№ 157/01.07.2021г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на девети юни две хиляди и двадесет първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар:
Светла Иванова
Прокурор:
Николай Трендафилов
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №405 по описа на
съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Дирекция Инспекция по труда Хасково срещу Решение №260038/12.03.2021г., постановено по АНД №487 по описа на Районен съд Димитровград за 2020г. Твърди се, че
в атакуваното решение съдът допуснал нарушение на закона, като същият бил
приложен неправилно. По отношение на фактическата страна делото било безспорно
изяснено, като било установено извършеното нарушение. Като основание за отмяна
на наказателното постановление районният съд посочил, че в предписанието
липсвало посочване на конкретна сума, която следва да бъде изплатена, поради
което нямало как да се приеме неизпълнение при частично плащане. Към момента на
плащането нямало как да се установи действителния размер на обезщетението,
преценено от контролните органи и от лицето, подало сигнал. Тези изводи на съда
били неправилни и незаконосъобразни. Контролните органи нямали задължение да
изчисляват размера на обезщетението, като в предписанието коректно било
посочено кои са датите, за които следва да бъде изплатено. Освен това при
изплащането на част от обезщетението самият счетоводител на дружеството заявил,
че била допусната грешка. Плащането било извършено след срока, определен в
предписанието, като за причините съдът кредитирал показанията на управителя на
дружеството. Последното не било правилно, а било в разрез със закона.
Независимо, че работодателят бил в отпуск и нямало кой да го замества, то за
изпълнение на предписанието е имало достатъчно време. В случая с отмяната на
наказателното постановление се стигало до порочна практика. Иска се отмяна на решението на районния съд, като вместо това бъде потвърдено
наказателното постановление и бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Ответникът счита, че жалбата била неоснователна, а
постановеното решение било правилно и законосъобразно и следвало да бъде
оставено в сила. Предписанието било
дадено, за да бъде изплатен остатък от дължима сума, като забавата била
минимална и се дължала на отсъствие на управителя на дружеството. Поради
техническа грешка при въвеждане на данните в счетоводната програма била
заплатена сумата в непълен размер, като веднага при установяването ѝ бил
заплатен и остатъка. Случаят можело да бъде определен като маловажен.
Окръжна прокуратура Хасково изразяват становище за
основателност на жалбата. Задължението действително било изпълнено едва след
издаване на наказателното постановление. Дължимият размер не следвало да бъде
изчисляван в наказателното постановление, доколкото с него се обосновавало
неизпълнение на предписанието. Районен съд Димитровград приложил неправилно
закона, като приел позицията на наказаното лице.
Административен съд Хасково след проверка на
оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана
по същество е основателна.
С
оспореното решение Районен съд Димитровград е отменил като
необосновано и незаконосъобразно
обжалваното пред него Наказателно
Постановление №26-001000/16.10.2020г. на Директора на Дирекция Инспекция по
труда Хасково, с което на ООД Секюрити Хасково СОТ – Х., ЕИК ***, за това, че като работодател не е изпълнил
задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство, дадено в т.2 от Протокол за извършена проверка №ПР
2020033/03.08.2020г., а именно: на основание чл.224, ал.1 от
Кодекса на труда
да изплати на И. Т.Р.парично обезщетение за 19 дни неизползван платен годишен
за текущата календарна година пропорционално на времето, което му се признава
за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл.176 КТ, правото за
който не е погасено по давност - за 2018г. и 2019г., дължимо му във връзка с
прекратеното трудово правоотношение, считано от 01.06.2020г., като
предписанието е следвало да бъде изпълнено в срок до 20.08.2020г., а
нарушението е извършено в Димитровград на 21.08.2020г. и е установено при
проверка по документи, извършена на 09.09.2020г. в Д ИТ Хасково, с което за
нарушение на чл. 415, ал. 1
от Кодекса на труда
и на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.415, ал.1 от КТ на дружеството
е определена имуществена санкция в размер на 1500,00 лева. За да отмени
наказателното постановление, районният съд приел, че в случая са налице
безспорно установени факти - издаването на задължително предписание от
контролни органи към работодател по спазване на трудовото законодателство за
изплащане на дължими обезщетения на бивш работник, определен конкретен срок за
изпълнение, както и осъществено плащане след този срок. Но приел, че при
установената липса на посочена
конкретна сума
в издаденото предписание, както и при извършено плащане на обезщетение с
платежно нареждане от ООД
Секюрити Хасково СОТ от 24.08.2020г., а също и като е взел предвид, че едва в Протокол за извършена
проверка № ПР 2024968 от
25.09.2020г. е описана дължимата сума по обезщетението - 661,20 лева, и е посочен нов срок - 10.10.2020г., то нямало как
да бъде прието неизпълнение на създаденото задължение. При наличието на
спор за размера на дължимото обезщетение и посочването на сумата в протокола за извършена проверка от 25.09.2020г., при
установеното частично плащане, то следвало да се приеме, че обезщетение е било
изплатено. Наред
с това е обсъдено, че срокът за изпълнение на
даденото предписание е 20.08.2020г., а плащането е било извършено на
24.08.2020г.,
но при установените причини за забава и при обстоятелството, че няма цялостно неизпълнение
или отказ за изпълнение,
,а също и вредни последици за бившия работник, то въззивната инстанция приема, че не е налице съществена обществена опасност на
нарушението.
Така районният съд обосновава, че административнонаказващият орган е следвало да приложи
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като приеме случая за
маловажен. Обстоятелството на частично плащане на обезщетението не можело да се приеме за отегчаващо обстоятелство, защото липсвала конкретика за размера
на дължимото обезщетение и при липсата ѝ, то всяко едно плащане би
могло да се приеме като изпълнение. От друга страна забавата при
плащането била минимална – 4-дневна, а едва след този срок е била налице втора
жалба от пострадалия, с която било заявено, че не е изплатен пълният размер на
обезщетението,
поради което и последвал протокола за проверка и размерът вече бил изчислен. Като е приел наличие на основания за
приложението на чл.28 от ЗАНН и случаят като маловажен, то Районен съд
Димитровград е счел издаденото наказателно постановление за необосновано и незаконосъобразно и го е отменил.
Настоящата
инстанция не споделя изводите на въззивния съд, че относно
процесното административно нарушение са налице основанията за прилагане на чл.28
от ЗАНН.
За нарушения на трудовото законодателство е налице специален режим, третиращ
маловажните случаи, който препятства приложението на общата разпоредба,
съдържаща се в чл.28
от ЗАНН,
и той е регламентиран в разпоредбата на чл.415в
от КТ.
Така за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда,
предвиден в този
кодекс,
и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители,
работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100,00 до 300,00 лева. В случая по
делото е наличен и е приет като доказателство Протокол за извършена проверка с
№ПР 2020033/03.08.2020г., съставен от длъжностни лица от Дирекция Инспекция по
труда Хасково, в който е налице констатация за неизпълнение на задължение по чл.224, ал.1 от КТ, касаещо
неизплатеното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на лицето И. Т.Р.- т.2 от протокола, като на
основание чл.404, ал.1, т.12 съобразно установеното нарушение е дадено
предписание да се изплати обезщетението с определен срок за изпълнение
20.08.2020г. Налице е влязло в законна сила задължително предписание на контролния орган
до работодателя, като няма спор относно установеното неизпълнение на
предписанието в указания срок. След даване на предписанието до изтичане на
определения срок липсва поведение на работодателя и няма данни нарушението да е
отстранено. Не е налице и втората предпоставка за прилагане на привилигирования
състав по чл.415в, ал.1 от КТ – за работника да не са произлезли вреди.
Посоченият в АУАН и НП работник е претърпял такива под формата на пропусната
полза – неувеличаване на имуществения му патримониум, като не е получил
дължимото му обезщетение. Отговорността на дружеството – жалбоподател, е
ангажирана на основание чл.415, ал.1 от КТ за неизпълнение
на задължително предписание на контролните органи на ИТ и в този смисъл именно
неизпълнението му се явява необходимата предпоставка и е въздигнато в
правнозначим факт относно законосъобразното приложение на посочения санкционен
състав. По делото се съдържат доказателства, а и не е спорно, че има частично
изпълнение 4 дни след изтичане на срока на предписанието, както и последвалото
пълно изпълнение е на 21.10.2020г. Имайки предвид изложеното, съдът намира, че
неизпълнението в срок на разписаното предписание се доказва по категоричен
начин, което от своя страна се явява достатъчно основание за квалифицирането на
процесното противоправно бездействие като административно нарушение по чл.415, ал. 1 от
КТ.
Фактът на по-късното изплащане на обезщетението не се оспорва от жалбоподателя,
като същият обосновава несвоевременното изпълнение на предписанието единствено
със своето поведение и организацията в дружеството-работодател, а не сочи
непреодолима обективна невъзможност да осъществи дължимото поведение в
определения срок, който е бил период от две седмици. Извършеното впоследствие
разплащане – още повече на части, е факт, ирелевантен за законосъобразността на
процесния санкционен акт, тъй като предмет на нарушението в случая е
неизпълнението в срок на даденото задължително предписание във връзка с
констатациите на проверяващите. В предписанието контролния орган е дал указания
за изпълнение на задължението за заплащане на обезщетението, като действително
не псе осочва размер, но обезщетението е определяемо с оглед на посоченото
основание, дни неизползван отпуск и пропорционалност на трудовия стаж. Тези
елементи имат своето измерение и са известни на работодателя, като изчислението
на размера на обезщетение е именно негово задължение, а при спор относно този
размер би следвало да се уредят съответните трудовоправни отношения по
гражданскоправен ред. Доколкото е последвало изпълнение от страна на
работодателя, като се имат предвид и ангажираните гласни доказателства пред РС
Димитровград, причината за неизпълнение на задължението не е спорния размер, а призната
от работодателя счетоводна грешка, която е била отстранена, но отговорността в
случая е изцяло за работодателя.
Като е отменил процесното наказателно постановление, районният съд
е постановил неправилно и
незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено, а наказателно постановление
следва да бъде потвърдено. При направеното искане за заплащане на разноските ООД Секюрити
Хасково СОТ – Х., следва да
заплати същите – както направените пред настоящата инстанция, така и пред
въззивната – общо 160 лева, по 80,00 лева за всяка инстанция
юрк.възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение №260038/12.03.2021г., постановено
по АНД №487 по
описа на Районен съд Димитровград за 2020г.,
като вместо него
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
Постановление №26-001000/16.10.2020г. на Директора на Дирекция Инспекция по
труда Хасково, с което на ООД Секюрити Хасково СОТ – Х.,
ЕИК ***, за нарушение на чл.415, ал.1 от
Кодекса на труда
и на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.415, ал.1 от КТ
на дружеството е определена имуществена санкция в размер на 1500,00 лева.
ОСЪЖДА ООД Секюрити
Хасково СОТ – Х., ЕИК ***, да заплати на Дирекция Инспекция по труда Хасково
направените разноски пред въззивната и касационната инстанция в размер на общо
160 лева.
Решението е окончателно.
Председател :
Членове: 1.
2.