Р Е
Ш Е Н
И Е №........
гр.К., ………2021 год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
К. районен съд, гражданско
отделение в публично заседание на двадесет и пети януари, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при секретаря.....................Х. К.…….……………...................................като
разгледа докладваното от съдията..............................гр.дело №687 по описа за 2020 год. за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявеният иск е
с правно основание чл.79,
ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240 и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.99
от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 31.07.2015г. между „4ф.“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови
услуги под търговската си марка „В.“ и А.Д.Р. бил сключен договор за кредит №*****,
по реда на чл.6 от ЗПФУР. Сключеният договор бил оформен съгласно разпоредбите
на чл.3, във вр. с чл.2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за
кредит бил подробно описана в Общите условия на „4ф.“ ЕООД и бил в съответствие
със ЗПФУР и приложимото законодателство. Кредитополучателят подавал заявка за
отпускане на кредит, след регистрация в системата на „Вивус" на интернет
страницата на кредитодателя www.vivus.bg. На посочената страница „В."
предоставя Общите си условия, които кредитополучателят трябвало да приеме, както
и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с която
трябвало да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл.8 от ЗПФУР. След
подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставял на
кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус“. Кредитополучателят
трябвало да подпише договора, ако го приеме, като това се извършвало чрез
натискане на бутона „Подпиши“. С подписването на договора за кредит,
кредитополучателят потвърждавал, че е прочел и приемал условията на Договора за
кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желаел да сключи
договора за кредит с кредитодателя и се съгласявал последният да преведе сумата
по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***. В процесния
случай, на 31.07.2015г. страните сключили договор за кредит, фигуриращ в
системата на „В.“ под №***** и явяващ се първи договор за кредит между тях. В
заявката си А.Р. заявила желание да му бъде отпусната сума в размер на *** лв.,
за период от 30 дни, с падежна дата – 30.08.2015г. Съгласно заявката на
ответника и условията по договора, сумата била отпусната от кредитодателя,
посредством системата epay.bg, на името на кредитополучателя в „И.“ АД на същия
ден – 31.07.2015г. Кредитополучателят
се възползвала от правото да удължи срока на връщане на кредита, съгласно т.11
от Общите условия, приложими към Договор за кредит №*****, като крайният срок
за връщане на сумата бил удължен до 11.03.2016г. На 02.09.2015г. А.Р. заявила
искане за отпускане на допълнителен кредит в размер на *** лв. Съгласно Общите
условия, кредитополучателят има право да кандидатства допълнително, преди да е
върнал първоначално отпуснатия кредит. При отпускане на допълнителен кредит,
съществуващия Договор за кредит се изменял чрез подписване на нов договор за
кредит, като всички условия по съществуващия договор, с изключение на размера
на дължимите суми, остават непроменени и се прилагали съответно и за
допълнителния кредит. Договорът бил изменен на 02.09.2015г. Съгласно клаузите
на изменения Договор за кредит и на основание т.8.3 от Общите условия, за всеки
изтеглен допълнителен кредит се дължали пропорционално лихви и такси, съгласно
разпоредбите на изменения договор за кредит и остатъчния срок до падежа. На
02.09.2015г. кредитодателят отпуснал исканата сума на кредитополучателя в „И.“ С
изменението на договора ответникът се задължила да върне на кредитодателя
сумата от *** лв., представляваща главница по договора за кредит. С настъпване
на падежа по договора на 11.03.2016г., кредитополучателят не погасила дължимите
суми и изпаднала в забава. В т.13.3 от общите условия била уговорена неустоечна
клауза, съгласно която от 12.03.2016г. „4ф.“ ЕООД (В.) започвал да начислява
неустойка за неизпълнение, чийто размер се формирал чрез надбавяне на основния
лихвен процент, определен от БНБ – 10.01 % към договорния лихвен процент, върху
неизплатената сума за периода на просрочието. От Вивус изпратили до ответника
четири броя напомнителни писма на адреса й, посочен в договора за кредит. В
тези писма се съдържала информация за просрочения кредит - актуален размер на
задължението, дни просрочие и начислена неустойка. Писмата, съгласно т.13.4. от
Общите условия към договор за кредит №***** се таксували спрямо тарифата на
кредитодателя и били изцяло за сметка на кредитополучателя. На 23.11.2018г. „4ф.“
ЕООД, в качеството си на цедент, сключило с „К.Б.“ ЕООД в качеството на
цесионер договор за прехвърляне на вземания №ВОР-2018-033/23.11.2018г., по
силата на който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията по Договор №***** в
общ размер на ***лв. от които: главница *** лв., неустойка (наказателна лихва)
– ***лв. за периода от 12.03.2016г. (денят, следващ падежа) до 22.11.2018г.
(денят, предхождащ цесията). Посочените вземания били подробно описани в
Приложение №1, като неразделна част от договора за прехвърляне на вземания. По
силата на чл.26 от сключения договор за цесия
и приложенията към него, цесионерът бил изрично упълномощен да уведомява
длъжницата от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно
предоставено пълномощно и в изпълнение на условията на чл.99, ал.3 от ЗЗД „К.Б.“
ЕООД изпратило уведомление за цесията чрез препоръчана пратка посредством
„Български пощи“ ЕАД, която била получена на 20.12.2018г. В изпълнение на
договора за прехвърляне на вземания и чл.99, ал.4 от ЗЗД, „4ф.“ ЕООД
предоставило на „К.Б.“ ЕООД потвърждение за прехвърляне на вземания. От
сключването на договора за цесия до настоящия момент забавата на ответника
продължавала. Предвид гореизложеното, счита, че „К.Б.“ ЕООД има ликвидно и
изискуемо вземане срещу А.Д.Р.. Моли съда да постанови съдебно решение, с което
да осъди А.Д.Р.
*** да заплати на „К.Б.“ ЕООД сумата от *** лв., представляваща
неплатена главница по договор за кредит №*****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
искова молба до окончателно изплащане на вземането. Претендира съдебни
разноски.
В отговор на исковата молба, подаден в
срока по чл.131 от ГПК ответникът счита предявеният иск с правно основание чл.
79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 240 от ЗЗД, във вр с чл. 6 от ЗПФУР, във вр. с
чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл. 99 от ЗЗД за допустим, но неоснователен. Твърди, че
не дължи изпълнение на парично задължение към ищеца „К.Б.“ ЕООД, тъй като
нямала никакви взаимоотношения с него. Не била уведомена по надлежния ред за
извършено прехвърляне на вземането на друго лице. Съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД
предишният кредитор бил длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде
на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането,
както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Законът обвързвал
изпълнението на това задължение с пораждането на действието на договора спрямо
длъжника. Според чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането имало действие
спрямо длъжника от деня, когато то му бъде съобщено от предишния кредитор.
Счита договор за продажба и прехвърляне на вземания №BGF-2018-033/23.11.2018 за
нищожен на основание чл.26, ал.1, пр. първо от ЗЗД. Упълномощаването от цедента
„4ф.“ ЕООД с ЕИК:*** на цесионера „К.Б.“ ЕООД с ЕИК: *** да съобщи цесията на длъжницата и на А.Д.Р.
било нищожно /чл.26, ал.2, пр.1, във вр. с чл.44 от ЗЗД/. Твърди, че не е
получила приложеното по делото Уведомително писмо за цесия от ищеца, а и то
било с неясен автор и не могло да бъде годно доказателство. Счита предявените
искове за недоказани по размер. При сключения договор за заем длъжникът има
качеството на „потребител“, а Законът за потребителския кредит дерогирал
Търговския закон. Затова следвало да се установи дали договорът не съдържа
неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не били обвързващи потребителя,
предвид действието на член 6, параграф първи от Директива 93/13 ЕИО на Съвета.
Нормата на чл.24 от ЗПК изрично препращала към чл.143 от ЗЗП, според който
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител била всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаряла на изискването за добросъвестност и водела до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира съдебни
разноски.
От събраните по делото
доказателства, доводите на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното:
От представеното заверено копие на
договор за кредит №*****/31.07.2015 г., неоспорен е видно, че е
сключен между кредитодателя „4ф.“ ЕООД /В./ и А.Д.Р., с ЕГН-********** като
кредитополучател, с посочен постоянен и настоящ адрес ***, при следните
условия: вид на кредита- потребителски, сума на кредита- *** лв., лихвен
процент- 0%, ГПР- 0%, срок на кредита- 30 дни, с дата на получаване- 31.07.2018
г., с падеж на кредита-30.08.2015 г. и обща дължима сума- *** лв. Посочено е,
че сумата все получава чрез И..
Приет по делото е и договор за
кредит №*****/02.09.2015 г., неоспорен, сключен между
кредитодателя „4ф.“ ЕООД /Вивус/ и А.Д.Р. с ЕГН-********** като
кредитополучател, с посочен постоянен и настоящ адрес ***, при следните
условия: вид на кредита- потребителски, сума на кредита- *** лв., лихвен
процент- 0%, ГПР- 0%, срок на кредита- 30 дни, с дата на получаване- 14.08.2018
г., с дата на връщане на сумата- 13.09.2015 г. и обща дължима сума- *** лв.
Посочено е, че сумата все получава чрез ИЗИПЕЙ.
Представени по делото са Общите условия по договора за кредит.
Приетите по делото 2 бр. разписки,
неоспорени, за извършен превод на 31.07.2015 г. от „4ф.“ ЕООД на сумата от ***
лв. в полза на А.Д.Р. към E. с ЕГН-**********, *****; и за извършен
на 02.09.2015 г. превод от „4ф.“ ЕООД на сумата от *** лв. в полза на А.Д.Р.
към E. с ЕГН-**********, *****/3/. Вписано в разписките е, че
плащането се извършва чрез системата за електронни плащания e Pay.bg.
От представените договор за прехвърляне на
вземания №ВGF-2018-033/23.11.2018г., ведно с Приложение №1 към
него и
потвърждение за прехвърляне на вземания /л.5 - л.10/ се установява, че “4Финанс“
ЕООД като цедент е прехвърлил на „К.Б.“ ЕООД- цесионер вземания от
длъжници по сключени договори описани в Приложение №1 заедно с всички
привилегии, обезпечения, лихви и други принадлежности, а от Приложение №1 е видно, че е прехвърлено под №3311 и вземане
по договор за кредит №***** с кредитополучател А.Д.Р. и с общ
размер на вземането ***лв., от което: *** лв. отпуснат размер на кредита.
Старият кредитор “4Ф.“ ЕООД -цедент е подписал пълномощно
–приложение №4 към договора за прехвърляне на вземане /л.20/, с което е
упълномощил цесионера „К.Б.“ ЕООД от името на “4Финанс“
ЕООД
и за негова сметка да уведомява длъжниците по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД за
прехвърлените вземания, предмет на сключения договор №
ВGF-2018-033/23.11.2018г.
В изпълнение на пълномощното „К.Б.“ ЕООД е изпратило до
длъжника А.Д.Р. уведомително писмо за прехвърленото вземане /л.21/. Видно от
приложеното известие за доставка на
„Български пощи“ ЕАД /л.22/, неоспорено, уведомлението за прехвърляне на
вземането е връчено лично на А.Р. на 20.12.2018 г.
От така установеното съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск е с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.240 във вр. с чл.99 от ЗЗД. За основателността на предявения иск ищецът следва да установи следните кумулативни предпоставки: наличие на облигационно правоотношение между „4ф.“ ЕООД и ответника с предмет предоставяне на заемна сума, реалното предоставяне на заемната сума и наличие на договор за цесия, за който длъжникът е бил уведомен.
Ищецът основава активната си
материално-правна легитимация на договор за прехвърляне на вземания №ВGF-2018-033/23.11.2018г.,
ведно
с приложение №1 към него, сключен между дружеството като цесионер и “4Финанс“
ЕООД като цедент.
Договорът за цесия е изрично уреден в чл.99 и сл. от ЗЗД.
Принципът на договорната свобода, залегнал в чл.9 от ЗЗД, следва да се прилага
на общо основание при договорите за прехвърляне на вземания.Съгласно чл.99 от ЗЗД кредиторът
може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството
на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия
кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително
с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Прехвърлянето има действие
спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на
последния от предишния кредитор. Не е налице законово
изискване длъжникът да е дал съгласие за прехвърляне на вземането. В случая в
чл.14.5 от Общите условия, е налице изрична уговорка, даваща право на кредитора
да прехвърли вземането си от длъжника. По делото е налице и изрично
пълномощно, с което ищецът- цесионер е упълномощен от цедента и предишен
кредитор „4ф.“ ЕООД, да уведоми от негово име, писмено длъжниците за
прехвърлянето на вземанията по договори за кредит. Следва да се посочи, че според разпоредбата
на чл.36 от ЗЗД представителната власт възниква по волята на представлявания,
нейният обем се определя според това, което упълномощителят е изявил / чл.39 от ЗЗД/ и след като не са предвидени никакви изрични ограничения посредством
повелителни правни норми на тази власт, свързани с уведомяването за цесията, то
по силата на принципа за свободата на договарянето / чл.9 от ЗЗД / няма пречка
старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за
цесията. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99,
ал.3 и ал.4 от ЗЗД / Решение №137/02.06.2015 г. по гр.д.№5759/2014 г. на ВКС,
III г.о., Решение №156/30.11.2015 г. по т.д.№2639/2014 г. на ВКС, II т.о. и
др./. От представените по делото доказателства става ясно, че цедентът е изпратил
уведомление за извършената цесия до длъжника с препоръчано писмо, което е
връчено на ответника чрез „Български пощи” ЕАД. Доставката на препоръчани
пощенски пратки е услуга, подробно регламентирана с Общите условия на договора
с потребители на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи,
извършвани от „Български пощи” ЕАД /ОУ на ДПУПУППП/ – чл.44 и
чл.53. Ответникът не е оспорила
автентичността на положения за получател подпис в известие за доставка на
„Български пощи” ЕАД, поради което възражението й, че не е получила
уведомлението е неоснователно. Отделно от това ответникът е получила преписа от
исковата молба, заедно с приложените към нея писмени доказателства в т.ч. и
уведомлението за прехвърленото на вземане. В съдебната практика е последователна
в разбирането, че уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до
длъжника с връчване на същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията
съгласно чл.99, ал.3, предл.първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Това
обстоятелство следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска съгласно чл.235, ал.3 от ГПК / в т.см.
Решение №3/16.04.2014 г. по т.д.№1711/2013 г. на ВКС, I т. о., Решение
№78/09.07.2014 г. по т.д.№2352/2013 г. на ВКС, II т.о. и др./.
Съдът намира възражението
на ответника за нищожност на договора за цесия поради липса на съгласие
за неоснователно, тъй като приложения
договор е подписан от цедента и цесионера, от което следва, че е налице
съгласие по основните елементи на договора. За длъжник е важно цедираното
вземане да е конкретизирано и цесията да му е съобщена, което в случая е
направено. Всички други уговорки между цедента и цесионера са въпроси, свързани
с правоотношението между тях, вкл. основанието за сключването на договора,
съгласието за пораждане правните му последици и плащането на цената ако е
уговорена такава. Тъй като в случая ищецът не е страна по цесионното
правоотношение, той няма правен интерес както от установяване
недействителността на договора за цесия, така и изпълнението на този договор от
сключилите го страни. Ето защо ищецът се явява кредитор на ответника А.Р. и
цесията е породила действие в отношенията й с новия кредитор.
„4ф.“ ЕООД е финансова институции по
смисъла чл.3, ал.2 от ЗКИ поради което
може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Това определя дружеството
като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК по сключените между него като
кредитодател и ответника А.Д.Р.–кредитополучател договор за кредит №*****/31.07.2015 г. и
договор за кредит №*****/02.09.2015 г., двата по чл.6 от ЗПФУР.
Претенцията на ищеца е за сумата от *** лв. главница, явяваща се неплатената
заемна сума.
Съгласно т.3.1. от приложените Общи условия на
договора за кредит (ОУ), договорът за кредит се счита за сключен и влиза в сила
на датата на потвърждаването му по електронна поща от кредитора и извършването
на паричния превод след като кредитополучателят го е приел на началната
страница или подписал на хартиен носител. В
т. 3.2 на ОУ е предвидено след
сключване на договора по описания начин кредиторът незабавно да преведе сумата
на кредита по сметка на кредитополучателя или по избран от последния
алтернативен начин. Срокът на договора започва да тече от датата на превеждане
на сумата. В случая, договорът е сключен от разстояние чрез използване на
Интернет платформа, достъпна он-лайн на страницата www.vivus.bg. Макар
по делото да не са представени доказателства за потвърждаването му по
електронна поща от кредитора, безспорно е установено, че ответникът А.Д.Р. е
получила чрез „И.“ АД претендирана главница по кредита в брой. В представените
по делото разписка от 31.07.2015 г. и
разписка от 02.09.2015 г. изрично е посочен номерът на договора за кредит
– *****. Получаването на сумите е действие, което предполага вече
сключен договор. След като кредитополучателят е получила сумата и подписала
документ, в който е отразен номерът на договора, съдът намира, че с това свое
действие ответникът е потвърдила съгласието си за сключването му при
определените в договора условия. Съдът намира доводите за нищожност на договора
за кредит поради неравноправност на клаузите за неоснователни, тъй като
възраженията на ответника са бланкетни, а при извършената служебна проверка
съдът не установи наличие на уговорки във вреда на кредитополучателя, които да
не отговарят на изискването за добросъвестност и да водят до значително
неравновесие. Налице са предпоставките за уважаване на предявеният иск.
Събраните по делото и неоспорени писмени доказателствата, установяват
съществуването на облигационно правоотношение, основано на сключения договор за
кредит/заем, както и факта, че стария кредитор /“4ф.“ ЕООД/ е изправната страна по него. Последното се установява с
предаването и получаването от заемополучателя на заемната сума, което не
се оспорва от ответника, като по този начин „4ф.“ ЕООД е изпълнило задължението си по договора за кредит/заем.
Кредиторът не е длъжен да доказва неизпълнението на договора, тъй като
неизпълнението е отрицателен факт. На доказване подлежи положителният факт на
изпълнението, но такива доводи не са наведени и доказателства не са
представени от ответника с отговора на исковата молба- арг. чл.131, ал.2 от ГПК. Ответникът не представи и доказателства за изплащане на претендираната
сума в хода на производството. Предвид изложеното предявеният осъдителен иск е
основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер.
Следва да бъде уважена и
претенцията по чл.86 от ЗЗД като се присъди законната лихва за забавено плащане
на главницата от *** лв., считано от подаване на исковата молба –
19.03.2020 г. до окончателно й изплащане.
Предвид изхода на спора,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи и следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на*** лв. държавна такса и *** лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37 от ЗПП
вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от
гореизложеното съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА А.Д.Р., с ЕГН-********** *** да заплати на „К.Б.“
ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, п.к.***6, сумата от ***
лв. неизплатена главница по договор за кредит №*****, сключен между „4ф.“
ЕООД и А.Д.Р.,
която е прехвърлена с договор за прехвърляне на вземания
№ВGF-2018-033/23.11.2018г., сключен между „4ф.“ ЕООД и „К.Б.“ ЕООД, ведно със законната лихва, считано от
19.03.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА А.Д.Р., с ЕГН-********** *** да заплати на „К.Б.“
ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, п.к.***6, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на *** лв.
Решението може да се обжалва
пред Окръжен съд- С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: