Р Е Ш Е Н И
Е
№: 31.05.2019г. гр.Царево,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Царевският районен съд, наказателен състав
На двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Мария Москова
Секретар: Стефка Илиева
като разгледа докладваното от съдия
Москова НАХД № 44/2019г. по описа на съда , за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С.Г.Т. с
ЕГН ********** ***, против Наказателно постановление № 18-4635-000428/14.12.2018г.
на Началника РУП- Приморско, с което за нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 3000 лева на основание чл.179 ал.3 т.1 от ЗДвП. В
жалбата се излагат доводи, че не водачът, а собственикът на автомобила следва
да носи административно-наказателна отговорност , поради което се иска отмяната
на НП като неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно
уведомен, се явява в с.з.
лично и ведно с надлежно упълномощен процесуален представител –адв.Д., чрез който
поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно,
алтернативно – да се намали размера на глобата като се приложи
по-благоприятната за дееца нормативна разпоредба на чл.179 ал.3 т.1 от ЗДвП,
влязла в сила след датата на извършването на нарушението.
АНО, редовно уведомен, не изпраща процесуален представител.
След като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени
и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери
за установено следното:
На 12.11.2018г. около 10:30 часа в
община Приморско, на път Втори клас № ІІ-99 в посока към гр.Царево, св.Н.М. заедно с К. и П. /и тримата полицейски служители към
РУП-Приморско/ спрели за проверка жалбоподателя Т., който управлявал товарен автомобил „МАН ТГА 26.320БЛ“ с рег.№:
****, собственост на „РТК“ ООД и установили, че същият управлява по републиканската пътна процесния товарен
автомобил, за който не е заплатена винетна такса по чл.10 ал.1 т.1 от Закона за
пътищата за ППС по чл.10 ал.6 т.3,4, и 5 от Закона за пътищата с 2 и повече оси
с техническа допустима маса 12 или повече тона. Св.М. приел, че водачът Т. е
нарушил разпоредбата на чл.139 ал.5 от ЗДвП и съставил на място против същия
Акт за установяване на административно нарушение с бланков № 994554/12.11.2018г.,
подписан от жалбоподателя без възражения.
Въз основа на така съставения АУАН и след преценка на всички, събрани по
АНП доказателства, Началника РУП- Приморско е издал обжалваното НП №
18-4635-000428/14.12.2018г., с което за нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП на
жалбоподателя му е наложена глоба в размер на 3000 лева на основание чл.179
ал.3 т.1 от ЗДвП.
Препис от наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 15.01.2019г.
видно от инкорпорираната в него разписка/л.6/, а жалбата е била изпратена по
пощата, като е входирана от АНО на 28.01.2019г.. Тъй като АНО не е запазил и
приложил пощенския плик, от пощенското клейво на кйто може да се установи
датата на изпращането на жалбата, съдът приема, че същата е подадена в срок.
Изложената фактическа обстановка бе безспорно установена от събраните по
делото писмени и устни доказателства. При така установената фактическа
обстановка, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима.
При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление не
са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно
нарушение е издаден при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и наказателното постановление съдържат изискваните в чл.42 и чл.57,
ал.1 от ЗАНН реквизити. Както в акта, така и в наказателното постановление
пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване,
обстоятелствата, при които е било извършено и законовите разпоредби, които са
нарушени. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при
реализирането на административно наказателната отговорност на жалбоподателя не
са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че констатациите
в акта за установяване на административно нарушение съответстват на
действителното положение и от събраните доказателства се установява, че
жалбоподателят действително е управлявал по републиканската пътна мрежа
процесния товарен автомобил, за който не е била заплатена винетна такса по
чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата. При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.139 ал.5 от ЗДвП движението на
определена категория пътни превозни средства по републиканските пътища се
извършва след заплащане на съответната такса за тях, определена в Закона за
пътищата.
Разпоредбата на чл. 179 ал. 3 от ЗДвП предвижда санкция за водач, който управлява пътно превозно
средство по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по
чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, като в точки 1 - 4 на чл. 179 ал. 3
от ЗДвП е диференциран размерът на административното наказание /глоба/ според
вида на ППС. В настоящия случай се установява, че административно-наказаното
лице Т. е управлявало ППС от вид,
посочен в т. 1 на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП –пътно превозно средство с 2 (две) оси
и повече оси с технически допустима маса 12 или повече тона по републикански
път, за което не е платена отделна винетна такса, с оглед на което се явява
пътно превозно средство, посочено в разпоредбата на чл. 10а, ал. 6 във връзка с
ал. 7, т. 1 от Закона за пътищата и за което се дължи заплащането на винетна
такса.
В
момента на проверката ППС се е движело по път Втори клас №ІІ-99, който е
посочен в Решение № 945 от 01. 12. 2004 година на Министерски съвет за
утвърждаване на списък на републиканските пътища, приемане на списък на републиканските
пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура -
винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл.
10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по
републиканските пътища. Съгласно
разпоредбата на чл. 10а, ал. 5, т. 1 от Закона за пътищата /ЗП/, удостоверяването
на заплащането на винетната такса пред контролните органи става със залепване
на част първа от винетния стикер на предното
стъкло на автомобила. Съгласно същата разпоредба втората част на т. нар.
„винетка” във вид на талон се съхранява от водача на ППС и служи за
доказателство за платена винетна такса при издаване на безплатен винетен стикер
в случаите на счупване или кражба на предното стъкло на автомобила, както и при
производствен дефект на винетния стикер, каквито обстоятелство в конкретния
случай не са налице.
Към момента на извършената проверка върху
предното стъкло на процесния автомобил не
е бил залепен валиден винетен стикер, удостоверяващ заплащането на винетна такса, нито пък
административнонаказаното лице е представило на проверяващите органи документ
за платена винетна такса, като дори не е твърдяло, че има закупен валиден винетен
стикер за управляваното ППС – нещо повече самият жалбоподател признава, че към
инкриминираната дата и час за управлявания от него процесен автомобил не е бил
закупен винетен стикер, което води до категоричния извод за неизпълнение на
вменено с нормативен акт задължение, което неизпълнение представлява
административно нарушение. Възраженията
на защитата, че не водачът, а
собственикът на автомобила следва да
носи отговорност за липсата на винетен стикер, е неоснователно, тъй като
санкционната нормата на чл. 179 ал.3 т.1 от ЗДвП /в редакцията й към датата на
извършването на деянието/ предвижда самостоятелна отговорност за водача, който
управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от
Закона за пътищата. Посочената норма на закона предписва правило за поведение и
санкция на определени субекти - адресати на разпоредбата, а именно: отговорността
е на водачите на МПС, като е без значение дали управляваното от водачите превозно
средство е тяхна собственост или не, дали автомобилът е служебен или не , или
пък отдаден под наем от собственика на трето неучастващо по делото лице, чийто
служител е водача. В конкретния случай не се спори, че жалбоподателят е бил
водач на процесния автомобил и че за автомобила не е била заплатена винетна
такса, а съгласно разпоредбата на чл.179 ал.3 т.1 от ЗДвП / в редакцията към
датата на извършването на нарушението/ отговорността е на водача. Ето защо възраженията на защитата в тази насока са
неоснователни.
На следващо
място следва да се посочи, че от показанията на св.Е. се установява, че в
общинското предприятие за чистота, чиито служители към онзи момент са били и
жалбоподателят и свидетелят, е била създадена организационна процедура по
отношение на общинските автомобили, при която водачите сами закупували винетни
стикери за управляваните от тях автомобили и следяли за валидността им, а общината
след това осребрявала касовите бонове на водачите пряко или чрез прекият им
началник. Така също се установява, че няколко дни преди инкриминираната дата,
управлението на процесния автомобил е било възложено на жалбоподателя. В
обясненията си, дадени пред съда, жалбоподателят признава, че не е обърнал
внимание, че валидността на винетния стикер на процесния автомобил е била изтекла.
След като не е забелязал, че валидността на винетния стикер е била изтекла,
няма как да е докладвал на началника си за
това, а от тук и няма как да е изпълнил неправомерна заповед на прекия си
началник за управлява процесния автомобил без винетен стикер. С оглед на така
установеното, съдът намира твърдението на защитата, че жалбоподателят
изпълнявал неправомерна заповед на прекия си началник да управлява процесното
МПС без валиден винетен стикер, за неоснователно и недоказано, като същото се
явява защитна версия с цел да се избегне административно-наказателна
отговорност.
Констатираното в НП, както и в предхождащия го АУАН, деяние безспорно
осъществява състава на визираното в чл. 139, ал. 5 от ЗДвП административно
нарушение както от обективна, така и от субективна страна и правилно
административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя по
чл. 179, ал. 3, т. 1 от ЗДвП като водач на процесния автомобил. Наложеното му
административно наказание по чл. 179, ал. 3, т. 1 от ЗДвП / в редакцията към
датата на извършването на деянието/ глоба в размер на 3000 лева за посоченото
по-горе нарушение е във фиксирания от закона размер. Следва да се отбележи
обаче, че разпоредбата на чл.179 ал.3 от ЗДвП е изменена с ДВ, бр. 105 от 18.12.2018
г., и към настоящия момент съгласно същата водач, който управлява пътно
превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което
е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в
размер 300 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.2 от ЗАНН , ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е
по-благоприятна за нарушителя. Ето защо съдът намира, че на основание чл.3 ал.2
от ЗАНН в конкретния случай следва да се приложи по-благоприятната за дееца
разпоредба , като размеря на санкцията бъде намален на 300 лева.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 18-4635-000428/14.12.2018г. на Началника РУП- Приморско, с
което на С.Г.Т. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 3000 лева на основание чл.179 ал.3 т.1 от ЗДвП, като
НАМАЛЯ
размера на глобата от 3000 на
300 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му на основанията, предвидени
в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
Районен
съдия :