Р Е Ш
Е Н И Е
№ 121
гр. Брезник, 29.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БРЕЗНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 09.10.2020 г., II-ри състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Веселин
Хайдушки
при секретаря М. Г. като
разгледа гр.дело № 337 по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от В.Л.М., В.А.М. и И.А.М., чрез
пълномощника си адв. Г.Г. от САК, адрес: ***, ***
срещу Б.Р.С., адрес: *** с правно основание чл. 108 ЗС.
По изложени в
исковата молба и уточняваща такава с вх. рег. № 2188 от 05.11.2019г., п.к. 03.11.2019г.
съображения, ищците молят да се постанови решение с което да се признае за
установено, че те са собственици по наследство от А. М. М. съпруг на първата
ищца и баща на др. двама, починал на **.**.****., и по давностно владение от май
1975г. на дворно урегулирано и застроено място с площ от 640 кв. м., описано в
нот. акт № ***, т. І, д. № ***/1975г.,
представляващо УПИ Х-***/десети за имот с пл. № ***/, в квартал 24 по плана на
село К., общ. Брезник, при съседи на имота: УПИ **– общински, УПИ **ІІ“А“ – ***,
УПИ ІХ – *** и път, заедно с построените в имота: къща – паянтова със застроена
площ от 65 кв.м. и разгърната площ от 160 кв.м., заедно с хамбар – паянтов,
застроена площ от 12 кв.м. на два етажа, описан, съгласно удостоверение от
селски общински народен съвет при с. К., № І-16-188 от 24.06.1970г., както и да
бъде осъден ответникът Б.Р.С. да
предаде на ищците владението върху имота.
В открито съдебно
заседание от 17.07.2020г., съдът е допуснал изменение на иска, да бъде осъден
ответника- Б.С. да предаде владението на ищците върху имот с площ от 68 кв.м.,
съгласно скица № 1 приложена към заключението на вещото лице, между точките ABCDA и хамбар на два етажа със застроена площ от 12 кв. м.,
между точките AKNXA.
Ответника е получил
препис от исковата молба, като в рамките на указания едномесечен срок е подал
писмен отговор, чрез пълномощника си адв. Р.М. *** в който излага подробни
доводи за неоснователност на претенцията. Представя писмени доказателства. В
открито съдебно заседание доразвива доводите за неоснователност на исковата
претенция и като такава счита, че следва да бъде отхвърлена.
Брезнишкият
районен съд като съобрази събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата
на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК намери за установено следното:
От приложеното по делото като
доказателство Удостоверение за наследници изх. № **** от 03.07.2019 г. издадено
от Столична община, район Младост е
видно, че ищците В.Л.М., В.А.М. и И.А.М. са законни наследници на А. М. М.,
починал на **.**.****., акт за смърт № ****/27.12.2015г., съставен в гр. София.
От приложеното по делото като
доказателство Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
наследство и давностно владение, № ***, т. І, д. № ***/1975г, заедно със скица № 210
от 18.07.2019г. на Община Брезник, отдел ТСУС, наследниците на А. М. М., ищците
се легитимират като съсобственици на описания имот в нот. акт а именно: дворно урегулирано и застроено място с площ от 640 кв. м., заедно
с построената в същото место паянтова жилищна сграда, съставляващо парцел с пл. № ***, в квартал 24 по плана на село К.,
общ. Брезник, при съседи на имота: УПИ **– общински, УПШ VІІІ“*“ – ***, УПИ ІХ
– *** и път.
От приложеното
по делото като доказателство удостоверение І-16-188 от
24.06.1970г., издадено от Селски
общински народен съвет с. К.
се установява, че наследодателя на ищците- А. М. М., по декларациите за сградите
и дворните места № 13 от 1952г. има записани на негово име следните имоти: Къща
– наследствена – паянтова- застроено 65 кв.м. и 160 кв. незастроено; Хамбар –
наследствен- паянтов- застроено 12 кв.м.
По делото е
приложен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
***, т. І, рег. № ****, дело № ***/2011г. на нотариус с рег. № ***на НК, с който ответникът Б.С. се легитимира за собственик на недвижим имот находящ
се в землището на с. К., общ. Брезник,
представляващ УПИ **ІІ А-*** с площ
от 550 кв.м, в кв. 24, заедно с построената в имота жилищна сграда
със застроена площ от 76 кв.м, при граници: от юг – УПИ **-***,
от запад – УПИ ІХ-***, от север – УПИ Х-***и УПИ **, от изток
– УПИ **ІІ-*** и улица тупик.
От показанията
на свидетелите М. К.М. и
М. А. Л./посочени
от ищците/, разпитан в с. з. на 15.01.2020г., същите твърдят, че хамбара е
собственост на семейство Мартинови и принадлежи към техния имот.
От показанията
на свидетелите М. Д. М./бивш кмет на селото в периода от ****г. до ****г.) и М. Б.А./посочени от ответника/, също
разпитани в с. з. на 15.01.20120., се установява, че всички постройки в границите на процесното УПИ **ІІ А-*** са били владяни и ползвани в годините назад именно
от праводателите на ответника и именно в тези граници, като
оградата между двата процесни парцела е същата, която е съществувала при закупуването на имота от ответника и той не е предприемал никакви действия по преместването й. По отношение на паянтовата
постройка-хамбар, свидетелите
заявиха, че се намира в имота на ответника, на границата на двата процесни имота, ползвал се е от
праводателите на ответника, а след покупката на имота ответникът го е ремонтирал и го ползва.
По делото е
прието заключение, оспорено от ответника по съдебно– техническа експертиза, в
което се посочва, че процесния хамбар попада в имот пл. № ***, собственост на
ищците. Съгласно поправката на кадастралния план със Заповед № 290 от
06.11.2000г. на Кмета на Община Брезник, паянтовата сграда хамбар остава в имот
пл. № ***. На скицата между сградата хамбар и имот пл. № ***, имало отразен
знак за общност, което означавало, че сградата е към имот пл. № ***. Вещото лице
сочи, че към настоящият момент, съгласно изменението на регулационния план с
Решение № 330 от 01.07.2010г. на Общински съвет Брезник паянтовата сграда
хамбар от имот пл. № ***е приобщена към УПИ **ІІ А-***, в кв. 24 на село К..
Въз основа на така установените факти,
съдът достигна до следните правни изводи:
За да се уважи иск с правно основание чл. 108 ЗС следва да са
установени и доказани и трите предпоставки визирани в разпоредбата на чл. 108
ЗС, а именно: ищецът да е собственик на имота, имота да се владее от ответника
и владението на последния да се осъществява без правно основание за това.
Горните три предпоставки са подредени по степен на важност, като наличието на
първоначалната, предполага задължителното изследване на следващата, докато се
установи наличието на всичките.
Съобразно практиката на ВКС
ревандикационният иск включва в себе си искане за установяване принадлежността
на правото на собственост и искане за предаване на владението. Тези два
елемента формират предмета на спора и очертават обективните предели на силата
на присъдено нещо. Целта на иска по чл. 108 ЗС и на търсената с него защита е
да възстанови фактическата власт върху вещта на носителя на правото на
собственост.
Настоящият състав намира, че от изисканите от
Община Брезник и приложените като
писмени доказателства по делото скици е видно, че от
1968г. до настоящия момент няма
промяна на имотната граница
между процесните
УПИ № ***и УПИ № VІІІА-***, както
и че имотната граница съвпада
с регулационната линия, като
отразяването на имотите е напълно идентично със представените от ответника в
оригинал скици № 169/17.05.2011г. и №
322/13.09.2017г. издадени от отдел ТСУС - Община Брезник.
Тези скици и останалите документи представени по делото от Община Брезник с писмо изх. № 1100 192/1 от 30.09.2020г., напълно
оборват заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза, което беше и своевременно оспорено от ответника,
поради неверни и произволни интерпретации от страна на вещото
лице по отношение на фактите и писмените
доказателства. Съдът
следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 202
ГПК, където е посочено, че съдът не е длъжен да възприема заключението на
вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото.
Всъщност, следва изрично да се отбележи, че в настоящото съдебно производство, никъде в исковата молба не се твърди и не се претендира право на собственост
на ищците, което да е породено от грешки и непълноти в кадастрални или дворищно-регулационни
планове или в процедури по прилагането им, такива твърдения липсват в основанието и петитума на предявените
искови претенции, поради което тези обстоятелства
не следва да подлежат на обсъждане
от съда.
От друга страна дали скицата показва кой е
собственик на имота и дали грешното заснемане може да доведе до прехвърляне на
собственост, в случая правата на страните са удостоверени не само от скиците, а
от представените от тях нотариални актове, според които спорната част е в имота
на ответника, а не на ищците, като планът отразява вярно тези права в техния
пространствен обем, както констатациите се потвърждават и от скиците
представени от Община Брезник.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
***, т. І, рег. № ****, дело № ***/2011г. на нотариус с рег. № ***на НК, с който ответникът Б.С. се легитимира за собственик на недвижим имот находящ
се в землището на с. К., общ. Брезник,
представляващ УПИ **ІІ А-*** с площ
от 550 кв.м, в кв. 24, заедно с построената в имота жилищна сграда
със застроена площ от 76 кв.м, при граници: от юг – УПИ **-***,
от запад – УПИ ІХ-***, от север – УПИ Х-***и УПИ **, от изток
– УПИ **ІІ-*** и улица тупик. Съгласно трайната
съдебна практика на ВКС намираща израз в Решение № 120 от 22.10.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 2928/2014 г., II г. о., ГК, докладчик съдията С. Н., съобразно
което при прехвърляне на земята купувачът
придобива и подобренията и сградите върху нея, щом същите не са изключени
изрично като предмет на сделката, запазването на собствеността върху сградата,
отделно от земята, трябва да бъде изрично уговорено в нотариалния акт, за да се
смята оборена презумпцията по чл. 92 ЗС.
С оглед на всичко гореизложено и
доказателствата по делото, ищците се легитимират, като собственици на дворно
урегулирано и застроено място с площ от 640 кв. м., описано в нот. акт № ***,
т. І, д. № ***/1975г., а по скица 615
кв. м., представляващо УПИ Х-***/десети за имот с пл. № ***/, в квартал 24 по
плана на село К., общ. Брезник, при съседи на имота: УПИ **– общински, УПШ
VІІІ“*“ – ***, УПИ ІХ – *** и път, заедно с построените в имота: къща –
паянтова със застроена площ от 65 кв.м. и разгърната площ от 160 кв.м., който
факт не се оспорва от ответника по делото. Настоящият състав на съда намира, че
ищците не могат да установят притежавано от тях право на собственост
върху хамбар – паянтов, застроена площ от 12 кв.м. на два етажа, предмет на иска по чл. 108
от ЗС и съответно да искат неговото предаване от страна на ответника, който
го ползва, което в случая е безспорно и ползването се осъществява на правно
основание, като в тази част следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Липсват и доказателства, установяващи
правото на собственост на ищците върху този хамбар. За да бъде уважен иска по чл. 108
от ЗС, първата и основната задължителна предпоставка е ищците да докажат
притежаваното от тях право на собственост върху спорния предмета на иска. За УПИ Х-***с площ от 640 кв. м. по нотариален акт, а по скица с площ
615 кв.м., заедно с построената в имота къща – паянтова със застроена площ от
65 кв.м., ищците се легитимират за собственици, поради което и предявеният ревандикационен иск за
тази част е основателен и следва да бъде уважен, като същият не се оспорва от
ответника, като в осъдителната час да предаде владението следва да бъде
отхвърлен, като не основателен, поради факта, че не се събраха каквито и да е
док. ответника- С. да го владее.
По
разноските:
При направено искане и от двете
страни и с оглед изхода на спора, настоящият състав
намира, че с оглед на изхода на спорния предмет на иска- процесния хамбар за който
иска се отхвърля, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника
направените разноски в размер на сумата от 600 лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение, по представения договор за правна защита и
съдействие /л. 33 от делото/.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Б.Р.С., ЕГН:**********, адрес: ***, че В.Л.М., ЕГН:**********, В.А.М.,
ЕГН:********** и И.А.М., ЕГН:********** и тримата с адрес: ***, всичките със
съдебен адрес:*** ***, по наследство от А. М. М., починал на **.**.****., са
собственици на следния недвижим имот:
УПИ Х-***/десети за
имот с пл. № ***/, с площ от 640 кв. м.
по нотариален акт, а по скица с площ 615 кв.м., в квартал 24 по плана на село К.,
общ. Брезник, при съседи на имота: УПИ **– общински, УПИ **ІІ“А“ – ***, УПИ ІХ
– *** и път, заедно с построената в имота: къща – паянтова със застроена площ
от 65 кв.м. и разгърната площ от 160 кв.м., като ОТХВЪРЛЯ иска за осъждане на
ответника Б.Р.С. да предаде владението на горепосочения имот, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от В.Л.М., ЕГН:**********, В.А.М., ЕГН:********** и И.А.М., ЕГН:**********
и тримата с адрес: ***, всичките със съдебен адрес:*** ***, с които са поискали да бъде
признато за установено по отношение на Б.Р.С., ЕГН:**********, адрес: ***, че
са изключителни собственици на хамбар –
паянтов, застроена площ от 12 кв.м. на два етажа, който хамбар да е изграден в съсобствения им УПИ
Х-***/десети за имот с пл. № ***/, в квартал 24 по плана на село К., общ.
Брезник, при съседи на имота: УПИ **– общински, УПИ **ІІ“А“ – ***, УПИ ІХ – ***
и път, като ответника бъде осъден да им предаде владението върху хамбара.
ОСЪЖДА В.Л.М., ЕГН:**********, В.А.М., ЕГН:**********
и И.А.М., ЕГН:********** и тримата с адрес: *** да заплатят на Б.Р.С., ЕГН:**********,
адрес: ***, сумата от 600.00 лева- разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжния съд в двуседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: