Р Е Ш Е Н И Е
№ 1681
гр.
Пловдив, 16.10.2023 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив – ХХХI –
административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми
септември, две хиляди двадесет и трета
година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИАНА МИХАЙЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ |
|
При секретар |
РОЗАЛИЯ
ПЕТРОВА |
и
с участието |
|
на прокурора |
БОРИС
МИХОВ |
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
СВЕТОМИР БАБАКОВ |
|
|
по к.адм. дело № 1659 по описа на
съда за 2023 г. |
||
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.63в, ал.1 ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на С.Л.Л. от гр. Златоград срещу РЕШЕНИЕ № 736 от 30.04.2023
г. на ПРС, по нах. дело № 1359/2023г. по описа на същия съд.
В касационната жалба са развити доводи
за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Касаторът моли съда да
постанови решение, с което да бъде
отменено РЕШЕНИЕТО на РС Пловдив и спорът да бъде решен по същество, като се
отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание, касаторът се явява от
адв. П.,който поддържа жалбата.
Ответникът по касационната жалба не се
представлява.
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА
ПЛОВДИВ дава заключение за
неоснователност на жалбата и моли решението на РС да бъде потвърдено.
Административен съд- Пловдив, в
настоящия състав, като обсъди
приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни
основания и доводите на страните, при спазване
разпоредбата на чл.218, ал.1 и
2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА,
като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно
обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна, въззивният съд е приел
за установено следното:
На 24.11.2022 г. в 08:55 часа в гр. Пловдив,
на бул. „Академик Петър Динеков“ до № 27 в посока от запад към изток
касаторът управлявал лек автомобил
„Порше Кайен ГТС“, който бил собственост на „Сърпрайс Кар Ренталс България“
ЕООД. За този автомобил нямало сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна към датата на
управлението му. По същото време и на същото място служебните си задължения по
контрол за спазването на правилата за движение изпълнявал свид. Кавърмов.
Свидетелят Кавърмов подал сигнал за спиране на касатора. Последният изпълнил
разпореждането на контролния орган, след което свид. Кавърмов извършил проверка
за редовността на документите на водача и на превозното средство. В хода на проверката
свид. К. установил, че за управлявания от касатора лек автомобил „Порше Кайен
ГТС“ нямало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. На място и за така констатираното нарушение свид. Кавърмов
съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 860203
от 24.11.2022 г. срещу касатора, в негово присъствие и в присъствието на
свидетел. Препис от акта бил връчен на касатора срещу разписка.
При
така установеното от фактическа страна, районният съд е приел, че по делото не
са допуснати съществени процесуални нарушения, а по същество е извършено
нарушението по чл. 638 ал.3 от КСО. Обсъдени са и доводите за маловажен случай
по чл.28 от ЗАНН и същите са приети за неоснователни.
Решението
е правилно.
В
решението въззивният съд е изложил аргументи, които се споделят напълно от
касационната инстанция, поради което и на основание чл.221 от АПК се препраща
към тях. Следва да се посочи, че е даден отговор на поддържаните и в
касационното производство възражения, като не са ангажирани каквито и да било
доказателства, които да оборват вече направените законосъобразни изводи на
въззивния съд. Първоинстанционният съд в оспореното решение е отговорил на
всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси.
Противно
на поддържаното в касационната жалба, както в АУАН, така и НП нарушението е
описано коректно, с всичките му съставомерни признаци. Посочени са също датата и мястото на извършването му.
Вярно
е, че АНО не е обсъдил възможността за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, но това е
направил въззивния съд и съображенията му се споделят от настоящата инстанция.
Доводите
досежно необходимостта от уведомяване на собственика от Гаранционен фонд по чл.
574 ал.11 от КЗ и последващото му уведомяване за прекратяване на регистрацията
на автомобила са относими към нарушение по чл. 140 ал.1 от ЗДвП, а такова не е
предмет на настоящото производство.
Ето
защо, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2,
пр.1 от АПК СЪДЪТ,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА РЕШЕНИЕ № 736 от 30.04.2023 г. на ПРС, по нах. дело №
1359/2023г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.