg/ и в профила си в социалната мрежа Фейсбук изявления,
с които внушава, че се ползват
с политически протекции и нарушават законодателството в областта на строителството,
поддържат и участват в корупционни модели и коментари осмиващи естетическите качества на проекта. Така на 22.03.2019г. публикувал
отворено писмо срещу проекта, придружено с коментарите, че „алчността води до
разруха“, „колкото да се използват енергийни щитове, букви и ритуали, то Бог
винаги защитава истината“; на 23.03.2019г. пост, че „законите трябва да се
уважават, а не да се прескачат, защото имаш подкрепата на силните на деня“; на
25.03.2019г. пост съдържащ „не мога да намеря смислено оправдание, че въобще се
е позволило да вмъкнат тази сграда по този безобразен начин“; на 27.03.2019г.
пост определящ проекта като „паметник на грозотията“; на 27.03.2019г. коментар
„законодателят казва, че поправката не важи за стари случаи, но инвеститорът не
е разбрал все още това“, както и статус на 05.04.2019г. озаглавен „Чичо Гугъл казва за Златен век, че е паметник на корупцията“. В
унисон с последователната кампания в социалната мрежа ответникът правил
изказвания в интернет-сайта на *******.bg, че „политиците са на страната на А.“. Ищците твърдят тези изявления да са неверни,
клеветнически и обидни, уронващи добрата им търговска репутация
и търговско име, от което търпят неимуществени вреди и претендират осъждането на ответника
за тяхното обезщетяване.
Ответникът изразява становище за недопустимост на исковете по
съображения, че юридическите лица не могат да
търпят неимуществени вреди, тъй като
всичките им права имат имуществено
изражение, включително тези свързани с доброто име и търговската
репутация. Оспорва ги и по същество, като твърди изявленията му да са направени
по повод гражданското недоволство и проведените поредица протести още през
2017г. във връзка с проекта Златен век, основно насочени
срещу държавната администрация, допуснала реализирането на строеж с голяма
височина на неподходящо място спрямо етажността на околните сгради.
Отрича посочените в исковата молба изявления да имат
за пряк адресат
ищците, както и да са клеветнически
и обидни, а навежда да съдържат оценки
и мнения, израз на гражданската му позиция, които
въпреки негативния оттенък са в рамките
на конституционно признатата свобода на словото и не
са били използвани
за увреждане на чужди права.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
От фактическа страна не е спорно,
а и видно от представения НА № 75, том I, рег.№ 1661, дело № 66/2018г. „А.З.В.“
ООД е собственик на УПИ I-98, 99 от кв.272а по плана на
гр.София, м.Лозенец-I част, за който е издадено
разрешение за строеж № 134/26.01.2007г. за построяване на административна
сграда на 34 етажа с офиси, търговски обекти, ателиета и технически помещения,
подземни и надземни гаражи и паркинги. Представени са заповеди на главния
архитект на Столична община за презаверяване
разрешението за строеж на 19.11.2012г. и за допълването му с допуснати
изменения в одобрения инвестиционен проект през 2017г. и 2018г. Ищцовите дружества развиват дейност в областта на
строителството и участват в реализацията на този строеж, добил популярност като
проект „Златен век“.
Представени са грамоти,
сертификати и отличия, видно от които в периода 2007г.-2019г. „А.И.“ АД и
представители на двете дружества са били награждавани и получавали признание за
осъществяваните от тях проекти и проявени ефективност, качество и иновации в
областта на строителството.
Не се спори още възникнало през
2017г. в обществеността недоволство с изразено от множество граждани несъгласие
със строежа и във връзка с това създаден инициативен комитет „Лозенец“, в който
дейно участие взел ответникът М.Б.. Била организирана подписка за
преустановяване на строителството /стр. 151-165/, проведени протести през
2017г., 2018г. и 2019г. /стр.143-150/, както и подавани жалби и сигнали до
различни институции /стр.129-142/. Недоволството
било поради това, че строежът с височина на бъдещата сграда от 120м. се реализира
в жилищен район, в който според действащия общ устройствен
план е допустимо строителство до 26м. и на практика ще засенчва околните
постройки, самата сграда не се вписва в архитектурно и инфраструктурно
отношение и ще създава значителни неудобства на живущите в квартала. Заедно с това
възникнало съмнение за съответствието със закона на издаденото разрешение за
строеж и дали не е изтекъл неговия срок, като видно от съдържанието на част от
подадените жалби били отправени искания за проверка на това обстоятелство.
Гражданското недоволство станало
широко обществено достояние и предмет на коментари от различни лица в
социалните мрежи /представените извлечения от постове във Фейсбук/,
както и получило голям медиен отзвук с публикувани статии в електронни издания
/стр.41, стр.126/, в тази част телевизионни репортажи. Те отразяват повдигнатите
въпроси около фактическото и правно положение на бъдещата сграда, изразените
позиции против строителството, включително отговорите и становищата на
представители на различни държавни органи, които са били сезирани с тези
въпроси. Неизменно в тях се споменават и ищците, като дружествата реализиращи
строежа.
Като член на неформалния
инициативен комитет и лице живущо в района на строежа, ответникът взел дейно
участие в цялостната кампания по гражданското недоволство и публикувал постове
в личния си профил в социалната интернет мрежа Фейсбук,
които според заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ са били достъпни до
широк кръг хора.
Предмет на настоящото
производство са изявленията направени по този начин в периода
22.03.2019г.-05.04.2019г. и конкретно на датите 22.03.2019г., 23.03.2019г.,
25.03.2019г., 27.03.2019г., 05.04.2019г., а на 02.04.2019г. изявление в интернет-сайта
на *******.bg. Ответникът не е оспорил да
изхождат от личния му профил, да е техен автор и да са със съдържанието според представените
по делото препис-извлечения.
На 22.03.2019г. публикувал
следното: Пускам ви отново нашия сигнал
да ви запознаем с проблема. Искам да подчертая дебело, че никой от всички тези
хора и институции, не се поинтересува от нашия проблем, нито някой е предприел
каквито и да са стъпки, за да спре тази буря, която се вихри в момента.
Единственото, което искахме е да се спази закона !!! Алчността води до разруха
и колкото да се използват енергийни щитове, букви и ритуали, то Бог винаги
защитава истината и само истината.
На 23.03.20109г. публикувал:
Година и половина по-късно истината си проправи път!!! Когато казвахме, че
небостъргачът е с изтекло разрешително бях обвинен заедно с другите, че сме
лъжци. Днес самите вносители на закона признаха, че този закон не касае старите
проекти, което е пълната истина!!! Цялото общество трябва да е наясно, че
трябва да се борим за да оживеем в нормална държава, където правилата важат за
всички и законите да се уважават, а не да се прескачат, защото имаш подкрепата
на силните на деня. А всички политически сили трябва да се научат най-после, че
все някога ще им се счупи клона от тежестта на прекалената алчност.
На 25.03.2019г. публикация:
Изключвам всичко, което се случи около този строеж. Не мога да намеря смислено
оправдание, че въобще се е позволило да вмъкнат тази сграда по този безобразен
начин. Това е против всякаква архитектурна и градска логика. Дори на картинка
изглежда абсурдно, а в реалност просто не ми се мисли. Кой намира за нормално
този мастодонт да бъде на това място, кой?! Дори да е най-хубавата сграда в
света, мястото й обаче предизвиква смях и символика на всичко което се случва в
нашата мила държава.
На 27.03.2019г. написал
„Законодателят казва, че поправката не важи за стари случаи, но инвеститорът не
е разбрал все още това“, като коментар на излъчен репортаж по телевизия и
поставена снимка от него със заглавие „Сградата Златен век“ и под заглавие
„валидно ли е разрешителното за строеж“.
На същата дата написал: Сега и да
си прехвърлят вината няма особено значение. Да се правят на ударени също. Имаме
всички писма, сигнали и жалби с входящи номера. Метлата да обхване всички
разрешили този паметник на грозотията. А от повече от година призовавахме
Здравков да покаже съдържанието на тези СМС-и, явно не е псалм 91. То е в
коментар на изявление на главния архитект на СО по BTVNOVINITE.BG, че разрешителното за строеж на „Златен век“ не е презаверявано.
На 05.04.2019г. написал „Чичо Гугъл казва за Златен век, че е паметник на корупцията“.
На 02.04.2019г. в интернет сайта
на *******.bg е публикувана статия със заглавие
„Протестите срещу небостъргача „Златен век“ започват пак“. В нея авторът
Зорница Латева посочила, че протестите срещу строежа и исканията за неговото
спиране ще бъдат възобновени и причините за това, както и информация за становищата дадени от различни
държавни органи сезирани с въпроса дали издаденото в полза на инвеститора
разрешение за строеж е валидно и какво мислят за това гражданите от
инициативния комитет „Лозенец“. Възпроизведено е изявление пред автора на
ответника М.Б., че политиците са с А..
По делото е разпитан св.Н.В.,
който също е член на инициативния комитет и активен участник в протестите срещу
строежа. В показанията си обяснява как със съкварталци, включително ответникът,
се събирали и обсъждали защо общината е допуснала строителство на сграда в противоречие с общия
устройствен план; че тази сграда не се вписва в
рамките на квартала, както и затрудненията за движението и неудобствата, които
ще създаде в района. Обсъждали възможностите за законови промени, валидността
на разрешението за строеж на инвеститора, както и проекта за изграждане на
кръгово движение в близост, който впоследствие отпаднал. Разказва какви
инициативи са предприели, с кои лица от властта са се срещали, до кои органи
били подавани жалби, молби и сигнали и отговорите по тях, които също подлагали
на коментар. Свидетелят сочи, че проведената от тях кампания не е била насочена
против дружествата от групата на „А.“, а с цел да се изобличи всяка нередност в
рамките на строителния процес, да се уведоми обществото за това и най-вече
компетентните органи, тъй като според тях е налице незаконно строителство, без
значение кой е строителя. Впоследствие, а и понастоящем актуалният въпрос бил
свързан с валидността на разрешението за строеж
с оглед законодателни промени в ЗУТ и възникналия спор дали имат
действие за този строеж. Сочи още, че в хода на протестите и водената
кореспонденция с различни държавни органи и институции обсъждали с ответника и
последният изразявал мнение, че „А.“ е много добра строителна фирма и изпълняват
проектите си качествено, но недоумявал защо е бил позволен този строеж в този
квартал. В тази връзка е представено извлечение от пост на ответника в личния
му профил във Фейсбук от 19.10.2017г. /стр.119/, в
който по повод сградата и призоваването за протест написал, че няма личен
мотив, политически или бизнес интерес, а се води само от убеждението, че
мястото на сградата не е там. Заявил още, че не води никакви атаки срещу
инвеститора или тяхното семейство, имат цялото му уважение към тяхната работа
досега и очаква конструктивен диалог с него.
В показанията си св.А.П.сочи, че от
свой познат научил за дружествата на „А.“,
които се ползвали с добра репутация в областта на строителството и качествено
изпълнение на проектите. По съвет да инвестира в построени от тях имоти водил
преговори с „А.З.В." ООД за сключването на предварителен договор за
закупуване на две жилища в бъдещата сграда. Тъй като не живеел в България и не
бил в течение на събитията, за случващото се със сградата научил от
телевизионни предавания и новини в интернет, чел много постове в социалните
мрежи, включително и тези на ответника. Свързал се със своя познат, който
потвърдил. Естеството на работата на свидетеля имала отношение към търговското
име и репутация на фирмите-контрахенти и бил наясно,
че когато те не са положителни това води до спад в икономическите им показатели
и застрашава търговските им взаимоотношения. Затова, узнавайки за вдигналия се продължителен
медиен шум с изнесените съмнения и спорове относно законността на строежа,
свързването на фирмата-строител с корупционни схеми и въпреки уверенията на
арх.М., че няма основание за притеснение, отчитайки риска строежът да бъде
спрян, а сградата да не бъде завършена се отказал от сключването на договор.
Като доказателства по делото са приети писма
от търговски партньори и клиенти на ищцовите дружества, изпратени в периода м.04.2019г.-м.06.2019г.,
с които поради изнесеното в медийното пространство са били променени параметри
на съществуващи търговски отношения с поставяне на изисквания за представяне на
гаранции и възможността за финансиране на проекта, отложени са плащания по
сключена сделка за обекти в сградата, а други не са реализирани. Писмата са
били изпратени до ищцовите дружества след водени
предварителни разговори, като в част от тях, изнесеното в медийното
пространство се свързва и с инициативния комитет „Лозенец“, а във всички
изразено притеснение за завършването на строежа.
Въз основа горното от фактическа
страна съдът обоснова от правна следното:
С определение от 09.07.2019г. по
ч.гр.д.№ 3126/2019г. по описа на САС е отменено постановеното по делото
определение от 19.06.2019г. за прекратяване на производството с мотиви, че
въпросът дали юридически лица могат да търпят
неимуществени вреди от деликт и да претендират
обезщетение за тях е по съществото на спора, а не по процесуална допустимост.
Настоящият съд е обвързан от акта на въззивната
инстанция, поради което исковете са процесуално допустими.
Разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД
съдържа по императивен начин общата забрана да не се вреди другиму. Нарушението
й поражда отговорност на причинителя да заплати обезщетение, което на основание
чл.51, ал.1 ЗЗД обхваща всички вреди пряка и непосредствена последица от
увреждането. Вреда по смисъла на нормата е всяка неблагоприятна последица за
признати и защитени от закона права и интереси на увредения, които могат да
бъдат имуществени и неимуществени. Неимуществените вреди се изразяват в
засягане на нематериални блага, които нямат конкретно материално изражение, и
по силата на чл.52 ЗЗД се обезщетяват по
справедливост.
При съществуващата правна уредба
на непозволеното увреждане в ЗЗД, приета през 1950г. в различни обществено-икономически
условия, която не е претърпяла промяна след 1991г., по въпроса могат ли да
търпят неимуществени вреди юридически лица и да бъдат материално-правно
легитимирани да претендират обезщетение за тях е налице дългогодишна,
константна и еднопосочна съдебна практика, която отрича тази възможност. Основните
съображения са, че неимуществените вреди засягат неблагоприятно психическите
изживявания, физическата сетивност и здраве с причиняване на болки и страдания,
които са присъщи само на физическите лица. За разлика от тях юридическите лица
са формирования, признати от закона за правни субекти, които формират воля чрез
своите органи за управление и всичките им права са имуществени, включително
правата свързани с търговското име, маркетингов имидж, търговски марки и др.
Последиците от засягането на последните винаги има имуществено отражение,
поради което могат да търпя само имуществени вреди под формата на претърпени
загуби и/или пропуснати ползи.
С оглед настоящите обществено-икономически
условия с активно участие на юридическите лица и в частност търговските
дружества в почти всички сфери на гражданския и търговски оборот; промени в
законодателството с предвиждането в различни закони право на тези правни
субекти на обезщетение за неимуществени вреди /чл.631а ТЗ, чл.76а ЗМГО, чл.60а ЗСВ, чл.71, ал.1, т.3 ЗЗДискр., чл.57-57г ЗПД,
чл.95-95б ЗАПСП, чл.2б ЗОДОВ/; признатата възможност да претендират такова
обезщетение по ЕКЗПЧ, която по силата на чл.5, ал.4 от КРБ е част от вътрешното
право, и постановените множество осъдителни съдебни решения от ЕСПЧ; в рамките
на Европейския съюз постановени такива
решения от СЕС, както и ТР № 4/2012г. на ОСГТК на ВКС, според което чл.52 ЗЗД е
приложим не само при деликт, но и при договорната
отговорност поради това, че обезщетяването на неимуществените вреди е принцип,
а не изключение, е дало основание за преосмисляне на досегашната съдебна
практика. Така с постановените по реда на чл.290 ГПК Решение № 274/18.03.2019г. по гр.д.№ 5120/2017г. на
ВКС, ІV г.о., и Решение №
206/26.03.2019г. по гр.д.№ 4762/2017г. на ВКС, III г.о. е прието, че юридическите лица търпят морални вреди и могат да
претендират, съответно да им бъдат присъждани обезщетения за същите /в двата
случая вреди от изнесени чрез средства за масово осведомяване обидни и
клеветнически твърдения, уронващи авторитета на религиозни организации/. Това
касае всички юридически лица без оглед на техния вид-търговци, юридически лица
с нестопанска цел, религиозни институции и др., както и без оглед на това дали
имат членове или не. Решенията съдържат подробна правна аргументация, която
съдът напълно споделя и идентично на тях счита, че правото на ищеца да търси
репарация за неимуществени вреди не може да бъде изключено само, защото е
юридическо лице.
Свободата на словото в различните
й форми-свобода на печата и средствата за масова информация, правото на мнение и
правото да се разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук,
изображение или по друг начин, търсене и разпространение на информация е един
от основополагащите принципи на демократичното общество, прогласени и защитени
с чл.40, ал.1, чл.39, ал.1 и чл.41, ал.1 от Конституцията на Република
България. Това право не е абсолютно, а ограничено до пределите предписани в
чл.39, ал.2 и чл.57, ал.2 от Конституцията. Според първата норма правото на
изразяване на мнение и разпространение чрез слово или друг начин не може да се
използва за накърняване правата и доброто име на другиго и за призоваване към
насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на
престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността, а с
втората норма е въведена забрана за злоупотреба с права, както и упражняването
им, ако се накърняват правата и законните интереси на други. Тези ограничения
кореспондират на конституционно признатите и защитени права на
гражданите-неприкосновеност на личния и семеен живот, чест, достойнство и добро име /чл.32, ал.1 от Конституцията/. По идентичен начин е уредбата и в чл.10 от ЕКЗПЧОС. В Решение №
7/1996г. на КС е дадено тълкуване на правото на свободно изразяване на мнение и
свързаните с него права и свободи, прогласени в чл.39-41 от Конституцията,
както и на случаите, когато са допустими техните ограничения. Подчертано е, че
свободата на словото търпи ограничения заради друго, конкуриращо право и това е
на лично достойнство, чест и добро име, които също са конституционно защитени.
В практиката на ЕСПЧ се приема, че гарантираното от чл.10 ЕКЗСПЧОС право на
свободно изразяване не се отнася само към общоприети и добре посрещани идеи, но
защитава също и информация и идеи, които накърняват, шокират или обезпокояват.
Съобразно даденото в посоченото
решение на Конституционния съд на Република България тълкуване на чл.39-чл.41
от Конституцията, са постановени множество съдебни решения на ВКС по различни
казуси за вреди от изнесена информация в упражняване правото на свобода на
словото, границите, до които това право се простира и съответно кога тези
граници са нарушени чрез засягането на чужди права. Установената трайна съдебна
практика в тази насока е в смисъл, че при твърдения от претендиращия
обезщетение от кои конкретно изрази и действия
е засегнат, следва да се прецени кои от тях представляват твърдения за
факти и кои-оценка на факти. На проверка за истинност подлежат фактическите
твърдения и те могат да ангажират отговорност само ако са неверни и позорят
адресата /клевета/, защото накърняват конституционно признатите му права.
Оценките и мненията не представляват конкретни факти от обективната
действителност и могат да ангажират отговорност само ако са направени в
превратно упражняване правото по чл.39, ал.1 от КРБ и представляват обида. В
своята практика ВКС е подчертавал, че признатото и гарантирано в чл.39, ал.1
КРБ право на мнение се упражнява надлежно и не е налице елемент на противоправност при изказани мнения с негативна оценка,
пряко или косвено засягаща конкретно лице, когато името му се коментира или се
предполага връзка с оглед неговия пост, дейност или занятие по поставения
обществен въпрос, освен ако не се касае за превратно упражняване на право, а
свободата на мнение бива използвана, за да се вреди на доброто име /Решение №
484/09.06.2010г. по гр.д.№ 1438/2009г. на ВКС, ІІІ г.о./. В него е прието, че
сами по себе си избрани фрази от изявление не обективират
основание да се търси отговорност за деликт, след
като представляват оценка и мнение по случай, поставен на обществен обсъждане.
Настоящият случай е именно такъв.
Безспорно изявленията направени в периода 22.03.2019г.-05.04.2019г. са във
връзка с гражданското недоволство от строежа на сградата по проекта „Златен
век“, въпросите около който са станали значими, поставени на обществено
обсъждане и предмет на публични коментари. Самите изявления представляват
мнения с негативен оценъчен характер, но не пряко насочени към ищцовите дружества, а към органите на местната власт и в
по-широк план към други държавни органи с подлагане на критика позволяването да
се построи такава сграда, според ответника на неподходящо място. Именно в този
контекст са използваните изрази, от които в исковата молба се твърди да
накърняват търговското име и положителна търговска репутация. Не е твърдение за
факт от обективната действителност изразеното убеждение, че издаденото
разрешение за строеж е с изтекъл срок и спрямо него неприложимо изменение в ЗУТ
през 2017г., доколкото е плод на лично
тълкуване на закона и формирано на база дадени становища от лица от местната
власт и представители на държавни органи сезирани с този въпрос /част от
изявленията са в коментар на такива становища/. Също така не са твърдения за
факти, че ищцовите дружества се ползват с политически
протекции и написаното „Златен век е паметник на корупцията“, а изцяло лично
мнение на ответника, изказано с оглед принципното му несъгласие със самия
строеж и в светлината на съпътстващите протестите събития по комуникация с
различни институции в опит да се ангажира тяхната компетентност. Че
изказванията нямат за пряк адресат ищцовите дружества
е видно и от показанията на св.Вапцаров и представените доказателства за други
изявления на ответника, отново чрез профила си във Фейсбук,
в които е изразявал положителното си становище към инвеститора, както и че
действията му нямат за цел да му навредят. Отново с оценъчен характер е и окачествяването
на сградата като „паметник на грозотията“.
При горното съдът намира, че
изявленията на ответника в процесния случай не обективират нарушение на чл.39, ал.1 КРБ при упражняване
правото на свобода на словото, поради което поведението му не е противоправно и не са налице предпоставките на чл.45 ЗЗД за
ангажиране деликтната отговорност, предпоставящо извод за неоснователност на предявените искове.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищците
следва да заплатят на ответника направените по делото разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение от 3530лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „А.З.В.“ ООД, ЕИК *******, и „А.И.“ АД, ЕИК *******, двете дружества със
седалище и адрес на управление ***, против М.Ф.Б., ЕГН **********, с адрес ***,
осъдителни искове с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата по 50 000лв. за
всеки един, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
уронване уронващи добрата търговска репутация и търговско име чрез
клеветнически и обидни изявления пред електронна
медия-интернет-сайта на *******.bg и в профила си в
социалната мрежа Фейсбук в периода
22.03.2019г.-05.04.2019г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до изплащането.
ОСЪЖДА А.З.В.“
ООД, ЕИК *******, и „А.И.“ АД, ***, да заплатят на М.Ф.Б., ЕГН **********,***,
разноски по делото на основание чл.89, ал.3 ГПК от 3530лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: