Р E Ш Е Н И Е
№ 331
гр.Плевен, 16.06.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Даниела Дилова
Членове:
Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на
прокурора Рачева, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело
№ 244 по описа за 2020 г. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 60 от 04.02.2020 г., постановено по НАХД №
2555 по описа за 2019г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно
постановление № 19-0938-003997 от
07.08.2019г. на Началник сектор към ОД на МВР - Плевен, сектор „Пътна полиция“,
с което на В.Е.А. ***, на основание чл.175А, ал.І, пр.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за извършено нарушение по
чл.104Б, т.2 от ЗДвП.
Срещу
решението е подадена касационна жалба от В.Е.А., в която са наведени доводи, че
съдебният акт е необоснован. Сочи се, че нито актосъставителят,
нито АНО са приели, че е създадена опасност за другите участници в движението,
а само за секунда-две задната част на управлявания автомобил се е занесла.
Твърди се, че районният съд е приел за
несъществено обстоятелството, че в съставения АУАН е записано, че е при
извършване на маневра десен завой, а в последствие е поправено ръчно, че това
действие е при ляв завой. Посочва се, че приемайки необосновано тази фактическата обстановка районният съд е счел,
че деянието е съставомерно и правилно е квалифицирано
като нарушение по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП, като е отбелязал, че това е „дрифт” в общоговоримия език и
този ефект не може да настъпи при нормално управление на MПC.
Сочи се, че в
ЗДвП не се съдържа легална дефиниция на понятието ”дрифт”и
липсата на такова определение прави недопустимо налагането на санкции за
нарушение, което законодателят не е описал и въздигнал в санкционен състав и
свободната интерпретация, на който и да е термин не позволява използването му
за целите на административнонаказателното
производство. Сочи се още как в техническата литература е обяснен ефектът „дрифт“. Твърди се, че използваните от районния съд като
съдебна практика решения са с различна фактическа обстановка. Твърди се, че от
седем години е водач на МПС и няма нито едно нарушение, единственото отразено е
за непоставен колан като пътник. В заключение се моли за отмяна на решението
на районния съд и се иска присъждане на разноски.
От ответника не е подаден отговор по касационната
жалба.
В съдебно заседание касаторът
В.Е.А. се явява лично и с адв.Л.И. с надлежно
пълномощно, който излага подробни съображения за незаконосъобразност на
решението на районния съд, аналогични на наведените в касационната жалба. Претендира
разноски.
В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР – Плевен не
се представлява. Представено е писмено становище от процесуален представител, в
което са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение
за заплащане на адвокатски хонорар на касатора.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в
сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима
за разглеждане.
Разгледана по същество, е неоснователна.
С обжалваното наказателно постановление е реализирана
административно-наказателната отговорност на А. за това, че на 25.07.2019г. в
17:20часа в гр.Плевен, на кръстовището образувано от ул.“Димитър Константинов“
и ул.“Кирил и Методий“, с посока на движение към бул.“Христо Ботев“, като водач
управлява собствения си л.а. *****с рег.№*****и извършва следното: При
навлизане в горепосоченото кръстовище, извършване на ляв завой и продължаването
на движението по ул.“Кирил и Методий“ (улици отворени за обществено ползване),
умишлено занася задната част на автомобила вляво и дясно (дрифти),
като рязко ускорява скоростта, като по този начин не използва пътя по
предназначение; слънчево време, суха настилка. Нарушението е квалифицирано по
чл.104Б т.2 от ЗДвП.
За да потвърди наказателното постановление районният
съд е приел, че описаната в акта и НП фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства. Посочил е, че извършената в акта поправка не
представлява съществено нарушение, ограничаващо правото на защита на наказаното
лице, тъй като не са представени доказателства и няма твърдения, че тази
поправка е направена единствено в оригиналния, приложен по делото екземпляр на
АУАН, не и в индигирания, връчен на А.. Посочил е
още, че извършената поправка няма за последица друга, различна правна
квалификация на деянието, за да се квалифицира като съществено процесуално
нарушение. Счел е, че А. е автор на нарушението по чл.104Б т.2 от ЗДвП и
правилно е ангажирана отговорността му по чл.175А ал.1 пр.3 от ЗДвП. В тази
връзка се е позовал на свидетелските показания, от които се установява, че
водачът умишлено е поднасял задната част на автомобила чрез рязко подаване на
газ при извършване на маневра-завиване на ляво и по този начин е създал
опасност за останалите участници в движението, тъй като не е използвал пътя
отворен за обществено ползване по предназначение. Посочил е още, че ефектът „дрифт“ не може да настъпи при нормално управление, без
значение начина, по който е постигнат от водача на автомобила. Посочил е също,
че действията на А. са извършени в централната част на населеното място при
наличието на други участници в движението, като всяко неовладяване на МПС и
загуба на контрол в процеса на поднасянето му би могло да има фатални последици,
поради което е налице създадена опасност за движението и участниците в него по
смисъла на §6 т.28 от ДР на ЗДвП. Счел е, че за това нарушение е неприложима
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като този извод не може да бъде разколебан от
факта, че А. е студен в редовна форма на обучение.
Касационната инстанция намира решението на районния
съд за правилно, съответстващо на материалния закон и доказателствата по
делото. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна
преценка е изведен правния извод за доказаност на
вмененото на А. нарушение по чл.104Б т.2 от ЗДвП. Фактическите констатации и
правните изводи в тази насока формирани от районния съд се споделят от
настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне на
основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.
Възраженията в касационната жалба са неоснователни. Касационната инстанция приема, че със своите действия А. е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна нарушението по чл. 104б т. 2 от ЗДвП, като правилно е
ангажирана административно-наказателната му отговорност за това нарушение и
правилно му е наложена съответната санкция. С нормата на чл. 104б т. 2 от ЗДвП законодателят въвежда
забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. От свидетелските показания на св.Х. се установява по
безспорен начин, че водачът, извършвайки ляв завой, за да продължи движението
си по ул.“Кирил и Методий“ влиза с висока скорост в кръстовището, занася
автомобила в ляво, в дясно и в ляво, като с тази си маневра е принудил всички
участници в движението, които би трябвало да навлизат и да преминават през
кръстовището да спрат. Установява се също, че водачът е продължил движението по
ул.“Кирил и Методий“ с висока скорост. А св.Д. сочи, че водачът при извършване
маневра ляв завой умишлено е подал газ на автомобила с цел да извърши т.нар. дрифт, който се изразява в умишлено поднасяне на
автомобила. Подобно поведение в градовете застрашава живота и здравето на
останалите участници в движението, а също така и на случайно преминаващи
пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на обществена
опасност. Като е достигнал до аналогичен правен извод, районният съд е
постановил правилен съдебен акт.
При този изход на делото е основателно искането за
присъждане на разноски в полза на ответника в размер на 100лева, съобразно
представен списък по чл.80 от ГПК, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 60 от 04.02.2020 г.,
постановено по НАХД № 2555 по описа за 2019 г. на Районен съд – Плевен.
ОСЪЖДА В.Е.А. ***, ЕГН:**********, да заплати в полза
на Областна дирекция на МВР-Плевен разноски в размер на 100лева /сто лева/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ 2./п/