Решение по дело №866/2024 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 803
Дата: 18 юни 2024 г.
Съдия: Иван Александров Анастасов
Дело: 20245300500866
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 април 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 803
гр. Пловдив, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20245300500866 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от К. А. А. и Х. О. И.
против решение № 839/26.02.2024г. по гр.д.№ 4760/2023г. на ПдРС, ХVІІ гр.с., в частта, с
която жалбоподателите са осъдени да предприемат необходимите действия за осигуряване
на отводняване на козирката над северната тераса на жилището им, находящо се в гр. *****.
Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и
постановено при противоречие със събраните доказателства. Оспорва се изводът на РС, че
на проведеното на 01.07.2022г. ОС на ЕС в сградата са приети валидни решения. Твърди се,
че както при свикване, така и при провеждане на събранието са допуснати редица
нарушения на императивни разпоредби на закона, които нарушения обосновават
недействителност на приетите решения. Твърди се, че липсват доказателства за това
жалбоподателите, чрез свои действия или бездействия да са увредили въззиваемия или да са
създали пречки за необезпокояваното упражняване на правото на собственост. В тази връзка
се сочи, че не следва да се кредитират показанията на свидетелката П., поради личната й
заинтересованост от изхода на спора по делото. Иска се отмяна на решението в обжалваната
му част.
От въззиваемия С. А. К. е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа,
че решението на РС в обжалваната му част е правилно и законосъобразно, изложени са
подробни доводи в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството гр.д.№ 4760/2023г. на ПдРС, ХVІІ гр.с. е образувано по искова
молба, подадена от С. А. К. против К. А. А. и Х. О. И., с която са предявени обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл. 109 ЗС. В исковата молба се твърди, че
С. К. се легитимира като собственик на 1/3 ид.ч. от ПИ№ ****.*****.818 по КККР на гр.
1
****, находящ се в гр. *****, както и на целия първи етаж от построената в имота триетажна
жилищна сграда по силата на нот.акт № *****, том 5, дело № *****/1978г.. Ответниците по
исковете К. А. и Х. И. били собственици на 1/3 ид.ч. от същото дворно място и на третия
жилищен етаж от сградата. Правото си на собственост те придобили с нот.акт за учредяване
право на ползване и продажба на недвижим имот № *****, т. VII, рег. № *****, дело №
***** от *****.2007 г. на Нотариус С. З., нот.акт за поправка на нотариален акт № *****, т.
III, рег. № *****, д. № *****/*****.2008г. на Нотариус С. З., нот.акт за продажба на
недвижим имот № *****. т. III. рег. № *****, д. № ***** от *****.2008г. на Нотариус С. З. и
нот.акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № ***, т. VI, рег. №
*****, д. № ***** от *****.2008г. на Нотариус С. З.. Северната тераса на жилището на
ответниците нямала отводняване, поради което падналите дъждовни води се стичали по
мазилката на сградата и на улицата, а през зимата замръзвали и падали във вид на ледени
висулки точно пред входната врата на кооперацията. Мазилката била подпухнала и падали
парчета от нея. Тези обстоятелства били констатирани и по време на направена проверка от
служители на Община- ***, Район„*****“, дали предписание ответниците да осигурят
отводняването на козирката над северната тераса към апартамента им по подходящ начин, а
именно през водосточните тръби към градската канализация. Въпреки това те не
предприели нищо и не осигурили достъп на другите съсобственици, за да предприемат
нужните действия. Твърди се, че с бездействието си К. А. и Х. И. възпрепятстват ищеца и
другите живущи в кооперацията да влизат и излизат от сградата спокойно, необезпокоявано
и несмущавано, както и да ползват собствеността си. На 01.07.2022г. било проведено общо
събрание на етажните собственици, на което било взето решение за отстраняване на
посочените проблеми. Решението било връчено на ответниците по пощата на 19.07.2022г.,
но те и след тази дата не предприели нищо, за да бъде подсигурено отводняването на
козирката над терасата им.
От ответниците- жалбоподатели в настоящето въззивно производство, К. А. А. и Х.
О. И., е подаден отговор на исковата молба, чрез назначения им особен представител адв.Н.
Г., с който исковете са оспорени като неоснователни. Изтъква се, че от изложените в
исковата молба твърдения следвало, че е налице етажна собственост, при което въпросите,
касаещи общите части на сградата са от компетентността на общото събрание на етажната
собственост. Ищецът не бил оправомощен от общото събрание на етажната собственост да
предяви исковете. Твърди се опорочаване на процедурата за провеждане на посоченото в
исковата молба общо събрание и незаконосъобразност на взетите решения. Оспорват се
твърденията за наличие на действия и/или бездействия от страна на ответниците, касаещи
общата собственост, както и за нанесени вреди. Възразява се, че улуците представляват
обща част в етажната собственост, поради което ремонтирането им не било задължение
само на един от собствениците в етажната собственост.
На първо място настоящият състав на ПОС намира, че предявените искове,
включително и този, който е предмет на разглеждане в настоящето въззивно производство,
са такива за защита на правото на собственост на ищците, с твърдения, че по причина на
бездействието на ответниците те не могат да упражняват необезпокоявано това свое право.
Именно поради това и съобразно с т.3 от Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2015 г., ОСГК, съгласно което за уважаване на иска с правна квалификация
чл.109 от ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му
пречи да упражнява своето право, е без значение какви решения са приети от общото
събрание на етажната собственост и дали същите са валидни или опорочени по причина на
допуснати съществени нарушения на императивни разпоредби на закона. Съответно на
общо основание ще следва да се прецени дали и доколко от събраните доказателства се
установява наличието на пречки за упражняване на правото на собственост на въззиваемия-
ищец по иска за това жалбоподателите да бъдат осъдени да предприемат необходимите
действия за осигуряване на отводняване на козирката над северната тераса на жилището им,
находящо се в гр. *****, които пречки да са в резултат от действия или бездействие от
страна на жалбоподателите.
2
По делото не се спори, а и от приетите по делото на ПдРС нотариални актове се
установява, че въззиваемият е собственик на целия първи жилищен етаж от построената в
имота, находящ се на ул.“*****, триетажна жилищна сграда, а жалбоподателите- на третия
жилищен етаж от същата сграда. С писмо изх.№ 94012- 107- 39 от 19.01.2015г. от арх.Ю. П.-
***** на Дирекция „УТОКООС“ при Район„*****“- гр.**** на жалбоподателката К. А. е
дадено предписание да предприеме незабавни мерки за осигуряване на отводняването на
козирката над северната тераса на жилището й. По първоинстанционното дело са разпитани
свидетелите Н. П. и И. С.. Свидетелката П. сочи, че с брат й са собственици на втория
жилищен етаж от горепосочената сграда. Когато жалбоподателите придобили третия етаж,
северната тераса била изцяло открита. Те я остъклили и направили стреха над нея, но не
монтирали на нея отводнителен улук. Поради това , когато валял сняг, от стрехата той
директно се изсипвал върху пътеката, през която минавали живущите в сградата.
Свидетелят С. е дългогодишен приятел на С. К.. Той сочи, че над северната тераса на
жалбоподателите няма улук и когато вали всичката дъждовна вода и всичкият сняг падали
на пътеката към входа на сградата. В студено време се заледявало и било опасно да се
преминава.
В приетото по делото на ПдРС заключение по СТЕ, изготвено от вещо лице инж.Н.
П., е отразено, че северната тераса на третия етаж е покрита с профилна конструкция и с
поликарбонатни плоскости, към които в най- долната им част не е монтиран улук. По проект
било предвидено терасите да се отводняват посредством тръби, които са включени в
прилежащите им водосточни клонове. Тези тръби са на нивото на подовете на терасите и
могат да изпълняват функция по отводняване само при положение, че терасите са открити. В
западния им край терасите имат полукръгла форма и в тази им част те не са остъклени /
терасата на първия етаж въобще не е остъклена/, като отводняването на откритите части се
осъществява чрез тръби в подовата част, които тръби не са включени във водосточен клон,
тъй като вертикалната водосточна тръба е от източната страна на терасите. При това
положение водата от отводнителните тръби се стича свободно върху бетонната площадка в
северната част на двора. Покривът на сградата е трискатен, със северен, южен и западен
скат. Водата от скатовете се отича в хоризонтални улуци и през водосточни казанчета към
вертикалните водосточни клонове. Състоянието на улуците, водосточните казанчета и
вертикалните водосточни клонове по северния скат и северната фасада на сградата е добро,
както същите изпълняват предназначението си по отвеждане на дъждовните води и водата
от топящ се сняг по северния скат на покрива. Въпреки това мазилката по северната фасада
е видимо увредена. Козирката от поликарбонатни плоскости над северната тераса на третия
етаж е на известно разстояние под северния скат на покрива и видно от снимките към
заключението е по- издадена спрямо фасадата. При валежи от дъжд и сняг дъждовната вода
и снежната маса се стигат свободно по стрехата, като, според заключението на вещо лице П.,
това е причината за увреждането на мазилката по северната фасада на сградата. Също така,
съгласно заключението по СТЕ, за преодоляване на този проблем е необходимо да се
монтира улук в долния край на стрехата / козирката/ над северната тераса на третия етаж,
който да се свърже с вертикалния водосточен клон, разположен от източната страна на
терасите.
Липсата на улук в долния край на стрехата над северната тераса на третия етаж не
води до някакви преки затруднения за упражняване от С. К. на правото му на собственост
върху първия жилищен етаж от сградата. Не се препятства достъпа му до този етаж и докато
той е в жилището си няма причина да изпитва дискомфорт от липсата на отводняване на
козирката над северната тераса на третия етаж. Като собственик на първия жилищен етаж
обаче, той притежава и 1/3 ид.ч. от общите части на сградата, включително и от северната
фасада и от дворното място, поради което е напълно естествено да не му е безразлично в
какво състояние е фасадата на сградата и дали от козирката над терасата на третия етаж в
двора се стичат свободно дъждовни води и сняг. От показанията на разпитаните свидетели и
от заключението по СТЕ се установява, че липсата на отводняване на козирката над терасата
на жалбоподателите създава определени затруднения при преминаване по пътеката в двора,
водеща до входната врата на сградата, като също така е причина за увреждане на мазилката
3
по северната фасада. Тези обстоятелства дават достатъчно основание да се приеме, че
действително е уместно и правилно да бъде монтиран улук в долния край на козирката, като
същият бъде свързан с вертикалния водосточен клон. В тази връзка следва само да се
допълни, че показанията на свидетелката П. напълно кореспондират с останалите
доказателства по делото- с показанията на другия свидетел, заключението по СТЕ и писмото
от Район“*****“, поради което не е налице основание да не бъдат кредитирани. Съответно,
тъй като уваженият от първоинстанционния съд иск по чл.109 от ЗС се явява основателен,
решението в обжалваната му част ще следва да бъде потвърдено.
Съобразно с решението по делото, в полза на въззиваемия С. К. ще следва да бъдат
присъдени направените от него съдебни разноски за адв.възнаграждение за особения
представител на жалбоподателите, адв.Н. Г., в размер от 400 лева. Не следва да му бъдат
присъдени съдебни разноски за адв.възнаграждение за пълномощника му, адв.Л. Л., тъй като
договор за правна ппомощ и списък с разноските са представени едва след приключване на
публичното съдебно заседание, в което е даден ход по същество на производството по
делото.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 839/26.02.2024г. по гр.д.№ 4760/2023г. на ПдРС, ХVІІ
гр.с., в частта, с която жалбоподателите К. А. А. и Х. О. И. са осъдени да предприемат
необходимите действия за осигуряване на отводняване на козирката над северната тераса на
жилището им, находящо се в гр. *****, етаж трети.
ОСЪЖДА К. А. А., ЕГН: ********** и Х. О. И., ЕГН: **********- двамата от
гр.****, ул.“*****, ет.3, да заплатят на С. А. К. от гр.****, ул.“*****, ет.1, ЕГН: **********
по 200 лева / общо 400 лева/- съдебни разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4