О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 2149 27.10.2022
год. град Стара
Загора
Старозагорският административен съд, в закрито
съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и двадесет и втора
година, в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: МИХАИЛ РУСЕВ
ЯНИЦА
ЧЕНАЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия М. Русев ЧКАД №697 по описа за 2022 год., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.229, ал.1 от АПК,
във връзка с чл.149, ал.2 от АПК.
Образувано е по частна жалба от М.Г.Х.,*** против
постановеното в закрито съдебно заседание определение №601 от 20.09.2022 год.
по адм. дело №504/2022 год. по описа на Административен съд Стара Загора, с
което е оставена без разглеждане жалбата му против мълчаливия отказ на
Началника на Затвора да се произнесе по подадената от негова страна молба с
вх.№М-257/29.06.2022 год..
В частната жалба са изложени съображения, че чл.150,
ал.1, т.4 от ЗИНЗС не отменя отговорността за спазване на законността в
Затвора, която законодателят е вменил на Началника на Затвора съгласно чл.15,
ал.1, т.4 от ЗИНЗС. В жалбата си бил цитирал доклад на омбудсмана, съгласно
който спалните помещения на 2-ра ЗПС, в която е настанен и самият той, не
предоставят достатъчно проветряване на въздух в тях, ако през горещите летни
месеци не са отворени. Именно въз основа на този доклад се базира и подадената
от негова страна молба до Началника на Затвора Стара Загора и дадените с този
доклад предписания. Това е основанието и
Началника на Затвора да се произнесе по неговата молба. Не отварянето на прозорците
според Х. нарушава правата му по чл.3 от ЗИНЗС.
Ответника Началника на Затвора, чрез процесуалният
си представител в депозираният отговор на частната жалба изразява становище за
нейната неоснователност, като за това излага подробни съображения.
Съдът след като взе в предвид доводите на
страните, намира за установено следното:
На 29.06.2022 год. е депозирана молба от М.Г.Х.,***
до Началника на Затвора Стара Загора, с която е поискал през горещите летни дни
да разреши да бъдат отваряни /през светлата част на денонощието/ капандурите на
вътрешните отвори /прозорци/ и да биват държани отворени /по искане на лишените
от свобода/ с цел обмен и циркулация на въздуха в спалните помещения, с което
да се предотврати нагорещяването им до степен невъзможна за дишане от лишените
от свобода, настанени в постоянно заключените спални помещения.
Съдът след като е разгледал приложените писмени
доказателства е стигнал до извода, че не е налице годен за обжалване индивидуален
административен акт. За да стигне до този извод, съдът е приел, че административните
органи издават административни актове
само в предвидените от закона случаи. Съгласно чл.150, ал.1, т.4 от ЗИНЗС,
медицинските специалисти в лечебните заведения към местата за лишаване от
свобода изпълняват задълженията на здравни инспектори и дават задължителни
предписания относно състоянието на осветлението, отоплението, канализацията и
проветряването на спалните и работните помещения, които началниците на затвора
са длъжни да изпълняват. Изричната компетентност да установят необходимостта от
допълнително проветряване е на медицинските специалисти, а Началника на Затвора
е длъжен да ги изпълни. След като Началника на Затвора няма правомощия да
издаде искания административен акт, а е длъжен да изпълни предписанията на
здравните инспектори относно проветрението на спалните помещения, то се
налагало извода, че мълчалив отказ за издаване на положителен административен
акт не е формиран.
Определението е правилно и постановено в
съответствие с приложимия материален закон.
Съгласно разпоредбата на чл.58, ал.1 от АПК, не
произнасянето на административния орган в определения законов срок по искане, с
което е бил сезиран, се смята за мълчалив отказ за издаване на акта. За да е
налице мълчалив отказ по смисъла на посочената правна норма, е необходимо да се
установи от една страна подадено искане за издаване на административен акт и от
друга – бездействие на административния орган при нормативно установено
задължение да се произнесе по искането, с което е сезиран. Следователно
законовата фикция е относима и приложима при не произнасяне в срок по въпрос,
за който органът е бил надлежно сезиран и има задължение да се произнесе с
издаване на съответния акт, като само в този случай не произнасянето формира
мълчалив отказ, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по
реда на АПК.
В случая съдът приема, че не е налице формиран
мълчалив отказ на Началника на Затвора Стара Загора по подадената молба, като
съображенията за това са следните:
Безспорно е по делото, че е подадена молба, с
която е поискано от страна на Началника на Затвора да „разреши да бъдат
отваряни /през светлата част на денонощието/ капандурите на вътрешните отвори
/прозорци/ и да биват държани отворени /по искане на лишените от свобода/ с цел
обмен и циркулация на въздуха в спалните помещения, с което да се предотврати
нагорещяването им до степен невъзможна за дишане от лишените от свобода,
настанени в постоянно заключените спални помещения“, но съдът намира, че за
Началника на Затвора Стара Загора не съществува нормативно задължение за
произнасяне по тази молба.
На първо място, в подадената молба не е налице
изрично искане за издаване на индивидуален административен акт. Направено е
искане да се разреши, но не и да разпореди, отварянето на посочените прозорци, нямаме
и искане за издаване на заповед или друг индивидуален административен акт.
На второ място, не е налице и компетентност на
Началника на Затвора Стара Загора да разреши исканото отваряне на прозорци.
Както правилно и приел съдът, касае се за проветрение на помещения в Затвора, което
проветрение е част от здравния контрол. Установяването на необходимостта от
такова проветрение, законодателят е възложил на медицинските специалисти в лечебните
заведения към местата за лишаване от свобода. Единствено и само в техните
правомощия е да разпоредят исканото от Х. отваряне на прозорци за осъществяване
проветрението на спалните помещения в Затвора, ако са налице предпоставки за
това. Ето защо като е адресирал молбата си до Началника на Затвора Стара
Загора, М.Х. не е сезирал компетентния за това орган. След като за Началника на
Затвора Стара Загора не е налице нормативно установено задължение в ЗИНЗС и
ППЗИНЗС да разреши исканото от частния жалбоподател, то е невъзможно да се
формира и мълчалив отказ по смисъла чл.58, ал.1 от АПК.
В допълнение следва да се изложи следното:
Съгласно чл.91а, ал.1 от Конституцията на
Република България Омбудсманът се застъпва за правата и свободите на
гражданите. Неговите правомощия са уредени в Закона за омбудсмана. Омбудсманът
е обществен защитник, който насърчава и защитава правата на човека и основните
свободи и се застъпва с предвидените в закона средства, когато с действие или
бездействие се засягат или нарушават правата и свободите на гражданите от
държавните и общинските органи и техните администрации и от останалите субекти
по чл.2, ал.2 от Закона за омбудсмана. По смисъла на чл.19, ал.1, т.4 от Закона за омбудсмана
правомощие на Омбудсманът е отправянето на препоръки за възстановяване на
нарушени права и свободи пред съответните органи, техните администрации,
лицата, на които е възложено предоставянето на обществени услуги и частноправните
субекти. На основание чл.28 от Закона за омбудсмана, органите и лицата,
адресати на отправените от Омбудсмана препоръки са длъжни да ги разгледат в
14-дневен срок и да го уведомят за предприетите от тях мерки. Омбудсманът
изпълнява и функциите на Национален превантивен механизъм по смисъла и в
съответствие с Факултативния протокол към Конвенцията на ООН против изтезанията
и другите форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание
/вж. чл.19, ал.2 от Закона за омбудсмана/. В Правилникът за организацията и
дейността на Омбудсмана са доразвити правомощията на органа, като липсата на
мерки за изпълнение на препоръките за преустановяване извършването на
определени административни действия и възстановяване на нарушени права и
свободи е основание за включване на случая в годишния доклад или в отделен
доклад пред Народното събрание /вж. чл. 40, т.1 и т.2 и чл. 41 от Правилника/.
От гореизложеното следва, че така отправените
препоръки подлежат на задължително разглеждане, но нямат задължителен характер
за адресатите си. Не изпълнението им е
основание за включването на препоръките в годишния доклад, без каквато и да е
било последваща санкция за адресата. На официалният сайт на Омбудсмана на
Република България се съдържат данни за доклад на националния превантивен
механизъм за извършена проверка в затвора в град Стара Загора, затворнически
общежития от открит тип „Стара Загора“ и „Верея“, затворническо общежитие от
закрит тип „Черна гора“, арест – гр. Стара Загора; ОДМВР – гр. Стара Загора и
РУП – гр. Чирпан - https://www.ombudsman.bg/bg/p/doklad-na-natsionalniya-prevantiven-mehaniza-533
. Съдържанието му обаче е недостъпно, като не може да се осъществи проверка
дали са отправени препоръки, до кого и какви са тези препоръки. Всъщност дори
да са отправени такива до Началника на Затвора Стара Загора, то това
обстоятелство е ирелевантно за настоящето производство. Оспорен е мълчалив
отказ на Началника на Затвора Стара Загора да се произнесе по подадената молба
от М.Х., но не и бездействие по отношение на отправени препоръки. Всъщност дали
такива са налице или не, не може да се установи.
Водим от горното и на основание чл.235 от АПК,
Старозагорски административен състав, тричленен
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ В
СИЛА определение
№601/20.09.2022 год., постановено по административно дело №504/2022 год. по
описа на Административен съд Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.