Р Е Ш Е Н И Е № 271
В ИМЕТО НА НАРОДА
град Шумен, 04.12.2019г.
Шуменски
окръжен съд в открито заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица Хаджииванова
2. мл. с. Соня Стефанова
Като разгледа докладваното от младши съдия Стефанова в. гр. дело № 314 по
описа за 2019 год. на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 591/12.06.2019 год.
по гр. дело № 3566/2018г. по описа на РС Шумен е уважен предявеният от Б.Н.Д.,
ЕГН: **********, с адрес: *** иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал.
1 от ГПК вр. чл. 240 от ЗЗД като е признато за установено, че настоящият
жалбоподател ППК „Начало“ (в ликвидация) с ЕИК: , със седалище и адрес на
управление с. Д.В..., представлявана от Т.Г.Т., дължи на ищеца сума в размер на
5000 лв., представляваща главница по Договор за заем от 31.10.2016 год.,
сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 20.08.2018 год. до окончателното
изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за незабавно изпълнение
на парично задължение №1179 от 21.08.2018 год. и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
2413/2018 год. по описа на РС Шумен. На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответното
дружество е осъдено да заплати сторените от ищеца разноски в заповедното
производство в общ размер на 505 лв., както и разноските в първоинстанционното
производство в общ размер от 880 лв.
Против постановеното решение е
постъпила въззивна жалба с вх. №11948/ 28.06.2019 год. от ответника по
първоинстанционното производство „Производствено - потребителна кооперация
„Начало“, представлявана от Т.Г.Т., действаща чрез процесуалния си представител
- адв. Б.Г. ***. Жалбоподателят излага становище за недопустимост на атакувания
съдебен акт. Счита, че първоинстанционният съд се е произнесъл по спора като не
е съобразил правилата на родовата компетентност и претенцията е подсъдна на
Окръжен съд Шумен като първа инстанция, тъй като се касае за един договор за
заем за сума в размер на 39 100 лв., а не за 6 договора за заем. В случай,
че съдът приеме атакуваното решение за допустимо, твърди, че същото е
неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и като
необосновано. Възразява срещу извода на районния съд, че между страните са
възникнали валидни облигационни отношения по договор за заем от 31.10.2016 год.
като изтъква съображения, поради които счита, че този извод не кореспондира със
събраните по делото доказателства. Моли първоинстанционното решение да бъде
обезсилено като недопустимо, евентуално отменено като неправилно.
В съдебно заседание пред настоящата
инстанция жалбоподателят „Производствено - потребителна кооперация „Начало“ не
се явява и не изпраща представител.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил писмен отговор от въззиваемата страна - ищец по първоинстанционното
производство Б.Н.Д. чрез процесуалния му представител - адв. Д.С.. Изложени са
съображения, поради които счита жалбата за неоснователна, а първоинстанционното
решение за правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.
В съдебно заседание пред
настоящата инстанция въззиваемата страна се явява лично, заедно с процесуалния
си представител. Поддържа депозирания отговор на въззивната жалба, няма нови
доказателствени искания.
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, имащо правен
интерес да обжалва първоинстанционното решение, поради което същата се явява
допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните във
въззивната жалба основания. След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че
обжалваното решение е валидно.
По въпроса за неговата
допустимост, настоящият съдебен състав намира следното:
Във въззивната си жалба жалбоподателят
е навел твърдение, че първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като съдът
не е съобразил правилата на родовата компетентност, а претенцията е подсъдна на
Окръжен съд Шумен като първа инстанция, защото се касае за един договор за заем
за сума в размер на 39 100 лв., а не за 6 договора за заем. Съгласно разпоредбата на чл. 417 ГПК издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ може да се иска от Районния съд независимо от
размера на сумата, т.е. и за суми над 25 000 лв. Действително, с оглед разпоредбата на чл. 104, т. 4 ГПК, практиката е еднопосочна, че по искове с пр. осн. чл. 422 от ГПК с
материален интерес над 25 000 лева, компетентни като първа инстанция са
съответните окръжни съдилища. Освен това в особените правила за заповедното
производство липсва изрична разпоредба, която да определя, че съдът, издал
заповедта за изпълнение, е родово компетентен и по иска по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК. Ето защо се прилагат общите правила на родовата подсъдност и исковете са
подсъдни на съответния родово компетентен съд. Възражението на страната би било
основателно, ако исковата претенция беше с размер над 25 000 лева, какъвто
не е настоящият случай. Предмет на настоящото производство е договор за заем,
сключен на 31.10.2016 год., с който заемодателят се е задължил да предостави на
заемополучателя сумата от 5000 лева. С въззивната жалба са представени шест
договора за заем, сключени на различни дати и с различни падежи, измежду които
е и процесният. С Определение №522/ 07.08.2019 год. въззивният съд е приел, че
не са налице условията на чл. 266 от ГПК за допускане на представените с
въззивната жалба 5 договора за заем и е оставил искането за допускането им без
уважение като преклудирано. С оглед направеното възражение, съдът намира за
необходимо да изясни следното: договорът за заем е неформален договор.
Писмената форма за сключване е единствено с цел доказване и не се отразява на
неговата валидност. Обстоятелството, че положените
подписи върху няколко договора за заем, сключени на различни дати между едни и
същи страни, са нотариално заверени на една и съща дата, както и че падежът на
всеки един от тях е еднакъв, по никакъв начин не обуславя извода, че се касае
за един договор за заем, който има за предмет сбора на предоставените с
отделните договори за заем парични суми. Твърдението на жалбоподателя в тази
насока не беше подкрепено с доказателства. Поради
гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че не е налице соченото от
жалбоподателя основание за недопустимост на съдебното решение.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че
обжалваното решение е допустимо, като в хода на процеса и при постановяването
му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
За
да се произнесе по същество, съдът взе предвид следното:
Производството по гр. дело № 3566/2018г.
по описа на РС Шумен е образувано по искова молба на Б.Н.Д., представляван от
адв. Д.Г.С. ***, със съдебен адрес *** против ППК „Начало“, представлявано към
момента на предявяване на иска от Е.М.Х.. Предявен е иск с пр. осн. чл. 422,
вр. чл. 415 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
в полза на ищеца съществува вземане от ответника, произтичащо от Договор за заем в размер на 5000
лева, представляващо дължима и непогасена главница, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението – 20.08.2018г. до окончателното изплащане
на вземането, като се претендират и разноски
В срока по чл.131 от ГПК
ответникът депозира отговор, в който твърди, че искът е допустим, но изцяло
неоснователен. Твърди, че липсват доказателства заемът да е бил даван със
знанието и съгласието на управителния съвет на кооперацията. Акцентира, че липсва
решение и на общото събрание за лихвата по заема. Като аргумент се сочи също,
че предвид обстоятелството, че ищецът е имал качеството председател на
кооперацията, то той е имал достъп и до средствата на кооперацията, което
поражда съмнение, че се касае за средства на ответника. В заключение моли исковата
претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
се установи следното от фактическа и правна страна:
По приложеното ч. гр. д.
№ 2413/2018г. по описа на РС Шумен е издадена Заповед № 1179/ 21.08.2018 год.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. Въз
основа на Заповедта е издаден Изпълнителен лист № 1582/ 21.08.2018 год., с
който ответникът ППК
„Начало“ (в ликвидация) е осъден да заплати на ищеца Б.Н.Д.
сумата
от 5000 лева - главница по Договор за безлихвен заем, сключен на 31.10.2016
год., с падеж 09.05.2018 год., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението – 20.08.2018 год. до
окончателното плащане на вземането, както и сумата от 505 лева – разноски по
делото. Заповедта за изпълнение, ведно с изпълнителния
лист е връчена на длъжника на 19.10.2018 год., който в
законоустановения срок е подал възражение на осн. чл. 414 ог ГПК. На основание
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указано на
заявителя,
че може да предяви иск за установяване на вземането
си по заповедта за изпълнение срещу посочения длъжник в едномесечен срок от
съобщението,
като довнесе и дължимата държавна такса. Съобщение с посочените указания е връчено на кредитора по издадената заповед за изпълнение на дата 08.11.2018 год., а исковата молба е подадена на 10.12.2018 год. при отчитане
разпоредбата на чл. 60, ал. 6, вр. чл. 60, ал. 3 от ГПК. Въз основа на изд.
заповед за изпълнение, ведно с изпълнителния лист е образувано изпълнително
дело № 11774/ 2018 год. при ЧСИ , с рег. № *от КЧСИ, с район на
действие – Окръжен съд – Шумен.
Видно от
приложения по делото договор за паричен заем с нотариална заверка на подписите,
сключен на 31.10.2016год. между ищеца
като заемател и ответника като заемополучател
заемодателят предава на заемополучателя
парична сума в размер на 5000лв. - безлихвен паричен заем, която
следвало да бъде върната в срок до 09.05.2018г. По делото е представено
преводно нареждане от 31.10.2016год. за сумата от 5000лв., с наредител ищецът Б.Н.Д.
и основание „предоставен заем“.
За да постанови решението си,
първоинстанционният съд е приел, че е възникнало облигационно правоотношение,
по силата на което ищецът в качеството си на заемодател се е задължил да
предостави на ответника в качеството му на заемател парична сума.
Основното спорно по делото
обстоятелство е дали е налице валидно сключен договор за заем.
От една страна, жалбоподателят
твърди, че не е доказано спазване на изискванията за валидност, уредени в чл.
21, ал.2, т.1 от ЗК. Сочи, че липсата на решение на УС относно размера на
заема, неговия срок, неустойки, падеж и други съществени клаузи, съгласно
изискванията на чл. 31, ал. 7 от ЗК, опорочава сключения договор за заем.
Съгласно
чл. 21, ал. 2, т.1 от ЗК предварително решение на управителния съвет се изисква
за договор за заем с трети лица и
даване на обезпечения в полза на трети лица. Разпоредбата
на чл. 31, ал. 7 от ЗК гласи, че размерът на лихвите по заемите по ал. 6 се
определя от общото събрание на кооперацията.
Видно от Протокол от извънредно
Общо събрание на ППК „Начало“, проведено на 31.03.2018 год. към тази дата,
следваща датата, фигурираща в процесния договор за заем, въззиваемият Б.Н.Д.
все още е имал качеството на Председател на кооперацията. На събранието
Кооперацията е обявена в ликвидация и е избран нов председател – И.И.. Съдът
намира за доказано на база представените писмени доказателства, че към 31.10.2016 год. Б.Д.
е имал качеството член-кооператор на ППК „Начало“, поради което представеният
договор за заем не е сключен от трето за кооперацията лице и не следва да се
прилага разпоредбата на чл. 21, ал. 2, т. 1 от ЗК. От друга страна, съгласно
чл. 8 от процесния договор за заем при забава се дължи единствено
законоустановената лихва, предвидена в чл. 86 от ЗЗД. Съобразно
правната теория „законна лихва” е тази, която не е уговорена, а се дължи по силата
на нормативна разпоредба. Нейната дължимост не може да бъде дерогирана от
страните. Размерът на
законната лихва се определя от Министерския съвет. Не е
уговорена договорна лихва (възнаградителна или мораторна), поради което не е
необходимо размерът й да се определя от Общото събрание на кооперацията, както
предвижда чл. 31, ал. 7 от ЗК.
Предвид гореизложеното настоящият
съдебен състав намира, че възражението на жалбоподателя за нищожност на
сключения договор за заем на посочените основания, е неоснователно.
На следващо място, жалбоподателят
сочи, че въззиваемият в качеството си на Председател на кооперацията, е имал
пряк достъп до средствата на последната. Поради това е много вероятно същият да
е наредил процесната парична сума от свое име, но в лично качество,
представяйки я за заемна, каквато всъщност не е, тъй като се касае за средства
на кооперацията.
По така наведеното възражение
настоящият съдебен състав намира следното:
За да се произнесе по исковата
молба, с която е сезиран, районният съд е събрал всички допустими, необходими и
относими доказателства. Назначил е съдебно счетоводна експертиза, която
изчерпателно е отговорила на въпросите, поставени от страните.
Законосъобразни са изложените от
районния съд правни доводи и съображения досежно естеството и правната природа
на договора за заем, като неформален и реален договор, при който предаването на
дадената в заем вещ /респ.парична сума/ от заемодателя на заемателя е съществен
елемент от фактическия състав на договора. Този характер на договора за заем е
определен с правния режим, установен в нормите на чл. 240 и сл. от ЗЗД. Тъй като договорът за заем има неформален характер, доказването на
съществуването му може да става с всички предвидени от закона доказателствени
средства и начини,както с писмени, така и с гласни доказателства.
В процесния случай тежестта за
доказване съществуването на сключен между страните договор за заем лежи изцяло
върху ищеца в първоинстанционното производство.
В подкрепа на твърдението си той
е представил писмен договор за заем с нотариална заверка на подписите рег. №
1505/30.04.2018 год. от Нотариус , с район на действие РС Шумен, вписана под
рег. № *на Нотариалната камара. Според договора, по който ищецът се явява
заемодател, а ответникът - заемополучател, заемодателят дава в заем на
заемополучателя сумата от 5000 лева, която последният следва да изплати на
заемодателя до 09.05.2018 год.
Към първоинстанционното дело са приложени
молба по изп. дело № 11774/ 2018 год. с вх. № 5399/ 07.05.2019 год. на ППК
„Начало“ – в ликвидация до ЧСИ за
прекратяване на делото, поради пълно погасяване на дълга и Нотариален акт №47,
том , рег. № , дело № от 2019 год. за покупко-продажба на недвижими имоти,
собственост на ППК „Начало“ – ликвидация, в който изрично е посочено получената
от сделката парична сума да бъде платена по банкова сметка ***енията на
кооперацията по 7 броя изпълнителни дела, между които и изп. дело № 11774/ 2018
год.
Настоящият съдебен състав намира
за необходимо да отбележи, че обстоятелството, че ПКК „Начало“ – в ликвидация е
погасила задълженията си, включително и по отношение на ищеца в
първоинстанционното производство, в никакъв случай не означава, че е признала
дълга. Не е налице и признаване на предявената искова претенция, както изрично
е заявено от процесуалния представител на ответника в с.з., проведено пред
първоинстанционния съд на 04.06.2019 год.
Предвид обстоятелството, че с
отговора на исковата молба ответникът е оспорил представения договор за заем, в
негова тежест е било да докаже своите правоизключващи и правопогасяващи
възражения, както Районният съд правилно е указал в изготвения по делото доклад.
По делото има назначена съдебно-счетоводна
експериза, неоспорена от страните, приета от първоинстанционния съд като
обективно и компетентно дадена. След като се запозна с депозираното заключение,
настоящият съдебен състав установи, че експертизата е изготвена добросъвестно,
вещото лице е отговорило на всички поставени въпроси, а неговият извод
съответства на останалия събран по делото доказателствен материал, поради което
следва да бъде кредитирано и от настоящия състав.
От назначената експертиза се установява,
че на 31.10.2016 год. по счетоводната сметка на кооперацията е постъпила сума в
размер на 5000 лева с основание „предоставен заем“ като сумата е осчетоводена
на 30.11.2016 год. със счетоводна статия дебит на сметка 503 „Банка“ и кредит
на сметка 498/1 „Други дебитори“, като е записано основание – „предоставен заем
от Б. Д.“. До края на 2016 год. не са налични данни или счетоводни записвания
за възстановяване на сумата на ищеца. Установява се, че салдото към 31.12.2016
год. е кредитно в размер на 10000 лева, т.е. освен процесните 5000 лева,
предоставени по твърдение на ищеца на жалбоподателя с Договор за заем от
31.10.2016 год., на 26.08.2016 год. по банковата сметка на жалбоподателя са
постъпили още 5000 лева с основание „на заем“, а като вносител е посочен Б.Н.Д..
И двете суми са осчетоводени в Дебит сметка 503/1 и Кредит сметка 498/1 „Други
дебитори“, с аналитичност 26 „Б. Д.“ с общ размер от 10000 лева.
На въпросите, поставени от
ответника в първоинстанционното производство вещото лице отговаря, че ищецът е
получавал пари в брой (от касата на кооперацията или теглени от банковите й
сметки) от ответника за времето от 01.01.2016 год. до 31.10.2016 год. Установява
се, че изтеглените парични суми от разплащателната сметка на кооперацията в ТБ
„ОББ“ АД за процесния период са на стойност 121 550 лева като всички суми са
осчетоводени като приход в касата на кооперацията и са се използвали за
разплащане на задължения към доставчици, за ренти, за външни услуги, за
материали, горива, посадъчен материал, за заплати на персонала и др. Сумите,
които са получени от касата са изразходвани по предназначение и са отчетени до
31.10.2016 год.
Вещото лице установява, че има
данни за налични суми, които не са били осчетоводени своевременно през месеците
май, юни, юли и август 2016 год., но това не означава, че тези суми не са били
осчетоводени въобще. Напротив, същите са били осчетоводени, но на по-късен
етап. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че първоинстанционният съд
не е отчел тези обстоятелства, което е довело до необоснованост на съдебното
решение. Районният съд, съобразявайки се с доказателствената тежест на
страните, правилно е счел, че възражението на ответната страна, че се касае за
средства на кооперацията, а не за заем, е останало недоказано. От друга страна,
експертът е категоричен, че на 31.10.2016 год. по счетоводната сметка на
кооперацията е постъпила сума в размер на 5000 лева с основание „предоставен
заем от Б. Д.“ и че за изследвания период няма данни ищецът да е получавал пари
по банков път чрез банков превод от ответника.
С оглед на всички събрани по
делото доказателства настоящият съдебен състав намира, че по несъмнен начин се
установи правнорелевантното обстоятелство, че ищецът е предоставил в заем на
ответника на 31.10.2016 год. сумата от 5000 лв., като по този начин е породено
правното действие на твърдения договор за паричен заем – за ответника
(заемателя) е възникнало договорното парично задължение за връщане на заетата
сума на заемодателя.
Както във въззивната жалба, така
и в хода на въззивното производство, страните не изложиха нови факти и
обстоятелства и не представиха нови допустими и относими доказателства, които
да водят до установяването на фактическа обстановка, различна от тази, приета от
районния съд.
Във връзка с изложеното по-горе, въззивният съд намира, че предявеният
установителен иск за съществуване на вземането в полза на ищеца срещу ответника
по издадената заповед за изпълнение, ведно с изпълнителен лист, респ. по процесния
договор за заем, се явява основателен и доказан.
Основателна и доказана е и претенцията за присъждане на законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК - 20.08.2018 год. до
окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за
изпълнение № 1179/21.08.2018 год. и Изпълнителен лист № 1582/ 21.08.2018 год.
по ч.гр.д. № 2413/18 год. по описа на Районен съд-Шумен.
Съобразно изхода
на спора, отправеното искане в отговора на въззивната жалба за произнасяне по
направените по делото разноски и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сторените в настоящото
производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 580,
00 лв., обективирани в своевременно представен списък за разноски.
Така
мотивиран, Шуменски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
591/12.06.2019 год. по гр. дело № 3566/2018г. по описа на РС Шумен.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК Производствено-потребителна кооперация „Начало“ (в ликвидация) с ЕИК, със
седалище и адрес на управление с. Д.В..., представлявана от Т.Г.Т. да заплати
на Б.Н.Д., ЕГН, с адрес: * сумата от 580,00 (петстотин и осемдесет) лева,
представляващи сторените във въззивното производство съдебно-деловодни
разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.