Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260038 17.02.2021 г. град
Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ЧИРПАН ПЪРВИ СЪСТАВ
На четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Атанас Динков
Секретар: Милена Ташева
като разгледа докладваното от съдия Атанас
Динков АНД № 400 по описа за 2020 г. и за да се произнесе съобрази:
Производство по
чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Съдът е сезиран с
жалба от Т.Г.У., ЕГН **********, против Електронен фиш, Серия К, № 3899479 за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система на ОДМВР - Стара Загора (EФ), с който на основание чл. 189, ал. 4, във
вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за
нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева.
Жалбоподателят Т.Г.У. моли електронния фиш да
бъде отменен.
Въззиваемата
страна ОДМВР – Стара Загора, моли електронния фиш да бъде потвърден.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намери за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е допустима
като подадена в законоустановения срок от надлежна страна – санкционирано лице,
което има правен интерес от оспорването и е срещу акт подлежащ на съдебен
контрол.
С обжалвания ЕФ,
жалбоподателят Т.Г.У., ЕГН ********** е санкциониран на основание чл. 189, ал.
4 от ЗДвП ("При нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение..."),
във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП ("Водач, който превиши
разрешената скорост извън населено място, се наказва, както следва: за
превишаване от 41 до 50 km/h - с глоба 400 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 2
от ЗДвП ("Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава,
е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак"),
изразяващо се в това, че на 12.07.2020 г. в 16.31 часа в обл. Стара Загора, АМ
Тракия, км. 170, в посока към гр. София, при ограничение 90 км/ч, въведено с
пътен знак В-26 ("Забранено е движението със скорост, по-висока от
означената"), е управлявал лек автомобил Мерцедес ЦЛС 320 ЦДИ, с
регистрационен номер ***, със скорост 137 км/ч при отчетен толеранс от - 3 %,
като нарушението (превишаване на разрешената скорост с 47 км/ч) е било
установено и заснето с мобилна радарна система (автоматизирано техническо
средство) № ТFR1-М 657.
Жалбата е
неоснователна.
Съдържанието на
обжалвания ЕФ, е изцяло съобразено с императивните изисквания на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП, като са посочени всички обстоятелства от значение за съставомерността
на деянието и за наличието на административно нарушение - описани са
конкретните параметри на нарушението и пределите на следващата се за него
отговорност от гл. т. на правна квалификация и вид/размер на приложимата
санкция, както и издателят ОДМВР - Стара Загора (компетентен орган, с оглед
мястото на извършване на нарушението).
ЕФ е бил издаден по
образеца, утвърден от министъра на вътрешните работи със Заповед № 8121з-172 от
29.02.2016 г. (л. 36 от делото) съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4,
изречение трето от ЗДвП ("Образецът на електронния фиш се утвърждава от
министъра на вътрешните работи"), и отговаря на императивните изисквания
на чл. 189, ал. 4, изречение второ от ЗДвП ("Електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане").
Съгласно чл. 165,
ал. 2, т. 6 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон определените
от министъра на вътрешните работи служби имат право за установяване на
нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението
и/или регистрационния номер на моторното превозно средство, като според пар. 6,
т. 65 от ЗДвП автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно ЗИ
(Закон за измерванията), които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат, както стационарни
– прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, така и
мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък
от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес. Именно с такава мобилна радарна
система е било установено и заснето конкретното нарушение, като нейното
сертифициране и изправност към момента на извършване на нарушението се
установява от представените удостоверение за одобрен тип средство за измерване
и протокол за извършена проверка (л. 32, л. 33 и л. 34 от делото).
Съгласно чл. 165,
ал. 2, т. 7 от ЗДвП, определените от министъра на вътрешните работи служби имат
право да извършват контрол по спазване на правилата за движението по пътищата с
автомобили, оборудвани със средства за аудиозапис и видеозаснемане, като
контролът се осъществява само в обхвата на средствата за видеозаснемане, а
според ал. 3 на цитирания член условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, каквато е
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. В случая спазването на тези изисквания при заснемане на
конкретното нарушение се установява от представените снимков материал и
протокол за използване на процесното автоматизирано техническо средство или
система (л. 28, л. 29 и л. 35 от делото).
Снимковия материал
от заснетия клип, представлява веществено доказателствено средство, по смисъла
на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП и установява извършването на съставомерно деяние по
чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 5, във вр. с чл. 21, ал. 2, във вр.
ал. 1 от ЗДвП (В този смисъл Решение № 229 от 27.06.2018 г. по КАН дело № 219
по описа за 2018 г. на Административен
съд - Стара Загора).
Протокола по чл.
10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., съдържа информация за
точното местонахождение на мястото за контрол, датата на използване на АТСС,
разположението на АТСС, спрямо посоката на движение на контролираните МПС,
ограничителните пътни знаци, начало и край на работата с АТСС и др.
От изисканите в
хода на съдебно следствие Заповед № РД-11-251/26.03.2020 г. (л. 43 - 44 от
делото), Проект за временна организация на движението, съгласно Заповед № РД-11-251/26.03.2020 г. (л. 46 –
48 от делото) и съпроводителното
писмо, с което цитираните документи са изпратени в съда, имащо характер на
официален удостоверителен документ за отразените в него данни (л. 42 от делото)
се установява, че на посочените в ЕФ дата и място - 12.07.2020 г., в обл. Стара
Загора, АМ Тракия, км. 170, в посока към гр. София е било валидно въведено
ограничение на скоростта на скоростта 90 км/ч, с пътен знак В26.
От справката за
регистрацията на процесното МПС (л. 31 от делото) се установява, че негов
собственик е жалбоподателя
Т.Г.У.,
ЕГН **********. В случая жалбоподателят не се е възползвал от предвидената в
чл. 189, ал. 5 от ЗДвП възможност в 14-дневен срок от получаването на ЕФ да
предостави в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните
работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство, за да може на
последното да се издаде електронен фиш за извършеното нарушение, а първоначално
издаденият такъв на името на жалбоподателя да бъде анулиран.
ЕФ, видно от
справката АИС АНД (л. 30 от делото) и т. 3 от съпроводителното писмо, с което
преписката е постъпила в съда (л. 26 от делото), имащо характер на официален
удостоверителен документ за отразените в него данни, е бил съставен на 22.08.2020
г., т.е. в едногодишния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН (Закон за
административните нарушения и наказания).
Що се отнася до
наложеното с ЕФ наказание – глоба от 400 лева, същото съответства по вид и
размер на предвиденото в закона за разглежданото нарушение.
Съдът приема, че
нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН –
такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от
съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния кодекс, касае само
посочените в чл. 11 от ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл.
93, т. 9 от НК, следва да бъде приложена в административнонаказателното
производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР
№ 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС).
По тази причина наказаното
лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност,
тъй като, с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в
зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни
последици за съставомерността на деянието, процесното такова следва да се
отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване“ или „формални нарушения“.
Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗДвП
задължения на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване
за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин законодателят
е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет
на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или
неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 от ЗАНН (а това се отнася и
за чл. 9, ал. 2 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН), не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед
наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното
нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай, нарушението
е застрашило обществените отношения, свързани с безопасността по пътищата
(особено актуална тема), както и превишението е значително – с близо 47 км/ч
над разрешената скорост, поради което следва да се приеме, че обществената
опасност на този пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме,
че същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява
маловажен случай.
По тези съображения,
съдът намира, че отговорността на жалбоподателя законосъобразно е била
ангажирана и определена по вид и размер за описаното в ЕФ нарушение, като при
установяване на нарушението и издаването на ЕФ не са били допуснати съществени
процесуални нарушения, опорочаващи ЕФ до степен, обуславяща отмяната му,
предвид което последният се явява законосъобразен и следва да бъде потвърден.
С оглед изложеното
и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш,
Серия К, № 3899479 за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система на ОДМВР - Стара Загора.
Решението подлежи
на касационно обжалване по реда на АПК, пред Административен съд - Стара
Загора, в четиринадесетдневен срок, считано от деня на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: