№ 5856
гр. София , 07.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ в закрито заседание на седми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Частно
гражданско дело № 20211110135463 по описа за 2021 година
като разгледа докладваното от съдията ч.гр.д. № 35463 по описа за 2021 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление на фирма ЕООД за издаване на заповед за изпълнение
срещу В. В. АЛ..
Като разгледа заявлението съдът намира следното:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението за издаване на
заповед в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато искането е
в противоречие със закона или с добрите нрави, или когато искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това.
В настоящия случай с договора за предоставяне на поръчителство от 15.01.2020 г.,
сключен между В. В. АЛ. и „фирма“ ЕООД, дружеството е поело задължение към В. В. АЛ.
да сключи договор за поръчителство с „фирма“ АД за обезпечаване задълженията й по
договор за кредит, сключен с фирма“ АД, срещу което длъжникът се е задължила да му
заплати възнаграждение в размер 396,24 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които
в размер на 49,53 лева, на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за
кредит. Като разгледа този договор, съдът приема, че е нищожен на основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД поради противоречие с добрите нрави. Добрите нрави са критерии за норми на
поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората
според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. Те са морални норми,
на които законът придава правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е нищожност на съответната сделка или клауза, тоест последните не пораждат
предвидените с тях правни последици. Противоречащи на добрите нрави са уговорки, с
които се цели постигане на неприсъщ резултат на конкретния вид сделка, при който едната
страна се обогатява неоснователно за сметка на другата, използвайки икономически по-
силната си позиция и подготвеност за участие в гражданския и търговския оборот. Такива
по-конкретни уговорки са договаряне на необосновано високи цени, използване на недостиг
на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг, уговорки, целящи
недобросъвестна конкуренция, както и уговорки, при които се използва монополно
положение на едната страна, за да се наложи на другата страна неизгодно условие. С чл. 9
1
ЗЗД законодателят е предвидил възможност за страните по сделките свободно да договарят
съдържанието им, но е установил и ограничение на тази свобода, като е постановил, че
съдържанието не може да бъде договаряно в противоречие с императивни правни норми и с
добрите нрави. Нарушаването на тези изисквания води до нищожност на сделките на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Преценката за нищожност се прави към момента на сключване на договора и като се
съобразят всички обстоятелства, относими към него.
В процесния случай между В. В. АЛ. и фирма“ АД е сключен договор за кредит в
размер на 1000 лева, по силата на който В. В. АЛ. се е задължила да върне на дружеството
тази сума, заедно с уговорена възнаградителна лихва в общ размер 1155,76 лева, платими на
8 месечни погасителни вноски. Чрез договора за предоставяне на поръчителство е
договорено допълнително парично задължение В. В. АЛ. под формата на възнаграждение в
размер на 396,24 лева – тоест повече от 1/3 от размера на кредита. Срещу получаването на
това възнаграждение „фирма“ ЕООД се е задължило да сключи договор за поръчителство с
„фирма“ АД, по силата на който евентуално да заплати дължимите от В. В. АЛ. суми по
договора за кредит при неизпълнение на задълженията й, като в случай на плащане същият
разполага с правото да получи, както платените суми, така и законна лихва върху тях от
деня на плащането (чл. 143, ал. 1 ЗЗД). Поради това съдът намира, че липсва еквивалентност
на престациите на страните по договора за предоставяне на поръчителство. Този резултат е
във вреда на В. В. АЛ. и води до неоснователно обогатяване на „фирма“ ЕООД за нейна
сметка. Тези съображения налагат извод, че сключеният договор за предоставяне на
поръчителство противоречи на добрите нрави и следователно е нищожен на основание чл.
26, ал. 1 ЗЗД. Тоест същият не е породил предвидените с него правни последици,
включително вземане за възнаграждение в полза на заявителя.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че заявлението
на фирма ЕООД за издаване на заповед за изпълнение срещу В. В. АЛ. следва да бъде
отхвърлено в частта за сумата 247,65 лева – възнаграждение за предоставяне на
поръчителство.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта по претенцията за сумата 45 лева –
такси и разходи за извънсъдебно събиране на задължения, поради следните съображения:
Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като ал. 2 предвижда, че ако
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. Претендираните разходи и такси за събиране на
вземания по същността си представляват установено предварително по размер обезщетение
за забава, доколкото е предвидено като условие за възникването им единствено забавено
изпълнение на задължението за заплащане на погасителните вноски по договора или
настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, без да са обвързани реално с насрещни
престации от страна на заемателя. Заплащането на посочените разходи и такси е договорено
да възникне като задължение при забавено изпълнение, наред със задължението за
заплащане на обезщетение за забава. По този начин се достига до нарушаване на забраната
на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, което от своя страна обосновава извод за нищожност на клаузите, с
които са предвидени задълженията за разходи и такси за събиране на просрочените
вземания, на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК.
По изложените съображения Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
2
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
фирма ЕООД срещу В. В. АЛ. в частта за сумите 247,65 лева – възнаграждение за
предоставяне на поръчителство и 45 лева - такси и разходи за извънсъдебно събиране на
задължения.
Разпореждането полежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3