Р Е Ш
Е Н И Е №
гр.
Ловеч, 18.10.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми
състав, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и десета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря..........ИВАНКА ВЪЛЧЕВА.............................и
в присъствието на прокурора....................................................,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 914 по описа за 2010
г., за да се произнесе, съобрази:
Производство
с правно основание чл. 49 ал. 1 от Семейния кодекс.
Постъпила
е искова молба от М.П.Г., ЕГН **********,***, чрез пълномощник адвокат С.М. от
ЛАК, против Х.Г.Г., ЕГН **********,***, на основание чл. 49 ал. 1 от СК. Ищцата посочва, че с ответника сключили граждански
брак на 25.02.1986 г., първи и за двамата, като от брака си имат две деца –
пълнолетни – Мина Христова Г., родена на *** г., и Галина Христова Г., родена
на *** г. Отначало живеели заедно в дома на родителите на съпруга й в с.
Пресяка. Непосредствено след брака, след раждането на първата им дъщеря,
започнали противоречия и неразбирателство. Ищцата твърди, че през 1993 г., тя,
заедно с децата, се преместили в гр. Ловеч, в дома на родителите й, а съпругът
й останал да живее на село. Отначало си ходели с децата на село през почивните
дни, но впоследствие преустановили посещенията. От 2003 година окончателно се
разделили със съпруга й, като преустановили всякакви връзки и контакти. Така
живеели и до днес, вече седем години, той на село, а тя, след като напуснала
“Спарки Елтос”-Ловеч, от една година работела и живеела в Република Гърция.
Счита, че бракът им отдавна е изчерпан от съдържание и съществува само
формално. Фактическата им раздяла повече от седем години се отразила негативно
на съпружеските им отношения и е реален израз на дълбокото и непоправимо
разстройство на брака. Счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен
поради настъпилото взаимно отчуждение и продължителната фактическа раздяла,
като съществуването му е безполезно. Не било възможно заздравяването му и всеки
от тях живеел свой самостоятелен живот.
Моли, да бъдат призовани
на съд и се постанови решение, с което да бъде прекратен брака им поради
дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, вследствие
продължителна фактическа раздяла, по вина на двамата. След прекратяване на
брака, ищцата желае да запази фамилното си име Г.. По отношение на семейното жилище, находящо се в с.
Пресяка, ищцата моли да се предостави за ползване на ответника, тъй като било
собственост на родителите му.
В
съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява. Представлява се от адвокат
Ст.М. от ЛАК с изрично пълномощно по смисъла на чл. 34 ал. 2 от ГПК, която поддържа
исковата молба и уточни, че не търсят вина за разстройството на брака. Моли,
да бъде прекратен брака, поради дълбоко и непоправимо разстройство, вследствие
на продължителна фактическа раздяла.
Ответникът
Х.Г.Г., редовно призован, не се явява, нито е подал отговор на исковата молба в
законоустановения едномесечен срок.
С
протоколно определение от 21.09.2010 г., на
основание чл. 214 ал. 1, изр. второ от ГПК, с оглед направеното уточнение от
процесуалния представител на ищцата, че не търсят вина, съдът допусна изменение
в петитума на исковата молба, като се счита, че ищцата не претендира произнасяне
относно вината за разстройството на
брака.
От
приложените по делото писмени доказателства: заверени копия от: удостоверение
за граждански брак № 0037103/25.02.1986 г. на ОбНС-Ловеч; удостоверение за
раждане № 094274/07.10.1986 г. на ОбНС-Ловеч; удостоверение за раждане №
033617/21.10.1988 г. на ОбНС-Ловеч; пълномощно
в оригинал рег. № 1790 от 17.05.2010 г. на Нотариус Нели Хаджикръстева и
Декларация на ищцата М.П.Г. от 03.08.2010 г., от показанията на разпитаните
свидетели Андромир Неделчев Попов и Нели Иванова Симеонова, както и от доводите на процесуалния представител на
ищцата, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено
следното:
М.П. Савова и Х.Г.Г. са сключили граждански брак на 25.02.1986 г., в гр. Ловеч, за което е съставен Акт № 26/25.02.1986 г. на ОбНС-Ловеч. При сключването на брака съпругата приела фамилното име на съпруга си – „Г.”. От брака си имат родени две дъщери, които вече са пълнолетни – Мина Христова Г., родена на *** г., и Галина Христова Г., родена на *** г. Отначало съпрузите живеели заедно в дома на родителите на ответника в с. Пресяка. Непосредствено след брака, след раждането на първата им дъщеря, между тях започнали противоречия и неразбирателство. През 1993 г., ищцата, заедно с децата, се преместили в гр. Ловеч, в дома на родителите й, а съпругът й останал да живее на село. Отначало си ходели с децата на село през почивните дни, но впоследствие преустановили посещенията. Не се спори, че от 2003 година съпрузите окончателно се разделили, като преустановили всякакви връзки и контакти помежду си и повече не се събрали да живеят заедно. Това обстоятелство се потвърди и от показанията на разпитаните свидетели, които установиха, че съпрузите са разделени от 7 години, че ищцата е живеела заедно с децата в гр. Ловеч, където работела в завод „Спарки Елтос”, а ответникът живеел в с. Пресяка. Свидетелите установиха и факта, че от 2009 година ищцата е заминала да работи в Гърция, което е видно и от представената от процесуалния й представител Декларация на ищцата от 03.08.2010 г., с която е декларирала, че се намира в Република Гърция и че не е в състояние и няма финансова възможност да се прибере и яви по делото.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че бракът между М.П.Г. и Х.Г.Г.
е дълбоко и непоправимо разстроен, неговото запазване не е в интерес на
страните и обществото. Между съпрузите е налице продължителна фактическа
раздяла, която се е отразила негативно на брачните им отношения и неминуемо е
довела до пълно физическо и духовно отчуждение между тях, което не може да бъде
преодоляно, с оглед събраните доказателства.
Предвид
гореизложеното, съдът счита, че гражданския брак между М.П.Г. и Х.Г.Г., сключен
на 25.02.1986 г., в гр. Ловеч, с Акт № 26/25.02.1986 г. на ОбНС-Ловеч /сега Община-Ловеч/,
следва да бъде прекратен, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
След
прекратяването на гражданския брак, ищцата следва да продължи да носи брачното
си фамилно име Г., тъй като такова е желанието й.
Никой от съпрузите не е
предявявал претенция за предоставяне
ползването на семейното жилище. Ищцата е посочила, че същото е собственост на родителите на ответника, и моли да се
предостави за ползване на него, но съдът счита, че тя не може от свое име да
предявява негови права. От друга страна, от
брака няма ненавършили пълнолетие деца, поради което съдът служебно не може да
се произнася по въпроса за предоставяне ползването на семейното жилище.
При този изход на процеса, съгласно чл. 6 т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя 50.00 лева окончателна държавна такса, от която ищцата е внесла по сметка на ЛРС сумата 25.00 лева при завеждане на иска, а останалата сума от 25.00 лева, следва да се внесе от ответника по сметка на ЛРС.
Водим от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА ГРАЖДАНСКИЯ БРАК,
сключен на 25.02.1986 г., в гр. Ловеч, с Акт № 26/25.02.1986 г. на ОбНС-Ловеч
/сега Община-Ловеч/, между М.П.Г., ЕГН **********,***, и Х.Г.Г., ЕГН **********,***,
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, на основание чл.
49 ал. 1 от СК.
След
прекратяването на гражданския брак, жената ще продължи да носи брачното си
фамилно име Г..
ОСЪЖДА Х.Г.Г., с горните данни, да заплати по сметка на ЛОВЕШКИЯ РАЙОНЕН СЪД сумата 25.00 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща окончателна държавна такса за прекратяване на брака.
Решението
подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: