Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1156
21.06.2019
година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на двадесет и втори
май две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска Атанасова
при секретаря М.В., в присъствието на прокурора Христо
Колев, като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 3121
по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод
исковата молба на Т.Н.И. с ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“ в Затвора- Бургас, против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ при Министерството на правосъдието, с която са предявени обективно
и субективно съединени искове, както следва:
1) за заплащане на сумата от 10 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на
противоправни действия и бездействия на служители на ответника, изразени в
неосигуряване на непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода, и
лишаване от нормална жилищна свободна площ, светлина и достъп до свеж въздух по
време на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в Бургас за
периода от 01.12.2013 г. до 28.08.2018 г.;
2) за сумата от 7000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, настъпили вследствие на противоправни действия и
бездействия на служители на ответника, изразени във възлагане за изпълнение на
несвойствена за лишен от свобода дейност, а именно правене на превръзки на
лишени от свобода, хранене на болни лишени от свобода, включително и такива с
туберкулоза и хепатит Е, раздаване на лекарства, поставяне на системи и
поставяне на инсулин, неосигуряване на предпазни средства при ежедневни
контакти с болни от инфекциозни болести и попълване на медицинска документация
по време на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Бургас за
периода от 18.10.2016 г. до 28.08.2018 г.;
3) за сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди, настъпили вследствие на неправомерно прекратяване
участието на ищеца в трудова дейност по време на изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода“ за периода от 28.08.2018 г. до датата на исковата молба, изразени в
лишаване от трудово възнаграждение и извършване на извънредни разходи за правни
консултации и услуги за посочения период;
4) за сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, настъпили вследствие на неправомерно прекратяване
участието на ищеца в трудова дейност на 28.08.2018 г. и последвало тенденциозно
отношение на служители от администрацията, изразено в препланиране на
присъдата, извършване на претърсвания и лични обиски и отказан достъп до лекар,
породили у ищеца чувство на страх, незащитеност и малоценност, за периода от
28.08.2018 г. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху
посочените суми, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното им изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът изтърпява
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора- Бургас, считано от 2012 г. Твърди
се, че до 18.10.2016 г. същият е бил настанен в корпуса на затвора, в спално
помещение с още 8 или 9 лишени от свобода, част от които пушачи. Изложено е, че
обитаваното от него помещение не е било приведено в съответствие с изискванията
на ЗИНЗС и ППЗИНЗС, досежно минималната жилищна площ, достъпа до санитарен
възел, достъпа на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Поради
липса на течаща вода и тоалетна в спалното помещение, при нужда настанените в
него лишени от свобода удовлетворявали физиологичните си нужди в предоставена
за тази цел кофа, което било притеснително и унизително за ищеца и създавало
нехигиенична и нездравословна среда, а опитите му да се въздържа често водели
до болки в стомаха, бъбреците и отделителната система.
В исковата молба се твърди също, че за периода
18.10.2016 г. до 28.08.2018 г. ищецът е бил назначен на работа като помощен
персонал в Затвора- Бургас (санитар) и настанен в едно от помещенията на
стационара към Медицинския център. В това помещение също не били осигурени
течаща вода и тоалетна, и достъпът до свеж въздух бил ограничен. Почти през
цялото време в спалното помещение било пренаселено, като в него били
настанявани 4 - 5 лишени от свобода на обща площ от 10 кв.м. За времето след
вечерната проверка в 20:00 ч. помещението било заключвано до 06:00 ч. и
настанените в него лица отново нямали достъп до течаща вода и тоалетна, и
използвали предоставената им кофа. Битовите условия не били приведени в
съответствие с изискванията на закона и при извършения ремонт на корпуса на
затвора през 2016 г. - 2017 г., като по този начин ищецът бил подложен на
нехуманно отношение.
По време на работата му като санитар служителите на
Медицинския център д-р Г. и медицинската сестра П. възлагали на ищеца
изпълнение на несвойствени за лишени от свобода дейности- да прави превръзки на
лишени от свобода, да храни болни такива, включително с туберкулоза и хепатит
Е, да им дава лекарствата, да поставя системи, инсулин, да попълва медицинска
документация. Почти ежедневно се налагало същият да контактува с болни, част от
тях от заразни болести като туберкулоза, хепатит, без осигурени средства за
защита на здравето му, което създавало у него чувство на страх и безпокойство.
Ищецът И. твърди още, че е изпълнявал стриктно и точно
възложената му от администрацията на затвора работа, за което бил награждаван многократно.
През м.август 2018 г. служителите от МЦ д-р Г. и м.с. П. изготвили докладна
записка, с която информирали началника на затвора, че същият е извършил
действие, което не спада към служебните му задължения. Това действие ищецът
извършил в изпълнение на разпореждане от служител на затвора. Въз основа на
данните от докладната записка било прекратено участието му в трудова дейност,
при отсъствие на предвидените в чл. 170, ал. 2 и ал. 3 от ППЗИНЗС предпоставки,
в резултат на което загубил възможността да намали срока на наказанието си чрез
полагане на труд и да получава трудово възнаграждение. Зачестили и претърсванията
в спалното му помещение, както и личните обиски. В началото на м. ноември се
почувствал зле и се записал за преглед при лекаря на затвора, но не бил
допуснат до МЦ и преглед не бил извършен. За описаните събития провел консултации
с адвокат, за което заплатил сумата от 150 лева, а за допълнителни консултации
и изготвяне на жалба във връзка с разпореденото прекратяване на участието му в
трудова дейност се задължил да заплати още 100 лева.
В заключение ищецът сочи, че с действията и
бездействията си служителите на ответната дирекция са създали предпоставки за
увреждане на психическото му здраве и достойнството му.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от ответника, в който е заявено становище за неоснователност на
исковите претенции, поради отсъствие на установените в чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС материалноправни
предпоставки. Оспорват се твърденията за противоправни действия и бездействие
на длъжностни лица, както и твърдяната причинна връзка между посочените от
ищеца вреди и поведението на длъжностни лица. Твърди се, че ищецът по своя
преценка е раздавал медикаменти на лишени от свобода и е изпълнявал дейности, които
не са му възложени, което довело до отстраняването му от стационара в
Медицинския център. Оспорват се твърденията на ищеца за изпълнение на несвойствени
действия по разпореждане на отговорни лица от МЦ, в т.ч. твърденията, че е
поставял системи на болни и инсулин, като се сочи, че това не е било нужно. Относно
твърденията на ищеца за изпитано чувство на страх и безпокойство, поради възможността
да се зарази от болните, се сочи, че пак според негови твърдения се чувствал
като „доктор“ в МЦ.
С отговора на ответника е заявено становище за
неоснователност на претенцията за вреди, произтичащи от неспазване на
изискванията относно битовите условия в мястото за лишаване от свобода, като се
сочи, че нормата на чл.43, ал. 3 от ЗИНЗС, с която е предвидена минимална
жилищна площ от 4 кв.м. за един лишен от свобода не е действаща към
правнорелевантния момент и не е налице нормативно регламентирано задължение за
администрацията на местата за лишаване от свобода за осигуряване на санитарен
възел и постоянно течаща вода в спалните помещения. Наред с това се сочи, че
причинените на задържаните лица дискомфорт и неудобства от липсата на санитарен
възел и течаща вода в килията по степен и интензитет не са такива, че да бъдат
квалифицирани като „причиняващи страдание и унижаващи достойнството“. Към
отговора са приложени писмени доказателства.
В съдебното заседание ищецът се явява лично и с
упълномощен представител, който поддържа предявените искове. Ангажира
доказателства. Моли да бъде осъден ответникът да заплати претендираните суми и
да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски.
Ответникът не изпраща представител в съдебното
заседание, редовно уведомен. Представя писмени доказателства.
Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас
дава заключение за частична основателност на претенциите за обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили вследствие умишлено поставяне в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, за
двата периода, през които ищецът е пребивавал в Затвора Бургас. Не сочи
доказателства.
Предявените искове са допустими,
с оглед твърденията на ищеца за настъпили неимуществени вреди по време на
изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, вследствие на действия и бездействие
на длъжностни лица от затворническата администрация.
Бургаският административен съд, след
като се запозна със събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът Т.Н.И. изтърпява наказание
„лишаване от свобода“ в Затвора Бургас, считано от 13.09.2012 г. Видно
от приложеното по делото становище рег. № 6640 от 11.12.2018 г., изготвено от
инспектор „СДВР“ Ивелина Лекова, при постъпване в затворническото заведение И.
е настанен в приемно отделение, а на 19.09.2014 г. е преместен в група за
осъдени лишени от свобода- шеста група. На 07.10.2014 г. Същият е преразпределен
в четвърта група, а на 26.05.2015 г. е назначен в работна бригада „Пластмаси“.
Считано от 08.09.2016 г., И. е назначен като хигиенист в медицинския център на
затвора и е преместен от обитаваното до този момент спално помещение в
стационара на медицинския център. На 21.06.2017 г. е преразпределен в група за
осъдени на лишаване от свобода- девета група, а на 02.02.2018 г.- в пета група,
но продължава да обитава стационара на медицинския център. След отстраняването
му от работното място като хигиенист, на 28.08.2018 г. е изведен от стационара
и е настанен в група за осъдени на лишаване от свобода- трета група. От
справката е видно, че не се поддържа официална база данни за помещенията, в
които е настаняван ищецът през процесния период.
В
справката се сочи, че в спалните
помещения е осигурено централно парно отопление, като подаването на
количеството топлина се съобразява с климатичните условия и с държавните стандарти
за поддържане на оптимална температура в закрити жилищни помещения. Посочено е,
че в спалните помещения, разположени в корпуса на Затвора, няма тоалетни възли
и течаща вода. Отбелязано е, че през деня всички помещения на групите са
отворени и лишените от свобода имат свободен достъп до течаща вода и санитарен
възел в обособено отделно помещение, като могат да ги ползват свободно от 06.30
до 20.00 часа. Наред с това се сочи, че не е прекъсвано подаването на течаща
вода, а по график- два дни в седмицата на лишените от свобода се осигурява и
топла вода. След заключване на помещенията в 20.00 часа, лишените от свобода
ползват индивидуално вода в съдове, но нямат достъп до санитарните възли.
Относно хигиената в спалните помещения е отбелязано в справката, че лишените от
свобода сами определят режима за поддържането и́, чистотата на въздуха и
разположението на леглата. Хигиената в спалните и общите помещения на групите
се поддържа ежедневно от хигиенисти и дежурни в спалното помещение.
По делото е разпитан свид. А.Ч.,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Бургас. В показанията си
пред съда същият заявява, че по време на престоя му в стационара на Медицинския
център в затворническото заведение, след извършена операция, ищецът е поставял
превръзки на очите му, поставял му и капки в очите. Свидетелят заявява също, че
не му е известно по чие разпореждане ищецът е извършвал тези действия, а по-нататък
в показанията си- че е чувал медицинският фелдшер да му разпорежда това.
От показанията на свид. Русанка П.-
медицински фелдшер в Затвора Бургас се установява, че в спалното помещение, в
което е настанен ищецът И., няма течаща вода, а през нощта то е заключено. Установява
се също, че помещението е с площ от около 15 кв.м. и в него са разположени три
легла, като понастоящем е настанен един лишен от свобода, който е на
хемодиализа. Свидетелката сочи, че ищецът си е позволявал да лекува и да
раздава лекарства в нейно отсъствие, в т.ч. на лишения от свобода С. Канев.
Последният погълнал чужд предмет и периодично получавал болки, поради което бил
настанен в стационара на Медицинския център. Свид. П. преценила, че при прием
на обезболяващи от К.може да бъде замъглена клиничната картина и да не бъде
предоставена своевременно медицинска помощ в случай, че получи перитонит, но в
нейно отсъствие ищецът му предоставил болкоуспокояващо- „Пироксикам“. Ищецът си
позволил също да мери кръвно и да предостави лекарство на друг лишен от
свобода, без да му е разпоредено това. Вземал от лекарствата (аналгин и
парацетамол) и ги прибирал в джоба си. Свид. П. отрича да му е възлагала дейности,
които не са свързани със служебните му задължения, в т.ч. да прави превръзки на
болни след операция на очите, като сочи, че в такива случаи лишените от свобода
се извеждат до поликлиниката, за да им бъде направена стерилна превръзка,
каквато в затвора не е налична. Заявява, че е възможно ищецът да е носил проби
от медицинската служба до служебната стая.
Свид. Л.Х. заявява пред съда, че
ищецът е изключително трудолюбив. Заявява, че след извършена проверка от
Окръжна прокуратура Бургас, извършена по сигнал на ищеца, отношението на медицинския
фелдшер Русанка П. към него рязко се влошило. Заявява също, че в медицинския
център е невъзможно да се крадат медицински консумативи, тъй като те се съхраняват
в спешен шкаф, който се заключва, а ключ от него има единствено медицинският
фелдшер П.. Едновременно с това сочи, че някои лекарства, напр. „Аналгин“,
„Бусколизин“, „Хлофадон“ и „Вазопрен“ не се съхраняват в спешния шкаф, а в друг
шкаф, който не се заключва, но подчертава, че ищецът не разполага с ключ от
кабинета и от медицинския център. Свид. Х. заявява още, че лично е правила
забележка на П. да не възлага на ищеца медицински дейности, като сочи, че
последният е поставял инсулин на лишения от свобода В.Щ..
При тези фактически данни съдът
намира от правна страна следното:
Предявеният иск с правно
основание чл. 284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража (ЗИНЗС), за присъждане на обезщетение за вреди, настъпили вследствие неизпълнение
на изискванията относно битовите условия в затворническото заведение през
периода 01.12.2013 г. - 28.08.2018 г., е доказан по основание. Според нормата
на чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС, изпълнението на наказанията е насочено към постигането
на неговите цели чрез осигуряване на условия за поддържане на физическото и
психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им. В
чл. 3 от същия закон е установена забрана за подлагане на изтезания, на жестоко
или нечовешко отношение на осъдените лица, а за такива се смятат умишленото
поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се
в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно
извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на
здравето (т. 2), както и унизителното отношение, което уронва човешкото
достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против
волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност (т. 3).
Съгласно чл. 43, ал.2 от ЗИНЗС, местата за лишаване от свобода трябва да
разполагат с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на
поправително въздействие. Разпоредбата е доразвита в чл. 20 от ППЗИНЗС, който в
ал.3 предвижда осигуряване на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода
на лишените от свобода. Съдът приема, че в случая не са изпълнени изискванията
относно достъпа до санитарен възел и течаща вода, осветление и проветряване, а
за периода от постъпване на ищеца в Затвора- Бургас за изтърпяване на
наказанието до 08.09.2016 г., когато е преместен в стационара на медицинския
център- и изискването за осигуряване на достатъчно жилищна площ. Данни относно
липсата на санитарен възел и течаща вода в спалните помещения на
затворническото заведение се съдържат в представената по делото справка от
Ивелина Лекова- ИСДВР, а и не са ангажирани доказателства от ответника за
изпълнение на горните изисквания. Несъмнено ищецът е понесъл вреди от
неизпълнение на горните изисквания (на основание чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС тяхното
настъпване се предполага), които следва да се определят като неимуществени. С
оглед на това съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 284, ал. 1, вр.
чл. 3 от ЗИНЗС. Материалноправно легитимирана да отговаря по предявения иск е
ответната Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която осъществява
прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от
свобода, съгласно нормата на чл. 12, ал.1 от ЗИНЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Изискването за справедливо обезщетяване на вредите е свързано с
преценка конкретните обстоятелства, характера и степента на претърпените
страдания. От друга страна, не бива да се допуска обезщетението за
неимуществени вреди да бъде източник на обогатяване за увредения. В случая с
оглед данните относно характера на увреждането, степента и продължителността на
причинените страдания и техния интензитет, съдът счита, че сумата от 2800 лева
би обезщетила справедливо ищеца за претърпените през процесния период
неимуществени вреди. При определяне размера на обезщетението съдът отчита продължителността
на престоя в затворническото заведение, условията, при които ищецът е
изтърпявал наказанието и претърпените неудобства от липсата на санитарен възел
и течаща вода, налагащи удовлетворяване на физиологичните му нужди през нощта в
предоставени от администрацията на затвора съдове, пред останалите обитатели на
помещението, недостатъчната жилищна площ и липсата на подходящо осветление и
проветряване в спалните помещения, обитавани от него до 08.09.2016 г. Съдът
отчита също обстоятелството, че през периода от 08.09.2016 г. до 28.08.2018 г.
ищецът е бил настанен в стационара на медицинския център и е изтърпявал
наказанието в значително по-добри условия, като през този период вредите са
настъпили единствено от невъзможността да ползва санитарен възел и течаща вода
през нощта. Доказателства за претърпени вреди в по-голям размер не са
ангажирани по делото, поради което предявеният иск следва да се отхвърли за
разликата до претендираните 10000 лева, като неоснователен и недоказан.
Според настоящия съдебен състав
претенцията с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетение в размер на
7 000 лева е неоснователна. За да се уважи тази претенция е необходимо да
се установи кумулативната наличност на визираните в разпоредбата предпоставки,
а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата, постановени, респ. осъществени при или по повод
изпълнение на административна дейност и отменени по съответния ред; вреда;
пряка причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат, като липсата която и да е от тези
предпоставки обуславя неоснователност на иска. В случая не се установява от
доказателствата по делото да са възлагани
на ищеца несвойствени дейности и по-конкретно посочените в исковата молба:
правене на превръзки на лишени от свобода, хранене на болни лишени от свобода,
включително и такива с туберкулоза и хепатит Е, раздаване на лекарства,
поставяне на системи и поставяне на инсулин, попълване на медицинска
документация. От данните по делото е видно, че ищецът е осъществявал дейности,
за които не е имал необходимата квалификация, но не се установява по несъмнен
начин, че това е ставало по възлагане от служители на затворническата
администрация. Напротив, видно от приложеното на л. 127 от делото сведение от
същия, представляващо по същество извънсъдебно признание, след като е бил
повикан от командира на ареста, за да измери кръвното на лишен от свобода,
ищецът самоволно му е предоставил лекарство за високо кръвно. Данни за
предоставени от ищеца без разрешение лекарства на лишен от свобода се съдържат
и в показанията на свид. П..
Съдът счита, че показанията на
свид. Ч. за възлагани на ищеца медицински дейности не следва да бъдат
кредитирани, като вътрешно противоречиви- първоначално същият заявява „Не ми е известно кой го е карал да ми
слага капките. Предполагам, че г-жа П. му е казала.“, а непосредствено след
това заявява „Чувал съм г-жа П. да му
казва да ми направи превръзки и да ми слага капки“. Съдът не кредитира и
показанията на свид. Х., очевидно обслужващи тезата на ищеца. Същата
първоначално заявява, че е невъзможно ищецът да открадне консумативи от
медицинския център, защото те се намират в спешен шкаф, който се заключва, а впоследствие-
че част от тях не се съхраняват в спешния шкаф и не се заключват. Свидетелката
открито заема защитна по отношение на ищеца позиция и след отправена забележка
изрично заявява „Как да не го защитавам. ….Правилно Ви е усещането, че
защитавам ищеца“, което от своя страна по недвусмислен начин сочи пристрастност
и показанията и́ не могат да бъдат приети безрезервно. Ето защо, с оглед
противоречието им с данните от останалите доказателствени източници (писмени
доказателства и показания на свид. П.), съдът не им дава вяра.
Не се установяват от
доказателствата и твърдените с исковата молба ежедневни контакти с болни от
инфекциозни болести. Видно от показанията на свид. П., при данни за такова
заболяване болният се извежда от мястото за лишаване от свобода и се настанява
в болница за лечение.
На следващо място, не се
установява от доказателствата по делото и втората предпоставка на чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ. Дори да се приеме, че на ищеца са възлагани дейности, за изпълнение
на които същият не притежава необходимите знания, то това обстоятелство само по
себе си не сочи, че са настъпили вреди. В тежест на ищеца е да докаже, че е
претърпял вреди (преки и непосредствени) от виновното противоправно поведение
на служители при ответника, каквито указания са дадени на същия с определението
за насрочване на делото и в първото съдебно заседание. По делото не са
ангажирани каквито и да било доказателства за настъпили вреди от посочените
действия, поради което съдът приема, че предявеният иск е неоснователен и
следва да се отхвърли.
Съдът намира за неоснователни и предявените
искове за присъждане на обезщетения в размер на 1000 лева и 2000 лева. Двете
претенции са основани на твърдението за неправомерно прекратяване участието на
ищеца в трудова дейност със Заповед № 79 от 28.08.2018 г. на началника на
Затвора Бургас. Заповедта е издадена по предложение на ИСДВР Ивелина Лекова,
изготвено въз основа докладни записки от д-р Николина Г. и
мед. фелдшер Русанка П.,
съдържащи данни за осъществени от ищеца дейности, за които не притежава
квалификация и които не му е възложено да извършва.
Според нормата на чл. 77, ал. 1
от ЗИНЗС по време на изтърпяване на наказанието лишените от свобода имат право
на подходяща работа. Тази възможност е осигурявана на ищеца по време на престоя
му в Затвора Бургас- видно от приложената справка от ИСДВР (на л. 22), на
26.05.2015 г. ищецът е назначен в работна бригада „Пластмаси“, а от 08.09.2016
г. е назначен като хигиенист в МЦ на затвора, каквато длъжност е заемал до 28.08.2018
г. Следва да се отбележи, че нормата на чл. 77, ал. 1 от ЗИНЗС не е императивна
и това право на изтърпяващите наказание лишаване от свобода не е свързано с безусловно
задължение на длъжностните лица да го гарантират и осигурят. Осигуряването на подходяща
работа е обусловено от конкретните условия и възможностите в мястото за
лишаване от свобода и е предоставено с нормата на чл. 164, ал. 1 от ППЗИНЗС на
преценката на началника на затвора, за която не е предвиден съдебен контрол (в
този смисъл Определение № 14027 от 15.11.2018 г. по адм.дело № 13169/2018 г. по
описа на Върховния административен съд). Доколкото в закона не е предвидено
задължение за осигуряване подходяща работа на лишените от свобода, не би могло
да се приеме, че е налице незаконосъобразно бездействие на административния
орган.
Не съставляват неправомерни
действия и сочените в исковата молба „препланиране на присъдата, извършване на
претърсвания и лични обиски“. Съгласно нормата на чл. 85, ал. 1 от ППЗИНЗС, за предотвратяване
на престъпления и нарушения в местата за лишаване от свобода се извършват обиск
на затворниците и претърсване на жилищните, производствените и сервизните
помещения. На основание чл. 86, ал. 1 от ППЗИНЗС претърсване се извършва
задължително най-малко един път месечно
по предварително утвърден от началника на затвора, поправителния дом или
затворническото общежитие график, а при необходимост се извършват допълнителни
обиски и претърсвания по всяко време на денонощието (ал. 2). Следователно,
касае се за правомерни действия на затворническата администрация.
Невярно е твърдението, че след
прекратяване на участието му в трудова дейност на 28.08.2018 г., на ищеца е
отказан достъп до лекар. Видно от приложеното по делото на л. 80 (гръб)
извлечение от книгата за лишените от свобода, които се нуждаят от медицинска
помощ, на 27.09.2018 г. и на 26.10.2018 г. ищецът е посетил медицинския център
на затвора и е било предписано на същия съответно лечение. Не са налице данни
по делото за потърсена и отказана медицинска помощ на ищеца. Ето защо, поради
отсъствие на една от установените в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ материалноправни
предпоставки, претенциите за обезщетения в размер на 1000 лева и 2000 лева,
формулирани в т. 3 и т. 4 от исковата молба, се явяват неоснователни и следва
да се отхвърлят.
С оглед формирания извод за
частична основателност на претенцията, на основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС
следва да се присъдят на ищеца разноски по делото в размер на 228.44 лева, от
които 40 лева заплатена държавна такса за производството по предявените искове
и 188.44 лева адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от
претенцията (от общо 1346 лева адвокатско възнаграждение, определено по реда на
чл. 8, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата).
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на
правосъдието да заплати на Т.Н.И. с ЕГН **********, изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“ в Затвора- Бургас, сумата от 2 800 (две хиляди и
осемстотин) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили
в резултат на неосигуряване непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща
вода, и лишаване от нормална жилищна свободна площ, светлина и достъп до свеж
въздух по време на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в
Бургас за периода от 01.12.2013 г. до 28.08.2018 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 16.11.2018 г. до окончателното и́ изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до претендирания размер от 3000.00
лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Н.И. с
ЕГН ********** против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство
на правосъдието за заплащане на сумата от 7000 (седем хиляди) лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие
възлагане за изпълнение на несвойствена за лишен от свобода дейност- правене на
превръзки на лишени от свобода, хранене на болни лишени от свобода, включително
и такива с туберкулоза и хепатит Е, раздаване на лекарства, поставяне на
системи и поставяне на инсулин, неосигуряване на предпазни средства при
ежедневни контакти с болни от инфекциозни болести и попълване на медицинска
документация, по време на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в
Затвора Бургас през периода от 18.10.2016 г. до 28.08.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Н.И. с ЕГН ********** против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието за сумата от 1000 (хиляда)
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие неправомерно
прекратяване на участието му в трудова дейност по време на изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“, за периода от 28.08.2018 г. до 16.11.2018 г.,
изразени в лишаване от трудово възнаграждение и извършване на извънредни
разходи за правни консултации и услуги за посочения период.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Н.И. с
ЕГН ********** против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието за
сумата от 2000 (две хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, настъпили вследствие неправомерно прекратяване на участието му в трудова
дейност на 28.08.2018 г. и последвало тенденциозно отношение на служители от
администрацията, изразено в препланиране на присъдата, извършване на
претърсвания и лични обиски и отказан достъп до лекар.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието да заплати на Т.Н.И.
с ЕГН ********** сумата от 228.44 лева (двеста двадесет и осем лева и
четиридесет и четири ст.), представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване
на съобщението.
СЪДИЯ: