РЕШЕНИЕ
№ 4981
гр. София, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110122802 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, обективно и
субективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, срещу Г. И. З.,
ЕГН ********** и Т. И. З., ЕГН ********** - двамата с адрес: гр. София, ж.к.
„Изток“, ******, искове за установяване на вземания по издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение от 23.01.2024 г. по ч. гр. д. № 552/2024 г. на СРС, 157
състав, в условията на разделна отговорност -всеки по 1/2, както следва: ответникът Г.
И. З. – 1065,22 лв. главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020
г. до 30.04.2022 г. за имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Изток“, ******, ****,
ведно със законната лихва от 29.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането;
318,48 лв. обезщетение за забава от 15.09.2021 г. до 08.12.2023 г. и 1,88 лв.
обезщетение за забава върху главница за дялово разпределение за периода от
15.02.2021 г. до 29.09.2023 г., а ответникът Т. И. З. - 1065,22 лв. главница за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот,
находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Изток“, ******, ****, ведно със законната лихва
от 29.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 318,48 лв. обезщетение за
забава от 15.09.2021 г. до 08.12.2023 г. и 1,89 лв. обезщетение за забава върху главница
за дялово разпределение за периода от 15.02.2021 г. до 29.09.2023 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение от 23.01.2024 г. по ч. гр. д. № 552/2024 г. на СРС, 157
състав.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
1
тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия
до притежавания от тях недвижим имот, а именно: Апартамент № 15, находящ се в гр.
София, ****, за който е открита партида с ****. Поддържа, че купувачите не са
заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в обща размер на 2130,44 лв. Претендира от всеки от
ответниците по ½ от тази сума, съобразно квотата им в съсобствеността. Твърди, че
съгласно приложимите през процесния период общи условия купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат дължимите суми в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Предвид неизплащането на дължимите суми на падежа,
ищецът счита, че ответниците следва да му заплатят и мораторна лихва в
претендираните размери за посочените в исковата молба периоди, а именно всеки в
размер на по 318,48 лв. Посочва, че на ответниците била предоставена и услуга за
дялово разпределение, но сумите са били заплатени със забава, поради което
претендира от ответника Г. И. З. обезщетение за забава върху платена главница за
дялово разпределение в размер на 1,88 лв., начислена за периода от 15.02.2021 г. до
29.09.2023 г. , а от ответника Т. И. З. обезщетение за забава върху платена главница за
дялово разпределение в размер на 1,89 лв., начислена за периода от 15.02.2021 г. до
29.09.2023 г. Претендира присъждане на разноски в исковото и заповедното
производства.
Ответниците, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са депозирали общо отговор на
исковата молба, с който оспорват предявените искове по основание и размер с доводи,
че претендираните суми са погасени чрез плащане преди образуване на делото. Молят
за отхвърляне на предявените искове.
Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната
на ищеца „Техем Сървисис” ООД изразява становище, че дяловото разпределение за
абонатен № 40926 е извършвано в съответствие с всички действащи през процесния
период нормативни актове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, поради което с доклада по чл. 146 ГПК съдът е
отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
ответниците са собственици на недвижим имот, представляващ Апартамент № 15,
находящ се в гр. София, ****, при равни квоти.
За доказването на това обстоятелство е приет по делото и Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 172, том XVIII, дело № 3687 от 05.03.1996 г., с който
родителите на ответниците – ДаЙо З. и ИИл З. даряват на децата си Т. И. З. и Г. И.
ШаАпартамент № , находящ се в гр. София, ри равни квоти, а дарителите са запазили
правото на ползване върху имота безвъзмездно и до края на живота на всеки един от
тях.
Видно от приложеното на л. 20 от делото Удостоверение за наследници с изх. №
***** г. дарителя и баща на ответниците – Т. И* З. е починал на 01.11.2002 г., а видно
от изготвената по делото справка от НБДН ( л. 119 от делото) дарителя и майка на
ответниците - Д* Й* З. е починала на 11.09.2018 г.
По делото е представено заявление от Д*З. за откриване на партида за доставка
на топлинна енергия в порецесния имот на нейно име от дата 09.10.2017 г.
Представен е Договор от 21.09.2002 г. между етажните собственици на сграда,
находяща се на адрес: гр. София, ***** и третото лице - помагач „Техем Сървисис“
ЕООД за извършване от последното на индивидуално разпределение на топлинна
2
енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за
сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на
20.05.2002 г., както и Договор от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и третото лице-
помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между
потребителите в сгради етажна собственост.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.
По делото са представени обща фактура № **********/31.07.2021 г., издадена
след годишното изравнение с отразени количествата потребена топлинна енергия и
дължимата цена за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. и на стойност 2117,05 лв., обща
фактура № **********/31.07.2022 г., издадена след годишното изравнение с отразени
количествата потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2021 г. –
30.04.2022 г. на стойност 2067,47 лв. и извлечение от сметка, както и индивидуални
справки за отопление и топла вода за периода, изготвени от третото лице-помагач и
формуляри за годишен отчет.
Приети са като доказателства Разписка № ***** г., с която е заплатена по
партидата на **** сумата от 300 лв., в която е отразено какви конкретни задължения се
погасяват,
Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, начислените суми за процесния период по ежемесечни фактури
по прогнозни данни са 4866,60 лв. След годишното отчитане и изравнението от ФДР
дължимите суми за топлинна енергия са в размер на 4333.39 лв. Според заключението
ищецът е намалил задължението и със сумата от 70,90 лв. – за връщане поради
корекция в цената. Ищецът е осчетоводил също така плащания в общ размер на
2132,05 лв., в резултат на която неплатената сума за доставена топлинна енергия за
периода от м. 5. 2020 г. до м. 04.2022 г. е в размер на 2130,44 лв. Вещото лице е
посочило начина на осчетоводяване на постъпилите от ответниците плащания след
завеждане на иска, като видно от заключението същите са отнесени за погасяване на
лихви и дялово разпределение, като същите са взети предвид при завеждане на иска,
както и за погасяването на суми извън процесния период. Вещото лице е посочило
размера на законната лихва, считано от датата на изпадане на ответниците в забава до
08.12.2023 г. – 664,17 лв. За периода м. 12.2020 г. до м.04.2022 г. е било дължимо
възнаграждение за дялово разпределение в общ размер на 33,49 лв., което било
заплатено на двата пъти – на 08.08.2022 г. за периода от м.12.2020 г. до м.06.2021 г. и
на 29.09.2023 г., когато са платени фактурите да периода от м. 07.2021 г. до м. 04. 2022
г. Вещото лице е установило, че за дяловото разпределение ищецът е начислил лихва
до съответните дати на плащане в размер на 5,46 лв., а платената лихва е в размер на
1,93 лв., след което дължимият остатък е в размер на 3,53 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния
период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
3
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване, или ползване на имота на
друго облигационно основание.
От събраните по делото доказателства може да се обоснове извод, че през
процесния период ответниците са били собственици на процесния имот, т.е. всеки от
тях на по 1/2 ид.ч. Същевременно по делото беше доказано, че вещните ползватели са
починали, т.е. нова право се е погасило, следователно може да се обоснове извод за
съществувалото между страните облигационно правоотношение по повод доставка на
топлинна енергия в притежавания от ответниците имот, като за задълженията по
договора ответниците отговарят до размера на притежаваните права.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответниците и ищеца съществува облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за
ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден
обект топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната
цена, в качеството им на потребители на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение
№ 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС
е посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за
битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Не е спорно по делото, че имотът на ответниците се намира в сграда – етажна
собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
4
публичния регистър по чл. 139а. В случая от представените протокол от общото
събрание на етажните собственици, договор и от представените изравнителни сметки,
се установи, че дяловото разпределение е възложено на третото лице – помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и
топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между
топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на
имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая между страните не е спорно, а и представените по делото писмени
доказателства (фактури, счетоводна справка, изравнителни сметки и главни отчети),
беше доказано, че за процесния период в имота на ответниците е доставена топлинна
енергия на стойност 4262,49 лв. Според заключението на ССчЕ неплатените суми за
доставена топлинна енергия за процесния период, след годишното изравнение за двата
периода и след приспадане на извършените плащания и връщане поради корекция в
цена, е в размер на 2130,44 лв. По делото не се събраха доказателства сумите да са
платени, а беше доказано, че ответнитице с представените разписки са погасявали
други задължения, извън процесния период и процесното перо. Предвид разделната
отговорност на ответниците и размера на притежаваните права, последните отговорят
за по 1/2 от неплатената цена за доставена топлинна енергия, или всеки от тях дължи
сумата от по 1065,22 лв. Следователно предявените искова за доставена топлинна
енергия срещу всеки от ответниците се явяват основателни в пълен размер.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът
изходи от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съгласно който клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази
дата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно, чл. 33, ал. 4
от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2., т.е. за
реално потребеното количество топлинна енергия след годишното отчитане и
издаването на обща фактура за отчетния период. От заключението на ССчЕ се доказа
размерът на дължимата лихва за периода от 15.09.2021 г. до 08.12.2023 г., а именно
лихва в размер на 664,17 лв. Ответниците отговарят за задължението за лихва,
съобразно квотите в съсобствеността (1/2) или в размер на по 332,08 лв. Ищецът е
претендирал лихва в по-малък размер от дължимата, поради което предявените искове
се явяват изцяло основателни.
5
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
исковата молба, въпреки изричните указания на съда в тази насока, поради което
претенция се явява неоснователна.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от исковата
претенция. В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер 55,42 лева
- заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева,
определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото). Съобразно уважената част от
иска на ищеца следва да се присъди съответна част от сторените в заповедното
производство разноски, а именно сумата от 105,28 лв., отговорността за която следва
да се разпредели между ответниците по равно – по 52,64 лв. На основание чл. 78, ал. 1
ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в исковото
производство, съобразно уважената част от исковете. Същият е сторил разноски в
размер 55,43 лв. държавна такса, 500 лв. депозит за вещо лице по ССчЕ, 350 лв. и
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и
правна сложност на делото. От тях съобразно уважената част на иска следва да се
присъди съответна част, а именно сумата от 654,54 лв., отговорността за която следва
да се разпредели между ответниците по равно – по 327,27 лв.
Ответниците на основание чл. 78, ал. 3 ГПК също имат право на разноски,
съобразно отхвърлената част на предявените искове, но същите не са направили
искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в този
смисъл
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София”
ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г. И. З., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„Изток“, ****** ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумите 1065,22 лв.
главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.
за имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Изток“, ******, ****, ведно със
6
законната лихва от 29.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и 318,48
лв. обезщетение за забава от 15.09.2021 г. до 08.12.2023 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение от 23.01.2024 г. по ч. гр. д. № 552/2024 г. на СРС, 157 състав,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата 1,88 лв. обезщетение за забава върху
главница за дялово разпределение за периода от 15.02.2021 г. до 29.09.2023 г., за която
е издадена заповед за изпълнение от 23.01.2024 г. по ч. гр. д. № 552/2024 г. на СРС, 157
състав, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София”
ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Т. И. З., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„Изток“, ****** ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумите 1065,22 лв.
главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.
за имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Изток“, ******, ****, ведно със
законната лихва от 29.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и 318,48
лв. обезщетение за забава от 15.09.2021 г. до 08.12.2023 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение от 23.01.2024 г. по ч. гр. д. № 552/2024 г. на СРС, 157 състав,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата 1,89 лв. обезщетение за забава върху
главница за дялово разпределение за периода от 15.02.2021 г. до 29.09.2023 г., за която
е издадена заповед за изпълнение от 23.01.2024 г. по ч. гр. д. № 552/2024 г. на СРС, 157
състав, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г. И. З., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Изток“, ****** ДА
ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 52,64 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 327,27
лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Т. И. З., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Изток“, ****** ДА
ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 52,64 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 327,27
лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Техем Сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8