№ 380
гр. София, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000500127 по описа за 2025 година
взе предвид следното:
Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по две въззивни
жалби - и двете насочени срещу Решение № 78/16.10.2024 г., постановено по гр.д. №
107/2023 г. по описа на ОС Враца, с което ЗАД "Далл Богг: живот и здраве" АД, ЕИК
********* е осъдено да заплати на Т. И. К. от гр.Козлодуй сумата 50 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени му, като
пешеходец, в резултат на ПТП реализирано на 16.07.2023 г. от товарен автомобил марка
"Фолксваген", модел "Кади", с рег. № ********, управляван и собственост на К. Н. К., ЕГН
**********, застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" при ответника, ведно със
законната лихва върху посочената сума, съгласно чл.429, ал.3 от КЗ, считано от датата на
уведомяване на ответника с извънсъдебната претенция - 24.08.2023 г. до окончателното й
изплащане, като е отхвърлен предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди с
правно основание чл. 432 КЗ, във вр. с чл. 380 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД в частта за
разликата над сумата 50 000 лв. до пълния претендиран размер от 150 000 лв., вкл.
ответникът застраховател е осъден да заплати на ищеца К. сумата 5 889,50 лева за
причинените му имуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата
на уведомяване на ответника с извънсъдебната претенция - 24.08.2023 г. до окончателното й
изплащане и е отхвърлен предявения иск за имуществени вреди в частта за разликата над
сумата 5 889,50 лв. до пълния претендиран размер от 12 046 лв.
Срещу решението е отхвърлителните му части е подадена въззивна жалба от Т. К.,
чрез адв.Н. Д. от АК Шумен и адв.Г. С. от САК, а в уважителните му части за сумите над 30
000 лв. за неимуществени вреди и за сумата над 1 963,17 лв. за имуществени вреди– от
ЗАД“ДаллБогг Живот и Здраве“, чрез адв.Н. Л. от САК.
В първата от въззивните жалби се поддържа неправилност на обжалваното решение в
отхвърлителните му части, поради постановяването му в нарушение на
съдопроизводствените правила, изразяващо се в едностранчива и превратна преценка на
приобщените по делото доказателства касателно релевантния въпрос относно дължимото се
1
застрахователно обезщетение и отчетеното съпричиняване на вредоносния резултат, в
противоречие с материалния закон –чл.52 ЗЗД, както и поради необоснованост.
Като се навеждат конкретни доводи за всяко едно от оплакванията се иска от
настоящата инстанция да отмени атакувания съдебен акт в обжалваните му отхвърлителни
части и по съществото на спора се постанови уважаване на предявените осъдителни искове в
пълния им заявен размер.
В отговора на тази въззивната жалба насрещната страна, чрез процесуалния му
представител, оспорва наведените доводи в нея и поддържа правилност на обжалваното
решение в посочените му части.
Във въззивната жалба на ЗАД“ДаллБогг Живот и Здраве“, чрез адв.Н. Л. от САК, се
правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение в уважителните му части над
сумата от 30 000 лв. за причинени неимуществени и над сумата от 1 963,17 лв. за причинени
имуществени вреди, поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, изразяващи се в превратна преценка на приобщените
доказателства касателно факта на съпричиняване на причинените вреди от страна на
пострадалото лице, респ. – за неправилно прилоЖ.е на материалния закон в нормите му на
чл.51, ал.2 и чл.52 ЗЗД, както и за необоснованост.
Във връзка с тези оплаквания се иска отмяна на обжалваното решение в уважителните
му части над посочените размери. В отговора по тази въззивна жалба насрещната страна
поддържа нейната неоснователност.
Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по
чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност на първоинстанционното
решение в неговата цялост, а за допустимост - в обжалваните му отхвърлителна и
уважителна части, прецени твърденията и доводите на страните във връзка със събраните
по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност на решението,
посочени във въззивните жалби, приема следното:
Обжалваното решение на ОС Враца е валидно и допустимо в обжалваните му
отхвърлителна и уважителна части, като постановено от надлежен съдебен състав, в
рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по редовно предявен
иск. Същото е влязло в сила в частта му, с която е присъдено обезщетение за причинените на
въззивника неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., както и в частта, с която му е
присъдено обезщетение за причинените му имуществени вреди в размер на 1 963,17 лв.,
ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на уведомяване на ответника с
извънсъдебната претенция - 24.08.2023 г. до окончателното им изплащане.
Така е формирана сила на пресъдено нещо по отношение наличието на всички
елементи на фактическия състав на предявените по делото искове с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от Т. И. К. от гр.Козлодуй срещу ЗАД
"Далл Богг: живот и здраве" АД, ЕИК *********, която е задължителна и за настоящата
въззивна инстанция, а именно: 1/ наличие на валидно застрахователно правоотношение по
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител
на вредата К. Н. К. и застрахователя - въззивник, както и 2/ в кумулативна даденост
елементите от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, на което правно основание
почива отговорността от прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди - виновно противоправно поведение
/действие/бездействие/ от страна на извършителя на деликта, причинило вреда на
пострадания, както и причинно-следствена връзка между вредата и противоправното
виновно поведение.
По отношение единствено релевантните и спорни пред настоящата инстанция
въпроси относно размера на дължимото се обезщетение за причинените на въззивника К.
неимуществени вреди в резултат на противоправното виновно поведение на деликвента К.
К., застрахован по застраховка „ГО“ при въззивника застраховател пред
първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства, вкл. са допуснати и
изслушани автотехническа и комплексна медицинска експертизи, при чийто самостоятелен
2
анализ настоящия решаващ състав приема следното от фактическа и правна страна:
Анализът на неоспорените от страните писмени доказателства и изслушаната съдебно-
автотехническа експертиза са установили по безсъмнен начин механизмът на настъпване на
процесното ПТП на 16.07.2023 г., както следва: На 16.07.2023 г. около 00,10 ч. в
с.Войводово, общ.Мизия, обл.Враца на ул."Христо Ботев", лекотоварен автомобил
"Фолксваген Кади" с рег. № ********, управляван от неговия собственик К. Н. К., се движил
в дясната лента на платното за движение в посока към с.Крушовица с включени къси
светлини на фаровете и със скорост около 50 км/ч. Пред автомобила попътно се движили
пешеходците Т. К. и Ц. Т. в дясната лента на платното за движение на разстояние от 1,1 до
2,4 м вляво от десния ръб на пътя. Достигайки мястото на удара автомобилът блъснал с
предната си част пешеходците. От удара те се плъзнали по предния му капак и се блъснали в
предното панорамно стъкло, след което, под действието на инерционните сили, въззивникът
Т. К. изпаднал отляво на автомобила и се установил в покой на платното за движение.
Другият пешеходец - Ц. Т., изпаднал вдясно и се е установил в покой в затревения банкет.
Експертът по неоспорената САТЕ е категоричен в заключението си, че причините за
настъпването на описаното ПТП са както закъснялата реакция за аварийно спиране на
водача на МПС, така и неправилното движението на пешеходеца. Заявил е, че не може до
посочи коя от тях е основната, тъй като счита и двете за такива.
Последното, според решаващият състав, обосновава извод, че и двете посочени
причини в равна степен са довели до настъпване на пътния инцидент, което пък от своя
страна сочи на основателност на въведеното от ответника застраховател възражение по реда
на чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат за въззивника Т. К..
Както правилно е посочил и първоинстанционният съд, съдебната практика по
приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД е трайна и последователна в разбирането си принос по
смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД да е винаги налице, когато с поведението си пострадалият е
създал предпоставки за настъпване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил
настъпването им. Този принос трябва да е установен конкретно /а не хипотетично/ за всеки
отделен случай от ответника, чиято е тежестта да установи възражението си за наличието
му, т.к. е в негов интерес - с това възражение се цели намаляване на отговорността му към
увреденото лице. Не е налице такъв принос тогава, когато вредоносният резултат би
настъпил и без противоправното действие или бездействие от страна на пострадалия.
Степента на съпричиняване се определя чрез сравняване тежестта на нарушението на
делинквента и на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един
от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие.
В случая при извършването на тази преценка решаващият състав взе предвид
неоспореното заключение на автотехническата експертиза в насока причина за настъпилото
ПТП да са както неправилно движение на пешеходеца-въззивник Т. К. по платното за
движение, така и закъсняла реакция на аварийно спиране на водача на лекотоварния
автомобил "Фолксваген Кади", при избраната от него скорост на движение с около 50 км/ч.
Следва да се акцентира върху установените от анализа на събраните по делото
доказателства /вкл. писмените и гласни такива/ факти, че при настъпване на пътния
инцидент водачът на лекотоварния автомобил, който се е движил в дясната лента за
движение на пътното платно и при избраната от него скорост на движение, е имал
техническата възможност да види пешеходците на пътното платно и да ги възприеме като
опасност тогава, когато се е намирал на около 45 м. от тях, но поради закъснялата си реакция
на аварийно спиране не е успял да предотврати удара с тях и ги е блъснал с предната част на
автомобил.
В случай на своевременно предприемате на аварийно спиране водачът е имал
техническа възможност да предотврати възникването на ПТП-то.
Следователно и поведението на водачът на лекотоварния автомобил е съставомерно по
смисъла на чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП и чл.20, ал.2 ЗДвП -при избиране скоростта на движението да
се съобрази с атмосферните условия, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
3
препятствие и когато възникне опасност за движението.
По отношение въззивникът Т. Н. пък еднозначно е установено от изслушаната КСМЕ,
че същият се е движил в лентата на движение попътно на лекотоварния автомобил на
разстояние между 2,4 м. - 1,1 м. от десния ръб на пътя в алкохолно опиянение /3 промила
алкохол в кръвта/ и е навлязъл внезапно на пътното платно за движение, без да се съобрази с
приближаващия се лекотоварен автомобил.
Това му поведение изпълва фактическите състави на нарушения по смисъла на чл.5,
ал.1, т.1 ЗДвП /с поведението си за не създава пречки за движението, да не поставя в
опасност живота и здравето на хората и да не причинява имуществени вреди/, на чл.108, ал.2
ЗДвП/пешеходците могат да се движат по платното за движение, противоположно на
посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата
му граница/, чл.113 и чл.114 ЗДвП - предприел е внезапно навлизане на пътното платно на
необозначено място, без да се съобрази с приближаващото МПС.
Според вещото лице по САТЕ в условията на пътнотранспортното произшествие
пешеходецът Т. К. е имал възможност да се движи извън платното за движение по пътния
банкет и настъпването на процесното ПТП за него е било технически предотвратимо в
случай, че той се е движил по пътния банкет или максимално вдясно до границата на
дясната пътна лента.
При доказаното наличие на алкохол в кръвта му от 3 ‰, сочещо на тежка степен на
алкохолно опиване, същият се е движил при изключително намалена /почти никаква/
концентрация и не е могъл в това състояние да възприеме шума от приближаващият се
автомобил и неговите фарове, така че да избегне удара в него. Алкохолното опиване е
причината същият да не е могъл адекватно да контролира своето поведение, което според
вещото лице е допринесло за настъпване на процесното ПТП.
При гореизложеното и при извършеното сравнение на поведението и действията и на
двамата участници в инцидента, както и тежестта на допуснатите от тях нарушения на
правилата за движението по пътищата, причинили настъпването на вредоносния резултат,
въззивната инстанция приема за правилен, обоснован и напълно споделим изводът на ОС
Враца поведението и на двамата участници в инцидента да е станало причина в равна
степен за настъпването му, поради което и приносът на пострадалия следва да се отчете на
50 %.
ИзлоЖ.те оплаквания за неправилност на изводите на първоинстанционния съд
досежно степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия и в
двете въззивни жалби се явяват правно несъстоятелни, предвид че при определянето му се
отчитат всички обективно установено факти по делото, даващи отражение върху крайната
преценка за наличието и обема му.
С посоченият процент на съпричиняване следва да се намали определения размер на
предявения иск за заплащане на обезщетение за причинените на Т. Н. неимуществени вреди,
при прецизирането на който въззивната инстанция съобрази следното:
Правилен, като основан на възприетия от съдебната практика критерий за
приложението на принципа за справедливост, въведен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при
определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от увредено в
резултат на пътнотранспортно произшествие лице в хипотезата на предявен пряк иск срещу
застрахователя, е изводът на първоинстанционния съд, че понятието "справедливост",
употребено в посочената правна норма не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се отчетат от съда при
определяне на конкретния размер на обезщетението.
В случая конкретните обстоятелства са тези, свързани с причинените телесни
увреждания на пострадалия, техния вид и характер, продължителността и интензитета на
търпените болки и страдания, наличието на остатъчни увреждания и усложнения. Като
относими обстоятелства следва да се съобразят и общественото разбиране за справедливост
на етапа от развитието на самото общество /при настъпване на произшествието/, обусловено
от икономическите условия в страната, проявление на които са и лимитите на отговорността
на застрахователите.
4
В случая приобщените гласни доказателства /показанията на свидетелите В. К. -
сестра на въззивника-ищец и Р. К. - негова майка/, писмените такива - издадените документи
от различните здравни заведения, в които се е лекувал К., както и неоспореното заключение
на СМЕ установяват в резултат на процесния пътен инцидент Т. К. да е получил множество
телесни увреждания, изразяващи се в травматичен шок, счупване на четири ребра вдясно,
многофрагментно счупване на костите на тазовия пръстен в дясно със сублуксация на дясна
бедрена кост, плеврален излив и наличие на кръв и въздух в дясната половина на гръдната
кухина наложили евакуиране по оперативен път и подкожен емфизем в дясно, разкъсно-
контузна рана и кръвонасядане в областта на челото; кръвонасядания в областта на тялото и
крайниците.
Същият е претърпял общо пет оперативни интервенции от момента на постъпването
му за първи път в МБАЛ Враца до извършването на последната интервенция в
УМБАЛСМ“Пирогов“ЕАД, изразяващи се в: 1/шев на раната на челото; 2/ торакоцентеза за
евакуиране на хемоторакса и три оперативни интервенции за възстановяване на целостта на
тазовите кости, като първата е била прекъсната поради съмнение за кървене от магистрален
кръвоносен съд.
Болки и страдания с голям интензитет пострадалият е изпитвал от счупванията на
кости, а тези увреждания са препятствали и възможността същият да се обслужва сам.
Общият период на болничното му лечение е продължило 40 дни, от които 30 дни за
диагностика и оперативно лечение и 10 дни за физиотерапия. При оперативното лечение на
К. са поставени метални стабилизации в областта на таза - реконструктивна плака 10 дупки
118x10 права титан комплекс винтове; канюлиран винт 4.0ХХмм, самодрил, самонарязващ
се; разширен остеосинтезен пакет; реконструктивна плака 70x10 права титан комплекс
винтове; кортикален винт ф З,5 цяла резба титан. Последните не е препоръчително да бъдат
премахвани, тъй като се касае за тежка оперативна интервенция, която не е препоръчителна.
Такава би се наложила при евентуално развитие на коксартроза вдясно и евентуално
протезиране на дясна ТБС.
По време на болничното лечение няма данни ищецът да е употребявал помощни
средства, тъй като и самото му здравословно състояние не е позволявало неговото
вертикализиране за определен период от време.
Към момента на освидетелстването му може да се придвижва сам с помощно
средство със силно затруднена походка с накуцване в дясно, като е налице ограничение в
обема на движение на ставите на десен долен крайник. Посоченото състояние подлежи на
физиотерапевтично лечение, но не и на пълно възстановяване, поради развитие на
значителни анкилозни промени в посочените стави и същият има нужда от помощни
средства.
При отчитане не горните факти въззивната инстанция намира справедливо
определеното като заместващо обезщетение от първоинстанционния съд в размер на общо
100 000 лв.
Същото държи сметка както за броя, вида и характера на телесните увреждания на
пострадалия, получени от процесното ПТП, билките и страданията, които е изпитвал
непосредствено след получаването им и по време на лечебния период, продължителността
на последния и броя и сложността на оперативни интервенции за лечението на травмите,
последващите рехабилитационни процедури, продължителността на целия възстановителен
процес /в рамките на обичайните срокове при подобни по вид и тежест травми/. Държи
сметка и за неблагоприятната прогнозата относно възстановяване на пълния обем на
безболезнени активни и пасивни движения в областта на засегнатите стави за пострадалия, и
по-специално в резултат на получените увреждания в областта на тазовия пръстен,
изразяващи се в дефицит на обема на движенията в дясната тазобедрена става, дясна
колянна става и десен глезен, вкл. съпътстващата този дефицит болка при движение на тези
стави, която ще продължи и за напред във времето. Тази прогноза включва и съмнение за
развитие на коксартроза вдясно и евентуално протезиране на дясна ТБС, вкл.
необходимостта от бъдещо физиотерапевтично и рехабилитационно лечение. Определения
размер на обезщетение е съобразен и с обстоятелството, че за определен период от време
/близо 2 -3 месеца/ Н. е бил зависим от чужди грижи /след операцията и при първоначалното
5
му домашно лечение/, вкл. и с претърпените негативни психически изживявания, както и
продължителния период на загуба на работоспособност /няколко месеца/, довела и до
невъзможност да си осигурява средства за съществуването му, респ. - поставянето му във
финансова зависимост от неговите близките.
Така определеният размер на обезщетение е съобразен и с разрешението на аналогични
случаи, дадено от съдебната практика. Според установеното виждане в нея еднаквото
третиране на сходните случаи при претендирани обезщетения за неимуществени вреди от
непозволено увреждане изцяло съответства на изискването по чл. 52 ЗЗД присъденото
обезщетение да е справедливо /Решение № 214 от 08.01.2019 г. по гр. д. № 3921/2017 г. на
ВКС, ГК, ІV г. о., Определение № 818 от 13.03.2025 г. на ВКС по к. т. д. № 2019/2024 г. и
др./. Затова и справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи като израз
на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на
неимуществените вреди от един и същи вид, което налага съобразяването на съдебната
практика по сходни казуси.
Определеният конкретен размер на обезщетение е съответен и на обществено-
икономическите условия към момента на настъпване на процесното застрахователно
събитие - м.07.2023 г., както и инфлационните процеси до настоящия момент.
Противно на поддържаното и в двете въззивни жалби ОС Враца е взел предвид
всички посочени по-горе факти и обстоятелства и оплакванията в обратната насока са
голословни и необосновани.
Същият правилно е съобразил липсата на данни за необходимост от ново лечение на
настъпилите увреждания или наличието на обоснован риск от влошаване на състоянието на
ищеца, възстановената мобилност /с помощно средство/ на пострадалия, която не налага
същият да ползва чужда помощ, липсата на загрозявания или осакатявания. Независимо от
заявеното в показанията на свидетелките Н. /сестра и майка на пострадалия/, по делото вкл.
и пред настоящата инстанция не се ангажират доказателства на същия да е призната
инвалидност вследствие тези увреждания, както и продължаващи сериозни психически
нарушения.
Предвид на изложеното определеното общо обезщетение като репарация за
причинените на въззивника Н. неимуществени вреди се явява справедливо и правилно
определено.
Също правилно, при приетия процент на съпричиняване на вредовосния резултат от
страна на пострадалия същото е редуцирано с 50% до присъдения с първоинстанционното
решение размер от 50 000 лв.
Обжалваното решение е обосновано и обективно и в частта му, касателно
присъденото обезщетение за причинени имуществени вреди, което сочи не несъстоятелност
на оплакванията в обратна насока във въззивната жалба на въззивника застраховател.
Размерът на тези вреди е определен при стриктна преценка на приобщените по
делото доказателства относими към извършването им като необходим разход във връзка с
лечението на пострадалия и се основава на даденото неоспорено заключение на съдебно-
медицинската експертиза.
При липсата на конкретни оплаквания за неправилното му определяне, освен
посочването на друг, различен от посочения от съда размер, въззивната жалба срещу
решението в посочената му част се явява неоснователна.
В обобщение на изложеното първоинстанционното решение като правилно, следва да
се потвърди изцяло.
Съобразно изхода от спора и по правилото на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК сторените от
страните разноски пред настоящата инстанция следва да останат в тяхна тежест.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, ГО, 16-ти, състав
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 78/16.10.2024 г., постановено по гр.д. № 107/2023
г. по описа на ОС Враца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7