Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в публично заседание
на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Габриела
Владова, като разгледа докладваното от съдия М. Евтимов гр. дело № 12297 по описа за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на О.В.С. срещу решението от 16.04.2020 г.,
поправено с решение от 05.10.2020 г., по гр.д. № 53975/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 83
състав, в частта, в която месечната
издръжка на въззиваемата страна е увеличена за разликата над 180 лева до 250
лева, считано от 24.09.2019 г. В жалбата се твърди, че решението
в обжалваната част е неправилно, като подробно са изложени съображенията за
това. Въззивникът моли да се отмени решението в обжалваната част и да се
постанови друго, с което да се отхвърли предявеният иск за увеличение на
месечната издръжка на въззиваемата страна за разликата над 180 лева до 250 лева.
Въззиваемата страна Б.О.С., действащ чрез неговата майка и законен
представител А.Л.Л., оспорва въззивната жалба и моли същата да се остави без
уважение. Претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по
чл. 259, ал.1 ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу
подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в
обжалваната му част.
Софийският градски съд, като прецени относимите
доказателства и доводи, приема за установено следното:
С решението от 16.04.2020 г., поправено с решение от 05.10.2020 г., по гр.д.
№ 53975/2019 г. СРС, ІІІ ГО, 83 състав, е увеличил присъдената с решение № 130573/26.05.2017 г., постановено по гр.д. № 5919/2017 г. на
Софийски районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 80 състав, в полза на малолетното дете Б.О.С. месечна издръжка от 130 лева на 250
лева, считано от датата на предявяване на иска (24.09.2019 г.). Първоинстанционният
съд, също така, е осъдил ответника да заплати по сметка на СРС държавна такса в
размер на 172.80 лева върху увеличението на издръжката, а на ищеца – сумата от
305 лева, представляваща разноски за първата инстанция, оставил е без уважение
искането на ответника за присъждане на разноски и е допуснал предварително
изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
По делото е безспорно, че са се увеличили потребностите на малолетния
Божидар от средства за съществуване от времето, когато е присъдена месечната му
издръжка от 130 лева, а бащата е в трудоспособна възраст (близо 46-годишен е) и
е здрав човек, без алиментни задължения към други деца. В настоящия случай обаче
трудовият договор на въззивника (по който лицето е получавало месечно брутно
трудово възнаграждение от 770 лева) е прекратен на 20.01.2020 г. и не са
събрани доказателства, че О.В.С. получава други доходи (вкл. трудови от нов
работодател), както и за негово имущество, позволяващо му да отделя средства за
издръжката на детето Б.О.С.. От друга страна, детето няма здравословни проблеми
(така социалният доклад на ДСП-Красно село, представен в първата инстанция) и не
е представило доказателства, че е записано като ученик, въпреки че е близо
8-годишно (родено е на *** г.).
С оглед на така установената фактическа обстановка въззивният съд намира,
че въззивникът следва да заплаща на въззиваемия месечна издръжка в увеличен
размер на 200 лева, поради което искът за увеличение на месечната издръжка не е
трябвало да бъде уважен в пълния му предявен размер – даването на издръжка в
по-висок размер би накърнило собствената необходима издръжка на бащата (родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на
собствените си екзистенциални нужди може да отдели средства и за издръжка на
своето дете или деца).
Предвид изложеното, решението на първоинстанционния
съд следва да се отмени в частта, в която месечната издръжка на детето Б.О.С. е
увеличена за разликата над 200 лева до 250 лева, считано от 24.09.2019 г., а
искът за увеличение на месечната издръжка в тази част – да се отхвърли, като
неоснователен. Решението следва да се отмени и в частта, в която ответникът е
осъден да заплати по сметка на СРС сумата над 100.80 лева до 172.80 лева –
държавна такса върху увеличението на издръжката, както и в частта, в която ответникът е осъден да
заплати на ищеца сумата над 177.92 лева до 305 лева – разноски по делото,
съразмерно с уважената част от иска (70:120х305 лева=177.92 лева). Решението на
районния съд в частта, в която месечната издръжка на детето Б.О.С. е увеличена
за разликата над 180 лева до 200 лева, считано от 24.09.2019 г., е правилно и
въззивният съд го потвърждава.
Въззивникът не претендира разноски, нито за първоинстанционното
производство, нито за въззивното, поради което съдът не се произнася по този
въпрос с решението си. Разноски не се присъждат на въззиваемата страна,
съразмерно с отхвърлената част от жалбата, защото договорът за правна защита и
съдействие е сключен от А.Л.Л. в лично качество, а не като законен представител
на детето Божидар.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ :
ОТМЕНЯ решението от 16.04.2020 г.,
поправено с решение от 05.10.2020 г., по гр.д. № 53975/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 83 състав, в
частта, в която месечната издръжка на детето Б.О.С. е увеличена за
разликата над 200 лева до 250 лева, считано от 24.09.2019 г., в частта, в която О.В.С. е осъден да заплати по сметка на СРС сумата над 100.80 лева до 172.80 лева – държавна такса върху увеличението на
издръжката, и в частта, в която О.В.С. е осъден да заплати на Б.О.С. сумата над 177.92 лева до 305 лева – разноски по делото, като вместо
него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.О.С., ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и законен
представител А.Л.Л., ЕГН **********, срещу баща му О.В.С.,
ЕГН **********, иск с правна квалификация чл. 150, пр.1 и пр. 3,
във вр. с чл. 143, ал. 2 СК – за увеличаване на присъдената му с решение № 130573/26.05.2017 г., постановено по
гр.д. № 5919/2017 г. на Софийски районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 80
състав, месечна издръжка за разликата над 200 (двеста) лева до 250 (двеста и
петдесет) лева, считано от 24.09.2019 г., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 16.04.2020 г., поправено с решение от 05.10.2020 г., по гр.д.
№ 53975/2019 г. по описа на Софийския районен съд, III ГО, 83 състав, в
останалата обжалвана част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Б.О.С., действащ чрез неговата майка и законен представител А.Л.Л.,
за присъждане на разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.