Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 21.04.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, IV-г гражданско
отделение, в публичното заседание на осми
юни през 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
мл.с. ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при секретаря В.Иванова , като разгледа докладваното от съдия Александрова
гр.д.№ 5267 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 516768
от 25.10.2018 г. СРС, 60 с-в, по гр.д.№ 34967/15 г. е признал за установено на
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.430, ал.1 ТЗ, че
съществува вземане на „О.б.б.“ АД срещу Р.Ж.Б. за сумата в размер на 2002,96
лв., представляваща главница по договор за издаване на кредитна карта Visa Electron, Visa Mastercard от 29.09.2006 г.
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение-24.02.2014 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както
и вземане на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.430, ал.2 ТЗ за сумата в размер на 325,84 лв., представляваща договорна възнаградителна
лихва за периода 29.02.2012 г.-01.01.2013 г., които вземания са предмет на издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 07.05.2014 г. по
ч.гр.д.№ 9807/14 г. на СРС, 60 с-в.С решението е отхвърлен иска на „О.б.б.“ АД
срещу Р.Ж.Б. за разликата над уважения размер от 325,84 лв. за договорна
възнаградителна лихва до пълния предявен размер от 736,32 лв., както и за
периода от 02.01.2013 г. до 23.02.2014 г., както и иска с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.92, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в
размер на 72,45 лв., представляваща наказателна лихва за забава за периода от
29.02.2012 г. до 23.02.2014 г.
Срещу
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника Р.Ж.Б. в частта,
с която са уважени исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415,
ал.1 ГПК вр. чл.430, ал.1 ТЗ и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр.
чл.430, ал.2 ТЗ с оплаквания, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
несъобразено със събраните по делото доказателства.Моли съда да отмени решението в
обжалваната част и да отхвърли исковете.В писмените бележки пълномощникът на
въззивника прави искане за обезсилване на обжалваното решене като постановено
по нередовна искова молба и за прекратяване на производството.
Ответникът по
въззивната жалба-„О.б.б.“ АД не взема становище по същата.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е
бил сезиран с искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК и
чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ.Ищецът- „О.б.б.“ АД твърди, че на 24.02.2014 г. е
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу Р.Ж.Б.
за сумата 2 002,96 лв.-главница, представляваща главница по договор за
издаване на кредитна карта от 29.06.2006 г. със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане;
736,32 лв.-договорна лихва от 29.02.2012 г. до 23.02.2014 г.; 72,45
лв.-наказателна лихва от 29.02.2012 г. до 23.02.2014 г., както и 325,45 лв.
съдебни разноски.За посочените суми е издадена заповед за незабавно изпълнение
по чл.417 ГПК и изпълнителен лист.Ответникът е подал възражение по чл.414 ГПК
срещу издадената заповед и на ищеца е даден 1-месечен срок да предяви иск за
установяване на вземането.Твърди, че съгласно договор за издаване на кредитна
карта от 29.09.2006 г. банката е предоставила на ответника Р.Ж.Б. кредитна
карта с първоначален кредитен лимит в размер на 2 000 лв., който е
усвояван.Съгласно чл.42 от Общите условия към договор за издаване на кредитна
карта от 29.09.2006 г. при пълно или частично неплащане на две погасителни
вноски кредитът става автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо
кредитополучателят да бъде уведомяван.Твърди, че считано от 29.02.2012 г. е
налице неизпълнение на поетите задължения, свързани със заплащането на
дължимите погасителни вноски, вследствие на което е настъпила автоматична
предсрочна изискуемост.Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че му дължи сумата 2 002,96
лв.-главница, представляваща главница по договор за издаване на кредитна карта
от 29.06.2006 г. със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното плащане; 736,32 лв.-договорна лихва от 29.02.2012 г. до
23.02.2014 г. и 72,45 лв.-наказателна лихва от 29.02.2012 г. до 23.02.2014 г.
Със заявление вх.№
3109422/24.02.2014 г. „О.б.б.“ АД е поискала издаване на заповед за изпълнение
по чл.417 ГПК срещу Р.Ж.Б. за процесните суми.На 07.05.2014 г. СРС, 60 с-в е
издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 9807/2014 г. за процесните суми.Длъжникът е подал
възражение вх.№ 3130489/17.06.2014 г. в срока по чл.414 ГПК, с което е оспорил
дължимостта на сумите, предмет на заповедта за изпълнение.На 25.05.2015 г.
заявителят е получил съобщение за възможността да предяви иск за установяване
на вземането си.Исковата молба е подадена на 22.06.2015 г. /в срока по чл.415 ГПК/.
С молба от 06.04.2022 г. пълномощникът на въззивника е уведомил въззивния
съд, че същият е оттеглил възражението по чл.414 ГПК срещу издадената на
07.05.2014 г. заповед за изпълнение и е поискал прекратяване на производството
поради липса на правен интерес за ищеца от предявяването му, както и обезсилване
на постановеното съдебно решение.Към молбата е приложено изявление на Р.Ж.Б., подадено до СРС, 60 с-в
за оттегляне на възражение вх.№ 3130489/17.06.2014 г. срещу издадената заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 9807/2014 г. на
СРС, 60 с-в.Постъпило е и писмо от СРС с приложена молба вх.№
23002883/04.04.2022 г. от въззивника за оттегляне на посоченото възражение.
Настоящият съдебен състав счита, че подадената молба за оттегляне на
възражението по чл.414 ГПК не е породила
правни последици.Съгласно чл.415, ал.1 ГПК правните последици на възражението
по чл.414 ГПК се простират единствено до
иницииране на активността на кредитора за предявяване на иск по чл.422 ГПК, с
което възражението е изпълнило функцията си и с оглед на това е неоттегляемо
след този момент.Оттегляне на възражението по смисъла на чл.416, ал.1 ГПК е
допустимо до предявяване на исковата молба по чл.422 ГПК.С подаването й
заповедното производство се трансформира в общо исково производство, което
пренася спорното правоотношение пред съответно компетентния, различен от съда
по заповедното производство съд, пред който следва да се отправят и
волеизявленията на страните, свързани със спора, вкл. разпореждане със спорното
право или признанието му.Оттеглянето на възражението по чл.414 ГПК не е
равнозначно на признание на иска.В този смисъл е налице практика на ВК /Опр. №
152/25.02.2013 г. на ВКС, т.д.№ 855/2012 г., I ТО/, която се споделя от настоящия съдебен състав.От
волята на ищеца зависи дали съдът ще бъде десезиран с предмета на спора,
съответно-от тази на въззивника зависи развитието на производството пред
въззивната инстанция.До настоящия момент делото не са постъпили молби за
оттегляне, респ. отказ от иска или за оттегляне на въззивната жалба.Поради
изложените съображения искането на въззивника за прекратяване на производството
поради липса на правен интерес е неоснователно.
С разпореждане от 29.11.2019
г. въззивният съд е оставил без движение исковата молба с указания към ищеца за
довнасяне на държавна такса по сметка на СРС в размер на 49,93 лв. Разпореждането
е съобщено на ищеца на 20.12.2019 г., на 21.08.2020 г. и на 16.10.2020 г. с
предупреждение за последиците от неизпълнението му.В предоставения срок
въззиваемият не е изпълнил указанията на съда.
Съгласно ТР № 1/17.07.01
г. на ОСГК на ВКС /т.4/ вр. т.5 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д.№ 1/2013 г. на
ОСГТК, когато за пръв път се констатират нередовности на
исковата молба пред въззивния съд, той я оставя без движение с указания на
ищеца да ги отстрани.При неизпълнение първоинстанционното решение се обезсилва.В
случая нередовността на исковата молба не е отстранена, тъй като указанията на
съда не са изпълнени и не е внесена цялата дължима ДТ по сметка на СРС, поради
което исковата молба следва да се върне в частта относно исковете с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.430, ал.1 ТЗ за сумата в размер на
2002,96 лв., представляваща главница по договор за издаване на кредитна карта Visa Electron, Visa Mastercard от 29.09.2006 г.
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение-24.02.2014 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както
и с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.430, ал.2 ТЗ
за сумата в размер на 325,84 лв., представляваща договорна възнаградителна
лихва за периода 29.02.2012 г.-01.01.2013 г.Решението на СРС в
посочената част и в частта относно разноските следва да се обезсили, а
заповедта по чл.417 ГПК и издадения изпълнителен лист-да се обезсилят в частта,
с която исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415,
ал.1 ГПК вр. чл.430, ал.1 ТЗ за сумата в размер на 2002,96 лв., представляваща
главница по договор за издаване на кредитна карта Visa Electron, Visa Mastercard от 29.09.2006 г.
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение-24.02.2014 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както
и с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.430, ал.2 ТЗ
за сумата в размер на 325,84 лв., представляваща договорна възнаградителна
лихва за периода 29.02.2012 г.-01.01.2013 г. /т.13 от ТР №
4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС/, а производството в тази част да се прекрати.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И :
ВРЪЩА
исковата молба на „О.б.б.“ АД с вх.№ 11083/22.06.2015 г. срещу Р.Ж.Б. в частта
относно исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр.
чл.430, ал.1 ТЗ за сумата в размер на 2002,96 лв., представляваща главница по
договор за издаване на кредитна карта Visa Electron, Visa Mastercard от 29.09.2006 г.
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение-24.02.2014 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както
и с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.430, ал.2 ТЗ
за сумата в размер на 325,84 лв., представляваща договорна възнаградителна
лихва за периода 29.02.2012 г.-01.01.2013 г., които вземания са предмет на издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 07.05.2014 г. по
ч.гр.д.№ 9807/14 г. на СРС, 60 с-в.
ОБЕЗСИЛВА решение №
516768 от 25.10.2018 г. на СРС, 60 с-в, по гр.д.№ 34967/2015 г. в посочената
част и в частта за разноските.
ОБЕЗСИЛВА заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК от 07.05.2014 г. по ч.гр.д.№ 9807/2014 г. на СРС, 60 с-в
и издадения на 07.05.2014 г. изпълнителен лист в частта относно сумите, предмет
на исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр.
чл.430, ал.1 ТЗ за сумата в размер на 2002,96 лв., представляваща главница по
договор за издаване на кредитна карта Visa Electron, Visa Mastercard от 29.09.2006 г.
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение-24.02.2014 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както
и с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.430, ал.2 ТЗ
за сумата в размер на 325,84 лв., представляваща договорна възнаградителна
лихва за периода 29.02.2012 г.-01.01.2013 г., които вземания са предмет на издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 07.05.2014 г. по
ч.гр.д.№ 9807/14 г. на СРС, 60 с-в и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в
посочената по-горе част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.