№ 163
гр. Благоевград, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Илина В. Г.
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20241210200103 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Б. Л. М. с ЕГН **********, с адрес г***
против Наказателно постановление № 23-1116-002148/07.09.2023 г., издадено от
началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Благоевград, с което на
жалбоподателя на основание чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 200лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за 6
месеца за нарушение на чл.103 ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и необоснованост на
атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати
нарушения на процесуалните правила. Навежда се, че в обстоятелствената част на НП
липсва описание на конкретно установени факти и обстоятелства, като не е посочено
конкретно в какво се изразява от фактическа страна изпълнителното деяние, с което е
осъществен съставът на санкционираното нарушение. Не ставало ясно и защо двете
наказания са определени в размери над законоустановените минимуми.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на наказателното
постановление и алтернативно такова за намаляване размера на наложените наказания.
Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от
адв. Г., която поддържа подадената въззивна жалба.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител. Депозира
писмено становище, с което се прави искане за оставяне без уважение на въззивната
жалба и релевира възражение за прекомерност на разноските за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема
за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Б. М. е собственик на мотоциклет „Ямаха Ф3 8“ с рег.№ ***
1
Свидетелите Кристиан *** и К. И. са служители на сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР - Благоевград, като на 24.08.2023 г. двамата изпълнявали служебните си
задължения в района на автогарата гр.Благоевград.
Около 10.35ч. полицейските служители видели, че по бул. „Св.Димитър
Солунски“ с посока към бул. „Св.Св Кирил и Методий“ към тях приближава
мотоциклет „Ямаха Ф3 8“ с рег.№ *** поради което с цел извършване на полицейска
проверка, решили да спрат мотоциклета.
Чрез стоп – палка на водача на мотоциклета бил подаден сигнал за спиране, но
същият увеличил скоростта и не спрял като продължил движението си.
Полицейските служители успели да видят регистрационния номер на
мотоциклета и след справка в информационните фондове на МВР установили, че
същият е собственост на жалбоподателя М.. *** и И. отишли на адреса на М., който
пред тях потвърдил, че той управлявал мотоциклета, видял подадения му сигнал, но не
спрял, защото смятал, че няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за
мотоциклета. М. отразил заявеното пред полицейските служители в писмено обяснение
от същата дата.
При така направените констатации служителите на сектор „Пътна полиция“
приели, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 103 ЗДвП, поради което на
същата дата *** в присъствието на И. и жалбоподателя, съставил срещу последния
АУАН серия GA № 1033031.
Актът бил предявен на нарушителя на същата дата, който го подписал, без да
обективира възражения. Такива не са постъпили и в предвидения с чл. 44, ал.1 ЗАНН
срок.
Въз основа на АУАН № GA № 1033031/24.08.2023 г. е издадено атакуваното
наказателно постановление, което е връчено на жалбоподателя на 19.12.2023 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се показанията на
разпитаните от съда свидетели И. и С. и от приобщените към доказателствения
материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: АУАН № 1033031/24.08.2023
година, обяснение от Б. М., заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година, справка за
нарушител/водач на лист 10, пощенски плик на лист 11.
При изграждане на фактическите си констатации, съдът се довери на
показанията на свидетелите И. и *** като съобрази тяхната последователност,
хронологична издържаност и непротиворечивост. Показанията на тези свидетели се
подкрепят от приетите по делото писмени доказателства, като високата им
доказателствена стойност се основава на това, че пресъздават преките си възприятия за
относими към предмета на делото обстоятелства.
Като изясняващи релевантни към предмета на доказване обстоятелства съдът
кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства.
Показанията на свидетелите, съставеният АУАН и обяснението на М. съдържат
данни за основните елементи от състава на нарушението на чл.103 ЗДвП - място, време
и обстоятелства около извършването му и авторството му в лицето на жалбоподателя.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 19.12.2023г., а жалбата е от
20.12.2023 г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-
наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, по следните
2
съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от посочените от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен
от младши автоконтрольор в съответствие с чл.189, ал.1 ЗДВП и приложената заповед
№ 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, а атакуваното НП е
издадено от орган, надлежно упълномощен на основание чл.189, ал.12 ЗДвП с т. 3.11
от същата заповед Предвид горното актосъставителят и наказващият орган са
материално и териториално компетентни да установят нарушението и да наложат за
него административно наказание.
На следващо място, същите са в предвидената от закона писмена форма и
съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал.3
ЗАНН. Спазена е и законова предвидената процедура за съставянето и връчването, като
в съставения АУАН актосъставителят е отразил фактическите обстоятелства на
твърдяното нарушение и обстоятелствата по извършването му.
Издаденото НП също отговаря на законовите разпоредби, регламентиращи
изискуемите реквизити, които следва да съдържа, като е налице и съответствие между
словесното описание на нарушението, правната му квалификация и приложената
санкционна норма
С оглед изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.
Районният съд намира наказателно постановление, предмет на настоящия
съдебен контрол и за издадено при спазване на материалния закон.
По същество преценката на административнонаказващия орган, че
жалбоподателят е нарушил забраната на чл. 103 ЗДвП, за което следва да бъде
наложено предвиденото с чл. 175, ал.1, т.3 ЗДвП наказание е правилна.
Разпоредбата на чл.103 ЗДвП задължава водача на пътно превозно средство
при подаден сигнал за спиране от контролните органи, да спре плавно в най-дясната
част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите указания, като налагането на предвидената с
чл.175, ал.1, т.4 санкция е обусловено от отказа да изпълни нареждане на органите за
контрол и регулиране на движението.
Доказателствената съвкупност по делото установява по предвидения с НПК
стандарт, че на описаните в НП място и време жалбоподателят е управлявал
мотоциклет „Ямаха Ф3 8“ с рег.№ ***и при подаден сигнал за спиране от полицейския
служител, не спрял в най-дясната част на платното, като по този начин не изпълнил
нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.
Ето защо с деянието си жалбоподателят е осъществил от обективна страна
състава на визираното в чл.103 ЗДвП административното нарушение, за което на
основание чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП е ангажирана административнонаказателната му
отговорност.
От субективна страна, нарушението е извършено от жалбоподателя при форма
на вина пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния характер на деянието
и на последиците му – възприел е подадения му сигнал за спиране, съзнавал е неговото
съдържание, но въпреки това не е изпълнил нареждането на контролния орган.
3
Санкционната разпоредба на чл. 175, ал.1, т.4 ЗДвП предвижда кумулативно
налагане на две наказания – "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 до 6
месеца и глоба от 50 до 200 лева за водач, който откаже да изпълни нареждане на
органите за контрол и регулиране .
С оглед установеното от обективна страна, че М. е извършил нарушение на
чл.103 ЗДвП, правилно и законосъобразно е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност и са му наложени двете кумулативно
регламентирани с чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП административни наказания.
При преценка размерите на кумулативно установените за това нарушение
наказания РС - Благоевград счита, че и двете наложени наказания са
индивидуализирано необосновано над минимално определения от законодателя
размер, без наказващият орган да е изложил мотиви за това.
Като отегчаващи административнонаказателната отговорност за това
нарушение обстоятелство следва да бъде отчетени съдържащите се в справката за
нарушител-водач данни и за други нарушения на ЗДвП, извършени от жалбоподателя.
Смекчаващо отговорността обстоятелство е младата възраст на жалбоподателя.
Горното сочи на баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, поради което двете наказания следва да бъдат определени около
предвидения със санкционната разпоредба среден размер на наказанията. Предвид
изложеното съдът намира, че са налице предпоставки за ревизиране размера на
наложената глоба и срока на наказанието "лишаване от право да управлява МПС".
При анализа на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства,
районният съд намира, че размерът на наложената глоба се явява прекомерен и същият
следва да бъде намален на 100 лева, а наказанието „лишаване от право да управлява
МПС” да бъде намалено на 3 месеца.
Съдът приема, че така индивидуализираните наказания се явяват справедливи
за нарушението на чл. 103 ЗДвП и ще постигнат необходимия превантивен и
предупредителен ефект към спазване на установения в страната правов ред и
регламентираните със ЗДвП правила.
С оглед изложеното и доколкото от доказателствената съвкупност е доказано
извършването от страна на жалбоподателя на нарушение на чл. 103 ЗДвП, обжалваното
НП следва да се измени в санкционна му част, като се намали размерът на наложената
„глоба“ от 200лв. на 100 лв. и срокът на наказанието „лишаване от право да управлява
МПС“ от 6 месеца на 3 месеца.
При този изход на делото право на присъждане на разноски възниква и за двете
страни.
Жалбоподателя претендира присъждането на 400 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение. Въззиваемата страна релевира възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно с оглед
това, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, изискващи специални
процесуални усилия за поддържане на защитната теза.
Районният съд намира, че дължимите се в случая разноски на жалбоподателя за
адвокатско възнаграждение по изложените съображения за фактическата и правна
сложност на делото, като се отчете предметът на делото, видът и размерът на
наложената санкция, броят на проведените открити съдебни заседания, обемът на
осъществената правна защита и при съобразяване с указанията на Решение на СЕС по
дело С-438/22 от 25.01.2024г. следва да бъдат редуцирани на 300 лева.
С оглед размера на двете наказания след изменението от настоящия съдебен
състав, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени 150лв, който размер е определен
4
съобразно уважената част по правилото на чл.78, ал.1 ГПК, към която разпоредба
препраща чл.144 АПК.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест
на ОДМВР - Благоевград, която е юридическото лице, в чиято структура е включен
административният орган – издател на оспореното наказателно постановление.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т.2 ЗАНН Районен съд-
Благоевград, НО, 7-ми състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1116-002148/07.09.2023 г.,
издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Благоевград, с
което на Б. Л. М., с ЕГН **********, с адрес гр.*** на основание чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП
е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за 6 месеца за нарушение на чл.103 ЗДвП като НАМАЛЯВА
размера на наложената "глоба" от 200лв/двеста лева/ на 100лв /сто лева/ и срока на
наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ от 6 /шест/ месеца на 3/три/
месеца .
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.3 ЗАНН ОДМВР - Благоевград ДА
ЗАПЛАТИ на Б. Л. М. с ЕГН **********, с адрес г*** сума в размер 150,00 лева (сто
и петдесет лева), представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5