РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Смолян , 05.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на осми декември, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Мария А. Славчева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя С. Шопова
Секретар:Мара А. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско
дело № 20205400500454 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Постъпила е жалба от Н. А. К. срещу действия на ДСИ при РС –
Ч. по изп. дело № 5/2018 г.
Твърди се в жалбата, че на 04.09.2020 г. жалбоподателката узнала
за извършен опис на движими вещи на 03.09.2020 г. Твърди, че от 1970 г.
живее постоянно в жилището, където са намерени вещите и цялата
покъщнина е закупувала лично; тези вещи са нейни, а длъжникът по делото –
синът й Д.К., пребивава в това жилище няколко месеца в годината и
описаните вещи не са в негово владение. Сочи, че при насрочване предишни
описи на вещи е депозирала по изпълнителното дело декларация, че всички
вещи в жилището са нейна лична собственост.
В жалбата също така се прави възражение за несеквестируемост
на описаните вещи.
В срок е депозирано възражение от взискателят „Апид – 2000“ О*
гр. П., чрез пълномощник адв. Т. Д., с което се изразява становище за
недопустимост, евентуално неоснователност на жалбата.
1
Във възражението се сочи, че описаните вещи са в жилище,
където е постоянния и настоящ адрес на длъжник; длъжникът е предоставил
достъп до жилището и вещите и в жилището няма други лица освен
длъжника и приятелката му. Прави се извод, че вещите не са били във
владение на жалбоподателката към момента на описа и ДСИ е приложил
разпоредбата на чл. 465 от ГПК; прави се позоваване на разпоредбите на чл.
68 и чл. 69 от ЗС. Сочи се, че представения нот. акт не опровергава
установеното, че към момента на описа фактическа власт върху жилището и
движимите вещи се упражнява от длъжникът, а не от жалбоподателктата.
С възражението се оспорват представените допълнително
документи от жалбоподателката за собственост на описаните вещи като
непротивопоставими на взискателя доколкото нямат достоверна дата; твърди
се, че тези документи са изготвени за целите на настоящото производство и
не следва да се кредитират като достоверни. Оспорва се, че тези документи по
същество удостоверяват право на собственост. Твърди се наличие на
несъответствие между представените документи и твърденията на
жалбоподателката, които съвкупно преценени с липсата на достоверна дата
обосновават извод, че същите не доказват придобиването на собственост от
страна на К. върху описаните вещи-
С възражението се прави искане да бъде оставена без разглеждане
жалбата, евентуално отхвърлена като неоснователна; претендират се
разноски.
С възражението са прави искане за ангажиране на свидетелски
показания.
Постъпило е становище от длъжникът ЕТ „Десислав Качаков“,
чрез пълномощник адв. А. П., в което се изразява становище, че жалбата е
основателна и Н. К. е собственик на движимите вещи. Сочи се, че длъжникът
е заявил, че вещите не са негови при извършения опис и това е записано в
протокола за опис. Прави се искане жалбата да бъде уважена.
В мотивите си ДСИ при РС – Ч. изразява становище за
допустимост и неоснователност на жалбата. Излагат се доводи за
недоказаност на претенцията, че жалбоподателката е собственик на описаните
вещи, респективно че те са били в нейно владение в деня на описа. Сочи се,
че всички описани вещи са намерени във фактическо владение единствено на
длъжник; прави се позоваване на разпоредбата на чл. 69 от ЗС като се сочи,
че не са установени обстоятелства, от които да е видно, че вещите
принадлежат на трети лица. Излагат се доводи, че представените един месец
след описа документи не установяват и доказват владение към датата на
описа. Сочи се, че за всички процесуални действия длъжникът е бил
уведомяван именно на адреса в с. Х., поради което не се доказва твърдението
в жалбата, че длъжникът пребивава на този адрес само няколко месеца в
2
годината. Посочва се, че при описа не е установено местоживеене на този
адрес на други лица освен длъжник.
ДСИ излага доводи, че предвид факта, че не може да бъде
направен извод относно владението от страна на третото лице към датата на
описа и налагане на запора, всички негови доводи, свързани с претенциите му
за собственост, могат да бъдат навеждани в едно евентуално исково
производство по чл. 440 от ГПК. Сочи се, че доводи за несеквестируемост
може да прави длъжникът.
Изразява се от ДСИ становище да бъде оставена без уважение
жалбата като неоснователна.
В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не изпраща
представител.
За въззиваемия – взискателят „АПИД – 2000“ О* пълномощникът
му адв. Т.Д. оспорва жалбата
За въззиваемия – длъжникът ЕТ „Десислав Качаков – Деси“
пълномощникът му адв. А.П. изразява становище за основателност на
жалбата.
Смолянски окръжен съд намира въззивната жалба за процесуално
допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна,
ДТ е внесена, а по същество съобрази следното:
Изпълнително дело № 5/2018 г. по описа на ДСИ при РС – Ч.е
образувано по искане на „Апид – 20000“ О*гр. П. въз основа на издадени
изпълнителен лист от 02.04.2009 г. за сумата от 23 213 лева и разноски срещу
ЕТ „Десислав Качаков – Деси“ – с. Х..
Видно от Протокол за опис на движими имущество от 03.09.2020
г. ДСИ е извършил опис на движими вещи на адрес с. Х., ул. „Л.Б.“ № *, като
е описано обзавеждане – телевизор, спалня, холна секция, холова гарнитура, 2
бр. бойлери, пералня, хладилник, микровълнова печка, диван, телевизор и т .
н. При извършване на оглед е присъствал длъжникът Д. К., който е направил
възражение, че описаните вещи не са негови.
Описът се обжалва от Н. А. К.. Същата е майка на длъжника Д.К.
и не се спори, че е собственик на 4/6 ид. ч. от жилището, в което са намерени
описаните вещи.
Според разпоредбата на чл. 435 ал. 3 от ГПК трето лице може да
обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е
насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването,
ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице; жалбата
3
не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при
налагане на запора или възбраната.
На 18.05.2018 г. е вписана възбрана върху 1/6 ид.ч. от имот пл. №
173 в кв. 17 по плана на с. Хвойна, ведно с построената в него жилищна
сграда на два етажа с площ от 68 кв.м. като собствени на длъжника Д.К..
За удовлетворяване на паричното вземане на взискателя би могло
да служи единствено собственото на длъжника имущество. В конкретния
случай взискателят е насочил принудителното изпълнение към движими
вещи, които не подлежат на регистрационен или разрешителен режим, при
което за собствеността им се съди от установеното по отношение на тях
владение от страна на длъжника, освен ако от обстоятелствата е явно, че
вещта принадлежи на друго лице, съгласно чл. 465 от ГПК.
Безспорно е, че жилището, в което е извършен опис на движими
вещи, е съсобствено на длъжника и жалбоподателката при квоти 1/6 ид. ч. за
длъжника и 4/6 ид.ч. за жалбоподателката.
Несъмнено това са обстоятелства, които биха могли да обосноват
извод, че находящите се в това жилище движими вещи са във владение и
собствени на неговия собственик, съответно съсобственици и фактически
обитатели. В настоящия случай съдът съществени за установяване
обстоятелствата относно владението на описаните вещи са показанията на
свидетелката С..
Свидетелката С., която е кмет на с. Х. от м. октомври 2019 г.,
установява, че длъжникът Д. К. е присъствал при извършения опис, а
жалбоподателката не е присъствала. Свидетелката сочи, че Н. К. постоянно
живее в жилището в с. Х. в което е извършен описа; сочи, че Д. също живее
там, като периодично отсъства за различни периоди от време; живял е и в гр.
А., работил е и в с. П.. Свидетелката сочи, че едва напоследък Д. се е
установил за повече време в с. Х. Свидетелката е категорично, че
жалбоподателката Н.К. живее в къщата в с. Х. постоянно, като е отсъствала
само поради лечение.
От писмените доказателства по изпълнителното дело е видно, че
бащата на длъжника – А.Г. К. през 1973 г. е закупил недвижимия имот, върху
който е изградено жилището, в което е извършен описа на движими вещи. А.
К. е починал през 2011 г. Не се установява Н.К. да притежава друго жилище
или да живее в друго населено място. Както тя, така и починалия й съпруг, са
с вписан адрес с. Х., ул. „Л. Б.“ № * – жилището, в който е извършен описа,
което е индиция, че това е било семейното им жилище.
Поради това и предвид установеното от свид. С., че Н.К. живее
постоянно в жилището в с. Х., а синът й Д.К. периодично и непостоянно
4
пребивава в него, както и има големи парични задължения /видно от
приложената справка за наличие на няколко изпълнителни дела срещу него и
за наличие на сериозни задължения към НАП/ има основание да се приеме,
че обзавеждането на дома е извършено както по време на брака на Н. с
бащата на длъжника, така и впоследствие от жалбоподателката. Основание за
този извод дава както значително по-големия дял на Н.К. от съсобствеността
на недвижимия имот, така и установеното, че синът й не пребивава
непрекъснато в това жилище. Въпреки че жалбоподателката не е присъствала
на описа, показанията на свид. С. опровергават приетото от съдебният
изпълнител, че описаните вещи са във владение на длъжника Д. К..
Последният също е направил възражение при описа, че описаните вещи не са
негови. С оглед разпоредбата на чл. 465 от ГПК тези обстоятелства следва да
се съобразят и те оборват извода, че описаните движими вещи са собственост
на длъжника.
Настоящото производство не е исково такова по реда на чл. 440 от
ГПК и в него не се разрешава със сила на присъдено нещо претенцията за
собственост на описаните вещи. Когато се установи, че имотът, в който се
извършва описът, се ползва от длъжника и от трети лица, следва да се
отграничи имуществото на длъжника и имуществото на третите лица,
живеещи в жилището. Това в настоящия случай не е извършено по никакъв
начин. Всички вещи са описани като собствени на сина, което означава, че
жалбоподателката при дългогодишното си живеене в това жилище не е
придобила /сама или със съпруга си/ каквато и да е вещ от обзавеждането на
дома. Третите лица не са длъжни да разполагат и да представят писмени
документи за собственост за всяка движима вещ, които са придобили, респ.
не носят доказателствена тежест за установяване правото си на собственост
по отношение на движимите вещи, върху които осъществяват владение, по
аргумент от презумпцията на чл. 69 от ЗС и от разпоредбите на чл. 435 ал. 4,
изр. 2 от ГПК. В тази връзка, следва да се посочи, че с оглед предмета и
характера на образуваното производство по чл. 435 и следващите от ГПК,
исканията на жалбоподателя за откриване на производство по оспорване
истинността на представените от третото лице документи за собственост, са
недопустими, а твърденията са ирелевантни.
Предвид гореизложеното обжалваните действия - опис на
движими вещи на адрес с. Х., ул. „Л. Б.“ № * на 03.09.2020 г. като
незаконосъобразни следва да бъдат отменени, поради което Смолянски
окръжен съд
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ опис на движими вещи, извършен с протокол за опис на
движими вещи от 03.09.2020 г. по изп. д. № 5/2018 г. по описа на СИС пи РС –
Ч..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6