№ 1014
гр. Бургас, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:П.А Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от П.А Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20242120204180 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от П. П. П., ЕГН ********** законен представител на
„*“ ЕООД, ЕИК * срещу Електронен фиш серия К № *, издаден от ОД на МВР-Бургас, с
който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП за извършено
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 300 лв.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на електронния фиш. Сочи се, че е
изтекъл давностният срок съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК. В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. *, който поддържа
жалбата и доразвива изложените в нея доводи.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. В
съпроводителното преписката писмо се излага, че жалбата е неоснователна и недоказана.
Счита за доказани нарушението и вината на жалбоподателката. Поддържа, че при издаване
на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което
електронния фиш като законосъобразен да бъде потвърден.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Срещу жалбоподателя в качеството му на законен представител на „*“ ЕООД, ЕИК * е
бил издаден от АНО електронен фиш серия К № * за това, че на 05.09.2021 г. в 13:41 часа в
1
обл. Бургас, по ПП II -99, км. 3+900, местност „Ченгенескеле“, в посока от гр. Созопол към
гр. Бургас, с автоматизирано техническо средство е било установено, че при въведено
ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за движение в извън населено място до 80 км/ч,
собственият на „*“ ЕООД лек автомобил „БМВ М760ЛИ ХДРАЙВ” с рег. № * е бил
управляван със скорост 111 км/ч или с 31 км/ч над разрешената скорост, след отчетена
грешка - 3 % при измерването. При заснемане на автомобила от техническото средство е
изготвен Клип № 40562.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи
се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.
189, ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП в електронния фиш не се вписва като задължителен
реквизит датата на съставяне на фиша, поради което в производството по издаване на
електронни фишове не са приложими предвидените в чл. 34 ЗАНН давностни срокове.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за изтекла давност по чл. 80, ал. 1,
т. 5 НК. В т. 2 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г., постановено по тълк.
дело № 1/2014г. по описа на ОСС на НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС е прието, че
разпоредбата на чл. 11 ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното
преследване по давност в НК. Както изрично е посочено в чл. 11 ЗАНН разпоредбите на НК
намират приложение само когато в ЗАНН не се предвижда друго. В мотивите на цитираното
тълкувателно постановление е развито подробно, че давността в наказателния процес (и в
частност в административнонаказателния) се дели на два вида: погасителна, с изтичането на
която се погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по
административнонаказателното правоотношение и изпълнителска давност, с изтичането на
която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на
наложената санкция. Погасителната давност изрично е уредена в чл. 34 ЗАНН, а
изпълнителската в чл. 82 ЗАНН. В такава насока са и изводите в тълкувателното
постановление. Ето защо при прилагането на общите правила за погасителната и
изпълнителската давност следва да се вземат предвид правилата на чл. 34 и чл. 82 ЗАНН и
не е необходимо препращане към разпоредбите на НК, тъй като тези въпроси изрично са
уредени в специалния закон. В ЗАНН обаче няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на
чл. 81, ал. 3 НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнината следва да бъде
преодоляна с приложението на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК и в
административнонаказателния процес. Давността по чл. 81, ал. 3 НК е 4 години и половина.
2
Деянието се твърди, че е било извършено на 05.09.2021 г. и следователно към настоящия
момент абсолютната давност от 4 години и 6 месеца не е изтекла.
В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на
разрешената скорост за движение по пътищата, установена с пътен знак B-26 по смисъла на
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП. Правилно в електронния фиш е отразена правната
квалификация на нарушението като такова по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП. В разпоредбата на
чл. 21, ал. 1 ЗДвП се регламентира скоростта на движение на превозните средства предвид
тяхната категория и пътния участък, по който се движат (населено място, извън населено
място, автомагистрала, скоростен път). Алинея 2 на същата норма предвижда възможност да
се определи различна разрешена скорост за движение от тази по ал. 1, която се сигнализира
изрично с пътен знак. Настоящият случай е именно такъв. Касае се за нарушение на
разрешена скорост за движение в извън населено място, установена с пътен знак В-26. Ето
защо правилно в електронния фиш правната квалификация на нарушението е определена
като нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
От приетите по делото доказателства безспорно се установява, че лек автомобил лек
автомобил „БМВ М760ЛИ ХДРАЙВ” с рег. № * е бил управляван в обл. Бургас, по ПП II -99,
км. 3+900, местност „Ченгенескеле“, в посока от гр. Созопол към гр. Бургас със скорост 111
км/ч, при въведена със знак В-26 разрешена скорост за извън населено място до 80 км/ч.
Скоростта е била установена с автоматизирано техническо средство, за чиято изправност по
делото са приложени писмени доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол. В преписката е
наличен снимков материал на автомобила от автоматизираното техническо устройство,
както и снимка на самото техническо средство.
От наличен в преписката протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система (л. 11) се установява, че процесното техническо средство е било с
точно местонахождение извън населено място, ПП II -99, км. 3+900 в посока от гр. Созопол
към гр. Бургас. Видно от протокола за използване на автоматизирано техническо средство
(л.11 от делото) се установява, че на процесния участък е бил поставен пътен знак,
въвеждащ ограничение за скоростта за управление на МПС В-26, като ограничението е било
до 80 км/ч. Следователно безспорно се установява по делото, че за процесния участък е било
въведено ограничение за движение на автомобилите до 80 км/ч с пътен знак В-26, който е
бил поставен на достатъчно разстояние от техническото средство за контрол (700 метра),
което е позволявало да бъде възприет от водачите, които да съобразят скоростта на движение
на автомобилите съгласно въведеното ограничение.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП предвижда, че когато нарушението е извършено
при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на
лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно
средство. Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на електронния
фиш собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на
3
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за
извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. В случая от
справка за собственост на автомобила се установява, че процесното МПС е собственост на
„*“ ЕООД, ЕИК *. Не е спорно по делото, че жалбоподателят е законен представител на
дружеството-собственик на автомобила и по тази причина срещу него на основание чл. 188,
ал. 2 ЗДвП е бил издаден електронен фиш. По делото липсват данни жалбоподателят да е
подала декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП. Съдът не споделя поддържаното от процесуалния
представител на жалбоподателя възражение за наличие на неяснота по отношение на
субекта на нарушението. В действителност в електронния фиш са посочени както
жалбоподателят, така и собственика на автомобила – юридическото лице. Независимо от
това според съда ясно и недвусмислено се установява, че с процесния електронен фиш е
санкциониран законният представител на юридическото лице - собственик при правилно
приложение на разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП. Именно и по тази причина е било
наложено наказание „глоба“, което се налага на физическо лице.
В чл. 189, ал. 4 ЗДвП е предвидено, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Видно от съдържанието
на нормата законодателят не държи сметка дали техническото средство е стационарно или
мобилно, единственото изискване е да е техническо средство и за нарушението да не се
предвижда наказание лишаване от право да се управлява МПС. В случая безспорно се
установява, че процесното нарушение е било констатирано с автоматизирано техническо
средство, поради което съвсем в унисон с нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е бил издаден
електронен фиш.
На основание чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП жалбоподателят е бил санкциониран с налагане
на наказание „глоба“ в размер на 300 лева. Наказващият орган правилно е приложил
санкционната норма като относима към случая, тъй като е налице превишаване на скоростта
за извън населено място с 31 км/ч, т.е. в рамките, определените в чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП. За
извършеното нарушение разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП предвижда наказание за
превишаване от 31 до 40 км/ч за извън населено място - глоба 400 лв. На жалбоподателя е
наложена глоба именно в този размер. Съдът счита, че с така наложеното наказание ще
бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита
нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
С оглед изложеното обжалваният електронен фиш e законосъобразен и следва да бъде
потвърден.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № *, издаден от ОД на МВР-Бургас, с
който на П. П. П., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер
на 300 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5