№ 322
гр. Петрич, 12.09.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ ХАНТОВА
СъдебниМария Б. Шаламанова
заседатели:Камен М. Мезерлиев
при участието на секретаря Десислава Домусчиева
в присъствието на прокурора П. Асп. К.
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ХАНТОВА Наказателно дело от общ
характер № 20231230200078 по описа за 2023 година
Съдът, след провдедено съвещание и като съобрази становището на страните, за да
постанови своят акт, взе предвид следното :
Производството е образувано по реда на чл.414, ал.1, т.1 НПК по предложение на РП –
Благоевград, ТО - Петрич за тълкуване на влязъл в сила съдебен акт, а именно Определение
№ 36/09.07.2024 г. постановено по настоящото НОХД № 78/2023 г. по описа на РС - Петрич,
влязло в законна сила на 09.07.2024 г. относно възникнали неясноти при изпълнение на
съдебния акт.
Съгласно чл.414, ал.1, т.1 НПК съдът постановил влезлия в сила съдебен акт се произнася по
всички затруднения и съмнения свързани с тълкуването му, поради което по аргумент на
същата разпоредба, за отстраняване на посочената неточност в постановеното от съда
Определение № 36/09.07.2024 г. постановено по настоящото НОХД № 78/2023 г. по описа на
РС - Петрич, влязло в законна сила на 09.07.2024 г. което е довело до затруднение в
привеждането в изпълнение на съдебния акт съдът намира, че искането за тълкуване по
отношение на подсъдимия Д. С. Я. е изцяло допустимо и основателно, а това касаещо И. М.
Г. е допустимо и основателно само в частта му, касаеща приспадане на времето, през което Г.
е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен арест“ и
следва да бъде направено тълкуване, като съдът приема следното:
С протоколно Определение №36 от 09.07.2024 г., постановено по НОХД №78/2023 г. по
описа на РС – Петрич, влязло в сила на 09.07.2023 година, РС – Петрич е одобрил
споразумение, с което за извършени престъпления по чл.195 ал.1 т.4 пр.1 и т.10 пр.3 от НК
1
във връзка с чл.194 ал.1 от НК и във връзка с чл.20 ал.2 от НК и по чл.339 ал.1 пр.1 и пр.2 от
НК във вр. с чл.20 ал.2 от НК, на основание чл.23 от НК на подсъдимия Д. С. Я. е наложено
общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, на основание чл.381 ал.5 т.3 от
НПК във вр. с чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС е определен общ режим на изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода и на основание чл.59 ал.1 от НК при изтърпяване на
наказанието ЛОС е приспаднато времето, през което Я. е бил задържан с мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ и “Домашен арест“.
Със същото протоколно Определение №36 от 09.07.2024 г., постановено по НОХД №78/2023
г. по описа на РС – Петрич, влязло в сила на 09.07.2023 година, РС – Петрич е одобрил
споразумение, с което за извършени престъпления по чл.196 ал.1 т.2 във вр. с чл.195 ал.1 т.4
пр.1 и т.10 пр.3 от НК във връзка с чл.194 ал.1 от НК и във връзка с чл.20 ал.2 от НК и по
чл.339 ал.1 пр.1 и пр.2 от НК във вр. с чл.20 ал.2 от НК, на основание чл.23 от НК на
подсъдимия И. М. Г. е наложено общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година,
на основание чл.381 ал.5 т.3 от НПК във вр. с чл.57 ал.3 във вр. с ал.1 т.2 от ЗИНЗС е
определен ОБЩ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и на основание
чл.59 ал.1 от НК при изтърпяване на наказанието ЛОС е приспаднато времето, през което Г.
е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и “Домашен арест“.
Д. Я. е бил задържан под стража, което задържане е продължило от 13.03.2022 г. до
30.05.2022 г., когато той е бил освободен в 17,30 ч след влизане в сила на определение №145
от 26.05.2022 г. по ЧНД №271/2022 г. по описа на РС – Петрич, с което е било изменена МН
на лицето от „Задържане под стража“ в „Домашен арест“. Съдът е приспаднал домашния
арест от 26.05.2022 г. до 15.11.2022 г., въпреки, че към 26.05.2022 г. (до 30.05.2022 г.) Д. Я. е
бил задържан под стража. Действително, следва да бъде приспаднато времето, през което
Я. е бил задържан под стража считано от 13.03.2022 г. до 30.05.2022 година. Това от своя
страна води и до изменение на срока, през който подсъдимия Я. е бил с мярка за
неотклонение „Домашен арест“, като прецизния период от време, който подлежи на
приспадане по реда на чл.59 ал.1 от НК е от 30.05.2022 г. до 15.11.2022 година.
И. Г. е бил задържан под стража, което задържане е продължило от 13.03.2022 г. до
30.05.2022 г., когато той е бил освободен в 17,35 ч след влизане в сила на определение №145
от 26.05.2022 г. по ЧНД №271/2022 г. по описа на РС – Петрич, с което е било изменена МН
на лицето от „Задържане под стража“ в „Домашен арест“. Съдът е приспаднал домашния
арест от 26.05.2022 г. до 15.11.2022 г., въпреки, че към 26.05.2022 г. (до 30.05.2022 г.) И. Г. е
бил задържан под стража. Ето защо следва да бъде приспаднато времето, през което Г. е
бил задържан под стража считано от 13.03.2022 г. до 30.05.2022 година, както и времето
през което подсъдимият Г. е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест“, като
прецизния период от време, който подлежи на приспадане по реда на чл.59 ал.1 от НК е
от 30.05.2022 г. до 15.11.2022 година.
По отношение на Г., искането за тълкуване на определения му първоначален ОБЩ режим на
изтърпяване на наказанието в протолното определение №36 от 09.07.2024 г., постановено по
2
НОХД №78/2023 г. по описа на съда и определяне на СТРОГ такъв, съдът намира за
недопустимо поради следните съображения:
С Протоколно определение №36 от 09.07.2024 г., постановено по НОХД №78/2023 г.
Районният съд Петрич в лицето на настоящия съдебен състав е одобрил споразумение, с
което за извършени престъпления по чл.196 ал.1 т.2 във вр. с чл.195 ал.1 т.4 пр.1 и т.10 пр.3
от НК във връзка с чл.194 ал.1 от НК и във връзка с чл.20 ал.2 от НК и по чл.339 ал.1 пр.1 и
пр.2 от НК във вр. с чл.20 ал.2 от НК, на основание чл.23 от НК на подсъдимия И. М. Г. е
наложено общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, на основание чл.381
ал.5 т.3 от НПК във вр. с чл.57 ал.3 във вр. с ал.1 т.2 от ЗИНЗС е определен ОБЩ режим на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Твърди се в предложението за тълкуване, че така определения от съда режим на изтърпяване
е определен на основание чл.57 ал.3 във вр. с ал.1 т.2 от ЗИНСЗ без по някакъв начин да е
била мотивирана и аргументирана ниската степен на обществена опасност на лицето.
Твърди се още, че посочените аргументи са основания за определяне на първоначален
СТРОГ режим на изтърпяване на наказанието по чл.57 ал.1 т.2 от ЗИНСЗ и са в
противоречие с разпоредбата на чл.57 ал.3 във вр. с ал.1 т.3 от ЗИНСЗ, на което основание е
определен режима и се сочат аргументи за това.
Настоящия съдебен състав не споделя доводите на зам.районния прокурор, изложени в
предложението му за тълкуване по следните съображения:
Наказателното производство, предмет на разглеждане е приключило със споразумение,
одобрено от съда по реда на Глава двадесет и девета от НПК. Независимо от това, че
определението, с което е станало това, има характер на влязла в сила присъда, специфичната
процедура, по която е проведено производството, има своето правно значение. Институтът
на споразумението, като една от предвидените в процесуалния закон диференцирани
процедури, е въведена като приемлив компромис между два интереса - на обвинението и на
обвиняемия/подсъдимия/. В процедурата по Глава двадесет и девета от НПК е налице и
специфика на ролята на съда. Докато в останалите производства, както това по общия ред,
така и по останалите диференцирани процедури, предвидени в Част пета на процесуалния
закон, съдът е длъжен сам да изследва въпросите по чл.301 от НПК и да постанови
мотивиран съдебен акт, в производството по Глава двадесет и девета, макар и да е арбитър
на правния спор, той само упражнява контрол върху начина, по който са решени въпросите
по чл.381 ал1 т.1-6 от НПК и то само в обсега на правомощието му почл.382 ал.7 от НПК.
Когато съдът намери, че предложеното между прокурора и защитника на обвиняемия
/подсъдимия/ споразумение не противоречи на закона и морала, го одобрява с определение,
без да излага мотиви за това.
Законово допуснатата възможност, при това единствена в НПК да не се изготвят мотиви към
съдебния акт не означава, че съдът може да се произнася произволно и в разрез със закона.
При всички положения той извършва проверка и оценъчна дейност с оглед доказателствата
по делото, както по отношение на обстоятелствата, включени в обсега на параметрите на
3
споразумението (чл.381 ал.5 НПК), така и по отношение на процедурата, която трябва да
бъде спазена. Тази негова мисловна и оценъчна дейност обаче не се обективира в мотивиран
съдебен акт, за да могат да се проверят съображенията му за изпълнение на изискванията на
закона, довели до одобряване на постигнатото споразумение.
Това се дължи, на първо място, на обстоятелството, че поради липсата на мотиви към
споразумението не може да стане известно по какви вътрешни съображения и при какви
взаимни отстъпки страните по споразумението са договорили позициите си в частност по
въпроса за наказанието и начинът на неговото изтърпяване. Именно липсата на мотиви към
съдебния акт не дава възможност на съда, който одобрява споразумението, да изложи
съображенията си защо намира наказанието, за което страните са срещнали съгласието си за
постигане на консенсус, за справедливо и законосъобразно съобразно критериите на чл.348
ал.5 т. 1, 2 и 3 НПК.
В този случай да се твърди, че съдът е одобрил споразумение, по което е постигнато
съгласие за налагане на явно несправедливо наказание, респ. за неправилно определен
първоначален режим за изтърпяване на определеното наказание, след като е трябвало да
прецени, че се налага да изпълни задължението си по чл.382 ал.7 НПК, означава
необосновано вмешателство във вътрешното убеждение на решаващия съд, което не би
могло обективно да бъде проверено, тъй като не е обективирано.
Основание за тълкуване на определението на съда с което наказателното производство е
приключило по реда на Глава 29 от НПК не може да бъде последващата преценка на
висшестоящ прокурор или на затворническата администрация, че по вид и размер, още по-
малко че първоначалния режим на изтърпяване на наказанието е определен нецелесъобразно
и/или незаконосъобразно. Това е така, защото допуснатите нарушения на закона при
прекратяване на производството със споразумение могат да бъдат отстранени единствено по
реда на възобновяването на наказателното дело. (Виж Решение № 390 от 18.05.2004 г. на
ВКС по н. д. № 28/2004 г., III н. о.). Противното би означавало не по установения ред да се
иска преразглеждане и подмяната на волята на едната страна по постигнато и одобрено
споразумение - прокуратурата, поради това, че по-горестоящ прокурор или затворническата
администрация не споделя волята, демонстрирана от по-долустоящ прокурор по отношение
на наказанието. Това не съответства на целите и същността на института на споразумението
и крие сериозни рискове за неравнопоставеност на страните в наказателния процес. (в този
смисъл Решение № 114 от 1.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 42/2012 г., III н. о., НК)
На второ място, прокурорът в производството по Глава двадесет и девета от НПК не
променя качеството си на субект на наказателния процес, който повдига и поддържа
обвинението съгл.чл.46 от НПК, но съгласно чл.127 от Конституцията на Република
България упражнява и контрол за законност. Двете си функции той упражнява винаги в
защита на държавния и обществен интерес, което означава, че заявявайки съгласие по
въпросите, залегнали в споразумението съобразно изискванията на чл.381 ал.5 НПК, той
преценява именно интереса на обвинителната власт и на обществото, включително и по
4
въпроса за вида и размера на наказанието, както и за начина на изтърпяването му,
включително и първоначалния режим на изтърпяване на наложеното наказание „Лишаване
от свобода“.
По настоящето дело се констатира, че прокурорът от Районна прокуратура – Благоевград,
ТО - Петрич, който е наблюдавал досъдебното производство, е постигнал и подписал
споразумение със защитника на подсъдимия Г. и го е внесъл за разглеждане и одобрение в
съда, като той е участвал и в съдебното производство по разглеждането и одобрението му.
Тези документирани в делото процесуални действия на прокурора сочат на съзнание от
негова страна на съдържанието на всички събрани доказателства, на фактите по извършване
на престъплението, на неговата правна квалификация и на доказателствата за личността на
подсъдимия И. Г.. Като прокурор, стоящ най-близо до фактите и доказателствата по делото,
което лично наблюдава и по което на досъдебното производство упражнява функции по
ръководство и решаване, той е свободен да прецени какво обвинение би могъл да обоснове с
наличния доказателствен материал и евентуално да поддържа и докаже в съдебната фаза на
процеса, както и какво наказание би го удовлетворило в случай, че подсъдимият бъде
признат за виновен. Ето защо, ако съвкупната доказателствена маса не му дава основания да
претендира по-тежко наказание, което да бъде изтърпяно ефективно /каквото се по същество
се претендира в искането за тълкуване от Зам.районния прокурор при РП – Благоевград, ТО -
Петрич/, прокурорът не допуска нарушение на материалния закон, като постига
споразумение със защитата на обвиняемия за налагане на по-леко наказание при условията
на чл.55 от НК, определяне на едно общо наказание „Лишаване от свобода“, което да бъде
изтърпяно при първоначален общ режим, на основание чл.57 ал.3 във вр. с ал.1 т.2 от
ЗИНСЗ.
Действително, съгласно чл.382 ал.7 от НПК, съдът следва да одобри предлаганото
споразумение, "ако не противоречи на закона и морала". В случая обаче не е налице
противоречие със закона на предложеното и внесено за одобрение споразумение по
отношение на наказанието и начина на изтърпяването му, за което съдът е следва да следи,
доколкото тази разпоредба не би могла да бъде в крайна колизия с тази на чл.381 ал.5, т.2 и
т.3 от НПК, изискваща съгласие между споразумяващите се прокурор и защитник относно
вида и размера на наложеното ефективно наказание “Лишаване от свобода“ и определения
първоначален режим на изтърпяването му. Очевидно е, че в свободата на преценка на
прокурора относно клаузите на споразумението се включва правото да прецени за какво
наказание да се споразумее със защитата и какъв да е начина на изтърпяването му,
включително и при какъв първоначален режим да бъде изтърпяно наказанието (в случай на
ефективно осъждане „Лишаване от свобода“). Споразумяването по въпроса за размера на
наказанието „Лишаване от свобода“ при условията на чл.55 от НК /една година ЛОС/ и
определянето на първоначален ОБЩ режим на изтърпяване на наказанието в конкретния
случай очевидно е резултат от убеждението на прокурора, че общественият интерес от
налагане на наказание в този размер и изпълнимо при посочения общ режим ще бъде
защитен, а деецът - поправен и превъзпитан. Затова, е недопустимо да се твърди, че когато
5
съдът е одобрил споразумението, предложено му от прокурора, в този му вид и не е
упражнил правомощието си по чл.382 ал.5, респ. ал.8 от НПК, съдът допуснал неяснота
и/или непълнота във волята си, водеща до съмнение в конкретния й смисъл.
В изпълнение на чл. 14 от НПК, първоинстанционният съд е взел решение по вътрешно
убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства
по делото. По делото не са установиха очевидно несъобразени доказателства, които да биха
могли да мотивират съда, одобрил споразумението, да предлага на страните промени в
споразумението към утежняване на санкцията чрез налагане на по-тежък от договорения
между прокурора и защитника първоначален режим на изтърпяване на ефективно
наложеното наказание, за който те са се споразумели, а в случай на несъгласие - да откаже да
одобри споразумението.
Друг е въпросът дали определянето на наказание лишаване от свобода и първоначално
определения режим на изтърпяването му, за което е одобрено споразумението е било
справедливо така, както е определено и дали то ще постигне целите на чл.36 от НК. Тези
разсъждения обаче касаят преценка на целесъобразността на наказанието по размер и начин
на изтърпяване. Те, както се посочи, са в дискрецията на страните по постигнатото
споразумение /прокурор и защитник на подсъдимия/, а съдът, който е одобрил същото,
очевидно е счел, че наказанието, по което като размер и начин на изтърпяване страните са
постигнали съгласие с оглед доказателствата по делото, е достатъчно, за да отговори на
изискването да не противоречи на закона и морала.
Дейността на съда в процедурата почл.414 ал.1 т.1 НПК е свързана с преодоляване по пътя
на тълкуването на всички затруднения и съмнения, касателно волята на съда при
изпълнението на влезли в сила присъди и определения. Абсолютно незаконосъобразно е
този ред да бъде използван за изменение, допълнение или други произнасяния по същество
на влезлите в сила съдебни актове, при това от съда, който ги е постановил. В този смисъл
–Решение №178 от 09.04.2012 г. на ВКС по н.д.№410/2012 г., ІІІ н.о., НК). В случая, волята
на съда, одобрил споразумението за решаване на делото досежно определения първоначален
общ режим за изтърпяване на наложеното общо наказание „Лишаване от свобода“ спрямо
подсъдимия И. Г. е ясна, непротиворечива и не буди каквито и да е съмнения и в този
смисъл същата не се нуждае от тълкуване.
Определенията, постановени по реда на чл.414 ал.1 т.1 НПК са предназначени само и
единствено да преодолеят затруднения или съмнения при изпълнение на наказанието по
влезлия в сила съдебен акт. Определението по тълкуването му не подлежи на самостоятелно
обжалване. (В този смисъл – Решение №104/04.06.2012 г. на ВКС по н.д.№107/2012 г., ІІ н.о.
НК).
В случая с искането за тълкуване на определения първоначален режим на изпълнение на
6
наказанието, определено на подсъдимия Г. се цели не преодоляване на затруднения и
съмнения, при изпълнение на наказанието, каквито не бяха посочени и обосновани от
предложИ. тълкуване, а се цели изменение на влезлия в сила съдебен акт от издателя му,
което е недопустимо.
На самостоятелно основание, с оглед изложените допълнителни съображения в докладната
записка от затвора в Бобов дол (представена на съда като приложение към предложението за
тълкуване на зам.районния прокурор при РП – Благоевград), касаеща поведението на Г. след
влизане в сила на осъждането му, настоящият съдебен състав е на мнение, че стореното
искане за тълкуване цели в крайна сметка замяна на режима за изтърпяване на наказанието с
по-тежък такъв, за което разпоредите на чл.445 и сл. НПК предвиждат специален ред и друг
компетентен съд.
Водим от всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че искането тълкуване
на Определение №36 от 09.07.2024 година в частта му относно определения първоначален
общ режим за изпълнение на определеното общо наказание спрямо подсъдимият И. Г. по
своята същност представлява искане за изменение на определения на основание чл.57 ал.3
във вр. с ал.1 т.2 първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното общо наказание
ЛОС за срок от 1 година със СТРОГ такъв на основание чл.57 ал.1 т.2 от ЗИНСЗ, Така
стореното искане е недопустимо и като такова следва да бъде оставено без разглеждане като
такова.
Предвид недопустимостта на искането за тълкуване в тази му част, мнозинството на
настоящия съдебен състав не дължи излагане на мотиви по същество досежно
основателността на искането.
Воден от горното и на основание чл.414, ал.2 НПК, Петричкият районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА тълкуване на Определение № 36/09.07.2024 г. постановено по настоящото
НОХД № 78/2023 г. по описа на РС - Петрич, влязло в законна сила на 09.07.2024 г. в
следния смисъл:
По отношение на осъдения Д. С. Я. постановеното в раздел ІІ т. 4 от определението следва
да се счита в смисъл:
На основание чл. 59, ал. 1 от НК, при изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ за
срок от една година се ПРИСПАДА времето през което Я. е бил задържан под стража
считано от 13.03.2022 г. до 30.05.2022 година, както и времето, през което е бил с мярка
за неотклонение „Домашен арест“, считано от 30.05.2022 г. до 15.11.2022 г.
7
По отношение на осъдения И. М. Г. постановеното в Раздел І т. 4 от определението следва
да се счита:
На основание чл. 59, ал. 1 от НК, при изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ за
срок от една година се ПРИСПАДА времето през което Г. е бил задържан под стража
считано от 13.03.2022 г. до 30.05.2022 година, както и времето, през което е бил с мярка
за неотклонение „Домашен арест“, считано от 30.05.2022 г. до 15.11.2022 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустимо искането на Зам.районния прокурор
на РП – Благоевград за тълкуване на Определение № 36/09.07.2024 г. постановено по
настоящото НОХД № 78/2023 г. по описа на РС - Петрич, влязло в законна сила на
09.07.2024 г. в частта му, с която на И. М. Г. на основание чл.57 ал.3 във вр. с ал.1 т.3 от
ЗИНСЗ е определен първоначален ОБЩ режим на изтърпяване на наложеното му общо
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и определяне на първоначален СТРОГ
режим на изтърпяване на наказанието по чл.57 ал.1 т.2 от ЗИНСЗ.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на Районна прокуратура – Благоевград,
Териториално отделение – Петрич.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
8