№ 385
гр. Пловдив , 09.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка С. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20215330200100 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 548181-F573744 от
19.11.2020г. издадено от М.К.Л. – Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД
на НАП гр.Пловдив, с което на „САНТАС“ ООД, ЕИК/БУЛСТАТ *********,
със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Сливница“ № 6, ет.6,
ап.10, представлявано от С. И. С., с ЕГН ********** на основание 53, вр.
чл.27/83/ и чл.3, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/ и чл.179, ал.1, пр.четвърто от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за
нарушение на чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.3 от ЗДДС.
С възражение (жалба) от името на дружеството се обжалва издаденото
НП и представят доводи за не умишлено извършване на нарушението, за
липсата на дейност на дружеството и не ползване на счетоводни услуги, че
нарушението е коригирано доброволно с подаване на 01.10.2020г. на СД,
както и че подадената СД е нулева поради не осъществяване на дейност на
дружеството. С жалбата се прави искане за отмяна на НП. Прави се и
алтернативно искане за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Жалбоподателят не намерен на посочения от него адрес и при
1
условията на чл.61, ал.2 от ЗАНН се даде ход на делото.
Въззиваемата страна ТД на НАП гр.Пловдив, редовно призована в съдебно
заседание чрез процесуалния си представител – юрк.М.С. представя
становище за неоснователност на жалбата. Представя писмени доказателства
за направено предупреждение към дружеството – жалбоподател, за идентично
нарушение предмет на настоящето дело за предходен данъчен период. В
пледоарията си излага доводи за правилно и законосъобразно НП и пледира
за неговото потвърждаване.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
На 15.09.2020г. от свидетел В. С. Б. – инспектор по приходите в ТД на
НАП Пловдив било установено, че „САНТАС“ ООД като регистрирано по
ЗДДС лице не било спазило установения от закона срок за подаване на
справка-декларация и отчетни регистри по смисъла на чл.125 от ЗДДС в ТД
на НАП Пловдив за данъчен период 01.08.2020г. – 31.08.2020г. до
14.09.2020г. включително. До представляващия дружеството била връчена
покана по електронен път изх. № 70-00-9611-39/29.09.2020г. за явяване в 7
дневен срок от 09:00 часа до 17:00 часа в ТД на НАП Пловдив, ул.Скопие 106
за подаване на справка декларация и отчетни регистри съгласно чл.125 от
ЗДДС и съставяне на актове за административни нарушения за периода месец
август 2020г. На 01.10.2020г. по електронен път са били подадени от името на
дружеството отчетни регистри по смисъла на чл.124 от ЗДДС с вх. №
16004432420/01.10.2020г. На 05.10.2020г. в ТД на НАП Пловдив от
свидетелката В.Б. е бил съставен против дружеството Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № F573744 за това, че не е спазило
установения от Закона срок за подаване на отчетни регистри по смисъла на
124 от ЗДДС в ТД на НАП за данъчен период 01.08.2020г. – 31.08.2020г. до
14.09.2020г. включително с което е нарушена разпоредбата на чл.125, ал.5 от
ЗДДС, вр. чл.125, ал.3 от ЗДДС. Съгласно съставения акт нарушението е
установено на 15.09.2020г. при извършена служебна проверка. Актът е
съставен в присъствието на представляващия дружеството който е вписал че
нарушението не е умишлено, че през месец юли е подал заявление за
закриване на фирмата тъй като тя няма дейност от повече от 10 години. На
датата на съставянето на акта е връчен препис от него на представляващия
дружеството. В законоустановения три дневен срок от името на дружеството
2
не са били представени писмени възражения относно съставения АУАН и
посоченото в него нарушение. На основание констатациите в акта е издадено
и атакуваното НП, с което е ангажирана административната отговорност на
дружество. В издаденото НП по идентичен с акта начин е описано
нарушението и посочени нарушените правни норми. Издаденото НП е
връчено на дружеството на 10.12.2020г. В срок пред РС гр.Пловдив е
обжалвано издаденото НП.
Разпитана като свидетел в съдебно заседание актосъставителката В. С. Б.
потвърди авторството на съставения АУАН. Свидетелката в съдебно
заседание посочи че при изпълнение на служебните си задължения е
получила информация от масивите на НАП за неподаване в срок на СД и
отчетни регистри по ЗДДС от дружеството – жалбоподател. Свидетелката
посочи, че е изпратила покана, както и съставила АУАН за извършено
нарушение на ЗДДС. При съставянето на акта е било отразено и подаването
на отчетните регистри на 01.10.2020г. от дружеството. Съдът възприема
показанията на свидетеля като логични, както и дадени добросъвестно и на
практика непротиворечащи си по отношение на основните факти от значение
за разследването и съответни и на събраните по делото писмени и веществени
доказателства.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава, както от всички
събрани по делото писмени доказателства, така и събраните гласни
доказателства и по-специално от показанията на разпитаната в съдебно
заседание свидетелка – В.Б. извършила проверката и актосъставител.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав на Пловдивски районен съд приема от правна страна
следното:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като отговаряща на изискуемите
реквизити по чл.59-60 от ЗАНН за форма, съдържание и надлежна страна.
Разгледана по същество тя е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността
на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от
3
административно - наказателен характер и същественото при него е да се
установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено
в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин
пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно
нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.
Разбира се при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци
или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и
съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на
нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата
се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от
него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде
формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН
за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и
сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В
тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и
„незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не
са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови
срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени
съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на
НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук
следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения
на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не
е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или
когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на
процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то
НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери
дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.
Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи
пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е
описано в акта /и че същото е извършено от лицето, посочено като
нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде
4
отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването
на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението/ само
когато размерът на административното наказание или имуществената
санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в
закона/.
От приложената по делото Заповед № ЗЦУ – 1149 от 25.08.2020г. на
изпълнителния директор на НАП се установява компетентността на
административно наказващия орган. Компетентността на актосъставителя
произтича директно от разпоредбата на чл.193, ал.2 от ЗДДС, така и от
Заповед № ЗЦУ – 1149 от 25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по
чл.34 от ЗАНН. АУАН е съставен на 05.10.2020г., а НП е издадено на
19.11.2020г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в
чл.34 от ЗАНН. При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП.
При така установената фактическа обстановка и след анализ на събраните по
делото доказателства, съдът приема за безспорно установено, че дружеството
жалбоподател „САНТАС“ ООД е регистрирано по ЗДДС, и като данъчно
задължено лице е извършило описаното в НП административно нарушение по
чл. 125, ал.5 от ЗДДС, вр. чл. 125, ал.3 от ЗДДС, изразяващо се в неподаване в
срок до 14.09.2020 г. включително, в ТД на НАП-Пловдив отчетни регистри
по смисъла на чл.124 от ЗДДС за данъчен период 01.08.2020г. – 31.08.2020г.
Разпоредбата на чл.125, ал.1 от ЗДДС предвижда за всеки данъчен период
регистрираното лице да подава справка-декларация, съставена въз основа на
отчетните регистри по чл.124, с изключение на случаите по чл.159б. Заедно
със справка-декларацията по ал.1 регистрираното лице подава и отчетните
регистри по чл.124 за съответния данъчен период, съгласно ал.3 на чл.125 от
ЗДДС. Справките - декларации и отчетните регистри, предвид чл.125, ал.5 от
ЗДДС се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния
период, за който се отнасят. Това не е било сторено от дружеството, което
подало със закъснение отчетните регистри в ТД на НАП Пловдив по
5
електронен път на 01.10.2020г. За забавеното подаване на справката-
декларация за процесния данъчен период признава и самият жалбоподател в
направените от него възражения при съставяне на АУАН. Предвид
изложеното правилно и законосъобразно административният орган е приел,
че е извършено нарушение на чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.3 от ЗДДС, като на
основание чл.179, ал.1, пр. четвърто от ЗДДС е ангажирал административната
отговорност на жалбоподателя и е наложил имуществена санкция в размер на
500 /петстотин/ лева. Наложеното наказание е определено в предвидения от
закона минимален размер, който е съобразен с доказателствата в
административното производство и съдът счита, че не са налице основания за
неговото отменяне или изменяне.
Случаят според съда не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, поради което не
може да бъде определено като маловажен случай, тъй като за не подаване на
отчетни регистри в срок за данъчен период месец март 2020г. е бил съставен
против дружеството АУАН, по отношение на който не е било издадено НП а
дружеството е било предупредено че при повторно извършване на същото по
вид административно нарушение ще му бъде наложено наказание. Касае се за
административно нарушение, което от обективна страна се изразява в
бездействие, при наличие на нормативно задължение за действие, а като
допълнителен признак е указан строго определен срок за извършване на
дължимото действие. Няма съмнение, че нарушението, за което е ангажирана
отговорността на жалбоподателя е формално, респективно от него не
настъпват вредни последици, но в случая безспорно е доказано неизпълнение
на задължение към Държавата. Ето защо следва да се сподели изводът на
наказващия орган, че не са налице предпоставките за квалифициране на
извършеното нарушение като маловажен случай. Мотивиран от
гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че атакуваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно, поради което и
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и разпоредбите на чл.63, ал.3 – 5 от ЗАНН
следва да бъде уважено искането на въззиваемата страна за присъждане на
юристконсултско възнаграждение. В съответствие с разпоредбите на АПК,
чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на
правната помощ съдът счита че размера на юристконсултско възнаграждение
6
следва да е 100 лева.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 548181-F573744 от
19.11.2020г. издадено от М.К.Л. – Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД
на НАП гр.Пловдив, с което на „САНТАС“ ООД, ЕИК/БУЛСТАТ *********,
със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Сливница“ № 6, ет.6,
ап.10, представлявано от С. И. С., с ЕГН ********** на основание 53, вр.
чл.27/83/ и чл.3, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/ и чл.179, ал.1, пр.четвърто от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за
нарушение на чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.3 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „САНТАС“ ООД, ЕИК/БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Сливница“ № 6, ет.6, ап.10,
представлявано от С. И. С., с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ТД на НАП
гр.Пловдив сумата от 100 / сто / лева юристконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административния съд на гр. Пловдив по
реда на глава ХІІ от АПК .
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7