РЕШЕНИЕ
№ 13.10.2017
г.
Град Пазарджик
В
И М Е
Т О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ,
ХІІ-ти граждански състав
На двадесет и девети септември, две хиляди и
седемнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ
секретар: Стоянка Миладинова
Като разгледа докладваното от
Районен съдия Георгиев
Гражданско дело №1773 по описа за
2017 година.
Производството е
образувано по предявен иск с правно основание чл.150 от СК във вр. чл.143 от СК,
от И.И.П., ЕГН-**********, като майка и законен
представител на Д.В.К., ЕГН-**********,***, чрез адв.К., против В.Д.К., ЕГН-**********
***9.
В подадената искова молба се твърди, че по
силата на постигната спогодба по гр.дело №1298/2012г. по описа на РС-Пазарджик,
сключена между И.И.П., ЕГН-**********, в качеството си на майка и законен
представител на малолетното дете Д.В.К., ЕГН-**********,*** – от една
страна, и В.Д.К., ЕГН-********** *** от друга страна,
ответникът К. бил осъден да заплаща на
малолетното дете Д.В.К.,ЕГН-**********, месечна издръжка в размер на
200.00лв. /двеста лева/ , считано от 23.01.2012г. до настъпване на
обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.
Решението влязло
в законна сила на 21.06.2012г.
Съгласно
изложеното в исковата молба, от влизане
в сила на цитираното съдебно решение били изтекли повече от 5 години, като за
този период от време значително се променили социално-икономическите условия на
живот, като разходите на детето за храна, облекло, лекарства и др. се
увеличили. Майката И.И.П., ЕГН-********** и детето живеели към настоящия момент
в Германия, където не работила, като за издръжката на детето й помагали
единствено нейните роднини.
С оглед на изложеното,били необходими повече средства за
задоволяване ежемесечните нужди на детето Д.В.К.,ЕГН-********** .
Съгласно изложеното в исковата молба, през посоченият
период от време съществено се увеличил размера на законовата минимална
издръжка, който е 115.00лв; изменили се икономическите условия в страната –
повишаване на цените на стоките и услугите, което налагало определеният размер
на дължимата издръжка да бъде увеличен.
Оформен е петитум,
с който се моли съдът да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът В.Д.К.,
ЕГН-********** *** да заплаща месечна
издръжка на своя син Д.В.К.,ЕГН-**********,
чрез неговата майка и законен представител- И.И.П., ЕГН-**********,***, в размер на 300.00лв. /триста лева/, считано
от датата на завеждане на настоящия иск-17.05.2017г. до настъпване на обстоятелства за нейното
изменение или прекратяване,ведно
със законна лихва при просрочие на всяка месечна вноска.
Към исковата молба са представени
доказателства и са направени
доказателствени искания. Претендират се сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Ответникът по делото не е
депозирал писмен отговор в законоустановения срок, исковата молба е била
връчена при условията на чл.44,ал.1 ГПК- при отказ да се приеме съобщението,
който отказ е удостоверен с подписа на връчителя. Отказът на получателя не
засяга редовността на връчването.
В проведеното на 29-ти
септември,2017г. открито съдебно заседание по делото, ответникът К. се явява
лично, като изразява становище за неоснователност на предявеният иск, тъй като
размерът на присъдената издръжка на трябвало да се увеличава.
Районен
съд- Пазарджик, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че И.И.П., ЕГН-**********
и В.Д.К., ЕГН-********** са родители на детето Д.В.К., ЕГН-**********. Горното
обстоятелство се установява и от приложеното по делото Удостоверение за раждане от ***г***.
Видно от представения по делото Протокол от съдебно заседание, проведено на
13.06.2011г. по гр.дело №1298/2012г. по описа на РС-Пазарджик, по цитираното
гражданско дело страните са постигнали спогодба, по силата на която ответникът К.
се е задължил да заплаща на малолетното си дете В.Д.К., чрез неговата майка и
законен представител, месечна издръжка в размер на 200.00лв., считано от
23.01.2012г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване.
Постигнатата между страните спогодба е била одобрена от съда с определение,
което в частта за спогодбата е окончателно.
По делото е представен социален доклад, изготвен
от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Пазарджик, съгласно който, след
раздялата на родителите, основни грижи за детето полага майката И.И.П..*** не са успели да проведат среща с
майката и детето, като са били информирани от И. П. /баща на И.П./, че двамата
са в Германия към настоящия момент, където П. живеела и работила.
Видно от приложената по делото Служебна бележка, издадена от „ИВ-В.К.“ЕООД-гр.Бургас,
посочената фирма упражнява дейност от 01.06.2017г. и съответно от тази дата
ответникът К. се самоосигурява върху 460.00лв. Към служебната бележка е
приложено копие от декларация за регистрация за самоосигуряващо се лице,
заверена в НАП с вх.№020431700112920 от 05.06.2017г.
Видно от приложеното по делото Удостоверение от ТП
на НОИ-Бургас, през периода ноември,2016г.-август,2017г., на ответникът не са
били изплащани парични обезщетения за безработица.
От приложеното по делото Удостоверение от НАП,
Териториална дирекция-Бургас, за периода от 01.11.2016г. до 27.09.2017г.,
ответникът К. има регистриран един трудов договор с ЕТ „Омега- Димитрина
Костова“, с дата на сключване-01.06.2016г. и дата на прекратяване 12.11.2016г.
В качеството си на свидетел по делото е бил
разпитан И. З. П. /баща на И.И.П./, от показанията на който се установява, че
майката и детето понастоящем пребивават в Германия,където живее и синът на
св.Петров. Тъй като П. не работила,същата била подпомагана финансово от своя
брат и от родителите си, които й изпращали пари в Германия. Майката и детето
живеели в дома на сина на св.Петров. Съгласно изложеното от св.Петров, ответникът не изплаща ежемесечно и редовно дължимата
издръжка в размер на 200.00лв. Докато живеели заедно с П., ответникът имал
отлични доходи, като отделно от това имал собствени имоти в гр.Бургас и гр.Равда.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното: Съгласно чл.143, ал.2 СК
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали
са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът
на дължимата издръжка се определя според нуждите на лицето, което има право на
издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи съгласно чл. 142, ал.1 СК,
като издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от минималната
работна заплата (чл.142, ал.2 СК). Издръжката на детето се дължи от двамата родители,
независимо при кого то живее, като отглеждащият родител следва да поеме по
принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в
натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на
домакинството, част от които са в полза и на детето. В случая детето Д.В.К.,
ЕГН-**********,***, живее понастоящем
със своята майка в Германия. От събраните по делото доказателства се
установява, че грижи за детето полага
основно неговата майка, която разчита на финансовата помощ на своите родители и
своя брат при отглеждането на детето.
Същевременно,
размерът на издръжката следва да се определи според правилото на 142, ал.І от СК, според нуждите на лицето ,
което има право на издръжка и възможностите на лицето , което дължи издръжка.
Следва да се има предвид, че
икономическите условия на живот в страната, определени от
съответния жизнен и
социален стандарт, продиктуван от ценови, социални и демографски фактори,
безспорно определят по–големи средства за издръжката на едно дете. С повишаване
на възрастта и образователното ниво,
нуждите на детето от средства за издръжка, развитие и обучение обективно се повишават. От приетите по
делото доказателства се установява по несъмнен начин, че детето е навършило 6-годишна възраст, скоро ще бъде
ученик, като ще има нужда от закупуването на съответните учебници, учебни
пособия, помагала, дрехи и ежедневни разходи за храна и др. Изменение на
предходно определената издръжка следва да бъде допуснато само при наличие на
изменение на обстоятелствата, въз основа на които тя е присъдена в определен
размер. Следователно основателността на предявената искова претенция с правно
основание чл.150 СК се обуславя от настъпването след определяне на предходната
издръжка на трайни съществени промени в нуждите на детето или във възможностите
на дължащия издръжка родител, като се
отчетат и възможностите на родителя, полагащ грижи за детето. В разглеждания
случай, от присъждането на последната издръжка до иницииране на настоящото
производство е изминал период от над 6 години, през който период неминуемо са
настъпили изменения в нуждите на детето, при които е присъдена предходната
издръжка. Увеличените нужди на детето обосновават и по-голям размер на
необходимата издръжка. Осигуряването на по-големия размер на необходимата
издръжка, съобразно с увеличените му нужди, следва да се поеме от двамата
родители, както от родителя, който упражнява родителските права, така и от
другия родител.
Предвид
изложеното съдът приема, че са налице предпоставки за увеличаване размера на
дължимата издръжка. Детето има нужда да
получава обща месечна издръжка в определен размер, като при разпределяне на
тази издръжка следва да се има предвид, че детето живее със своята майка, която полага грижи за
отглеждането и обучението му. Поради това по- голямата финансова тежест следва
да падне върху неполагащия преки грижи родител, а именно бащата на детето –
ответникът В.Д.К., ЕГН-********** ***9.
Относно
възможностите на ответника К. да дава издръжка на детето си - според т.
5 на ППВС № 5/16.11.1970г. „възможностите на лицето, което дължи издръжка следва да се
определят от неговите доходи, имотно
състояние, възраст, образование, професионална квалификация, трудоспособност“.
Не се освобождават от задължение за издръжка лицата, които макар и трудоспособни, неоправдано не работят.
В този случай възможностите им да заплащат издръжка се определят от тяхната професионална квалификация и другите обстоятелства, които са от
значение за случая.
От
доказателствата по делото се установява, че
ответникът К. работи като таксиметров шофьор във фирма „ИВ-В.К.“ЕООД-гр.Бургас,
посочената фирма упражнява дейност от 01.06.2017г. и съответно от тази дата ответникът
К. се самоосигурява върху 460.00лв. За периода от 01.11.2016г. до 27.09.2017г.,
ответникът К. има регистриран един трудов договор с ЕТ „Омега- Димитрина
Костова“, с дата на сключване-01.06.2016г. и дата на прекратяване 12.11.2016г.
Не се спори между страните, а и това обстоятелство не се отрича от ответника,
че последният притежава два недвижими
имота. Гореизложеното дава реалната възможност на ответника да формира доходи над средния размер за страната. Имотното
състояние на ответника и трудоспособната
му възраст представляват обстоятелства ,които
обуславят възможността на
родителя да реализира доходи,чрез които да поеме , както собствената си
издръжка,така и частта ,необходима за издръжка на детето му. По делото не се
установява ответникът да има задължение към други свои низходящи деца.
От изложеното, като взе
предвид нуждите на детето и неговата възраст, и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, съдът определя издръжка в размер на общо
350,00 лева месечно за детето, от които бащата ответник следва да заплаща увеличен размер от
230,00 лева, а майката останалите 120,00 лева, тъй като тя полага преки грижи
за детето. Установена е по несъмнен
начин необходимост от увеличаване размера на дължимата издръжка, но същевременно не се събраха доказателства за реализирани от
ответника доходи в такъв размер, които да позволяват да бъде осъден ответникът да заплаща по-висок
размер от 230.00лв. Ответникът реализира доходи от трудова дейност, като би
могъл да отдаде под наем един от недвижимите си имоти, в който не живее. Не се
доказаха твърденията на ищцовата страна за получавани от ответника изключително
високи доходи на фона на установения в страната стандарт на живот. От
показанията на св.Петров се установява,че докато са живеели заедно с майката на
детето, ответникът К. е реализирал
месечни доходи в размер на десетки хиляди левове, като показанията на свидетеля
се отнасят за минал период от време, преди около 5-6 години. Не са налице данни
за други реализирани от К. доходи и техния размер към настоящия момент, освен
обсъдените по-горе такива. Показанията на св.Петров следва да бъдат преценявани
с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК,като се има предвид,че свидетелят е баща на И.И.П., ЕГН-**********- с оглед на всички други данни
по делото, от които не може да се направи обоснован извод,че ответникът К.
реализира доходи в такъв висок размер, какъвто се твърди от ищцовата страна.
Следва да се отбележи, че първоначално определеният размер на присъдената от
съда издръжка /200.00лв./ към 2011г. е
бил относително висок, поради което настоящият съдебен състав намира, че не е
налице необходимост от чувствителна корекция на първоначално определения размер
с оглед задоволяване потребностите на малолетното дете.
От изложеното, като взе предвид нуждите на детето и неговата възраст, и
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът определя
издръжка в размер на общо 350,00 лева месечно за ищеца, от които бащата
ответник следва да заплаща увеличен размер от 230,00 лева, а майката останалите
120,00 лева, тъй като тя полага преки грижи за детето. За разликата над 230,00
лева до предявените 300,00 лева, искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Увеличеният размер на издръжката се дължи считано от
датата на предявяване на иска в съда – 17.05.2017г., ведно със законната лихва
за всяка закъсняла вноска.
На основание чл.242, ал.1 ГПК, решението подлежи
на предварително изпълнение, което съдът постановява.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, чл.69, ал.1, т.7 ГПК
и чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Пазарджик държавна такса в размер на 44,00 лева.
На ищеца не следва да се присъждат разноски с
оглед изричното му изявление, че не претендира такива в проведеното на
29.09.2017г. съдебно заседание по делото. Ответникът
също не претендира разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
размера на месечната
издръжка, определена със спогодба по гр.дело №1298/2012г. по описа на
РС-Пазарджик, одобрена от съда, на детето Д.В.К., ЕГН-**********,***, като я УВЕЛИЧАВА от 200.00 (двеста ) лева на 230.00 (двеста и тридесет ) лева.
ОСЪЖДА В.Д.К., ЕГН-********** ***9, да заплаща на сина си Д.В.К., ЕГН-**********,***, чрез неговата майка и законен
представител И.И.П., ЕГН-********** , месечна издръжка в размер на 230.00
(двеста и тридесет) лева, считано от датата на подаване на исковата молба –
17.05.2017 г., до настъпването на законни причини за изменение или прекратяване
на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част, до пълният предявен размер от 300.00 /триста / лева,
като неоснователен и недоказан
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на
решението, на основание чл.242, ал.1
ГПК.
ОСЪЖДА В.Д.К., ЕГН-********** ***9, да заплати в полза на Районен съд –
Пазарджик, държавна такса в размер на
44.00 лева /четиридесет и четири лева/
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд- Пазарджик в двуседмичен срок от датата на обявяването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: