МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
№ 2/13.01.2015 г. по НОХД № 402/ 2014 година на
Айтоския
районен съд
Производството
по делото е образувано по внесен обвинителен акт на Айтоска районна прокуратура
против подсъдимата А.И.С. – родена на *** г. в гр.Айтос, с постоянен адрес: с.М.,
община Р., област Б.ка, българска гражданка, неграмотна, неомъжена, безработна,
неосъждана, ЕГН ********** – по обвинение в извършено престъпление по чл.194, ал.1 от НК за това, че на
19.03.2014 година, от дом в село Я., обл.Б. отнела чужди движими вещи, а
именно сума в размер общо на 800.00 /осемстотин/ лева в банкноти с номинал от
по 10, 20 и 50 лева, от владението и собственост на семейство Ф.С.Е. и М.А.Е.,***,
без ничие съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура, въз основа на
събраните доказателства, поддържа повдигнатото обвинение по посочените текстове
от НК спрямо подсъдимата. Излага мнение, че на подс.А.И.С., предвид чистото съдебно минало и направените
искрени самопризнания, следва да й бъде наложено наказание лишаване от свобода,
отложено при изпитателен срок, което след приложение на чл. 58а от НК да бъде
намалено с 1/3.
Подсъдимата С. признава вината си по предявеното й
обвинение. Действайки лично и посредством служебния си защитник адв.И.М. от БАК,
изразява съгласие за предварително изслушване и провеждане на съкратено съдебно
следствие като признава в цялост верността на фактическата обстановка, отразена
в обвинителния акт. Моли за налагане на минимално наказание, при условията и с
приложение на чл.58а от НК, като се позовава на съдействието си за разкриване
на обективната истина и чисто съдебно минало.
С оглед на
събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното :
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Не е спорно по делотот,
че на 19.03.2014 година А.И.С. отишла в дома на св.Ф.С.Е. и М.А.Е.,***. Представяйки
се роднина на семейство Е., подс.А.С. получила
покана за вечеря, след което останали да пренощува. По време на вечерята подъсимата
помолила М.Е. да й услужи с пари. Последният извадил 20.00 лева от голям
трикрилен гардероб с надстройка в килера и й ги дал като изрично посочил, че не
желае да му ги връща. По-късно от мястото, където видяла, че се съхраняват
парите А.С. взела 800.00 лева в банкнови с различен номинал – от по 10,20 и
50.00 лева, като оставила част от находящата се на същото място парична
сума - в банкноти с номинал от 5.00
лева. На следващата сутрн подсъдимата закусила със свидетелите Ф. и М.Е. и в 11.00
часа се качила на автобус за село Р., област Б.. Пристигайки там, похарчила 100
лева от отнетите пари в супер маркет, намиращ се в центъра на селото, а с
останалите пари върнала натрупани във времето дългове в магазини в село М., Б.ка
област.
Междувременно св.Е.
разбрали от съселяни, че А.С. редовно обикаля селата и проси пари. След като
установили липсата на част от спестените парични суми, сигнализирали за случилото се в полицията.
В хода на разследването, както
и при изслушването в съдебно заседание А.С., признава, че е отнела парите. При
проведен следствен експеримент е посочила точното им местонахождение и начина
на извършване на деянието. До приключване на разследването същата е върнала
част от сумата в размер на 100 лева. Според показанията на пострадалите, същата
и в хода на съдебното производство продължава да възстановява на части – по
50.00 лева месечно дължимата им парична сума.
Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за
безспорно установено с признанията на подсъдимата, относно фактическата
обстановка по обвинителния акт и приобщаване на показанията на разпитаните в
хода на досъдебното производство свидетели, заключението на съдебно психиатричната
експертиза и при условията на чл.373, ал.1, във вр. с чл.372, ал.4 от НПК.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ :
С оглед така приетата фактическа
обстановка съдът намира за установено, че с поведението си подсъдимата е
осъществила, както от обективна, така и от субективна страна, състава на
престъплението по чл.194 ал.1 от НК, действайки с
пряк умисъл.
Подсъдимата е съзнавала обществената опасност на
извършеното и последиците му, но въпреки това е целяла настъпването им, поради
ниското си гражданско съзнание, стремеж за облагодетелстване по неправомерен
начин, незачитане на установения правов ред и неприкосновеността на чуждата
собственост, което в цялост е и причина за осъществяване на престъплението. В хода на
разследването е назначена съдебно-психиатрична експертиза. Според заключението
на ВЛ д-р Заимов подсъдимата С. страда от лека умствена изостаналост, но към
момента на деянието е съзнавала свойството и значението на извършеното е и могла да ръководи постъпките си. Предвид изложеното съдът намира за установено, че С.,
е съзнавала обществената опасност на деянието, предвиждала е и е целяла
настъпването на обществено опасните му последици, имайки преди всичко за цел
облагодетелстване по неправомерен начин, чрез посегателство над чуждата
собственост.
ЗА
ОПРЕДЕЛАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО :
При определяне на вида и размера на наказанията съдът
взе предвид степента на обществена опасност на извършеното от подсъдимата деяние
с оглед актуалността на посегателствата против собствеността. Отчете стойността
на нанесената вреда – парична сума от 800 /осемстотин/ лева.
Съобрази се и с данните за личността на подсъдимата.
Отчете съдействието й за разкриване на обективната истина и чистосърдечните й
самопризнания в хода на досъдебното и съдебното производство, както и чистото й
съдебно минало.
Предвид изложеното съдът е приел, че наказанието
следва да е към минималния, предвиден по закон – шест месеца Лишаване от
свобода. Изхождайки от принципа на чл.373, ал.2 от НПК съдът намира, че в
конкретния случай целите, както на специалната, така и на генералната
превенция, ще бъдат постигнати с налагане на наказание при условията на чл.54,
вр. с чл.58а от НК, т.е. след намаляване на така определеното наказание от шест
месеца лишаване от свобода с 1/3, т.е. с
два месеца, като подсъдимата А.И.С. бъде
осъдена на лишаване от свобода за срок от четири месеца.
Предвид липсата на
предходни осъждания на подсъдимата,
чистосърдечни признания, съдът е приел, че за постигане целите на
наказанието са налице условията на чл.66, ал.1 от НК, т.е. за отлагане на
изпълнението му при минимален изпитателен срок от три години.
На осн.
чл. 189 от НПК и с признаването на подсъдимата за виновна в извършеното
престъпление, същата следва да заплати на Държавата направените по делото
разноски от 373.28 (триста седемдесет и три лева и двадесет и осем ст.) лева.
Мотивиран от гореизложеното, Айтоският районен съд
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :