Решение по дело №668/2011 на Районен съд - Ловеч

                                         Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

                                           гр.ЛОВЕЧ, 19.12.2011 год.

 

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, шести състав, в публично заседание на тридесети ноември, две хиляди и единадесета година, в състав :

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА-АТАНАСОВА    

 

при участието на секретаря В.Д. и в присъствието на прокурора..................................., като разгледа докладваното от съдията гр.дело №668 по описа за 2011 година, за да се произнесе, съобрази :

 

          Иск за развод с правно основание чл.49, ал.4 от СК.

          Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от И.В.С. *** против Б.Е.С. ***, в която изтъква, че с ответника встъпили в първи и за двама им граждански брак на 23.03.2007 год. в гр.Л., без предварително познанство.

          Заявява, че от брака си нямали родени деца и не са придобивали недвижими имоти и движими вещи.

          Споменава, че преди да сключат граждански брак тя живеела и работела в Испания. След сключването му установила, че не може да живее със съпруга си, тъй като се оказали много различни и неподходящи един за друг. Затова се разделили доброволно. Само след месец отново заминала за Испания, където била и до настоящия момент. С ответника не са се търсили и дори не се чували по телефона. Това продължило повече от 5 години, като всеки от тях си имал свой собствен живот.

          Сега при завръщането й в България не могла да установи контакти със своя съпруг, за да прекратят брака си по взаимно съгласие.

          Счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, като той не можел да бъде заздравен и укрепен и не е в интерес на обществото. Именно това пораждало за нея правният интерес от предявяване на настоящата искова претенция.

          Моли да бъдат призовани с ответника на съд и след доказване на изложеното се постанови решение, с което се прекрати бракът им, без съдът да се произнася по въпроса за това чия е вината относно разстройството на брака им. Предлага и писмено споразумение.

 

          В съдебно заседание ищцата лично и с пълномощника си адв.Ж. поддържа иска, така както е предявен. Навежда съображения в пледоарията си по съществото на делото, че е доказано по безпорен начин, че страните са имали много кратък семеен живот. От 2007 год. те окончателно са се разделили до настоящия момент. Вече 5 години между тях не съществували никакви контакти, като в тази насока са както всички писмени доказателства по делото, така и показанията на ангажирания свидетел. Не претендира за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Моли съда да уважи иска й, така както е предявен.

          Ответникът, призован при условията на чл.47, ал.6 от ГПК, не се явява. Назначеният му от съда особен представител адв.К. заявява, че изцяло поддържа писменият отговор, който е представил по делото. Намира исковата молба за основателна, тъй като по делото е установено инцидентното и емоционално сключване на този брак, който не е изпълнен със съдържание. Страните по делото нямат деца, както и придобита по време на брака имуществена общност, поради което счита, че бракът им се явява непълноценен и несъдържателен, като е безмислено неговото продължаване. Моли съдът да се постанови решение, с което уважи иска, така както е предявен.

          Активната процесуална легитимация и правният интерес на страните се установява от представеното удостоверение за сключен граждански брак от 19.04.2011 год., от което се установява, че Б.Е.С. и И.В.И. са сключили граждански брак на 23.03.2006 год., за което е съставен акт за граждански брак №0007/23.03.2006 год. на Община-гр.Л., Ловешка област. След брака съпругата приела да носи фамилното име С..

          От показанията на свидетеля Х. Х., който се познава с ищцата отдавна, от около 10-15 години, се установява, че преди 10 години И. е заминала за Испания. Свидетелят пояснява, че И. си дошла от Испания преди 5-6 години и с ответника се запознала в заведението “Версай”. Два, три дена след това му казала, че мисли да се омъжва за него. След което му казала, че вече се е омъжила, за кратко са били заедно и са се разделили. По думите на свидетеля страните са живяли заедно около 2-3 седмици. Лично той не е чувал ищцата да казва, след като са се разделили, да са се виждали и чували с ответника. Когато са се оженили отишли да живеят в с.Т. но по мнението на свидетеля И. ***, тъй като е свикнала на друг живот. След като страните се разделили, ищцата заминала пак за Испания, а сега е в България, за да се разведе със съпруга си. Свидетелят е категоричен в показанията си, дадени пред съда, че страните не могат за живеят заедно заради несходство на характерите им. Знае, че ищцата иска да сключи брак с друг човек.

          Настоящият съдебен състав като съобрази представените с исковата молба писмени доказателства, както и показанията на свидетеля Х., а също и становището на страните, изразено в съдебно заседание, приема, че между тях е постигнато сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака.

          Състоянието на дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като едно от основанията за допускане на развод, се характеризира с непоправимо изчезване на уважението и доверието между съпрузите, на взаимното разбирателство и общите усилия за обезпечаване благополучието на семейството. По разбиране на настоящият съдебен състав това обстоятелство се доказа не само от твърденията на страните, но и от събраните по делото доказателства /ПП на ВС 10-71 год./ Доказа се “дълбоко” разстройство, т.е. пълно отстъствие на дължимото съдържание на брачната връзка. Настъпилото разстройство в нея е и “непоправимо”, т.е. то е окончателно, без възможност за преодоляване и възстановяване на съпружеските отношения. Свидетелство в тази насока е краткото му съществуване – около месец, както и съществуващата повече от 5 години фактическа раздяла. Последната е резултат от пълното изчерпване от съдържание на брака, каквото е вменено от закона и морала.

          Затова районният съд счита, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен и същия следва да бъде прекратен въз основа на постигнатото помежду им споразумение, на основание чл.49, ал.4 от СК. Съдът приема, че постигнатото между И.В.С. и Б.Е.С. споразумение е законосъобразно и е изцяло в техен интерес, предвид факта, че с него са уредени, както имуществените, така и личните отношения, което налага да се утвърди от съда.

          При този изход на процеса съдът определя окончателна държавна такса в размер общо на 40 лева, от които ищцата е заплатила 25 лева при завеждане на исковата молба. Затова съобразявайки се с т.4 от постигнатото между страните споразумение отново ищцата следва да заплати по сметка на РС-гр.Ловеч окончателна държавна такса в размер на 15 лева.

          Водим от горното, Ловешки районен съд

 

 

                                                       Р    Е    Ш    И    :

 

 

          ПРЕКРАТЯВА ГРАЖДАНСКИЯТ БРАК, сключен на 23.03.2007 год. с акт за граждански брак №0007/23.03.2006 год. на Община-гр.Л., Ловешка област между Б.Е.С., ЕГН-********** *** и И.В.С., ЕГН-********** ***, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без да се третира въпроса за вината, на основание чл.49, ал.4 от СК.

          УТВЪРЖДАВА постигнатото писмено споразумение между страните, както следва :

          1.Бракът да се прекрати без издирване на виновно поведение.

          2.След прекратяване на брака страните няма да си дължат издръжка един към друг.

          3.След прекратяване на брака ищцата запазва фамилното си име С..

          4.Съдебно-деловодните разноски по образуване на делото, окончателната държавна такса, определена от съда, както и адвокатско възнаграждение ще се заплати изцяло от ищцата.

          ОСЪЖДА И.В.С., ЕГН-********** *** да заплати по сметка на РС-гр.Ловеч сумата 15 /петнадесет/ лева, представляващи окончателна държавна такса.

          Решението може да се обжалва пред ЛОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ :