Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Каварна, 12.04.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Каварненски районен съд, в публично заседание на осми
март, през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА
при секретаря Е.Ш.като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 377 по описа
за 2017 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство
по делото е образувано по искова молба с вх.№2362/26.06.2017г., подадена от К.А.К. с ЕГН ********** ***, чрез адв.М.Г.
, с адрес: ***, срещу „ЕТ „***-С.Х.“, ЕИК ***, с адрес: ***, представлявано от С.В.Х..
С исковата молба е предявен иск с правно основание чл.357 от КТ.
В молбата си ищцата
излага, че е започнала работа преди петнадесет години в „***“ООД, ЕИК ***,
на обект, находящ се в с.***, *** – бистро-ресторант „***“. Работата, която
ищцата изпълнявала била като управител на обекта, като в началото извършвала и
строителни работи до въвеждане в експлоатация заведението. До около средата на
2010г. ищцата работила във въпросната фирма, след което трудовия й договор бил
прекратен и било обяснено от С.Х., че след време, след като се стабилизира
финансово ще сключи нови трудови договори, но с новата си фирма ЕТ „***-С.Х.“.
Освен това Х. уверила ищцата, че всички работници ще бъдат наети на работа.
Така ищцата продължила да работи до началото на 2017г. без да има подписан
трудов договор. Всеки път Х. обещавала, че ще сключи договор, като дори обещала
да увеличи трудовото й възнаграждение на 500 лева. През 2011-2012г. Х. престанала
изобщо да се интересува от обекта. Ищцата продължила да го стопанисва като
свои. Предложила вместо заплата да получава част от печалбата, но това не било
прието от ответника.
Ищцата сочи, че при започване на работя била приела да
стопанисва имота изцяло – охрана на имота, поддържане на градинките,
хигиенизиране на обекта, посрещане на туристи, административни дейности,
заплащане на консумативи, ремонтни работи и др., като счита, че е изпълнявала
функцията на управител на обекта и правоотношението й с ответника са били
трудови, а не гражданскоправни.
Моли съда да признае за установено наличието на
валидно трудово правоотношение между нея и ответника за периода от 01.07.2010г.
до 28.02.2017г., вкл., по силата на което ищцата е била назначена на длъжността
„управител“, при условията на пълно работно време – 8 часа при петдневна
работна седмица, с основно трудово възнаграждение в размер на 500.00 лева.
Претендира разноски в съдебното производство. В с.з. ищцата не се явява, представлява се от
адв.Г., която поддържа исковата молба.
Ответника в депозирания писмен отговор счита иска за
допустим, но неоснователен. Излага, че в действителност ищцата е била в трудови
правоотношения с „***“ООД, което правоотношение било прекратено, тъй като дружеството
преустановило дейността си изцяло на 13.06.2010г., когато обекта бил затворен.
След затваряне на обекта ищцата заявила, че желае да закупи обекта и така тя и
съпруга й поддържали у Х. заблуждение за намеренията си. Действителното
намерение на К. било да придобие имота по давност.
Ответника оспорва твърденията за сключен устен трудов
договор с ищцата, тъй като съгласно чл.62, ал.1 от КТ трудовите договори се
сключват в писмена форма. Освен това ищцата изрично заявявала, че няма сключен
писмен договор, което навеждало, че между страните не бил налице сключен
договор. В с.з., чрез упълномощения адв.Д.К., оспорва иска.
Каварненският районен съд, след преценка на събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от представеното извлечение от
търговския регистър, че представляващ на ЕТ „***-С.Х.“ е С.В.Х.. От справка
актуално състояние на всички трудови договори на ЕТ „***-С.Х.“ е видно, че ищцата
не фигурира като работник в ответния ЕТ. От същата справка, но за „*** се
установява, че ищцата е работила в периода 27.02.2009г. до 13.05.2010г.
От протокол за демонтаж на фискална памет, представени
от от ответника е видно, че на 29.03.2012г. е преустановена дейността на
ресторант „***“, с.***, собственост на „***“
ООД.
От изисканите и представени от Община *** писмени
доказателства се установява, че Бистро „***“, със собственик С.В.Х., управител
на „***-97“ ООД е започнало дейността си на 16.10.2008г. Същата е прекратена
със Заповед №РД-04-494/16.10.2016г. на кмета на Община ***. Към представената
преписка от общината е представено и пълномощно, с което С.Х. е упълномощила К.А.К.
да я представлява пред общински и данъчни власти в гр.***.
От разпита на свидетеля на ищцовата страна Г.М.М.се
установява, че в обекта на ***са работили заедно с ищцата К.. Започнали работа
там от 2004г., но по трудов договор работил от 2009г. до 2011г. с ищцата заедно
били уволнени. С. им обещавала, че ще ги назначи на трудов договор в ЕТ „***“,
че ще им дава заплати, но всичко било обещания. Той и ищцата работили там целогодишно,
К. като управител, сервитьор, поддържала градинките, имало и хотелска част.
Обещавала, че щом го продаде ще им изплати парите, дори имали уговорка да им го
продаде на тях като приспадне парите, които им дължи. През 2017г. го продала на
новите собственици.
Различни са показанията на свидетеля на ответната
страна В. Х. Г.. Тя твърди, че К. започнала работа във фирма „***“ през
2005-2006г., до 2008г.-2009г. като пазач, а по-късно като управител. Но тъй
като нямали достъп до документи, счетоводни разходи, а чували и от хора от
селото, че си работят обекта за себе си, решили да прекратят дейността на
фирмата. Когато през 2010г. затворили обекта и К. им казала, че много харесва
обекта и иска да го купува. Разбрали се за някакви пари, но тя само я
заблуждавала, а клиентите, които ходели да го гледат били отклонявани. А
междувременно си го ползвала като свой.
Сходни са показанията и на свидетеля Р.К.А., който
също работил във фирмата. През 2006 – 2007г. ходил да прави ремонти в обекта в ***.
Пуснали обекта, а после ходил да прави частични ремонти. По данни на свидетеля К.
все казвала, че ще купува обекта, а ако не купи ще го запали.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Не се спори между страните, че в периода 01.07.2010г.
– 28.02.2017г. същите не са сключили трудов договор в писмена форма. Ищцата се
домогва да докаже съществуването на трудовото правоотношение между нея и
ответния едноличен търговец, възникнало по силата на трудов договор, който не е
обективиран в писмен акт, чрез установяване с помощта на писмени доказателства
и свидетелски показания на съществените елементи на този договор /трудовото
възнаграждение, заеманата длъжност, мястото на работа/. Съгласно разпоредбата
на чл. 62, ал.1 от КТ задължителната форма за сключването на трудовия договор е
писмената. Посоченото изискване за действителност на договора е въведено с
отмяната на чл. 62, ал.2 от КТ с ЗИДКТ, обнародван в ДВ, бр.120/2002 г., който
предвиждаше възможност за установяване на съществуващо трудово правоотношение с
всички възможни доказателствени средства. Неспазването на писмената форма за
трудовите договори, за които се твърди, че са сключени след 01.01.2003 г. /датата
от която влиза в сила отмяната на разпоредбата на чл. 62, ал.2 от КТ/ води до
нищожност на договора, на основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД.
Тъй като писмената форма е била условие за
действителност на трудовия договора през процесния период, за който се твърди,
че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало от такъв
договор, при недействителност на последния поради неспазване на формата следва
изводът за несъществуването на това правоотношение. Нищожността на юридическия
факт, какъвто е трудовия договор води до непораждане на характерните за него
правни последици, каквото е възникването на трудовото правоотношение. Предвид
последното престирането от страна на ищеца на работна сила в полза на ответника
се явява без основание, поради което отношенията между страните могат да се
уреждат единствено на плоскостта на института на неоснователното обогатяване, в
случай, че са налице предпоставките за това.
По изложените съображения за несъществуването между
страните на трудово правоотношение, предявеният иск с правно основание чл.357
от КТ за установяване съществуване на трудово правоотношение между страните в
периода 01.07.2010г. – 28.02.2017г. се явява неоснователен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищцата дължи на ответника направените от него разноски, които са в размер
на 450.00 лева, съгласно приложен списък. Тя дължи и държавната такса, която
съдът определи в размер на 80.00 лева.
Водим от горното, КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.А.К. с ЕГН ********** *** –
ДАК, срещу „ЕТ „***-С.Х.“, ЕИК ***, с адрес: ***, представлявано от С.В.Х., иск
по чл. 357 КТ за установяване съществуване между страните на трудово
правоотношение през периода 01.07.2010г. – 28.02.2017г., като неоснователен.
ОСЪЖДА К.А.К. с ЕГН ********** *** – ДАК да заплати
по сметка на Районен съд Каварна сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, дължима
държавна такса.
ОСЪЖДА К.А.К. с ЕГН ********** *** – ДАК, да заплати
на „ЕТ „***-С.Х.“, ЕИК ***, с адрес: ***, представлявано от С.В.Х., сумата от
450.00 /четиристотин и петдесет / лева, разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………….