№ 70
гр. Бургас, 23.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети
август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. А.
като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно търговско дело №
20232001000060 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
С Решение № 37 от 13.02.2023 г. по търговско дело №
20212100900333/2021 г. на Окръжен съд – Бургас ответниците Н. Б. К.,
гражданин на Руската федерация, роден на ******** г. с. Биково, Московска
област, ул. ******, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 4, ет. 4
– адв. И. Б. и Ю. В. С., гражданка на Руската федерация, родена на ********,
с адрес град Москва, ул. *****, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Васил
Априлов“ № 2, ет. 2 са осъдени да заплатят солидарно на ищеца „Уникредит
Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1000, район Възраждане, пл. „Света Неделя“ № 7, сумата от 267294,35
лева, представляваща неиздължена главница по договор за банков ипотечен
кредит от 17.12.2015 г., ведно със законната лихва, считано от завеждането на
22.07.2021 г. до окончателно изплащане, както и сумата от 45678,90 лева,
представляваща дължими договорни лихви за периода от 24.02.2020 г. до
22.07.2021 г.
Със същото решение е отхвърлен искът на банката против
ответниците за заплащане на сума в размер на 144 лева, представляваща
разходи за уведомяването им във връзка с обявяването на кредита за
предсрочно изискуем.
1
Присъдени са разноски.
Ответниците са останали недоволни от решението в осъдителната
му част. И двамата действат чрез особени представители по чл. 47, ал. 6 от
ГПК, назначени от първоинстанционния съд.
Ответницата Ю. С. е подала в срок въззивна жалба, с която моли за
отмяната на съдебния акт като неправилен поради протИ.речие с материалния
закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост.
На основание чл. 265, ал. 1 от ГПК към жалбата се е присъединил и
ответникът Н. К..
В жалбата са изложени доводи, че банката не е упражнила надлежно
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, тъй като ответниците не
били надлежно известени.
Уведомлението било изпратено на пълномощника „Наза Инвест“
ООД, който не бил открит на адреса за кореспонденция, където бил търсен
само веднъж.
Искането на ответниците за привличането на дружеството –
пълномощник и на управителя му като трети лица – помагачи неправилно
било отхвърлено.
От друга страна банката действала неправомерно като променила
номера на договора за кредит, а при обявяването на предсрочната
изискуемост не съобразила разпоредбите на Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020
г. и за преодоляването на последиците.
Освен това тя не предоставила възможност на ответниците да
кандидатстват за разсрочване на задълженията си.
В жалбата се посочва най-общо, че са останали неизяснени
обстоятелства от съществено значение за разрешаването на спора.
Ищецът „Уникредит Булбанк“ АД е оспорил жалбата с нарочен
писмен отговор, в който застъпва, че атакуваното решение е правилно.
Спорът бил разрешен след изясняване на релевантните обстоятелства,
установени от събраните по надлежния ред доказателства.
Между страните имало валидно възникнало кредитно
правоотношение. Кредитът бил надлежно усвоен. Ответниците – солидарни
длъжници били в неизпълнение считано от 24.02.2020 г., в резултат на което
кредитът бил обявен надлежно за предсрочно изискуем.
Липсвало каквото и да е неправомерно поведение от страна на
служители на кредитната институция.
2
Бургаският апелативен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е и постановено
при изяснена фактическа обстановка.
В него подробно е обсъдено възникването и развитието на
кредитното правоотношение между страните, изпадането на ответниците в
продължителна забава и обявяването на кредита за предсрочно изискуем.
На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към
мотивите на съдебния акт. Установените релевантните обстоятелства са
следните:
На 17.12.2015 година между ищеца „Уникредит Булбанк“ АД и
ответниците Н. К. и Ю. С. чрез пълномощника им „Наза Инвест“ ООД бил
сключен договор за ипотечен кредит, по силата на който банката
предоставила на ответника К. сумата от 293400 лева за покупка на подробно
описани недвижими имоти. Ответницата С. се е задължила да отговоря
солидарно с кредитополучателя.
Кредитът е бил предоставен за срок от 20 години при годишна
възнаградителната лихва 9,30 % (тримесечен SOFIBOR с начална стойност
0,519%, и надбавка 8,781%). Погасяването трябвало да става ежемесечно на
равни анюитети (включващи главница и възнаградителни лихви) съгласно
погасителен план. В чл. 5.8 и 7.4 е предвидено обезщетение за забава на
вноските в размер на законната лихва. Учредени са били следните
обезпечения: ипотека върху имотите, закупени със средства от кредита; залог
върху вземанията на кредитополучателя по банкова сметка с IBAN
BG07UNCR7001522489149.
От заключението на вещото лице по изслушаната съдебносчетоводна
експертиза става ясно, че през периода 24.02.2020 г. до 24.02.2022 г. не са
били погасени анюитетни вноски на стойност 31787,34 лева.
Предвид продължителното неизпълнение за банката е възникнало
правото обяви кредита за предсрочно изискуем съгласно чл. 17.1 от договора.
Първоинстанционният съд е изложил аргументи, че изпратените в
тази връзка покани до ответниците чрез пълномощника им „Наза Инвест“
ООД не са надлежно връчени. Като получател се е подписало неизвестно
лице.
Внесената от банката едностранна промяна в кредитното
правоотношение не е свързана с уведомяването на дружеството –
пълномощник, както неправилно се твърди от въззивниците.
В обжалвания акт са изложени ясни и точни мотиви, че
3
настъпването на предсрочната изискуемост е свързано с момента, в който на
особените представители на ответниците са били връчени преписи от
исковата молба (съдържаща изявления в тази връзка) заедно с приложените
към нея нарочни писмени покани. Установена е трайна практика на ВКС,
според която изявлението на банката относно предсрочна изискуемост може
да бъде обективирано в исковата молба по осъдителен иск за неиздължените
суми по кредита и да бъде валидно връчено на особен представител на
ответника - неизправен длъжник (виж напр. Решение № 198 от 18.01.2019
година по търг. дело № 193/2018 г. на ВКС, I търг. отд., постановено по реда
на чл. 290 от ГПК).
В случая не може да се говори за някакво неправомерно поведение
от страна на банката, нито пък за неяснота относно обявената предсрочна
изискуемост. Не е допуснато нарушение на Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г.
и за преодоляването на последиците (ЗМДВИП).
Ответниците са изпаднали в продължителна забава, която далеч
надхвърля периода на обявеното през 2020 г. извънредно положение. От
друга страна няма данни ответниците да са искали каквото и да е
предоговаряне на условията по кредита.
От неоспореното заключение по изслушаната съдебносчетоводна
експертиза се изяснява, че размерът на неиздължена главница възлиза на
267294,35 лева, а непогасените лихви за процесния период от 24.02.2020 г. до
22.07.2021 г. се равняват на 45678,90 лева. Не са начислявани закъснителни
лихви във връзка със забраните по ЗМДВИП.
Ето защо правилно ответниците са осъдени да заплатят главницата
ведно с лихвите.
Доводите в жалбата във връзка с отхвърлените искания на
ответниците за конституиране на трети лица – помагачи не следва да бъдат
обсъждани, тъй като отказът на съда не е бил атакуван по реда на чл. 220 от
ГПК.
Изложеното налага извод за неоснователност на въззивната жалба.
Ето защо първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваната част.
В полза на въззиваемия ищец следва да бъдат присъдени разноски
пред въззивното производство в размер на 15584,70 лева (депозити са
особени представители на ответниците).
Въззивниците дължат държавна такса за въззивното обжалване на
решението в размер на 6259,47 лева.
4
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 37 от 13.02.2023 г. по търговско дело
№ 20212100900333/2021 г. на Окръжен съд – Бургас в обжалваната част.
ОСЪЖДА Н. Б. К., гражданин на Руската федерация, роден на
******** г. с. Биково, Московска област, ул. ******, със съдебен адрес гр.
Бургас, ул. „Васил Левски“ № 4, ет. 4 – адв. И. Б. и Ю. В. С., гражданка на
Руската федерация, родена на ********, с адрес град Москва, ул. *****, със
съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 2, ет. 2 да заплатят на
„Уникредит Булбанк“ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1000, район Възраждане, пл. „Света Неделя“ № 7
съдебноделоводни разноски пред въззивната инстанция в размер на 15584,70
лева (петнадесет хиляди петстотин осемдесет и четири лева и седемдесет
стотинки).
ОСЪЖДА Н. Б. К., гражданин на Руската федерация, роден на
******** г. с. Биково, Московска област, ул. ******, със съдебен адрес гр.
Бургас, ул. „Васил Левски“ № 4, ет. 4 – адв. И. Б. и Ю. В. С., гражданка на
Руската федерация, родена на ********, с адрес град Москва, ул. *****, със
съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 2, ет. 2 да заплатят по
транзитната сметка на Апелативен съд – Бургас сумата от 6259,47 лева (шест
хиляди двеста петдесет и девет лева и четиридесет и седем стотинки),
представляваща държавна такса за въззивно обжалване на
първоинстанционното решение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5