№ 16627
гр. София, 09.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20231110139975 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
“ЕOС Матрикс” ЕООД e предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9, ал.1 ЗПК, вр. чл.99
ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу В. А. Д. за сумата от 1083,29 лева – главница по договор за кредит №
4759354/30.09.2021г., сключен между ответницата и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД,
дължима за вноски с настъпил падеж за периода 21.01.2022г. – 21.11.2022г., ведно със законната
лихва от 15.12.2022г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното плащане, за сумата от 612,03 лева – възнаградителна лихва по договора, дължима за
вноски с настъпил падеж за периода 21.01.2022г. – 21.11.2022г., вкл., както и за сумата от 47,40 лева
- обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 21.01.2022г. – 13.12.2022г., които
вземания са прехвърлени в полза на ищеца с договор за цесия от 16.09.2022г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 68367 по описа за 2022г. на СРС, 64 –
ти състав.
Ищецът твърди, че на 30.09.2021г. между ответницата и „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД е сключен договор за кредит № 4759354, по силата на който на ответницата бил
отпуснат паричен заем в размер на 10200 лева, която сума ответницата се задължила да погаси на
84 месечни анюитетни вноски в срок до 21.09.2028г. Посочва, че след усвояване на кредита
ответницата е погасила част от уговорените месечни вноски, след което е преустановила
плащанията. Твърди, че по силата на договор за цесия от 16.09.2022г. „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД прехвърлило в полза на ищеца вземанията по процесния договор за цесия. На
29.09.2022г. ищецът, упълномощен от предишния кредитор, изпратил уведомително писмо до
ответницата за извършената цесия, като същото се върнало с отбелязване „непотърсено“. При това
съгласно чл.235, ал.3 ГПК следвало да се приеме, че с връчване на исковата молба заедно с
приложеното уведомително писмо ответницата е надлежно уведомена за извършената цесия в хода
на процеса.
Ответницата е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва
исковете. Оспорва недължимостта на процесните вземания поради това, че не е доказано, че
процесният кредит е обявен за предсрочно изискуем, като в тази връзка оспорва да е била
надлежно уведомена от кредитодателя за настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Навежда
възражение за недействителност на договора за кредит, доколкото не било доказано, че
1
кредитодателят има разрешение да извършва кредитна дейност съгласно Закона за кредитните
институции. Възразява, че процесният договор е недействителен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД
поради противоречие с императивната норма на чл.235 ТЗ, доколкото същият бил подписан от
лице, различно от представляващите дружеството – кредитор, както и поради противоречие с
нормата на чл.22 ЗПК поради липса на задължителните реквизити по чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11
ЗПК. Липсвал подпис на ответницата на самия договор за кредит – стр.1/16, поради което
ответницата не била дала съгласие за сключването му. Оспорва договора за цесия от 16.09.2022г.
като недействителен, доколкото същият не бил автентичен като подписан от лица, които не били
посочени като представляващи дружествата. Освен това нямало доказателства за плащане по
твърдения договор за цесия. Оспорва като нищожно пълномощно от Ивайло Главчовски, с което
ищцовото дружество е упълномощено да уведомява длъжниците за извършените цесии, защото
същото не било с нотариална заверка на подписа. Прави възражение за нищожност на клаузите на
договора, отнасящи се до определяне на възнаградителната лихва като противоречаща на добрите
нрави, защото размерът на възнаградителната лихва се равнявал реално на 56,49 % за процесния
период, т.е. надвишавал повече от 5 пъти размера на законната лихва. Възразява, че не е получила
надлежно уведомление за извършената цесия.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че е сключен договор за кредит между ответницата от една
страна и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД от друга -, при условия, които се твърдят в
исковата молба, че ответницата е усвоила претендираната сума за главницата, размер на
уговорената възнаградителна лихва, както и че процесните вземания са прехвърлени в полза на
ищеца с договор за цесия и ответницата надлежно е уведомена за извършената цесия.
Като доказателство по делото е приет договор за потребителски кредит № 4759354 от
30.09.2021г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в качеството на кредитодател и
ответницата В. А. Д. в качеството на кредитополучател. Кредитът е уговорен в размер на 10000
лева, като към главницата е прибавена и сумата от 200 лева – такса за разглеждане на кредита.
Уговорено е главницата в общ размер от 10200 лева да се погаси на 84 анюитетни месечни вноски,
като първата вноска е с падеж 21.10.2021г., а последната с падеж – 21.09.2028г., при размер на
месечната погасителна вноска от 164,29 лева. Към главницата е добавена и застрахователна премия
в общ размер за целия срок на договора от 854,28 лева. Видно от погасителния план към договора
за кредит, всяка месечна погасителна вноска включва главница, възнаградителна лихва и
застрахователна вноска. В договора за кредит е посочен годишен процент на разходите 10,04 %.
Възнаградителната лихва е уговорена като плаваща, при годишен лихвен процент 6,99 %. Посочен
е референтен лихвен процент 0,03% (едномесечен ОДИ) и фиксирана надбавка 6,96 %. Общо
дължимата сума по договора за кредит е в размер на 13800,15 лева. В Общите условия към
договора за кредит, подписани на всяка страница от потребителя (чл.147а, ал.2 ЗЗП), е предвидена
методика за изчисляване на променливия лихвен процент и на референтния лихвен процент. Към
договора за кредит е представен и приет като доказателство погасителен план, в който са посочени
падежните дати на уговорените погасителни вноски и какъв размер от дълга (главница,
възнаградителна лихва и вноска по застрахователната премия) се включва във всяка вноска, както и
остатъчният размер от главницата след погасяване на всяка вноска.
Съдът намира, че ответницата валидно е изразила съгласие за сключване на процесния
договор за кредит. Обстоятелството, че на първата страница на договора за кредит не е положен
подпис от страна на ответницата е ирелевантно, защото на следващите страници, номерирани от 2
до 9, на които са обективирани Общи условия и погасителен план, ищцата се е подписала на всяка
страница. В случая договорът за кредит е обективиран на различни страници, които са номерирани
последователно, както следва – договор за кредит, общи условия и погасителен план, като съдът
приема, че след като ответницата се е подписала на последната страница от погасителния план,
който е неразделна част от договора за кредит, е направила волеизявление за сключване на
договора за кредит в цялост, вкл. и относно първата страница, на която са обективирани
съществените условия на договора за кредит. В закона няма изискване договорът за кредит да бъде
подписан на всяка страница поотделно, а подписването на последната му страница след целия
2
текст на договора, в който са обективирани съществените условия на договора, и предвид
наличната номерация на страниците обосновава извод, че ответницата е направила волеизявление
за сключване на договора за кредит.
Процесният договор за кредит носи характеристиките на договор за потребителски кредит
съгласно чл.9 ЗПК и поради това спрямо правоотношението, произтичащо от него, е приложим
Законът за потребителския кредит.
Ирелевантно е възражението, че договорът за кредит е подписан от името на „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД от лице, което не разполага с надлежна представителна власт да
представлява дружеството, тъй като с право да се позове на липса на представителна власт
разполага единствено лицето, от чието име са извършени действия без представителна власт - в
този смисъл са задължителните разяснения по въпрос II, т. 4 /мотиви/ от Тълкувателно решение №
5/2014г. по тълк.д. № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС/.
Неоснователно е възражението, че договорът за кредит не съдържа реквизитите съгласно
чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 ЗПК. Предвид изложеното по – горе процесният договор за кредит
съдържа изискуемата по закон информация, поради което неоснователно е възражението за
нищожност на договора на основание чл.22 ЗПК.
Кредитодателят – „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е вписан в публичния регистър
на БНБ на финансовите институциите по чл.3а ЗКИ, което се установява и от справка в Търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, от която е видно, че като основен
предмет на дейност на дружеството - кредитодател е вписано отпускане на кредит със средства,
които не са набрани чрез публично набиране на влогове или други възстановими средства.
Вписаните в ТРРЮЛНЦ обстоятелства по партида на търговското дружество имат обвързващо
действие за съда и съдът не разполага с право да изисква доказателства за обстоятелства, вписани в
регистъра – арг. чл.23, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ.
При това съдът намира, че твърденият договор за кредит е валидно сключен и обвързва
страните по същия.
Няма спор по делото, а и от приетото без възражения заключение по съдебно –
счетоводната експертиза, което се кредитира от съда, се установява, че сумата по кредита е
усвоена, като същата е преведена по банкова сметка на ответницата – кредитополучател.
Предмет на спора са погасителни вноски с настъпил падеж с падежни дати от 21.01.2022г.
до 21.11.2022г. или погасителни вноски от № 4 до № 14, вкл. Ирелевантни са възраженията на
ответницата, че същата не е била надлежно уведомена от кредитодателя за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, защото исковете не почиват на твърдения за предсрочна изискуемост, като
претенциите се отнасят до вноски с настъпил падеж преди обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита. Претендираните вноски съгласно погасителния план се състоят от следните задължения –
главница от 1083,29 лева и възнаградителна лихва в размер на 612,03 лева. Неоснователно се
възразява от ответницата, че възнаградителната лихва е в противоречие с добрите нрави,
обосновано с обстоятелството, че за процесния период размерът на възнаградителната лихва
надвишава петкратния размер на законната лихва. В случая следва да се вземе предвид че съгласно
погасителния план общият размер на задължението – главница и лихва, се погасява на месечни
вноски, като началните погасителни вноски се формират предимно от дължимата възнаградителна
лихва за сметка на главница, а крайните погасителни вноски се формират предимно от дължимата
главница за сметка на възнаградителната лихва. От това следва, че според погасителния план в
началото с плащане на погасителните вноски приоритетно се погасява уговорената
възнаградителна лихва. Така уговореният начин за погасяване на кредита не влиза в противоречие
с императивни норми на закона. По въпроса за противоречие на възнаградителната лихва с добрите
нрави е от значение уговореният размер на възнаградителната лихва за целия срок на договора, а
той е в размер на 2745,87 лева (разликата между 13800,15 лева – общо дължимата сума по кредита,
от една страна, и от друга -, главницата от 10000 лева, такса за разглеждане на кредита от 200 лева
и вноски по застрахователната премия общо в размер на 854,28 лева). При това възнаградителна
лихва, която за целия 84 – месечен период на договора, се равнява на близо 28 % от главницата,
съдът намира, че не противоречи на добрите нрави. Исковете се основават на претенции за
3
погасителни вноски с настъпил падеж, от което следва, че от ответницата се търси отговорност за
неплатените суми според погасителния план и след като в нейна тежест валидно са възникнали
задълженията да върне главницата и да плати възнаградителна лихва съгласно погасителния план,
следва, че вноските се дължат така, както са уговорени, след като падежната им дата е настъпила и
договорът към процесните падежни дати не е развален, респ. не е обявен за предсрочно изискуем.
В изпълнение на задължението си служебно да следи за неравноправност на клаузи по
договори, сключени с потребител (чл.7, ал.3 ГПК), съдът приема, че сумата от 200 лева, предвидена
като дължима такса за разглеждане на кредита, е уговорена в противоречие на нормата на чл.10а,
ал.2 ЗПК, която забранява събирането на такси за отпускане и управление на кредита. Съгласно
мотивите към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит (№
454-01-8 от 30.01.2014г., 42-то НС) целта на таксите по договорите за кредит е да се покрият
административните разходи на кредитора при предоставяне на определена услуга. Целта на
въведената забрана по чл.10а, ал.2 ЗПК е да се събират тези видове такси и комисионни, за които се
приема, че са част от дейността на кредитната институция по предоставяне на кредита, а именно –
такси и комисионни за действия, одобрение и усвояване на кредит, както и за неговото управление,
като такива са такса за кандидатстване, такса за одобрение, такса за усвояване на кредита, такса за
оценка на имота, годишна такса за управление на кредита, такса за разплащателна сметка, такса за
предсрочно погасяване и др. В случая таксата за разглеждане на кредита е свързана с отпускане на
кредита, защото засяга съществената дейност на кредитора във връзка със сключване на договора
за кредит, а не се събира за услуга, предоставена от кредитора, срещу която да се дължи насрещна
престация от страна на потребителя. При това съдът приема, че задължението за такса от 200 лева
не е валидно възникнало като основано на нищожна поради противоречие със закона клауза (чл.26,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.10а, ал.2 ЗПК).
От заключението на вещото лице се установява, че ответницата е правила плащания по
договора за кредит, като след извършените плащания непогасените задължения по процесните
вноски за главница и възнаградителна лихва възлизат на следните размери : непогасена главница –
988,75 лева, непогасена възнаградителна лихва – 552,45 лева, като обезщетението за забава в
размер на законната лихва е в размер на 90,13 лева. От непогасената главница съразмерно за
процесния период следва да се приспадне сумата от 200 лева – такса за разглеждане на кредита,
доколкото се установи, че последната сума не се дължи. При това непогасеният размер на
процесните вноски по главницата се равнява на сумата от 969,36 лева, определено от съда на
основание чл.162 ГПК.
От приетите по делото писмени доказателства (индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.09.2022г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД
и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, Приложение № 1 към същия и потвърждение за извършена цесия по
чл.99 ЗЗД от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД) се установява, че вземанията по процесния
договор за кредит са прехвърлени от кредитодателя в полза на ищеца с договор за цесия от
16.09.2022г. Кридитодателят е имал право да прехвърли вземанията по процесния договор за
потребителски кредит съгласно изискването на чл.26, ал.1 ЗПК предвид изрично уговореното право
в чл.12, ал.6 от Общите условия по договора.
Ответницата не разполага с право да се позовава на липса на представителна власт от
страна на лицето, подписало договора за цесия съгласно изложените по – горе мотиви, че само
лицето, от чието име са извършени действия без представителна власт, има право да се позовава на
това обстоятелство. Ирелевантно е възражението за липса на доказателства за плащане на цената
по договора за цесия, защото плащането на уговорената цена не засяга прехвърлителния ефект по
договора, като последният настъпва по силата на сключването на договора и доколкото няма данни
и твърдения за разваляне на договора поради неплащане на уговорената цена, следва, че договорът
поражда целените правни последици, свързани с прехвърляне на вземанията, предмет на цесионния
договор.
За да има действие спрямо длъжника, цесията следва да бъде съобщена на длъжника от
стария кредитор – чл.99, ал.4 ЗЗД. Такова съобщаване преди завеждане на делото не се установява,
но то е извършено в хода на процеса чрез връчване на приложените към исковата молба
уведомления (уведомление с изх. № 9405/22.11.2022г. до ответницата от името на „Уникредит
4
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, последният действащ чрез пълномощник – „Еос Матрикс“ – л.34) до
ответницата за извършената цесия, като „ЕОС Матрикс“ ЕАД действа като пълномощник на
цедента по силата на представеното пълномощно от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в
полза на ищеца за съобщаване на цесиите на длъжниците (л.29 от делото). Неоснователно е
възражението, че пълномощното от страна на стария към новия кредитор за уведомяване на
длъжниците за извършване на цесията е следвало да бъде нотариално заверено, защото такова
изискване не намира опора в закона. При това цесията има действие спрямо ответницата, доколкото
уведомлението е извършено в хода на процеса с връчване на препис на исковата молба заедно
приложенията съгласно чл.235, ал.3 ГПК – в този смисъл е решение № 50103 от 12.01.2024 г. на
ВКС по т. д. № 1970/2022 г., I т. о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г.,
II т. о., решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о.
В обобщение на горното, ищецът е кредитор на вземания по договор за кредит в
установените по – горе размери. Искът за главницата следва да се уважи до сумата от 969,36 лева,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато
искът се счита предявен (чл.422, ал.1 ГПК) до окончателното плащане и да се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер. Искът за възнаградителната лихва следва да се уважи до
сумата от 552,45 лева и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер. Искът по чл.86,
ал.1 ЗЗД съгласно диспозитивното начало (чл.6, ал.2 ГПК) следва да се уважи до пълния предявен
размер.
По разноските :
Само ищецът е поискал присъждане на разноски, като за настоящото производство
съразмерно се следват такива в общ размер от 412,83 лева, а за заповедното производство –
разноски в размер на 193,46 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че В. А. Д., ЕГН **********,
съдебен адрес : гр. София, ж.к. „Красна поляна II”, бл.27, вх.А, ап.16 – адв. Д., дължи на “ЕOС
Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ул. „Рачо
Петков – Казанджията“ № 4- 6, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9, ал.1 ЗПК, вр. чл.99 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 969,36 лева - главница по договор за кредит № 4759354/30.09.2021г.,
сключен между ответницата и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, дължима за вноски с
настъпил падеж за периода 21.01.2022г. – 21.11.2022г., ведно със законната лихва от 15.12.2022г.
(дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане,
сумата от 552,45 лева - възнаградителна лихва по договора, дължима за вноски с настъпил падеж за
периода 21.01.2022г. – 21.11.2022г., вкл., както и за сумата от 47,40 лева -обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 21.01.2022г. – 13.12.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
главницата за разликата до пълния предявен размер от 1083,29 лева и иска за възнаградителната
лихва за разликата до пълния предявен размер от 612,03 лева.
ОСЪЖДА В. А. Д., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ж.к. „Красна поляна II”,
бл.27, вх.А, ап.16 – адв. Д., да плати на “ЕOС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление : гр. София, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4- 6, на основание чл.78, ал.1
ГПК сумата от 412,83 лева – разноски за настоящото производство и сумата от 193,46 лева –
разноски за заповедното производство.
Присъдените суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка IBAN : BG92 UBBS
8002 1008 0346 30, BIC : UBBSBGSF, при „Обединена българска банка“ АД, титуляр „ЕОС
Матрикс“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6