Р Е Ш Е Н И Е
№І-46 11.06.2019 година, гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Таня Русева- Маркова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.ПламенаВърбанова
прокурора…..
при секретаря Ани Цветанова,
като разгледа докладваното от съдия Пламена
Върбанова въззивно гражданско дело №
933 по описа за 2018 година на Окръжен съд-Бургас,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод две
въззивни жалби, предявени от страните
по гр.д.№ 6290/2017г. по описа на БРС.
Въззивна жалба е предявена от „Дентален център -1-Бургас“ ЕООД с ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление : гр.Бургас,ул.“Александровска“№120,
жалбата предявена чрез адвокат Биляна Вавова, против Решение № 640/18.04.2018г.
по гр.д.№ 6290/2017г. на БРС в частта, с която е отхвърлена претенцията на
ищеца за главница над уважения размер от 8082,09 лева до пълния заявен размер
от 15 762,83 лева, ведно със законната лихва за забава върху отхвърлената
част, считано от 31.03.2017г. , както и иска за мораторна лихва в размер на
4259,87 лева .Твърди се, че районният съд не преценил правилно доказателствата
по делото, като в тази връзка се излагат обстоятелства, които според въззивника
били установени с показанията на разпитания свидетел А. Ч.; анализирана е и
присъствената документация, водена от ищцовото дружество, където името на
служителя Г. не фигурирало.Твърдят се факти, които според въззивника следвало да бъдат , но не били установени от
допълнителното експертно заключение, обследвало касовите ленти. Извежда се крайния
извод- че не били налице доказателства, установяващи работа на Г. в
стоматологичния кабинет, вследствие на което да й се дължи възнаграждение от
2 126,70 лева, представляващо 10%
от брутните приходи от касови плащания за извършени дентални услуги съгл.
утвърдения ценоразпис и РЗОК за работа в кабинет.Изтъква се, че били налице
данни, установящи , че през 2014г. В. Г. ползвала неплатен отпуск; анализирани са
отразяванията и изводите в акта за начет.Крайният извод е за необоснованост
изводите на БРС- че В. Г. е полагала труд в посочения период от време и за това
й се дължи възнаграждение.Въззивникът смята за неправилен извода на съда-че при
неявяване на Г. на работа следвало да й се наложи дисциплинарно наказание или
прекратяване на ТПО,като излага доводи относно приложение разпоредбата на
чл.267,ал.2 КТ,уреждаща възпроса за възнаграждение на работника при престой по
вина на работника или служителя.Намира, че констатациите по акта за начет не
били оборени, поради което исковете следвало да се уважат в тяхната цялост и в
размерите, установени от контролния орган.Моли за уважаване на исковите
претенции в пълния заявен размер, за което първоинстанционното решение в
отхвърлителната обжалвана част бъде отменено;претендира съдебно-сделоводни
разноски пред двете инстанции. В проведеното пред
БОС открито съдебно заседание процесуалния представител на „ДЕНТАЛЕН ЦЕНТЪР-
1-Бургас“ ЕООД- адвокат Вавова, поддържа въззивната жалба и псимения отговор
срещу въззивната жалба, предявена от
ответника- въззивник Д.Е., моли присъждане на разноските.
В писмен отговор на въззивника-ответник
Д.Т.Е. се твърди, че въззивната жалба на
„Дентален център -1-Бургас“ ЕООД
е изцяло неоснователна;моли се оставянето й без уважение за което излага
съображения и доводи.
Въззивна жалба е предявена от
ответника Д.Т.Е. в частта, в която предявените от ищеца
„Дентален център -1-Бургас“ ЕООД установителни искове са уважени, като
доуточнява, че това е частта над 47,88 лева до уважения размер претенции- т.е.
за 8034,21 лева/във въззивната жалба тази разлика погрешно е посочена като
8034,09лв/ .Твърди,че за уважаването
им следвало съставения акт за начет да бъде изряден ,което в случая намира, че
не било така и по тази причина пред БРС
била оспорена както формалната редовност на акта за начет, така и верността на
констатациите в същия; излага подробни доводи и обстоятелства в подкрепа на
това си твърдение.На второ място са изтъкнати доводи за необоснованост и
неправилност на първоинстанционното решение
в частта, с която е прието, че Д.Е.
дължи сумата от 8082,09лева на
„Дентален център -1-Бургас“ ЕООД, като е анализиран доказателствения
материал по делото и извода на БРС- за нанесена вреда от Е. е намерен за изцяло
необоснован и противоречащ на събраните
по делото доказателства;анализирано е заключението на вещото лице по делото
;изведен е довода за липса на фактически и правни основания за съставяне на
акта за начет , както и за липса на вреди, настъпили за „Дентален център -1-Бургас“ ЕООД.Моли
решението в обжалваната част да бъде отменено като незаконосъобразно и
исковете- отхвърлени.В проведените пред БОС съдебни заседания въззивника-
ответник Д.Е. се явява лично и се представлява от адвокат Маргарита Георгиева,
като предявената въззивна жалба се поддържа и се оспорва жалбата, предявена
от „Дентален център -1-Бургас“ ЕООД.
Писмен отговор по въззивната
жалба на Д.Т.Е. е предявен от „Дентален
център -1-Бургас“ ЕООД, в който подробно и обстоятелствено са анализирани всяко
от твърденията по въззивната жалба и са изложени съображения и доводи за
неоснователност на същите твърдения, подкрепени с анализ на доказателствата по делото. Твърди
се, че за да бъде оборен акта за начет
не било достатъчно да се създаде съмнение в неговата истинност, а
следвало да бъде извършено пълно доказване, което обаче не било проведено от ответника.Моли въззивната жалба на д-р Д.Е.
да бъде оставена без уважение, решението в обжалваната част да бъде потвърдено
, като на „Дентален център-1-Бургас“
ЕООД бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззивните жалби са подадени в
законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирани лица, които имат
правен интерес от обжалването, поради което са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение
се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна
проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и
допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.
С
оглед изложените във всяка от въззивните
жалби доводи и становищата на страните, след преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с
установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.22, ал.1, вр. чл.21, ал.3 и ал.4, вр. чл.23 и чл.26 ЗДФИ, предявен
от „Дентален център-1-Бургас“ ЕООД против Д.Е., за установяване, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от 20 022,70 лева,
от които 15 762,83 лева главница и 4 259,87 лева мораторна лихва,лихвата
дължима за периода от 01.01.2013г. до 22.11.2016г., ведно със законната лихва
от депозиране на заявлението по чл.417 ГПК до окончателното й изплащане;
претендира се присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски в
размер на 1130,68 лева , както и същият размер разноски, извършени в
заповедното производство.
В исковата молба са изложени твърдения, че
след извършена в ищцовото дружество финансова инспекция е издаден Акт за начет № 11-04-26/09.12.2016 г.
на Агенция за държавна финансова инспекция срещу двама служители на „Дентален център 1
Бургас“ ЕООД и срещу д-р Д.Т.Е. – управител
на Денталния център, във връзка с дейността му като длъжностно лице по
разходването на средствата и упражняване на контрол върху финансите на
дружеството, за причинена вреда във връзка с дейността му по осъществяване
управлението на цялостната дейност на дружеството, в частност-разпореждане с
парични средства.
При финансовата инспекция, извършена в
„Дентален център1“Бургас за проверявания
период 01.01.2013 г. – 31.12.2015г. било констатирано следното:
1/ През месец септември 2014г. било
изплатено възнаграждение на д-р Ц. Е. с повече с 491,16 лева; т.е.- вместо
дължимо от 8,98 лева й било заплатено 500,14 лева с РКО №946/27.11.2014г.,
подписан от одобрил разхода- д-р Е. и изплатил- И. Р./специалист „УЧР“/. С
неоснователно начислената сума от 491,16 лева била нанесена вреда на
дружеството в същия този размер.
2/ През 2013г. до месец юли били начислени
и заплатени заплати на медицинска сестра В. С. Г. в размер на 4950,06 лева, от
които 1992,30 лева основна заплата; 460,08 лева прослужено време;допълнително
трудово възнаграждение за работа в стоматологинеч кабинет- 2128,70 лева и
платен отпуск- 368,98 лева.Било установено обаче от финансовата ревизия, че за
медицинска сестра В. Г. по нейното трудово досие не било предвидено и уговорево
заплащане на допълнително възнаграждение за работа в стоматологичен кабинет,
поради което сумата от 2128,70 лева била начислена и изплатена без основание с
РКО, подписан за ръководител от д-р Е. и със същата сума била нанесена вреда на
дружеството.
Освен горното било установено, че за месеците
април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2014г.
били начислени трудови възнаграждения на В. Г. в брутен размер от 567,64 лева и
нетен такъв от 444,98 лева за всеки месец, за което били съставени РКО, но
липсвали доказателства В. Г. действително да е работила в „Дентален център 1“
ЕООД.По тази причина с акта за начет било прието, че работната заплата за
периода от 01.04.2014г. до 31.12.2014г. в общ размер от 5108,76 лева
неоснователно била начислена на В. Г. и изписана в разхода на касата чистата
сума от 4004,80 лева,т.к. лицето В. Г. не била действително на работа в „ДЦ1“
ЕООД.В този смисъл причинената на дружеството вреда е в размера от 5108,76 лева.
3/ С четири броя РКО, издадени на
30.09.2013г. под номера 821,822,923 и 824 от касата на дружеството били
изписани работни заплати за месец август на трима лекари и един санитар както
следва: 2 498,53 лева за д-р Е.; 919,17 лева за д-р И. М.; 1 213,13
лева за д-р Ц. Е. и 393,20 лева за санитаря М. Д..Макар върху тези ордери да не
бил положен подпис, сумите били изписани от касата на дружеството. Впоследствие
за същите суми на същото основание били съставени нови ордери, с по-късни дати,
на които били положени подписи за получил сумата и било налице повторно
изписване от касата за извършени
плащания като извършен разход.По тези съображения проверяващия орган преценил,
че е нанесена вреда на „ДЦ 1“ЕООД в размер на 5024,03 лева, за което солидарна
отговорност следвало да носят С. П./ изписала двукратно посочения разход/ и д-р
Д.Е.- одобрил и подписал разходните документи като управител на „ДЦ1“ ЕООД.
4/ С РКО №601/18.07.2014г. от касата била
изписана работна заплата за месец май 2014г. на д-р Ж. М., но на този РКО не
бил положен подпис на получател. С платежно нареждане от 27.08.2014г. втори път
сумата от 2 608,04 лева била
преведена по банковата сметка на лицето, като
д-р Е. наредил превода.
5/ С РКО
№ 344/25.04.2014г. била изписана работна заплата за месец февруари на Я.
Г. Т.- санитар, в размер на 402,14лева, на който РКО не бил положен подпис от
получател.С нов РКО № 360/30.04.2014г. втори път сумата била изписана от касата
на дружеството в същия размер и на същото основание.
Предвид изложеното по сочените по-горе т.4
и т.5 –наличие на двукратно изплащане на идентични по основание и по размер суми за работна заплата на лицата д-р Ж. М. и на санитаря Я. Т. била
нанесена вреда на „Дентален център 1“ ЕООД в размер на общо 3010,18 лева, за което солидарно следвало
да носят отговорност д-р Е./подписал платежните документи като ръководител на
„ДЦ 1“ЕООД/ и С. П. и И. П.- изписали
друкратно разход на дружеството посочените възнаграждения.
С оглед на твърдяните обстоятелства ищецът
сочи, че причинената вреда на „Дентален център 1“ ЕООД от действията на д-р Д.Т.Е.
като негов управител са в общ размер от 15 762,83 лева , като пълна
имуществена отговорност следва да носи за това ответникът Д.Т.Е. за посочената
сума, солидарно с И. Р. П. за
8 130,76 лева и С. Т. П. за 11 636,87 лева.Дължимата законна лихва
върху сумата от 15 762,83 лева, определена на основание чл.26 ЗДФИ от
датата на причиняване на вредата 01.01.2013г. до 22.11.2016г. била в размер на 4 259,87
лева, както и законната лихва зо
окончателното изплащане на вредата. Моли
се по реда на чл.422 ГПК това парично
вземане спрямо ответника Д.Е. да бъде установено със съдебното решение, правният
интерес от което обосновават с постъпило възражение от ответника Е. срещу
Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, издадена по приложено ч.гр.д.№
2349/2017г. по описа на РС-Бургас.Представят се писмени доказателства; поставя
въпроси към допуснатата по почин на
ответника съдебно-счетоводна експертиза.
В законоустановения срок пред БРС е
предявен писмен отговор от ответника д-р Д.Е., който оспорва предявените
претенции по основание и по размер.На първо място сочи,че от справка в
Търговския регистър било видно, че от 07.12.2015г. ответникът не представлявал
и не управлявал дружеството.По пункт 1
от исковата молба сочи, че сумата от 500,14 лева била изплатена на д-р Е. като
част от месечното й трудово възнаграждение за месец септември 2014г. и е
формирана като част от „основна заплата“ и част „професионален опит“.Дължими й
били 188,64 лева ,получени от здравна каса за предходен месец, както и 80 % от
реално отработени за месеца ортодонтски услуги на стойност 200 лева/ съгласно
вътрешните правила за работна заплата и допълнително споразумение по трудов
договор № 12/10.01.1994г. от 01.06.2014г./- т.е. 160 лева, включително и процент
от 15% за прослужено време върху общата сума от 368,44 лева,т.е. 52,30 лева –
или общо 420,74 лева.
По т.2 от исковата молба от ответника Е. се твърди, че сумата от
2128,70 лева била получена от мед.сестра Г. на основание допълнително споразумение от 01.01.2007г., с което на Г. е
начислявана основна заплата и заработка; на 01.07.2009г. й била увеличена само
основната заплата и сумата от 2 128,70 лева й била изплатена възоснова на
сключения трудов договор с допълнителни споразумения към него.Досежно сумата от
4004,80 лева нетно /т.е. общо 5108,76 лева/,начислена на м.с.Г. и получена като
работна заплата за периода 01.04.2014г.-31.12.2014г., през който ищецът твърди,
че същата не била на работа, ответникът Е. сочи, че констатациите почивали на
предположения, тъй като не били подкрепени с надлежно съставени и подписани
финансови документи,направен на база косвени „доказателства“ като установяващи
разрешаване ползването на платен и неплатен отпуск,месечни отчети за периода, справки
за реализирани приходи, графици за работа в регистратура и присъствена книга.В
тази връзка ответникът твърди, че за процесния период от време м.с.Г. работила
на регистратура и фигурирала като оператор на Регистратура 2 на 2-ри етаж от
Денталния център, а не на
кабинет;финансовия орган не отчел обясненията на м.с.Г. в тази насока, както и твърденията й , че
получавала заплатата си на ръка и не била подписвала документи.Досежно двойните
изписвания по останалите пунктове на исковата молба сочи, че двойните
изписвания се дължали на технически грешки от страна на С. П.;но сумите били
изплащани еднократно на посочените лица ,като двойните изписвания на суми по
документи не водели непременно до фактическа липса в касата на дружеството и
следвало това твърдение да бъде установено от финансово-контролния
орган.Възразява , че вредите , описани и посочени в исковата молба и акта за
начет, били причинени виновно от д-р Е.,като сочи, че подготвянето на РКО и
изплащането им се извършвало от С. П. и И. Р., а контролът върху
основателността и правилността на начисленията се извършвал от главен счетоводител
Н. Г.- „Енджи 2009“ЕООД съгласно сключен
договор за счетоводни услуги.Досежно мораторната лихва твърди, че е неправилно
изчислена и в противоречие с правилото на чл.26 ЗДФИ.Оспорва акта за начет като
формално нередовен документ;твърди, че финансовите инспектори излезли извън обхвата на поставените им задачи като
проверявали не законосъобразността на определянето на основните и допълнителни
възнаграждения на персонала на
дружеството през процесния период от време, а основателността на плащанията на
заплати на посочени лица.Отсъствали
доказателства да е спазена процедурата по чл.49 ППЗДФИ, за което излага конкретни обстоятелства;
оспорва истинноста на приложените към акта за начет доказателства; моли за
назначаване на съдебно-икономическа експертиза с конкретно поставени въпроси
към същата; претендира допускане до разпит на св.В. Г. за установяване на
обстоятелството дали същата е изпълнявала трудови функции за периода от април
до месец декември 2014г.
Първоинстанционният съд е приел, че е надлежно сезиран по реда на чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.27, ал.4 ЗДФИ,
актът за начет е издаден от компетентен орган и въз основа на определени със
заповеди на Директора на АДФИ комисии, които са извършили проверка по
предоставени им със закон правомощия – финансова инспекция на бюджетно общинско
предприятие, спазена е процедура по глава трета на
ЗДФИ при търсене на имуществена отговорност и на основание чл.22,
ал.5 ЗДФИ фактически констатации в същия са доказани, като последица от този
акт за начет е и приетото от проверяващите лица и доказано по делото наличие на
щета в предприятието на ищеца.
В продължение доводите на първоинстанционния съд и с оглед възраженията
в жалбите, с които БОС е сезиран, следва да се отбележи следното:
Съгласно разпоредбата на
чл.21, ал.1 ЗДФИ, за противоправно причинени вреди на организациите или лицата
по чл.4, т.1-3 ЗДФИ, каквото се явява и ищцовото дружество,вредите
установени при финансова инспекция по този
закон, които са пряка и непосредствена последица от поведението на виновните
лица,последните носят пълна имуществена
отговорност, когато вредата е причинена умишлено.
Вредата,
за която се носи тази отговорност, е само имуществена и от вида на претърпяната
загуба, като тя е причинена умишлено, когато работникът или служителят
осъзнава, че поведението му е противоправно, осъзнава вредните последици, които
ще настъпят от него и иска или допуска тяхното обективиране чрез поведението си
(в т.см. – Решение № 69/21.05.2012 г. по гр.д.№ 516/2011 г. на ВКС, ІV г.о.).
Когато са налице условията за търсене на пълна
имуществена отговорност, финансовите инспектори съставят акт за начет (чл.22,
ал.1 ЗДФИ). Актът за начет представлява официално удостоверяване на определени
факти, изхождащо от надлежен държавен орган и извършено по надлежния ред, а за
да има предвидената в чл.22, ал.5 ЗДФИ законна доказателствена сила, той следва
да е редовен и да съдържа реквизитите, визирани в чл.43, ал.2 ППЗДФИ, както и
да е подкрепен с доказателства относно съдържащите се в него констатации
(чл.22, ал.2 ЗДФИ и чл.44, ал.1 ППЗДФИ).
Предмет
на законната доказателствена сила на акта за начет са съдържащите се в него
фактически констатации относно непозволеното деяние на начетеното лице, вредите
и техния размер, както и причинната връзка между деянието и вредите, като съдът
е задължен да приеме, че те са се осъществили така, както са удостоверени, тъй
като фактическите констатации в акта за начет се считат за истински до
доказване на противното, съгласно чл.22, ал.5 ЗДФИ.
Опровергаването
на тази законова презумпция се състои в доказване, че фактическите констатации
на акта за начет не отговарят на действителността, т.е. че презумираният факт
не се е осъществил, поради което оборването й следва да се осъществи чрез
обратно и пълно доказване по отношение на презумираните в акта за начет факти.
Недопустимо е въз основа на друга презумпция съдът да приеме за опровергано
осъществяването на презумирания факт, като това може да се приеме само при
проведено пълно обратно доказване от страната, на която презумираният факт се
противопоставя (в този смисъл – Решение
№ 205/12.05.2015 г. по гр.д.№ 7417/2014 г. на ВКС, ІV г.о.). Затова, само
внасянето на съмнение и разколебаването на фактически констатации в акта за начет не е достатъчно, за да се
приеме че презумпцията за тяхната
истинност е оборена, а е необходимо пълно обратно доказване (така – Решение №
158/19.07.2011 г. по гр.д.№ 1146/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о.).
С
оглед горните принципни положения и събраните по делото доказателства,
настоящата инстанция намира за неоснователни наведените от въззивника Д.Е. възражения, а именно:
Неоснователни са доводите в жалбата- че процесният акт за
начет бил издаден от АДФИ извън рамките на предоставените й по закон
правомощия, тъй като според въззивника-ответник, инспекторите преценяли не законосъобразността на
определянето, начисляването и изплащането на основните и допълнителните
възнаграждения на персонала на дружеството за 2013,0214 и 2015г., а
основателността на плащанията на плащанията на заплати на посочените лица.
Както правилно е
приел и районния съд, съгласно чл.2 и сл. ЗДФИ основната функция на държавната
финансова инспекция е да защитава
публичните финансови интереси, като при разкриване на причинени вреди на
имуществото на лицата по чл.4 от същия закон се съставя акт за начет и се
ангажира имуществената отговорност на виновните лица (чл.21 и сл. ЗДФИ), а
съгласно чл.116а и сл. от Закона за здравето основната функция на Изпълнителна
агенция „Медицински одит“ е да осъществява контрол върху медицинското обслужване
на гражданите и правата на пациентите в лечебните заведения, като за нарушения
на ЗЗ, ЗЛЗ и нормативните актове по прилагането им се ангажира
административно-наказателната отговорност на съответните лица (чл.235 ЗЗ и
чл.117 ЗЛЗ).
В настоящия случай, с извършената финансова
инспекция на ищцовото дружество е осъществена проверка за законосъобразност при
определянето, начисляването и изплащането на основните и допълнителни
възнаграждения на персонала в дружеството за посочения период, поради което е
несъстоятелно да се твърди, че проверката е извън правомощията на АДФИ. В тази
връзка и с оглед горното разграничение, несъстоятелно е да се твърди също, че
финансовите инспектори са излезли извън обхвата на поставената им задача № 3,
като са проверявали законосъобразността при определянето, изчисляването и
изплащането на основните и допълнителни възнаграждения на персонала на
дружеството за периода 2013г.,2014г. и 2015г.
Тук следва да се има предвид, че
конкретната проверка за законосъобразност несъмнено включва и проверка на
основанието, на което са начислени и получени възнагражденията от лицето. Ето
защо, противно на твърденията на въззивника-ответник Е., проверяващите
инспектори не са излезли извън обхвата на поставената им задача.
Неоснователни са и останалите възражения
във въззивната жалба на Д.Е.- че акта за начет не е
бил издаден при спазване на ЗДФИ и ищецът не можел да се позове на
презумптивната доказателствена сила на отразените в него констатации, че
липсвало противоправно поведение, вреда и причинна връзка между тях и
денталният център не бил неправомерно ощетен.
В случая, процесният акт за начет е изготвен при извършена
финансова инспекция на „Дентален център-1-Бургас“ ЕООД – дружество със 100 %
общинско участие в капитала. Финансовата инспекция е възложена със заповед №
ФК-10-736/14.06.2016 г. на директора на АДФИ, изменена с последващи заповеди,
като срокът за извършването й е продължен до 12.12.2016 г. (заповед №
ФК-10-1340/28.10.2016 г.), извършена е от финансовите инспектори при точно спазване
на указания предмет на проверката – за
законосъобразност при определянето,
начисляването и изплащането на основните и допълнителни възнаграждения на
персонала в дружеството за 2013 г., 2014 г. и 2015 г.,
като д-р Е. е управител на предприятието. Съставеният акт за начет съдържа реквизитите по чл.43,
ал.2 ППЗДФИ и е документиран, връчен е на проверяваните лица, които са подали
възражения срещу акта, същите са обсъдени и е съставено мотивирано писмено
заключение от финансовите инспектори по акта за начет (чл.22, ал.4 ЗДФИ)/вж.
доказателствата по приложено ч.гр.д.№ 2349/2017г. по описа на БРС/.
Позоваването от ответната страна
на нарушения на чл.22, ал.6
ЗДФИ и чл.49 ППЗДФИ съдът намира за неоснователно-очевидно в
случая е налице смесване между два етапа на начетното производство:
произнасянето на финансовия инспектор по възраженията на начетените лица (чл.22, ал.4
ЗДФИ и чл.47 ППЗДФИ) и допълнителната проверка по чл.22, ал.6
ЗДФИ, която се извършва по реда на чл.49 ППЗДФИ от посечената в
последната разпоредба комисия, съставена от директорите на специализираните
дирекции в АДФИ. Според чл.22, ал.6
ЗДФИ: „Когато след допълнителна проверка се установи, че
направените възражения са основателни и по същество променят констатациите в
акта за начет, образуваното производство по акта за начет се прекратява по ред,
определен в правилника за прилагане на закона“-чл.49 ППЗДФИ. Следователно,
двете процедури се различават както по длъжностните лица, които ги извършват,
така и по това- дали са задължителен етап от производството по финансова
инспекция: произнасянето на финансовия инспектор с мотивирано заключение по
постъпилите възражения е задължително, както ако такива са постъпили в срок (чл.22, ал.4
ЗДФИ, чл.47, ал.2 ППЗДФИ), така и ако липсват подадени
възражения (чл.47, ал.3 ППЗДФИ)-следователно съставянето на писмено заключение
по акта за начет от финансовия инспектор е задължителен етап от инспекцията
преди изпращането на акта за начет на инспектирания, начетените и др.лица,
посочени в ЗДФИ и ППЗДФИ. Допълнителната проверка по чл.22, ал.6
ЗДФИ от комисията по чл.49 ППЗДФИ не е задължителен етап от
финансовата инспекция-тя се счита за завършена със съставянето на заключението
на финансовия инспектор по реда на чл.22, ал.4
ЗДФИ и чл.47, ал.2 и 3 ППЗДФИ, след което актът за начет и
приложенията към него следва да се изпратят на посочените в закона лица (чл.22, ал.7
ЗДФИ и чл.47, ал.4 ППЗДФИ). Следователно, не по всеки акт за
начет следва да се извършва допълнителна проверка по чл.22, ал.6
ЗДФИ-такава се извършва само ако след произнасянето със заключение
на финансовия инспектор са открити данни и доказателства, които променят по
същество констатациите в акта за начет относно предпоставките за имуществената
отговорност (чл.49, ал.2 ППЗДФИ), като в тази хипотеза производството пред АДФИ
се прекратява (чл.49, ал.3 и 4 ППЗДФИ)-следователно тази допълнителна проверка
е способ за вътрешноведомствен контрол върху констатациите на финансовия
инспектор и при необходимост-за промяна на изводите му в акта за начет и
заключението по него.
В настоящия случай финансовият
инспектор се е произнесъл по възраженията на начетените лица, констатациите в
акта за начет не са променени, не са установени нови факти и доказателства,
поради което не се е налагало извършване на допълнителна проверка по чл.22, ал.6
ЗДФИ. След като тази проверка е факултативен етап от
финансовата инспекция и не са налице предпоставките за нейното извършване, не е
налице нарушение на чл.22, ал.6
ЗДФИ и чл.49 ППЗДФИ.
Съгласно чл.22, ал.5
ЗДФИ и чл.44, ал.4 ППЗДФИ фактическите констатации в акта за
начет се считат за истински до доказване на противното-за да е налице тази
доказателствена сила на акта за начет той следва да е издаден при спазване на
формалните изисквания на закона-относно възлагането на финансовата инспекция и
нейното провеждане, както и да е подкрепен от доказателства, които по принцип
са годни да установят фактите, отразени в акта; при наличието на тези условия в
тежест на ответната страна е да обори констатациите в акта, като докаже, че те
не следват от приложените доказателства или доказателствената стойност на
последните не е достатъчна, за да се установят отразените в акта обстоятелства.
В настоящия случай съдът намира, че
актът за начет е издаден след валидно възлагане извършването на финансова
инспекция, спазени са изискванията по извършването й, включително тези по чл.22, ал.4
ЗДФИ относно правото на ответника да изложи възраженията си
срещу констатациите при проверката, като издадения акт е подкрепен с
доказателства. Поради това фактическите констатации в него се ползват с
презумптивна доказателствена сила чл.22, ал.5
ЗДФИ и чл.44, ал.4 ППЗДФИ, като в тежест на ответната страна е
да я обори.
Пред първоинстанционния съд е назначена
съдебно-икономическа експертиза, извършена от вещото лице Тонка Джалева, от
която се установява, че за месец септември 2014г. нетното трудово
възнаграждение на д-р Е. е в размер на
8 864,93 лева,а според акта за начет на същата е било начислено и
заплатено трудово възнаграждение в размер на 8 912,81 лева- или с 47,88
лева повече/ в исковата молба и в заповедното производство се претендира сумата
от 491,16 лева/.Т.к. във въззивната жалба тази част на решението не се
обжалва/т.е. за 47,88 лева/, същото в тази му част е влязло в сила и не подлежи
на въззивен контрол.
От заключението на в.л. Джалева се
установява, че по отношение работните
заплати за месец август 2013г. на четирима служители били издадени по два ордера с едно и също основание, а именно:
- по РКО №821/30.09.2013г. били изплатени на д-р Д.Е. 2 498,53 лева
с основание „РЗ м.08.2013г.“, като на
реквизит „получил сумата“ било отразено
„съгласно ведомост“. По РКО № 822/28.10.2013г. на д-р Д.Е. били изплатени
2 498,53 лева със същото основание „РЗ м.08.2013г.“, като в ордера бил
налице подпис на „получил сумата“.
По РКО № 822/30.09.2013г. на д-р Ц.
Е. били изплатени 1 213,13 лева с основание „РЗ м.08.2013г.“, като на реквизит „получил
сумата“ било отразено „съгласно ведомост“.По РКО № 862/14.10.2013г. били
изплатени на д-р Ц. Е. 1 213,13 лева със същото основание „РЗ м.08.2013г.“, като в ордера бил налице подпис на „получил
сумата“.
По РКО №823/30.09.2013г. били
изплатени на д-р И. С. 919,17 лева с
основание „РЗ м.08.2013г.“, като на реквизит „получил сумата“ било отразено
„съгласно ведомост“.По РКД № 834/14.10.2013г. били изплатени на д-р И. С.
919,17 лева с основание „РЗ м.08.2013г.“, като
в ордера бил налице подпис на „получил сумата“.
По РКО 824/30.09.2013г. били изплатени
на М. Д. 393,20 лева с основание „РЗ м.08.2013г.“, като на реквизит „получил
сумата“ било отразено „съгласно ведомост“.По РКО № 835/14.10.2013г. били
изплатени на М. Д. 393,20 лева с основание „РЗ м.08.2013г.“, като в ордера бил налице подпис на „получил
сумата“.
По РКО № 601/18.07.2014г. били
изплатени на д-р Ж. М. 2 608, 04 лева с основание „РЗ м.05.2014г.“, като
на реквизит „получил сумата“ било отразено „съгласно ведомост“. С платежно
нареждане от 26.08.2014г. били преведени по банков път на д-р Ж. М.
2 608,04 лева с основание „РЗ
м.05.2014г.“.
По РКО № 344/25.02013г. били
изплатени на Я. Т. 402,14 лева с основание „РЗ м. 02.2014г.“, като в ордера бил
налице подпис на „получил сумата“.По РКО № 360/30.04.2013г. били изплатени на Я.
Т. 402,14 лева с основание „РЗ м. 02.2014г.“ , като в ордера бил налице подпис
на „получил сумата“.
Вещото лице Джалева по назначената
от БРС съдебно-икономическа експертиза установява, че „двойните изписвания от касата“ са
осчетоводени на разход и със сумите по
тях се намалява следващото се салдо към определен момент; ако тези дублиращи разходни ордери не
са били осчетоводени, следващата се касова наличност би била по-голяма със
сума, равна на сбора на сумите по дублираните РКО.
Вещото лице Г. от назначената пред
БОС по почин на въззивника –ответник Д.Е. съдебно-икономическа експертиза установява, че
процесните месечни заплати на работещите, подробно описани в предходното
заключение, са били изплатени в брой от касата на дружеството с РКО, но те не
са формирали двоен осигурителен доход на работещия пред НАП/ НОИ, като
единствено са били получени по две нетни работни заплати за един месец- т.е.
това са били два пъти платени работни заплати, но веднъж отчетени пред НАП и
НОИ за удръжки .
С акта за начет,както и от
допуснатата пред БРС съдебно-счетоводна експертиза е установена вреда на
ищцовото дружество в размер на 5108,76 лева,представляваща начислена и
изплатена с РКО работна заплата на В. Г.
за месеците април,май,юни,юли,август,септември,октомври, ноември и
декември 2014г.,като според
проверяващите през този период от
време липсвали доказателства лицето реално да е работило в дружеството,тъй като
от проверената документация в „ДЕНТАЛЕН
ЦЕНТЪР 1-БУРГАС“ ЕООД се установило
ползването на разрешен платен и неплатен отпуск от В. С. Г.,както и че лицето
не фигурирало в месечните отчети за периода, в справки за реализирани приходи,
графици за работа в регистратура и присъствена книга.
В тази връзка към исковата
молба на „Дентален център -1-Бургас“ЕООД
са представени молби от В. Г. за ползване на платен и неплатен годишен
отпуск, като е видно, че същата е заявила искане и й е бил разрешен 13 дни неплатен домашен
отпуск/ вж. л.38 от делото на БРС;/35 дни неплатен домашен отпуск/ вж. л. 40 от
делото на БРС/; неплатен годишен отпуск от 63 дни/л. 42 от делото на БРС/, но
тези дни разрешен отпуск са за периода
от 01.10.2013г. до 31.12.2013г.
Този период от време е различен от
периода от време, посочен както в акта за начет, така и в исковата молба по
делото,в която периодът от време обхваща същите месеци, но на 2014година, за
която година / 2014г./ няма надлежни доказателства и данни за ползван неплатен
отпуск от лицето В. Г.. По тези съображения исковата претенция в тази й част е
неоснователна и следва да се отхвърли, което е направил и районният съд по
съображения, които обаче въззивната инстанция изцяло не споделя.
Неоснователно е твърдението на
ищеца-въззивник „Дентален център -1-Бургас“ ЕООД – за неправилност на решението
на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен иска по претенция
в размер на 2 128,70 лева,представляваща заплатени на В. Г. 10% от брутните приходи от
касови плащания за извършени дентални услуги съобразно утвърдения ценоразпис и
РЗОК за работа в кабинет.Видно от трудов договор № 19/28.07.2006г. на В. Г.,за работа в кабинет е предвидено
заплащенето на 10% от осъществените дентални услуги, като по-нататъшните
допълнителни споразумения имат за предмет повишаване на основното трудово възнаграждение на Г.,като
е предвидено, че допълнителното споразумение представлява неразделна част от
трудов договор № 19/28.07.2006г.
Съдебно-счетоводните експертизи,
назначени пред БРС и БОС ,внимателно анализирани и преценени във връзка с
приложените по делото писмени доказателства
и с оглед установената в
чл.22,ал.5 ЗДФИ презумпция за истинност на отразените в акта за начет
фактически констатации по чл.43,ал.2,т.4
ППЗДФИ, доказват по категоричен и безспорен начин платени без основание/втори
път/ суми за месечна работна заплата на д-р
Д.Е.- 2498,53 лева; 919,17 лева на д-р И. М.; 1 213,13 лева на д-р Ц. Е. и
393,20 лева на санитаря М. Д.;2608,04 лева на д-р Ж. М.;402,14 лева на санитаря
Я. Г. Т.,като тези констатации настоящият съдебен състав намира за необорени
от въззивника-ответник Е. досежно соченото
в акта за начет и изброени по-горе лица
по основание и размер .
Законът изисква вредата да е причинена умишлено/ чл. 21,ал.1,т.1
ЗДФИ/,като цитираната разпоредба не поставя ограничение за формата на умисъла.
В случая , за да е действал умишлено въззивника-ответник Е.,
ищцовото дружество следва да докаже, че Е.
като управител на дружеството знаел и
разпореждал заплащане на идентични по основание и по размер суми за
работна заплата на лицата, посочени в
акта за начет.Това е необходимо , тъй като само фактическите констатации в акта
за начет се ползват с доказателствена сила, но не и изложените в него правни
изводи относно формата на вината.
При деликтната отговорност, каквато по характера е и
отчетническата отговорност, се предполага само небрежността, а не всяка вина. В
гражданското право умисъла не се предполага и подлежи на доказване.В този
смисъл е Решение № 85/13.03.2009г. по гр.д.№ 219/2008г. на ІІг.о. ВКС.
По изложените съображения, за да е налице знание у ответника Е.-
че разпорежда по два пъти заплащане на
идентични по основание и по размер суми за работна заплата на лицата,посочени
по –горе, съдът взема предвид обстоятелството, че съгласно заключението на
вещото лице Генков по назначената пред
БОС съдебно-счетоводна експертиза, в предприятието е била водена
аналитична отчетност на сметка
421/„Персонал“/,като в изготвената „Разплащателна ведомост“ фигурирали
поименно всички работници в дружеството, описани по съответните категории
персонал, списъчни номера и трите имена.Възоснова на тези записвания е била предоставяна и подавана в НАП и НОИ
справка за работещите в предприятието лица.
При съставяне обаче на
РКО за изплащане втори път на месечна заплата на сочените в акта за
начет лица, сред които е и самият управител Д.Е. , както и неговата съпруга Ц. Е.,
категорично е видно, че се изплаща/дублира/ заплатата само за някои
служители,посочени в исковата молба и отразени в мотивната част на настоящето
решение.
Вината е психическо
отношение на дееца към извършеното от него деяние. Отговорността, която се
търси отд-р Д.Е. е с правно основание чл. 21, ал. 1, т.
1 ЗДФИ-т.е. е за вреда,
причинена умишлено. За
да е причинена умишлено вредата лицето трябва да е действало противоправно,
осъзнавайки вредните последици, които ще настъпят от действията му и целейки
или допускайки тяхното настъпване, без да е нужно извършеното да е престъпление
(така Решение № 69/21.05.2012 г. по гр.д. № 516/2011 г. на IV Г.О. на ВКС;
Решение № 267/09.12.2014 г. по гр.д. № 7254/2013 г. на IV Г.О. на ВКС). В
случая РКО за заплащане на трудови възнаграждения на точно определени служители са били
подписани от д-р Е.,като няма основание и нужда такива да се подписват при
положение, че се съставят ведомости за
заплатите и възоснова на същите се изплащат възнагражденията на служителите в
дружеството,като най-голямо впечатление прави и обстоятелството, че РКО е издаден и е наредено
и получено плащане на работна заплата за месец август и на самия д-р Е.,заедно
с още три лица.
От
изложената по-горе фактическа и правна обстановка става ясно,че д-р Е. в
качеството на управител на ищцовото дружество за процесния период от време с
действия по одобряване изплащането по
два пъти на месец на работни заплати на определени лица следва да отговаря като
субект на специалната имуществена отговорност по ЗДФИ поради установено
противоправно и умишлено нарушение на
задължаваща или забраняваща правна норма на нормативен акт, уреждащ бюджетната,
финансово-стопанската или отчетната дейност на организациите или лицата по чл. 4 ЗДФИ.
Що
се отнася до липсата на посочване на противоправност на извършените
плащания/незаконни плащания/ в нарушение на чл.21,ал.1 ЗДФИ и чл.43,ал.2,т.4
ППЗДФИ съдът намира следното:
В
чл.43,ал.2 ППЗДФИ е очертано съдържанието на акта за начет,като в т.4 ,наред с
останалото, се изисква в него да се посочат нарушените законови
разпоредби.Посочването на конкретна законова разпоредба,която е нарушена, е
предвидено с оглед защитата на начетеното
лице-да бъде наясно от нарушението на кои точно законови разпоредби
произтича неговата отговорност,с оглед възможността за възражения.
В
конкретния случай следва да се приеме,че
е нарушен чл.3,ал.1 ЗФУКПС относно
задължението на ръководителите на организациите от публичния сектор за
осъществяване на финансово управление и контрол при спазване на принципа за
законосъобразност, добро финансово управление и прозрачност ,като под добро
финансово управление се разбира публичните средства да се разходват и
управляват икономично, ефективно и ефикасно -пар.1 от ДР на ЗФУКПС. Това е
посочено и в заключението на финансовите инспектори по възражението на
ответника. Що се отнася до липсата на доказателства за спазена процедура по
чл.49 от ППЗДФИ,следва да се отбележи,че по делото са налице доказателства,че
постъпилите възражения от ответника са били разгледани и е изготвено
изискуемото от закона мотивирано заключение на
финансовите инспектори по тях, т.е. гарантираното право на възражение на начетено лице е реализирано.
По изложените съображения съдът
намира, че постановеното от БРС решение
в обжалваната му от въззивника-ответник Д.Е.
част за дължима главница от 8034,21
лева/ същият не е обжалвал решението в
частта за 47,88 лева надвзета работна заплата от д-р Е./
като краен резултат е правилно и по тази причина следва да се потвърди,
а въззивната жалба на „Дентален център-1-Бургас“ЕООД е неоснователна по съображенията, изложени по-горе.
По акцесорния
иск за мораторна лихва:
Съобразно разпоредбата на чл.26
ЗДФИ, отговорните за причиняването на вредата лица дължат законна лихва
от деня на причиняването й, а ако този ден не може да се установи - от деня на
откриването й до деня на възстановяването на вредата.
Чл.43,ал.3 ППЗДФИ предвижда лихвата
да се начислява до деня на съставяне на акта –в случая това е 09.12.2016г.
В заявлението по чл.417 ГПК
ищцовото дружество е претендирало
издаване на заповед за незабавно изпълнение за сумата 4259,87 лева
мораторна лихва за периода от 01.01.2013г до 22.11.2016г.,като районният съд е
отхвърлил претенцията в тази й част.
В случая съдът констатира нанасяне
на вреда с действията по изписване на 4 РКО ,издадени на 30.09.2013г. за общата
сума от 5024,03 лева,като от датата на вредата
ная 30.09.2013г. до 16.11.2016г.
лихвата е в размер на 1599,14 лева, изчислена от съда
на осн. чл. 162 ГПК с изчислителна система „Апис“; за сумата от 2608,04
лева, представляваща втори път изплатено трудово възнаграждение на д-р Ж. М.,
лихвата, изчислена от 27.08.2014г. до 16.11.2016г., лихвата е в размер на
589,79 лева и за сумата от 402,14 лена втори път изплатено трудово
възнаграждение на Я. Г. Т./санитар/ лихвата е в размер на 104,27 лева за
периода от 30.04.2014г. до 16.11.2016г.Т.е. до общия размер от 2 293,20 лева законна лихва за
забава и за посочените по-горе периоди
отхвърлителното решение на БРС следва да
се отмени и исковете- се уважат.
С оглед изхода на спора в тежест на
въззивника-ответник Е. следва да се възложат следните разноски: заплатена д.т.
от 91,73 лева от „Дентален център -1-Бургас“ ЕООД върху уважената част на иска от 2293,20 лева
и адвокатско възнаграждение от 228,54 лева.
Мотивиран от изложеното
Бургаският Окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
640/18.04.2018г., постановено по гр.д.№ 6290/2017г. по описа на Районен
съд-Бургас в частта, с която е прието за
установено, че Д.Т.Е. с ЕГН ********** от
***, дължи на
„Дентален център-1-Бургас“ ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул.“Александровска“ №120,представлявано от М. Й. Я. част
от сумите по заповед за изпълнение на парично задължение възоснова на документ
по чл.417 ГПК № 1515/10.04.2017г. и изпълнителен лист от 11.04.2017г., издадени
по ч.гр.д.№ 2349/2017г. по описа на РС-Бургас, а именно: сумата от 8034,21 лева,представляваща дължима
главница по акт за начет № 11-04-26/09.12.2016г., издаден от Агенция за
държавна финансова инспекция, ведно със законната лихва за забава върху горната
сума, считано от 31.03.2017г. до окончателното й изплащане,както и в частта, с
която е отхвърлен иска за главница над сумата от 8082,21 лева до пълния заявен
размер от 15762,83 лева, ведно със законната лихва за забава върху отхвърлената
част, считано от 31.03.2017г.
ОБЯВЯВА ,че поради необжалването
му решението в частта за 47,88 лева главница е влязло в сила.
ОТМЕНЯВА Решение № 640/18.04.2018г.,
постановено по гр.д.№ 6290/2017г. по описа на Районен съд-Бургас в частта, с
която е отхвърлен иска на „Дентален
център-1-Бургас“ ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, ул.“Александровска“ №120,представлявано от М. Й. Я. за приемане за установено спрямо Д.Т.Е.
с ЕГН ********** от ***, че дължи на „Дентален център-1-Бургас“ ЕООД с
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
ул.“Александровска“ №120,представлявано от М. Й. Я. мораторна лихва до сумата
от 2293,20 лева за периода от
30.09.2013г. до 16.11.2016г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ИСКА на „Дентален
център-1-Бургас“ ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, ул.“Александровска“ №120,представлявано от М. Й. Я. против
Д.Т.Е. с ЕГН ********** от ***,че същият дължи на „Дентален център-1-Бургас“ ЕООД с
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
ул.“Александровска“ №120,представлявано от М. Й. Я. мораторна лихва в общ
размер от 2293,20 лева за периода от
30.09.2013г. до 16.11.2016г., представляващи част от сумата по заповед за
изпълнение на парично задължение възоснова на документ по чл.417 ГПК №
1515/10.04.2017г. и изпълнителен лист от 11.04.2017г., издадени по ч.гр.д.№
2349/2017г. по описа на РС-Бургас.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
640/18.04.2018г., постановено по гр.д.№ 6290/2017г. по описа на Районен съд-Бургас
в частта, с която е отхвърлен иска за лихва над сумата от 2293,20 лева до претендираната сума от 4 259,87 лева
и за периода от 01.01.2013г. до 30.09.2013г.
ОСЪЖДА Д.Т.Е. с ЕГН ********** от ***, да заплати на
„Дентален център-1-Бургас“ ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул.“Александровска“ №120,представлявано от М. Й. Я.
съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция в размер на 320,27 лева/
триста и двадесет лева и двадесет и седем стотинки/.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/