РЕШЕНИЕ
№……/31.08.2022г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на четиринадесети юли, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова….…..………………………………….и в присъствието на прокурор…….……………………………………………………………….като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №220 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл.211 от Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба от П.В.М. *** против Заповед №272з-268/02.02.2022г., издадена от Директора на ОДМВР - Хасково, с която му е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца.
Жалбоподателят счита оспорената заповед за незаконосъобразна, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Същата не била съобразена и с целта на закона, и била явно несправедлива. Твърди, че заповедта за образуване на дисциплинарното производство не му била връчена, съответно не му била предоставена възможност да се запознае с нея. Лишен бил и от възможност да участва в работата на дисциплинарно разследващия орган, което довело до нарушаване на правото му на защита. Сочи, че отказал да даде обяснения по случая, тъй като от връчената му покана не ставало ясно за какво дисциплинарно нарушение била образувана дисциплинарната проверка и в тази връзка какви били обективните и субективни признаци на твърдяното нарушение, а и заради това, че не му били посочени конкретни въпроси за изясняване на фактическата страна по случая. При връчването на обобщената справка отново не му било позволено да се запознае с целия доказателствен материал по случая. Освен това, налице било нарушение на чл.210 от ЗМВР, тъй като описанието на нарушението било неправилно. Описани били няколко нарушения, а било наложено едно наказание, което представлявало процесуално нарушение. Това нарушение довело до издаване на акта и в противоречие с материалния закон, тъй като не била спазена разпоредбата на чл.197, ал.2 от ЗМВР, според която за всяко отделно нарушение следвало да се налага отделно наказание. Неяснотата относно това за кое точно осъществено нарушение следвало да му се наложи дисциплинарно наказание, не се преодолявала и от съдържащата се по преписката справка. За всяко едно от описаните нарушения следвало да се наложи отделно наказание, след което едно общо - за максимално предвидения от закона срок. Липсата на надлежно определяне на конкретно наказание, за всяко едно от визираните в заповедта нарушения, водело до извода за издаване на заповедта при неспазване на изискванията на чл.197, ал.3 от ЗМВР. Фактическата обстановка била противоречива и неясна. В случая не било ясно за какво нарушение била ангажираната дисциплинарната отговорност на служителя, с което също било нарушено правото му на защита. Последното било нарушено и на друго, самостоятелно основание, а именно с непосочването на издателя на сочената за нарушена Инструкция №8121з-749 от 20 октомври 2014г., на датата на обнародване и влизане в законна сила на акта и на приложимата и действаща материалноправна норма към деня на извършване на твърдяното нарушение на служебната дисциплина. Друго нарушение на административнопроизводствените правила представлявала неправилната правна квалификация на деянието. Неспазването на разпоредбата на чл.39, ал.1, т.1 - 4 от Инструкция №8121з - 749 от 20 октомври 2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, по своята правна същност било такова по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, а не както било посочено в оспорения акт такова по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР. Оспорващият твърди, че не е извършил описаното в атакуваната заповед дисциплинарно нарушение. Не бил допуснал отклонение от задълженията си да осъществява пътен контрол, който можел да се извършва както в служебния автомобил, така и извън него.
По изложените съображения, жалбоподателят моли за отмяна на оспорената заповед. Претендира разноски по делото.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на оспорващия, който твърди, че със заповедта е наложено наказание без да било изяснено за какво деяние. Посочвало се от една страна, че служителят бил отпуснат на седалката на автомобила, със затворени очи, а от друга, че бил извън обхвата на камерите. Нямало как за времето на твърдяното нарушение наказаният да бъде извън обхвата на камерите и да бъде отпуснат на седалката, доколкото служебният автомобил се движел и сменял местоположението си. Изтъква се също, че от страна на служителя липсвало съгласие да бъде заснеман със системата за виодеонаблюдение. Предназначението на същата не било да се следи за спазване на служебната дисциплина, а да се осъществява пътен контрол с нейна помощ.
Ответникът, Директор на ОДМВР - Хасково, редовно призован, не се явява, не се представлява, не изразява становище по жалбата.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, намира за безспорно установено от фактическа страна следното:
С писмо рег.№7855р-10373/19.11.2021г. Директорът на ОДВМР – Хасково е бил уведомен от Директора на дирекция „Вътрешна сигурност“ в МВР за това, че при преглед на видео файлове се установило, че на 01.11.2021г. през по-голямата част от времевия интервал от 01.00 ч. до 04.43 ч. водачът на служебен автомобил Киа Сийд с рег.№ ** **** **, числящ се на ОДМВР – Хасково, бил отпуснат на седалката на автомобила, със затворени очи, не извършвал движения с тяло, и видимо не изпълнявал служебните си задължения.
Предвид цитираното писмо, със Заповед №1253з-403/28.11.2021г. Директорът на ОДМВР – Хасково заповядал да се извърши проверка за изясняване на постъпилите данни, че на 01.11.2021г. през по-голямата част от времевия интервал от 01.00 ч. до 04.43 ч. мл. инспектор П.В.М., назначен като водач на служебен автомобил Киа Сийд с рег.№ ** **** **, бил отпуснат на седалката на автомобила, със затворени очи, не извършвал движения с тяло, и видимо не изпълнявал служебните си задължения, съгласно утвърдената длъжностна характеристика. На 30.11.2021г. П.М. е подписал заповедта, респ. се е запознал със съдържанието ѝ. Със заповедта е определена Комисия, която да извърши проверка по случая и да изготви справка за резултатите от нея, която да докладва в срок до 29.12.2021г.
Във връзка със заповедта, П.В.М. получил писмена Покана рег.№1253р-14151/20.12.2021г. за даване на писмени обяснения или възражения по случая, в срок от 24 часа от връчване на поканата. Връчването е било извършено на 22.12.2021г., в 09.00 часа.
В Докладна записка рег.№1253р-14307/23.12.2021г., председателят на разследващата Комисията посочил, че при направена справка за периода 22.12.2021 – 23.12.2021г. в деловодната система на ОДМВР – Хасково се установило, че няма данни за депозирани от служителя младши инспектор М. писмени обяснения или възражения.
Дисциплинарната проверка е завършила с издаване на Справка рег.№1253р-14470/29.12.2021г., с която Комисията предложила на Директора на ОДМВР – Хасково, на основание чл.194, ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.2, чл.199, ал.1, т.6, предл. четвърто и чл.204, т.3 от ЗМВР, на младши инспектор П.В.М. - младши автоконтрольор в група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ на сектор „Пътна полиция“ при отдел „Охранителна полиция“ - ОДМВР – Хасково, да се наложи дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от 3 (три) месеца. В обстоятелствената част на справката е посочено установеното в хода на проверката, а именно, че в периода от 20.30 часа на 31.10.2021г. до 08.30 часа на 01.11.2021г. младши инспектор П.М. бил назначен в наряд за контрол на пътното движение с район на действие - автомагистрала „Марица“, като използвал служебен автомобил марка „Киа“ с рег.№ ** **** **. От прегледа на записите, направени от видеокамерите, монтирани в същия служебен автомобил, се установило, че на 01.11.2021г. във времевия интервал от 01.29 часа до 02.20 часа младши инспектор М. бил отпуснат на седалката на автомобила, със затворени очи, не извършвал движения с тялото си и видимо не изпълнявал служебните си задължения по контрол на пътното движение. Отразено е, че М. не дал обяснения за случая. След разглеждане на доказателствата – писмо рег.№7855р-10373/19.11.2021г., файлове с видеозаписи за 01.11.2021г., направени от видеокамерите, монтирани в служебен автомобил „Киа“ с рег.№ ** **** **, разпечатка от ежедневна ведомост рег.№1253р-11203/18.10.2021г. за 31.10.2021г. - нощна смяна, на служителите от група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ на сектор „Пътна полиция“ при отдел „Охранителна полиция“ - ОДМВР - Хасково, Комисията стигнала до извода, че П.М. нарушил служебната дисциплина - във времевия интервал от 01.29 часа до 02.20 часа на 01.11.2021г. не изпълнявал служебните си задължения за контрола на пътното движение, визирани в чл.39, ал.1, т.1 - 4 от Инструкция № 8121з-749 от 20 октомври 2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, а именно: не присъствал видимо на пътното платно, не осъществявал контрол по спазване на правилата за движение, чрез прилагане на административнонаказателни и принудителни административни мерки, нито участвал в организационно-профилактични мероприятия, въпреки, че били назначени в наряд за контрол на пътното движене.
Видно от направеното отбелязване, на 06.01.2022г. в 09.00 часа П.М. се запознал със справката, и посочил, че няма да дава писмени обяснения по случая.
От председателя на дисциплинарната Комисия е била изготвена Докладна записка рег.№1253р-283/06.01.2022г., в която е посочено, че при направена справка за периода 06.01.2022 – 07.01.2022г. в деловодната система на ОДВМР – Хасково се установило, че няма данни за депозирани от служителя младши инспектор М. писмени обяснения или възражения във връзка със справката.
Изготвената Справка рег.№1253р-14470 от 29.12.2021г. е била резюлирана от Директора на ОДМВР – Хасково, с текст „Съгласен!“.
С оспорената Заповед №272з-268/02.02.2022г., на основание чл.204, т.3, чл.197, ал.1, т.2, чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, за извършено на 01.11.2021г., в периода от 01.00 часа до 04.43 часа нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, съставомерно по чл.199, ал.1, т.6 от ЗМВР, чрез неизпълнение служебните задължения за контрол на пътното движение, визирани в чл.39, ал.1, т.1 - 4 от Инструкция № 8121з-749 от 20 октомври 2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение - не наблюдавал движението, като не присъствал видимо на пътното платно, не осъществявал контрол по спазване на правилата за движение, чрез прилагане на административнонаказателни и принудителни административни мерки, нито участвал в организационно-профилактични мероприятия, на младши инспектор П.В.М. - младши автоконтрольор в група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ на сектор „Пътна полиция“ при отдел „Охранителна полиция“ - ОДМВР – Хасково, е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца. В заповедта са описани установените в хода на дисциплинарното производство факти, които са приети за доказани. Посочени са правните основания за издаване на административния акт.
По делото се снеха показания от свидетеля Й.М.Й. – колега на жалбоподателя и част от съвместен автопатрул с него на 01.11.2021г. – нощна смяна. Пред съда същият заяви, че няма спомен за случая, като същевременно посочи, че в нощта на наряда били налице лоши метрологични условия. Заявява, че няма как колегата му М. да бил отпуснат на седалката на служебния автомобил, тъй като автомобилът бил под постоянно видеонаблюдение.
П.М. се е запознал с процесната заповед на 04.03.2022г., удостоверено с подпис.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от материално компетентен орган по смисъла на чл.204, т.3 от ЗМВР, доколкото в правомощията на Директора на ОДМВР като ръководител на структура по чл.37 от ЗМВР е да налага всички наказания по чл.197 от ЗМВР за служителите на младши изпълнителски длъжности, каквато е заеманата от жалбоподателя.
При издаването на заповедта са спазени изискванията за необходимото съдържание, регламентирани от императивната норма на чл.210, ал.1 от ЗМВР. Посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и доказателствата, които според органа го потвърждават. Посочени са нарушената разпоредба и правното основание за наказване като съдът счита, че правилно нарушението квалифицирано като такова по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР в конкретизираната хипотеза на разпоредбата – „неизпълнение на служебните задължения“. Визирани са също видът и срокът, за който се налага наказанието и редът за обжалване на заповедта.
При преценка относно наличие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила при провеждане на дисциплинарната процедура, съдът намира следното:
При издаване на оспорената заповед са спазени преклузивните срокове по чл.195, ал.1 от ЗМВР. Нарушението, за което е ангажирана отговорността на оспорващия, е „открито“, по смисъла на чл.196, ал.1 от ЗМВР, при получаване на Справка рег.№1253р-14470/29.12.2021г. Видно от поставената върху справката резолюция, същата е получена от Директора на ОДМВР - Хасково на 19.01.2022г. Оспорената заповед е издадена в установения двумесечен срок от откриване на нарушението като същевременно към датата на издаването й не е изтекъл и едногодишният срок от извършването му.
Не се установи от съда наказващият орган да не е изпълнил задължението си по чл.206, ал.1 от ЗМВР преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения. В случая след запознаване със Справка рег.№1253р-14470/29.12.2021г. и преди налагане на дисциплинарното наказание, служителят е поканен да депозира писмени обяснения пред Директора на ОДМВР - Хасково, но не е представил такива.
Твърденията на оспорващия за провеждане на дисциплинарното производство без негово участие, са неоснователни. Установява се, че заповедта за образуване на дисциплинарното производство е била връчена на служителя, съответно била му е предоставена възможност да се запознае с нея, налице е запознаване с изготвената справка.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за непредоставена възможност за участва в работата на дисциплинарно разследващия орган. Приложимата в процесния вид административно производство нормативна уредба не предвижда дисциплинарно разследваното лице да има права, свързани с участие в дейността на органа по разследване. При осъществяване на функциите си по дисциплинарното производство дисциплинарно разследващите органи са независими и се подчиняват само на закона.
При определяне наказанието е спазено изискването на чл.206, ал.2 от ЗМВР, като са отчетени визираните в тази норма обстоятелства и в резултат е наложено съответстващото по вид дисциплинарно наказание за минималния предвиден в чл.199, ал.2 от ЗМВР срок.
Не се споделя твърдението, че в случая били извършени няколко нарушения и наложено едно общо наказание, без преди това да било определено такова за всяко от нарушенията поотделно. С обжалваната заповед на оспорващия е наложено наказание за извършено едно нарушение - на служебната дисциплина, по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, съставомерно по чл.199, ал.1, т.6 от ЗМВР, чрез неизпълнение служебните задължения за контрол на пътното движение, визирани в чл.39, ал.1, т.1 - 4 от Инструкция № 8121з-749 от 20 октомври 2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение.
Непосочването на издателя на Инструкция №8121з-749 от 20 октомври 2014г., на датата на обнародване и влизане в законна сила на акта и на приложимата и действаща материалноправна норма към деня на извършване на нарушението на служебната дисциплина, не може да обоснове извод за нарушено право на защита на жалбоподателя, тъй като цитираните в заповедта разпоредби на инструкцията са представлявали действащо право към 01.11.2021г. Този извод следва от факта, че от датата на приемане на Инструкция №8121з-749 от 20 октомври 2014г. до дата на нарушението, а и към настоящия момент, текстовете на т.1 – 4 от ал.1 на чл.39 не са били изменяни или допълвани.
Съдът намира, че оспорената заповед съответства на материалния закон.
Съгласно чл.39, ал.1, т.1 - 4 от Инструкция №8121з - 749 от 20 октомври 2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, контролът на пътното движение се осъществява чрез наблюдение на движението, видимо присъствие, контрол по спазване на правилата за движение и прилагане на административнонаказателни и принудителни административни мерки, организационно-профилактични мероприятия. Описаните задължения представляват служебни по своята същност, доколкото неизпълнението им води до фактически резултат, изразяващ се в бездействие на съответния служител. След като е установено такова бездействие, правилно същото е било отнесено към хипотезата на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, като предявеното обвинение се доказва от материалите по делото.
Във връзка с твърдението, че няма как за времето на нарушението служителят да бъде извън обхвата на камерите и едновременно с това да е бил отпуснат на седалката, тъй като служебният автомобил се движел и сменял местоположението си е необходимо да се отбележи следното:
Действително, ситуация, при която служителят не е в обсега на камерите, изключва възможността последният да бъде визуално възприет, вкл. като отпуснат на седалката на служебния автомобил. Посочването „… е бил извън обхвата на камерите…“ фигурира единствено в текста на писмо рег.№7855р-10373/19.11.2021г. на Директора на дирекция „Вътрешна сигурност“ в МВР. Подобна констатация в хода на дисциплинарната процедура липсва както от страна на проверяващата комисия, така и от страна на дисциплинарнонаказващия орган.
Наред с горното, движението на автомобила, респ. смяната на местоположението му, чрез което обстоятелство се обосновава горното твърдение, не се доказа по делото като от жалбоподателя не са ангажирани доказателства относно продължителността на престой на служебния автомобил на съответните местостоянки. Описанието на нарушението е ясно и дава на съда основание да счита, че след като М. е бил отпуснат на седалката на служебния автомобил, със затворени очи, без да извършва движения, то действително не е изпълнявал каквато и да е дейност, свързана със служебните му задължения. Защитната теза по отношение обсъжданото твърдение е изградена изцяло на предположения, съответно не е подкрепена с доказателства, опровергаващи изложеното в процесната заповед.
Неоснователно се изтъква, че от страна на М. липсвало съгласие да бъде заснеман със системата за виодеонаблюдение. Според разпоредбата на чл.32, ал.2 от Конституцията на Република България гласи, никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи. В чл.165, ал.2, т.7 от Закона за движение по пътищата се предвижда при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби да имат право да извършват контрол по спазване на правилата за движението по пътищата с автомобили, оборудвани със средства за аудиозапис и видеозаснемане, като контролът се осъществява само в обхвата на средствата за видеозаснемане. Следователно, доколкото функциите по ЗДвП по контрол по спазване на правилата за движението по пътищата може да включват и дейности, осъществявани в служебните автомобили на МВР – проверка и попълване на документи, настройване на технически средства и др., то видеозаснемането се явява дейност предвидена в закона. Освен това, без съмнение на жалбоподателя е било наясно, т.е. той е знаел, че в служебния автомобил се извършва виодеозаснемане и няма нито данни, нито доказателства да е възразил срещу него в хода на изпълнение на служебните си задължения.
Не са налице данни и обстоятелства, от които да се достигне до извод, че обжалваната заповед е издадена за цел, различна от предвидената в закона - ЗМВР, който изисква при извършени дисциплинарни нарушения от органите, на които законът е възложил да следят за спазване на правилата и установения ред в държавата, да им се налагат дисциплинарни наказания, съответстващи на тежестта на нарушенията.
По изложените съображения съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на регламентираната форма, при липса на допуснато съществено нарушение на административно производствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което следва да бъде потвърдена, а подадената срещу нея жалба – отхвърлена.
При този изход на производството, на жалбоподателя не се следват разноски.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.В.М. *** против Заповед
№272з-268/02.02.2022г., издадена от Директора на ОДМВР - Хасково, с която му е
наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: