№ 17
гр. Габрово, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно гражданско дело
№ 20224200500435 по описа за 2022 година
С решение № 125 от 07.07.2022 г., постановено по гр. д. № 1224/2021 г.,
Севлиевският районен съд е прекратил с развод, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство, на основание чл. 49, ал. 1 СК, брака сключен на
20.03.2005 г., за което е съставен акт за граждански брак № 91/20.03.2005 г.,
на гр. София, р-н Сердика, Община Столична, между С. С. В., от гр. София, и
С. А. В., от гр. София. Постановил е, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на гражданския брак, сключен на 20.03.2005 г., за което е
съставен акт за граждански брак № 91/20.03.2005 г., на гр. София, р- н
Сердика, Община Столична, има съпруга - С. А. В.. Постановил е
прекратяването на брака с развод жената да носи предбрачното си фамилно
име - Б..
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от адв.
Р. Б., особен представител на С. В., с която се обжалва така постановеното
решение, като неправилно и незаконосъобразно, при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Съдът не е обсъдил всички възражения
в депозирания отговор, поради което решението е немотивирано. Неправилни
били доводите на съда, за дълбоко и непоправимо разстройство на брака и
неправилно същият се позовава на св. Д., воден от ищцата. Съдът не
погледнал критично на тези показания, въпреки засвидетелстваните близки
отношения на свидетеля с ищцата, породили се в хода на брака, т.е.
1
евентуално е налице съвина на двамата съпрузи. Неправилни били и изводите
на съда за наличие на домашно насилие, тъй като липсвали категорични
доказателства за такова. Твърди, че не е налице дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, което да налага прекратяването му, а в случай, че е
налице такова, то следва да е по вина на двамата съпрузи. Моли да се отмени
постановеното решение и да се отхвърли предявения иск за прекратяване на
брака. При условията на евентуалност моли, да се отмени решението в частта,
с която се приема, че дълбокото и непоправимо разстройство е по вина на
съпруга и да се приеме, че същото е по вина двамата съпрузи. В допълнителна
молба, възразява срещу определеното му възнаграждение за особен
представител и иска същото да бъде определено по новата Наредба и в
размерите на същата за въззивната жалба.
Не е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата.
В съдебно заседание особеният представител на въззивника поддържа
жалба и моли същата да бъде уважена. Ответната страна не се явява, като от
процесуалния представител на същата е постъпило писмено становище в
което се оспорва жалбата и се моли същата да се остави без уважение по
подробно изложени доводи, като претендира направените разноски за
въззивната инстанция съгласно представен списък.
Жалбата е подадена в срок, от легитимиран страна, срещу подлежащ на
обжалван съдебен акт.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск от С. С. В. против С. А.
В., с който е поискано да се прекрати сключения между тях брак поради
дълбокото и непоправимо разстройство на брака по вина на ответника и
същата да възстанови предбрачното си фамилно име Б.. Изложила е, че от
2005 г. сключили брак с ответника, като нямат деца от брака си. Имат
семейно жилище, находящо се в гр. София, което тя напуснала. Твърди, че от
началото на 2021 г. са във фактическа раздяла. Постоянният психически и
физически тормоз, който й оказвал ответника я принудило да го напусне,
като същият има издадена ограничителна заповед срещу него в Германия.
Назначеният по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител на
ответника оспорва, че В. е станал приина за възникване на конфликта в
семейството. Възразява срещу твърдението за осъществен постоянен
психически и физически тормоз. В случай, че се докаже дълбокото и
непоправимо разстройство на брака, възразява, че причина за това е
виновното поведение на В..
За да постанови обжалваното решение Севлиевският районен съд е
приел, че между страните по делото са прекъснати окончателно и
безвъзвратно съпружеските отношения. От фактическата обстановка се
2
установявало, че между тях липсват отношения на взаимно доверие,
разбирателство, обща насоченост и грижа за семейството. Обсъдил е
свидетелските показания и е приел, че бракът между старините е изцяло
лишен от дължимото съдържание, съгласно разпоредбата на чл. 14 от СК.
Приел е въз основа на събраните доказателства, че вина за непоправимото
разстройство на брака е на ответника. Приел е за основателно искането на
съпругата да носи фамилното име от преди брака й - Б..
Настоящият състав на съда, като взе предвид събраните доказателства
по делото, по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното
от фактическа страна:
Страните са сключили граждански брак на 20.03.2005 г., в гр. София, р-
н Сердика, Община Столична, като съпругата С. С. Б. е приела да носи след
брака фамилия В., което се установява от представеното по делото
удостоверение, издадено въз основа на акт за гр. брак № 91/20.03.2005 г.
От обезпечителна заповед по Закона за защита срещу насилие, издадена
от Районен съд - Мюнхен, че на 13.07.2021 г., в полза на ищцата срещу
ответника, е видно, че е разпоредено на ответника да се въздържа от контакти
с ответницата, да я приближава на по - малко от 100 метра и да извършва
каквито и да било форми на физическо или психическо насилие.
От показанията на свидетеля Х. Д., се установяват, че свидетелят
познава страните от три - четири години, знае, че са съпрузи; живеели в
съседство на около 700 - 800 метра от него; свидетеля работи и живее в
Германия от 2001 г., насам; запознали се от българските партита, които се
организират в Мюнхен; първоначално свидетеля не забелязвал конфликти
между страните, но после започнало да си проличава; ответникът започнал да
нарича ищцата пред всички: „курва, проститутка, мърша", а ищцата гледала
надолу и нищо не казвала, личало си, че й е взел страха. Свидетеля си спомня
един конкретен случай, при който се били събрали в един български
ресторант в Мюнхен и за пореден път нещата ескалирали и ответника
започнал да обижда ищцата и на следващия ден тя била със синина на лицето.
В Германия имало издаване на ограничителна заповед миналата година
лятото, тогава нещата ескалирали и ищцата била в болницата със счупени
ребра и после ответника пак я пребил с колан, като ищцата с помощта на
приятели и близки избягала; ответника говорел на всички как щял да убие
ищцата, като дойдел в Германия. Ответникът няколко пъти отвличал ищцата
против волята й. Свидетелства, че ответника поддържал отношения с друга
жена - П. и всички приятели знаели това, защото даже ответника спрял да
крие връзката си с жената. Ответникът взимал от С. парите и ги харчел, а тя
работела, като роб. Заявява, че с ищцата имали сходни точки и интереси, но
нямали някакви сериозни интимни отношения. Свидетеля възприел, как
3
ответника по телефона обяснявал на ищцата, че ще я убие и ще я погребе.
Знае за представена по делото ограничителна заповед.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество постановеното
решение е правилно и законосъобразно, постановено при всестранно и
задълбочено обсъждане на доказателствата по делото, като настоящата
инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд и по реда на чл. 272
от ГПК препраща към тях.
Неоснователни са наведените от особения представител на
жалбоподателя доводи за липса на мотиви на обжалваното решение.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички наведени доводи и събраните
доказателства по делото, като подробно е мотивирал своя съдебен акт.
Правилно е прието, че е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на
брака между страните, позовавайки се на показанията на св. Д., тъй като
същият е бил пряк очевидец на част от насилствените действия извършвани
от ответника спрямо ищцата. Неоснователен е наведения довод, че тези
показания следвало да се ценят в светлината на интимните отношения между
ищцата и свидетеля. Не се установяват такива отношения от показанията му,
а наличието на симпатия между двата, като свидетелят заявява, че си пасват с
ищцата и биха могли да са заедно, но в момента тя още е омъжена.
Неоснователен и доводът, че не се установявало от доказателствата по
делото установено домашно насилие извършено от съпруга спрямо ищцата.
На първо място свидетелят безпротиворечиво описва извършеното насилие от
страна на съпруга спрямо ищцата. От представеното съдебно решение от
Немския съд е видно, че същият е постановен в производство съгласно § 1
Закон за защита срещу насилие, обезпечителна заповед, като в същото е
разпоредено ответникът (С. В.) да се въздържа от действия съгласно § 1
Закон за защита срещу насилието –да се въздържа от контакти с ответницата,
да я приближава на по - малко от 100 метра и да извършва каквито и да било
форми на физическо или психическо насилие за срок до 13.01.2022 г. Видно
от изложените основания в акта ищцата е декларирала пред съда, че
ответникът многократно е упражнявал насилие спрямо нея по време на брака
– подробно описани действия, които кореспондират с изложеното и в
исковата молба депозирана пред РС- Севлиево, като с оглед декларираното
съдът е разпоредил издаването на обезпечителна заповед за защита. С оглед
изложеното правилно съдът е приел, че е налице дълбоко е непоправимо
разстройство на брака между страните и е постановил прекратяване на брака.
Правилно съдът е приел, че вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака е на съпруга В., който с агресивното си поведение –
отправени обиди към съпругата, упражнено физическо насилие и
4
демонстративно поддържане на отношения с друга жена, е поставил личните
си интереси и предпочитания пред нуждите на семейството и особено
проявеното агресивно отношение спрямо ищцата е довело до особено
задълбочаване на семейните отношения и неразбирателство. Същият с
поведението си е повлиял негативно на развитието на брачната връзка.
Предвид изложеното съпругът има вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака, нарушавайки моралните и етичните си задължения
като съпруг.
Предвид гореизложеното първоинстанционното решение, като правилно
и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а жалбата да се остави без
уважение, като неоснователна.
С оглед изхода на делото в полза на ответната страна по жалбата следва
да се присъдят направените разноски за въззивното производство в размер на
300 лв. – заплатено възнаграждение за особения представител на
жалбоподателя, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 125 от 07.07.2022 г. постановено по гр. д.
№ 1224/2021 г. от Севлиевския районен съд, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА С. А. В., с ЕГН **********, от гр. София, ********** ДА
ЗАПЛАТИ на С. С. В., с ЕГН **********, от гр. София, **********, разноски
за въззивното производство в размер на 300 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5