Присъда по дело №1624/2022 на Районен съд - Бургас

Мотиви към присъда № 150 от 24.10.2022 г.,
постановена по НЧХД № 1624/2022 г. по описа на БРС

Съдебното производство по делото е образувано по частна тъжба на Д. В. К.,
ЕГН **********, против Г. Н. Д. ЕГН **********, за това, че на 28.11.2021г. в гр.
Бургас, к/с Меден рудник, пред блок ***, нанесъл удари на Д. В. К., ЕГН **********, с
което му причинил лека телесна повреда - кръвонасядане и охлузване по лицето и
крайниците, довели до болка и страдание - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.
Частният тъжител чрез адв.К. поддържа така повдигнатото обвинение. Прави
подробен анализ на фактическата обстановка. Извършва съпоставка на показанията на
свидетелите на тъжителя и на подсъдимия, като намира обвинението за напълно
доказано. Предлага на съда да постанови справедливо наказание и да му присъди
сторените в настоящото производство разноски.
Защитникът на подсъдимия – адв.Р. изтъква в пледоарията си, че фактическата
обстановка така, както е описана в тъжбата, не се доказа в хода на съдебното следствие
по един категоричен начин. Прави обстоен анализ на показанията на свидетелите и
извежда извод, че не е доказано описаното в тъжбата престъпление, в което е обвинен
подзащитният и, поради което следва да бъдат признат за невиновен. Моли съда да
присъди на подсъдимия направените от него разноски.
В пледоарията си подсъдимият се придържа към казаното от своя защитник и
излага собствена версия за случилото се.
В последната си дума подсъдимият заявява, че желае съдът да въздаде
справедливост.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 НПК, намира за установено
следното:

ПО ФАКТИТЕ

Тъжителят К. живеел в гр.******. Негов съсед в кооперацията бил подс.Д.. Те не
контактували по между си, поради наличие на обтегнати отношения между тях.
Многократно е имало скандали между тях, включително и опити за физическа
саморазправа.
На 28.11.2021 г. след обяд, К. се прибирал, като на входа, се разминал с подс. Д..
Започнала вербална разправа между тях, която се водела на висок тон. Когато се
успокоили те се прибрали в домовете си.
След известно време, К. излязъл от входа и се запътил към микробуса си. Към
него се запътил и подс.Д., който започнал да обижда К.. Въпреки това тъжителят успял
да запали двигателя на автомобила и да потегли.
След известно време К. се прибрал и паркирал автомобила. След това тръгнал
към входа, а подс.Д. го пресрещнал до контейнера за боклук, като този път вече
1

словесната разправия се превърнала и във физическа. Д. хванал ръката на К., след
което го дръпна и блъсна на земята. Тъжителят се опитал да се измъкне, но подсъдимия
стискал ръката му, дърпал го и го изблъскал. Нанесъл му удар в областта на лицето, в
следствие на което се получили кръвонасядания и охлузвания, както по лицето, така и
по крайниците му. Така нанесеният побой над К. бил забелязан от св.С., която живеела
в същия блок и по същото време била на терасата и ясно е могла да възприеме
случилото се. След това били повикани служители на 04 РУ, които да установят
случилото се. Били снети сведения от присъстващите, а в последствие е образувана и
прокурорска преписка, която е приключила, като е отказано образуване на ДП, тъй
като прокурора е констатирал, че се касае за престъпление от частен характер.
Няколко дни по-късно след нанесените удари тъжителят посетил отделението по
Съдебна медицина и му било издадено съдебномедицинско удостоверение от д-р
Милева, която констатирала посочените увреждания.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Така описаната фактическа обстановка се приема от съда за установена въз
основа на обясненията на подсъдимия (частично), от показанията на свидетелите В.С.,
П.В., Н.А., И.А., съдебномедицинско удостоверение издадено от д-р М., както и от
материалите в приложената прокурорска преписка.

При анализа на доказателствените средства съдът намира следното:

По отношение на обясненията на подсъдимия:
Те са както средство за защита, така и доказателствено средство, чиято
истинност и достоверност следва да бъдат проверени. За съда възниква задължението
да ги прецени внимателно и задълбочено, успоредно с показанията на останалите
свидетели, с другите доказателства и със собствената логичност и вътрешна
убедителност на обясненията.
Обясненията на подсъдимия Д. в голямата си част съдържат негови оценки на
събития и личности, а така също и обстоятелства, предхождащи или последващи
инкриминираното деяние, които нямат отношение към предмета на делото. Досежно
инцидента с тъжителя, заявява, че не е имало удар, а само избутване. Посочва, че
тъжителят го провокирал, като изръмжал и му казал, че ще го побърка.Тази версия
остана изолирана и неподкрепена от други гласни доказателства – а именно
показанията на св.С.. Тази свидетелка е пряк и незаинтересован очевидец на случилото
се. Тя е съсед на подсъдимия и тъжителя и лично е възприела нанесените от Д. удари
над К.. Показанията и са логични и незаинтересовани и съдът ги кредитира с доверие.
В своите показания св.В. разкрива идентична фактическа обстановка. Въпреки, че не е
успял да възприеме нанесените от Д. удари е чул разправията и виковете от терасата си
и е побързал да излезе навън. Излизайки е забелязал подсъдимия, който се качвал по
стълбите и започнал да го обижда. Именно на св.В. тъжителят е позвънял, за да
потърси помощ.
Показанията на св.Н. А. не разкриват релевантни факти, тъй като на
инкриминирания ден той не е чул и видял нищо и като цяло описва, че не знае да е
имало конфликт между страните. Твърде хаотични са показанията на св. И. А.. Той
2

заявява, че се познава с подсъдимия, като въпросният ден е наблюдавал отстрани
възникналия конфликт между Д. и К.. Посочва, че подсъдимият е хванал тъжителя за
ръката и му я извил, тъй като бил с винтовер, а К. сам паднал на земята. Съдът не
кредитира показанията на свидетеля И. А. в тази им част, тъй като той е приятел на
подсъдимия и тези негови показания са в противоречие с показанията на св.С. и
св.В..Показанията на тази група свидетели са последователни и в необходимата степен
конкретни, поради което съдът ги кредитира и въз основа на тях изгради описаната по-
горе фактическа обстановка.
Уврежданията у пострадалия се доказаха и от представеното
съдебномедицинско удостоверение № 108/21 г. издадено от д-р М., от което става ясно,
че на тъжителя са причинени кръвонасядане и охлузване по лицето и крайниците,
довели до болка и страдание. Съдът намира, че съдебномедицинското удостоверение в
процесния случай е по своя характер косвено доказателство, което дава
предположение относно претърпените увреждания. Това косвено доказателство ценено
в съвкупност с показанията на посочените свидетели очевидци - св.С. и В. е основание
да се възприеме изцяло достоверността на така повдигнатото с тъжбата обвинение от
частен характер.

ПО ПРАВОТО

По обвинението за нанесена телесна повреда по чл.130, ал.2 от НК съдът
намира следното:

Този вид телесна повреда изисква да е налице разстройство на здравето извън
случаите на тежка и средна телесна повреда. Законът има предвид всички увреждания
на организма, които са довели до болестно състояние, без то да е продължително,
постоянно, трайно или временно опасно за живота. Касае се за болки и страдания,
изразяващи се в леко увреждане на анатомическата цялост на организма или тъканите,
както и по-леки изменения във физиологическите функции извън разстройство на
здравето.
Установи се чрез съдебно медицинското удостоверение, че на пострадалия са
причинени болки и страдания , т.е. кръвонасядане и охлузване по лицето и
крайниците, поради което подсъдимият му причинил лека телесна повреда с
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл. 129 от НК, водещо до болки и
страдания - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.
При деянието по чл.130, ал.2 от НК не е необходимо във всеки конкретен
случай да се доказва, че пострадалият е претърпял болка или страдание. Достатъчно е
извършеното посегателство да е от такова естество, че да предизвиква такива
последици при нормални условия. Ноторен факт е, че удрянето или усукването на
ръката предизвиква болка, като това се потвърждава и от показанията на св.С. и В..
С деянието си подсъдимият Д. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление от частен характер по чл. 130, ал.2 НК. От обективна страна
на 28.11.2022г. в гр. *****, нанесъл удари на Д. В. К., ЕГН **********, с което му
причинил лека телесна повреда - кръвонасядане и охлузване по лицето и крайниците,
довели до болка и страдание. Вследствие упражнения натиск пострадалият е
3

претърпял травматични увреждания, които следва да се квалифицира като
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, причинило болка и
страдание. Видът телесна повреда по чл. 130, ал.2 НК изисква да е налице болка и
страдание Т.е. законът има предвид всички увреждания на организма, които са довели
до болестно състояние, без то да е продължително, постоянно, трайно или временно
опасно за живота. Касае се за леко увреждане на анатомическата цялост на организма
или тъканите, както и по- леки изменения на физиологическите функции покриващи
признака „болка и страдание“.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е
осъзнавал общественоопасния характер на деянието- неговата противоправност,
запретеност и наказуемост. Знаел е, че причинява на пострадалия телесно увреждане от
вида на действително претърпяното и независимо от това е насочил всичките си
усилия към постигане на общественоопасните последици, с пълното съзнание на
настъпването на негативния резултат.

По тези съображения БРС призна подсъдимия Д. за виновен в извършване на
престъпление от частен характер по чл.130, ал.2 НК.

ПО НАКАЗАНИЕТО:

При определяне на наказанието съдът съобрази всички обстоятелства,
обуславящи степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и целите на
наказателната репресия по чл.36 от НК. Степента на обществена опасност на деянието
е висока. Засегнати са обществени отношения, свързани със телесната
неприкосновеност на личността, като непосредствен обект на засягане са обществените
отношения, свързани с телесната цялост на пострадалия. Престъплението е включено в
глава ІІ НК- „Престъпления против личността”, раздел І НК. Степента
на обществена опасност на дееца е ниска предвид липсата на други осъждания.

Същевременно БРС намира, че по отношение на подсъдимия следва да се
приложи разпоредбата на чл. 78А от НК. Условията, предвидени в закона са налице -
за умишленото престъпление по чл.130, ал.2 НК законът предвижда наказание
лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева,
като подсъдимия не осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван от
нак. отговорност по реда на раздел ІIV, глава VII от НК и от деянието не се причинени
имуществени вреди. С оглед наличието на предпоставките, визирани в тази
разпоредба, съдът при постановяване на присъда си, с която признава подсъдимия за
виновен в извършване на престъпление по чл. 130, ал.2 НК, на осн.чл. 78А от НК го
освободи от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание
глоба полза на държавата в размер- 1000 лева. При индивидуализиране на наказанието
и определяне на размера на глобата, съдът отчете като смекчаващо вината
обстоятелство липсата на предишни осъждания и добро процесуално поведение. За да
определи справедливо наказание, съдът се съобрази с горното обстоятелство, но като
основен критерий прие степента на обществена опасност на деянието, която с оглед
причинения резултат, съдът намира, че не е по- висока в сравнение с другите деяния
4

от същия вид. Наред с това подсъдимият е личност с ниска степен на обществена
опасност с оглед установените добри характеристични данни, без данни за извършени
от него други противообществени прояви. Ето защо, съдът при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства определи размера на глобата ориентиран в
минималния размер на предвидения в закона диапазон, а именно 1000 лв., като този
размер съобрази и с имущественото състояние на подсъдимия. Според съда именно
това наказание като вид и размер се явява съответно на степента на обществена
опасност на деянието, която не е висока и дееца, който е с ниска обществена опасност
и най- добре би изпълнило целите, посочени в разпоредбата на чл.36 от НК.

ПО РАЗНОСКИТЕ

С оглед изхода на делото, подсъдимият следва да заплати на тъжителя сторените
по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение и държавна такса в общ
размер на 612 лв.

Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата.

За изготвянето на мотивите да се съобщи писмено на страните.

5

Номер на акта:	150
Дата:	24 октомври 2022 г.
Съдия:	Анатоли Йорданов Бобоков

Дело:	20222120201624
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	9 май 2022 г.

Присъда по дело №1624/2022 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите