Р Е Ш Е
Н И Е № 236
гр.Пловдив,
20.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 1548/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от А.Н.М., Н.П.М. и
М.И.М., чрез пълномощника им адв.Д.А. срещу решение № 1745/08.05.2019г. по
гр.д. № 17135/2012г. на Районен съд - Пловдив, ІV гр.с., с което съдът е
извършил делбата, както следва.
Разпределил
е на
основание чл. 353 от ГПК, в общ дял А.Н.М. с ЕГН **********, Н.П.М. с ЕГН ********** и М.И.М. с ЕГН **********,
всички със съдебен адрес-*** следния
недвижим имот: ПИ 56784.534.2964 / проектен / – урбанизирана територия по
кадастралната карта на гр. Пловдив, общ.Пловдив, кв. Коматево с площ от 240
кв.м на стойност 18 600 лв.
/съответстващо на УПИ III – 534.2964 кв.18/, съгласно одобрен ПУП – ПР за
изменение със Заповед № 18ОА1069/ 21.05.2018г. на кмета на общ. Пловдив, при
граници и съседи: 56784.534.915;
56784.534.2965; 56784.534.164.
Разпределил е на основание чл. 353 от ГПК, в
дял на С.Д.Г. с ЕГН **********, с адрес-***
следния недвижим имот: ПИ 56784.534.2965 / проектен / – урбанизирана територия
по кадастралната карта на гр. Пловдив, общ.Пловдив с площ от 540 кв.м. на стойност 41850лв. /съответстващо на
УПИ XVI-534.2965 кв.18/, съгласно одобрен ПУП – ПР за изменение със Заповед №
18ОА1069/ 21.05.2018г. на кмета на общ. Пловдив, при граници и съседи: 56784.534.2964; 56784.534.915;
56784.534.162; 56784.534.176; 56784.534.175.
След което съдът е уравнил дяловете на
страните като е присъдил съответните плащания между приобретателите на реалните
дялове и е присъдил разноските по делото.
Решението се обжалва като неправилно
в частта, в която на първите трима съделители е поставен в дял ПИ с площ 240
кв.м., поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални
нарушения, като това разделение е извършено незаконосъобразно и в хода на
делото са допуснати процесуални нарушения. Неправилно два пъти са представяни в
Общината два броя ПУП, два пъти са изготвени заповеди относно разделянето на
имота и варианта за делба не отговаря на законовите изисквания и чл.19, ал. 3
от ЗУТ, поради което е налице незаконно предложение за поделяне на имота, тъй
като се създава малък, неизползваем и непродаваем УПИ впоследствие. Иска се отмяна на
решението на Районен съд - Пловдив като неправилно, като в дял на жалбоподателите
да бъде поставен проекто-вариантът по заключение - вариант № 1, съгласно който
процесният парцел от 780 кв.м. се разделя не две равни части - по 390 кв.м. за
всяка една група от страните. Претендират се разноските по делото.
В срок е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемата С.Г., която сочи, че жалбата е неоснователна.
Иска се потвърждаване на решението на първата инстанция и се претендират
разноски за тази инстанция.
Пловдивският окръжен съд, Х
граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите
на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния
срок от легитимирана страна, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е
недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма.
Делото е за делба във фазата по
извършването й като с обжалваното решение РС Пловдив е решил да извърши делбата
с помощта на разпределяне на имота между съделителите на основание чл.353 от ГПК, без тегленето на жребий. Избраният начин на извършване на делбата от РС Пловдив,
чрез разпределяне на имотите между съделителите на основание чл.353 от ГПК е правилен.
Съгласно чл.353 от ГПК съдът разпредял наследствените имоти между съделителите,
без да тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се
оказва невъзможно или много неудобно. Кога тегленето на жребий се оказва
невъзможно или много неудобно е разяснено в ПП ВС №7/28.11.1973г., точка 5, като такава хипотеза на невъзможност на
съставяне на дялове и теглене на жребий е когато до делба са допуснати имоти,
които съществено се различват един от друг по площ или стойност и едновременно
частите на съделителите са различини, какъвто е и настоящия казус, а и в двата
проектопарцела страните имат построени от тях индивидуални жилищни имоти.
Не може да се сподели възражение на жалбоподателите,
че са налични два броя ПУП, два пъти са изготвени заповеди относно разделянето
на имота и варианта за делба не отговаря на законовите изисквания и чл.19, ал.
3 от ЗУТ, поради което е налице незаконно предложение за поделяне на имота, тъй
като се създава малък, неизползваем и непродаваем УПИ впоследствие. Вярно е, че
по това дело са налични две заповеди по чл.201 ал.3 от ЗУТ за изменение на
плана за регулация. Първата е Заповед №16ОА-1387/08.06.2016г. /л.62 от в.гр.д.
№2789/2015г. на ПОС/, с която процесния парцел допуснат до делба се раздела на
два нови УПИ, а именно III
– 534.2964 кв.18 от 390 кв.м. и XVI-534.2965 кв.18, пак от 390 кв.м. Втората е Заповед № 18ОА1069/ 21.05.2018г. /л.327 от първоинстанцинното дело/, с която
процесния имот се разделя на два УПИ, а именно III – 534.2964 кв.18
от 240 кв.м. и XVI-534.2965 кв.18, от 540 кв.м. Наличието на две различни заповеди по
чл.201 ал.3 от ЗУТ за изменение на плана за регулация не е пречка да одобри
една от тях, която се смята за най-законосъобразна от съда. Напротив няма
пречка с една заповед да се одобрят няколко различни проекта за промяна на
плана за регулация, за да може да се даде възможност на делбения съд в
производството за делба да определи, кой от тези варианти е
най-законосъобразен. Процесуалната законосъобразност на втората заповед по
чл.201 ал.3 от ЗУТ, по който е извършена делбата е ясно установена по реда на
административното й обжалване пред Административен съд Пловдив и Върховния
административен съд /л.296-298 и л.308-310/. Това е така както се вижда от
решението на ВАС, защото изменението на плана за регулация ще се приложи, след
влизане в сила на решението за делба. Тоест след като делбения съд вземе решение
кой от вариантите ще се приложи на практика.
По възраженията на жалбоподателите, че първата
инстанция неправилно не е извършила делбата по първия вариант за разделяне на
процесния парцел на два равни по площ други парцели по 390 кв.м., а е
предпочела втория вариант с един парцел от 240 кв.м. и втори с площ от 540
кв.м. въззивният съд съобрази следното. В казуса правата на съделителите са
твърде различни съделителката С.Г. притежава 68/78 идеални части от правото на
собственост върху поземления имот, а останалите съделители от едно коляно А.М.,
Н.М. и М.М. притежават общо 10/78 идеални части от имота. При тази разлика в
правата върху имота според въззивният съд правилно РС Пловдив е приложило
вариант втори на промяна на плана за регулация със създаването на един по-голям
парцел от 540 кв.м., който да се възложи на съделителката със значително
по-големи права в съсобствеността, а по-малкия парцел от 240 кв.м. да се
възложи на коляното от съделители притежаващи многократно по-малки права в
съсобствеността. При това положение е спазен основния принцип при извършването
на делбата по реда на чл.353 от ГПК, чрез разпределение, а именно получаването
на реален дял, който е максимално близък по стойност до дела от наследството,
който се пада на съответния съделител. Дори и при този вариант на извършване
делбата на съделителката Г. не се пада напълно реален дял съответстващ на
стойността на наследството й, а една част от него се дава на останалите
съделители, за да може същите да запазят един минимален парцел около
построената си индивидуална жилищна сграда в процесния имот. Тоест и при този
вариант на съделителката Г. пак ще се наложи да й се изплащат от другите
съделители 10 810 лв. за уравняване на дела й. При това положение
незаконосъобразно би било да се приеме вариант първи за извършване на делбата,
при който на съделителката Г. ще се отнеме още по-голяма част от стойността на
наследството й, като ще следва за уравняване на дела й да се заплатят
22 475 лева от другите страни по делото. Това е неприемливо с оглед
аргумента, че така щели да се предотвратят бъдещи неудобства свързани с водене
на нови дела за подобрения относно складовите помещения, евентуално строени от
наследодателите на другите страни по делбата. По настоящото дело са събирани
единствено доказателства за начина на ползване на тези общо пет складови
помещения в имота, но не и доказателства същите да са индивидуална собственост
на някого от съделителите. Като тук следва ясно да се подчертае, че по делото
липсват доказателства построените складови помещения да са индивидуална
собственост на някой от съделителите, поради което се прилага нормата на чл.92
от ЗС и същите би следвало да се считат за съсобствени на всички съделители,
като се отчитат правата им в съсобствеността. Тоест да се приема, че три от
складовите помещения в общия парцел са индивидуална собственост на
жалбоподателите е предположение, което никак не е подкрепено от доказателства
по това дело.
Но дори и да
се приеме предполагаемото за доказано, то това не е основание за промяна на
правните изводи на съда. Да неудобно е да се водят бъдещи съдебни дела за
собственост и подобрения, но неудобство е и да се водят бъдещи изпълнителни
дела, за събиране на присъдени големи суми за уравняване на дяловете на
съделителите. Така че в казуса пълно ликвидиране на бъдещи неудобства е правно невъзможно.
А и съдебната практика в тази насока изхожда от казуси, в които правата на
съделителите в съсобствеността са почти равни например, решение
№397/24.10.2011г. по гр.д. №1499/2010г. на ВКС, І г.о. А в казуса правата на
двете групи съделители са изключително различни по обем, като едната страна
притежава 6,8 пъти по-големи права в съсобствения поземлен имот от другото
коляно от съделители, ето защо горната съдебна практика е неотносима към
настоящия казус. По тези причини настоящият съд се придържа към принципа за разпределение
на имотите с получаването на реален дял, който е максимално близък по стойност
до дела от наследството, който се пада на съответния съделител. Този принцип е
ясно установен в закона – чл.69 ал.2 от ЗН – „всеки наследник може да иска своя
дял в натура доколкото това е възможно.“ В казуса това не е изцяло възможно и
затова една част от дела на съсобственичката Г. се придава към дела на останалите
съделители, като неравенството на дяла й се изравнява с пари. Да се отнеме още
по-голям дял от правото на съсобственост на тази съделителка по съображения за
целесъобразност, се явява незаконосъобразно. Такова едно решение също така отчита
в максимална степен и охраняване на правото на собственост на гражданите от
намеса от страна на държавата, което пък е принцип установен, както в чл.17 от Конституцията на РБ, така и в чл.1 от Първи протокол към КЗПЧОС. Ето защо решението е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди от настоящия съд.
С оглед на тълкуването на т.9 на
ППВС №7/1973г. съдебните разноски когато са направени по повдигнати спорни
въпроси като например способа за извършване на делбата се определят съобразно общите правила на
ГПК /чл.78 от ГПК/. Ето защо в полза на въззиваемата С.Г. могат да се следва да
се присъдят разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК, но такива не се доказват да са направени
по това дело, ето защо не се присъждат.
Мотивиран така съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 1745/08.05.2019г. по гр.д. № 17135/2012г. на Районен съд - Пловдив, ІV гр.с.
Решението може да се обжалва, при
условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на
страните пред
ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.