Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........
град
Шумен, 22.01.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският
административен съд в открито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра
Бойн
при секретар Р.Хаджидимитрова
и прокурор Д. Димитров, като разгледа докладваното от съдия Б.Бойн КАНД № 273 по описа за 2020г. на
Административен съд- Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1
предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания(ЗАНН) и чл.208
и сл. от Административно-процесуалния кодекс(АПК).
Образувано е по касационна жалба от Кооперация
„Шуменска заря“- със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.Сан Стефано №14
с ЕИК: *********, представлявана от Председателя П.Г.Й. с ЕГН: ********** срещу
Решение № 407 от 06.11.2020г., постановено по АНД № 1513/2020г. по описа на
Районен съд– град Шумен, с което е изменено Наказателно постановление
№27-0001094/07.08.2020год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”-
гр.Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 от Кодекса на труда КТ/, във вр. с
чл.415 ал.1 от КТ на жалбоподателя в качеството му на работодател, е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева /две хиляди лева/, като същата е
намалена на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/. Касационната жалба е бланкетна,
като в нея се твърди, че НП било нищожно, поради липса на компетентност и
нарушаване на административно-производствените правила. Визираното в НП
административно деяние било несъставомерно, направените фактически констатации
се оспорват. Твърди се и нарушено право на защита в хода на
административно-наказателното производство, поради необсъдени възражения и
неотчетени форсамажорни обстоятелства, както и нищожност на самата ПАМ, поради
процесуални нарушения. С оглед на тези съображения се иска настоящата инстанция да постанови
решение, с което да отмени обжалваното решение и да прогласи нищожността на Наказателното
постановление или да отмени измененото с решението НП изцяло като
незаконосъобразно. Не се прилагат доказателства. В съдебно заседание не се
явява упълномощен процесуален представител.
Ответникът по касация депозира
отговор на 18.12.2020г., в който оспорва жалбата. Не изпраща представител в открито съдебно
заседание. На 13.11.2021г. представя становище по жалбата, като намира
оспореното съдебно решение за правилно и моли същото да бъде оставено в сила,
като претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Шуменска окръжна
прокуратура, намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество-
за неоснователна. Смята, че решението на районния съд е правилно и
законосъобразно, поради което предлага то да бъде потвърдено.
Съдът, като съобрази депозираната
касационна жалба, намира същата за процесуално допустима, като надлежно и
своевременно подадена, в срока по чл.211 ал.1 от АПК и от лице, имащо право и
интерес да обжалва съдебния акт, а разгледана по същество за неоснователна, поради следните съображения:
За да измени процесното НП,
въззивния съд приел от фактическа страна, че при извършване на проверка от
Дирекция "Инспекция по труда" гр. Шумен на 27.05.20 година в седалището
на жалбоподателя в гр.Шумен било установено нарушение на трудовото законодателство,
изразяващо се в неизплащане на трудови възнаграждения и обезщетения на
работници. За констатираното нарушение е съставен Протокол за проверка №2013190/27.05.2020г.,
с който били дадени предписания. В т.9 на Протокола е посочено и процесното
нарушение за неизплатено обезщетение на служителя Е.Н.Т.по чл.220 ал.1 от КТ,
дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение на осн.чл.228 ал.3 от КТ.
При последвала проверка по документи, осъществена на 03.07.2020г. и
обективирана в Протокол № 2018375/03.07.2020г., било установено неизпълнението
на предписанието. На 08.07.2020г. бил съставен АУАН № 27-0001094 за нарушение
на чл.415 ал.1 от КТ, който бил връчен на същата дата на Председателя на
кооперацията. В АУАН били посочени възражения във връзка с обявеното извънредно
положение заради пандемията от Covid-19, по време на
което било извършено нарушението, а всички служители сами били пожелали
прекратяване на договорите с работодателя предвид настъпилото форсмажорно
обстоятелство. Не били депозирани допълнителни възражения в писмен вид по реда
на чл.44 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите
в административно-наказателната преписка, наказващият орган издал процесното
наказателно постановление, с което на основание чл.416 ал.5, във връзка с чл.415
ал.1 от КТ, наложил на юридическото лице „имуществена санкция“ в размер на 2000лв.
При
така установената фактическа обстановка районният съд приел, че
административнонаказателното производство е проведено законосъобразно, като не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
НП е издадено от компетентен орган-
Директор на Дирекция „Инспекция по труда“, осъществяващ правомощия на
административно-наказващ орган по чл.47 ал.2, във връзка с ал.1 от ЗАНН. Съдът
приел, че по безспорен начин е установено, че работодателят не е изплатил на служител
обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение на
работника или служителя за неспазения срок на предизвестието, което
представлява неизпълнение на влязло в законна сила задължително предписание на
контролен орган за спазване на трудовото законодателство. Въз основа на това
приел, че юридическото лице е осъществило състава на нарушението посочено в
акта и в наказателното постановление. Същото не е отстранено веднага след
установяването му, като предписанието не е изпълнено своевременно, от него са
произлезли вреди за служителя, като правилно е прието от наказващият орган, че не
са налице предпоставките за квалифициране на нарушението като маловажен случай
по чл.415в ал.1 от КТ. Решаващият съд е извел и извод за правилно приложение на
санкционната норма, но е намалил размера на имуществената санкция до
законоустановения минимум в чл.415 ал.1 от КТ- 1500лв. Настоящият състав
намира, че въззивният съд е направил обстоен анализ на фактите и правилно е
установил фактическата обстановка, респективно на тази база е направил правилни
и законосъобразни правни изводи в постановеното от него решение, поради което
същите не следва да бъдат изцяло преповтаряни и на осн. чл.221 ал.2 от АПК
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Не бяха установени изложените в жалбата
нарушения на административно-наказателното производство, водещи до нищожност на
НП или неговата незаконосъобразност. Участието на представител на
санкционираното юридическо лице е било обезпечено в хода на производството.
Посочените в АУАН възражения са цитирани в оспореното НП, като при преценка на
приложимостта на чл.28 от ЗАНН, заедно с другите относими обстоятелства, са
били счетени за неоснователни.
Твърденията в касационната жалба за несъобразени форсмажорни обстоятелства от
страна на административно-наказващия орган, съдът намира за недоказани.
Задължителните предписания по Протокол № 2013190/27.05.20202г. са били връчени
на 05.06.2020г. и е бил даден срок на изпълнението им до 30.06.2020г. Към тази
дата, както и към настоящия момент, страната се намира в обявена извънредна
епидемична обстановка, поради разпространението на COVID– 19, считано от
14 май 2020г. до 31 януари 2021г., като обявеното с Решение на Народното събрание от
13 март 2020г. извънредно положение е било отменено. Дори да се приеме, че
нарушението във връзка с липса на плащане на обезщетение на служителя е
осъществено по време на извънредно положение, предвид срока по чл.228 ал.3 от КТ за заплащането му, а именно последния ден на месеца, следващ месеца, през
който правоотношението е прекратено, в случая до 30.04.2020г., с §4 от Закон за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, касаещ
КТ, тази разпоредба на кодекса не е била изменена и е продължила действието си.
Служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК не
установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или
несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното,
Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а
решението на Районен съд- гр.Шумен за правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и направеното
своевременно искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция, съдът намира,
че такова следва да бъде присъдено. Следователно касаторът Кооперация „Шуменска
заря“ със седалище и адрес на управление гр.Шумен следва да бъде осъден да
заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ град Шумен сумата в размер на 80.00
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.221
ал.2 във вр. с чл.223 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 407 от 06.11.2020г., постановено по АНД № 1513/2020г. по
описа на Районен съд– град Шумен, с което е изменено Наказателно постановление
№27-0001094/07.08.2020год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”-
гр.Шумен.
ОСЪЖДА Кооперация „Шуменска заря“ със седалище и адрес на
управление гр.Шумен, ул.Сан Стефано №14, с ЕИК *********, представлявана от
Председателя на УС П.Г.Й., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ град
Шумен юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 /осемдесет лева/ лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1………………….
2. ………………
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 22.01.2021 г.