РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 1873
гр. София, 10.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Частно гражданско
дело № 20211110174276 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „А Б Б” ЕООД срещу ИВ. Д. Д., ЕГН: **********
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
следните суми, представляващи задължения по договор за кредит № 2096787 от
25.09.2019 г., сключен с Кредисимо ЕАД, погасени чрез плащане от „А“ ЕООД в
качеството му на поръчител във връзка със сключен договор за предоставяне на
поръчителство от 25.09.2019 г., а именно1459,73 лв., представляваща непогасена
главница по договор за кредит, ведно със законна лихва от 29.12.2021 г. до изплащане
на вземането, възнаградителна лихва в размер на 124,36 лв. за периода от 31.10.2019 г.
до 30.09.2020 г., мораторна лихва в размер на 85,65 лв. за периода от 31.10.2019 г. до
23.02.2021 г., както и за сумата от 1200,18 лв., представляваща възнаграждение по
договор за поръчителство и за сумата от 64,04 лв., лихва за забава върху
възнаграждението по договора за поръчителство за периода от 23.02.2021 г. до
02.03.2021 г.
Сумите се претендират от заявителя, като се твърди, че процесните вземания са
му прехвърлени с договор за цесия от 02.03.2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска
издаване на заповед за изпълнение, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК предметното
съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК.
Следователно, предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с
всички правноиндивидуализиращи белези – страни, предмет (основание, период, вид)
и размер, т. е. по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на
изискванията за редовност на исковата молба, като искането за издаване на заповед и
изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или
добрите нрави – арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК. Целта на тази правна норма е да не
допуска в полза на заявителя да се издаде заповед за изпълнение за вземане, което не
може изобщо валидно да възникне (поради противоречието му с императивни правни
норми и/или добрите нрави), тъй като проверката дали подобно вземане е спорно, или
не между страните (каквато е основната цел на заповедното производство) би била
лишена от смисъл.
По отношение на претендираното възнаграждение по договор за поръчителство:
1
На основание клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит и
посоченото от длъжника в заявлението за отпускане на кредит, страните са договорили,
че кредитополучателят се задължава да предостави един от посочени видове
обезпечения, в това число и поръчителство. В случая е представен договор за
предоставяне на поръчителство, сключен между „Ай Тръст“ ЕООД, от една страна в
качеството на поръчител, и длъжника, от друга страна в качеството на потребител. По
силата на договора поръчителят се задължава да сключи с „Кредисимо“ АД договор за
поръчителство, като отговаря солидарно за задълженията на потребителя по договора
за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението. По силата на
договора за поръчителство „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД поело задължение да обезпечи пред
„Крдисимо“ ЕАД задълженията на длъжника по договора за кредит, а длъжникът се
задължил да му заплати възнаграждение. В изпълнение на този договор заявителят е
сключил договор за поръчителство с „Кредисимо“ АД, като се е задължил солидарно за
сумите по договора за потребителски кредит.
Предвид изложеното и констатациите при извършена служебна справка в
Търговският регистър по партидата на „Ай Тръст“ ЕООД се установява, че сключеният
договор за поръчителство е с юридическо лице, което е предварително одобрено от
кредитора по договора за заем и което се явява свързано с него лице, доколкото същият
е едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител. Последното налага
извода, че на заемателя не е предоставено право на избор и възможност за
индивидуално договаряне, респективно сключването договора за поръчителство не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в
правата между потребителя и търговеца. Същият има за цел да обезщети вредите от
фактическа неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би могъл да
претърпи при неплатежоспособност и липса на обезпечение, което влиза в
противоречие с предвиденото в чл.16 ЗПК изискване към доставчика на финансова
услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи
добросъвестно цена за ползване на заетите средства, съответна на получените
гаранции. Обвързването на възможността за отпускане на кредит с възмезден договор
за поръчителство със свързано с кредитора лице, на практика прехвърля върху
кредитополучателя финансовата тежест за изпълнение на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на
кандидатстващите за кредит, за което на кредитора не се дължат такси по силата на
чл.10а, ал.1 и ал.2 ЗПК. Изложеното налага извода, че претендираното вземане, се
основава на неравноправна за потребителя клауза, която се явява нищожна по смисъла
на чл.146, ал.1 ЗЗП. Със сключването на договор за поръчителство се цели едно
допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на
кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се
избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ГПК, което от своя страна води до
недействителност на договора за поръчителство, респективно на уговорената в него
клауза за заплащане на възнаграждение на основание чл.26, ал.1, пр.2, вр. с чл.19, ал.4
ЗПК. Вън от вече изложеното следва да се държи сметка, че съгласно нормата на чл.
33, ал.1 и 2 ЗПК при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата и обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. Уговореното възнаграждение по договор за предоставяне
на поръчителство, чието заплащане е обусловено от просрочието на главните
задължения, по своето същество е заобикаляне на ограничението на императивната
норма на чл. 33 ЗПК и води до оскъпяване на кредита и неоснователното обогатяване
на кредитора.
Поради неосновталеност на заявлението в частта, в която се иска присъждане на
възнаграждение за поръчителство, неоснователно се явява и акцесорното искане за
2
присъждане на лихва за забава върху него.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението за
издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено по отношение на така
посоченото възнаграждение за поръчителство и лихва за забава върху него.
По разноските:
Със заповедта за изпълнение на заявителя следва да се присъдят разноски,
пропорционално на уважената част от заявлението. Следва да се посочи освен това, че
видно от данните по делото заявителят се представлява от адв. В.А., като не е
представено доказателство за заплатен адвокатски хонорар. Тъй като не са налице
предпоставките за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, доколкото
заявителят не се представлява от юрисконсулт, то не следва да бъде уважено
направеното в заявлението искане за присъждане на токова.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с
вх. № 116359/29.12.2021 г. от „А Б Бя” ЕООД, ЕИК: срещу ИВ. Д. Д., ЕГН: **********
в частта, в която е поискано издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за: сумата от 1200,18 лв., представляваща възнаграждение
по договор за поръчителство и за сумата от 64,04 лв., представляваща лихва за забава
върху възнаграждението по договора за поръчителство за периода от 23.02.2021 г. до
02.03.2021 г.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, по
отношение на които заявлението е отхвърлено, пред компетентния да го разгледа съд, в
едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе
държавна такса, съгласно чл.1 от Тарифа за таксите, които се събират от съдилищата
по ГПК.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3