№ 581
гр. Варна, 28.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
Сложи за разглеждане докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско
дело № 20223100900451 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:29 часа се явиха:
-ро
След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, предл. ІІ от ГПК:
Ищцата Т. З. З. , редовно уведомена, не се явява лично, не изпраща
представител. Депозирала е молба.
Ответникът ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД, редовно
уведомен, представлява се от адв. Т. Г., с пълномощно по делото.
Вещото лице Й. Л. М., редовно призовано, явява се лично.
АДВ. Г.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното уведомяване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва постъпила молба вх. № 23053/26.09.2023 г. от адв. Н.
Д. и адв. Г. С., в качеството им на процесуални представители на ищцата Т.
З., с която същите заявяват, че поради служебната им ангажираност няма да
могат да присъстват в съдебно заседание и молят да се даде ход на делото в
тяхно отсъствие.
Заявяват, че нямат информация дали решението по АНД № 1896/2023 г.
по описа на ВРС е влязло в сила и молят да бъде извършена служебна
справка.
Представят доказателство за явяване на ищцата за освидетелстване в
УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД.
Заявяват, че са запознати със заключението на вещото лице М. и молят
на вещото лице да бъдат зададени въпроси, посочени в молбата. Заявяват, че
оспорват заключението и молят за допускане на тройна съдебно-
автотехническа експертиза със същите въпроси.
1
Няма да сочат други доказателства. Изразяват становище по същество и
представят списък на разноските.
АДВ. Г.: Запознат съм с молбата.
СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх. № 22357/18.09.2023 г.
по допуснатата допълнителна съдебно-автотехническа експертиза и
констатира, че същото е депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на съдебно-
автотехническата експертиза, с оглед на което снема самоличността на
вещото лице, както следва:
Вещото лице Й. Л. М. - ****, българин, български гражданин,
неосъждан, без родство и дела със страните по спора, предупреден за
наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
В. л. М.: Поддържам представената експертиза.
Адв. Г.: Експертизата е по наше искане. Аз нямам въпроси към вещото
лице.
В. л. М. по въпросите по молба вх. № 23053/26.09.2023 г. на адв. Д. и
адв. С.:
Въпрос № 1: Има ли обективни данни по делото дали водачът на
автомобила е подал светлинен сигнал /и в кой момент/ за извършване на
маневра завиване наляво?
В. л. М.: /отговор на въпрос № 1/: Няма технически данни водачът да е
подал или не светлинен сигнал за извършваната на маневра, като ударът е
настъпил непосредствено след извършване на маневрата.
Въпрос № 2: На какво разстояние от мястото на удара са се намирали
пешеходците, респ. автомобила в момента, в който водачът на МПС започва
извършване на маневрата „завиване наляво"?
В. л. М.: /отговор на въпрос № 2/: Тъй като улицата е с малка ширина и
ударът е настъпил непосредствено след ориентира, считам, че разсторянието,
на което са се намирали пешеходците е било около половината от ширината
на пътната лента на автомобила, т.е. на около 2.5 – 3 м от мястото на удара,
което позиционира автомобила на около 3 секунди разстояние при средна
скорост на движение, която е разгледана. Това означава, че трябва да е бил в
интервала между 35 и 40 метра преди точката на удара, т.е. там е видимостта,
а вече в кой момент автомобилът е започнал траектория на завой е много
трудно да се изчисли, тъй като нямаме обективни находки. Правим
изследване на случая спрямо пресечните траектории на движение, както на
автомобила, така и на пешеходците, като тези траектории са взети единствено
и само спрямо техните показания – позицията на спирката и позицията на
магазина, който са искали да посетят пешеходците и водача. Категорично е,
че пешеходците са имали видимост към автомобила. Автомобилът също е
имал техническа възможност да забележи пешеходците своевременно и това е
изложено основно в експертизата.
2
Въпрос № 2 /продължение/: Имали ли са пешеходците видимост към
автомобила в този момент?
АДВ. Г.: Вещото лице вече отговори на този въпрос. Освен това,
отговорът на този въпрос се съдържа в заключението на вещото лице.
Въпрос № 2 /продължение/: Къде по дължина и ширина на пътното
платно са се намирали към онзи момент?
АДВ. Г.: Вещото лице току-що отговори на този въпрос.
Въпрос № 2 /продължение/: Имали ли са директна видимост към ул.
„Цар Калоян" към този момент?
В. л. М.: Дори и да се предположи, че на илюстрацията имаме един
автомобил, който е попаднал в снимката от сателита, дори да се предположи,
че това е мястото, където обичайно паркират вечерно време автомобилите по
тази улица, то пешеходците при навлизане в ширината на улицата вече са
имали възможност да забележат, че идват фарове от лявата им страна. До
каква степен те са били притеснени от тези фарове това е изключително
субективен фактор. Именно, поради тази причина казвам, че дори и по
средата на пътната лента на автомобила са имали възможност да забележат,
че идва автомобил. А това, че автомобилът е извършил маневра „ляв завой“ е
допринесло за допълнително удължаване пътя на пешеходците до мястото на
удара, т.е., ако автомобилът е продължил да се движи направо, тъй като
имаше и такъв въпрос, то ударът щеше да настъпи по-рано, вероятно с малко
по-голяма интензивност, тъй като МПС-тата, извършвайки маневри,
намаляват скоростта си на движение.
Въпрос № 2 /продължение/: Имали ли са възможност пешеходците да
предотвратят настъпването на ПТП от момента, в който водачът на МПС е
започнал да извършва маневрата завиване наляво?
В. л. М.: Тъй като конкретната маневра е извършена в много малък
диапазон, т.е. улицата е малка, автомобилът се появява на площада и започва
движението си на маневра „ляв завой“, тук разграничаваме маневра в рамките
на около 10-ина метра. Считам, че пешеходците са можели да прекратят
движението си, тъй като те се движат с ниска скорост, но дали те са
възприели, че автомобилът ще ги пропусне, тъй като се е движел с ниска
скорост, пак е субективен фактор. Дали пешеходците са се чувствали
спокойно, защото автомобилът се е движел бавно, въпреки че ние нямаме
такива данни. В показанията, както на пешеходците, така и на водача, те не са
се забелязали, което технически не е обосновано. Дори да са били силуети с
тъмни дрехи, водачът е трябвало да ги забележи. Те не са били с гръб, а са
били с лява страна, т.е. дори и с периферното зрение е трябвало да забележат,
че идват светлини към тях, идва автомобил. По същия начин автомобилният
водач, независимо, че са били с тъмни дрехи или не, колко бързо са
навлизали, той е имал възможност да ги забележи. Тук е странен фактът защо
не е отчетено защо изобщо има пешеходци. Водачът казва в показанията си,
че ги вижда в момента, в който ги удря, като технически тя е имала
3
възможност да ги забележи на много по-ранен етап. Пешеходците навлизат
до светлинното петно на автомобила, независимо, че този процесен
автомобил се характеризира с много бързо остаряващи лупи на фаровете, т.е.
интензивността на светене намалява много. Нямаме далечина на навлизане на
пешеходците примерно на 50 или на 60 метра. Те навлизат непосредствено на
около 30 до 40 метра до автомобила. Т.е. категорично дори лошо регулирани
фарове, дори и с лошо състояние на фаровете, те са били видими за водача. За
това разстрояние е могъл да спре при декларираната скорост от 20 км/ч и е
имал възможност той да направи поетапно започване на спирането. Че
нямаше да успее да спре на 100 % преди точката на удара, но едно е да те
ударят с 5 км/ч, е друго – с 10 км/ч. Категорично, тъй като има въпроси по
отношение на скоростта на автомобила, изследваме скоростта на автомобила
само и единствено по методиката, онагледяваща скоростта на удара спрямо
позицията, до която достига тялото – в предната част на автомобила. В
предната част на автомобила нямаме деформация, която би настъпила, ако
ударът е с 40 км/ч. Затова в експертизата е записано, че скоростта е по-ниска
от 40 км/ч, тъй като декларираната е 20 км/ч. Имаме забързване на
автомобила. Аз съм приел, че средната скорост между декларираната и
технически възможната скорост, за да не настъпят деформации средно е 30
км/ч. и съм дал един допълнителен отговор и с 30 км/ч, където автомобилът е
имал възможност да отреагира на пешеходците, пресичайки от тяхната точка
на категорична видимост до точка на удар, да ги е видял на около 35 м.
В. л. М. на въпроси на съда: Когато изчислявам нужното време за
спиране от забелязване на препятствието, се отчитат конкретните особености
и характеристики на автомобила. В конкретния случай говорим за лек
автомобил. Процесният автомобил е поточна линия, изработка от завода
между края на 2001 г., т.е. да го приемем 2002 г. и спира да се произвежда в
края на 2005 г. Този автомобил се характеризира със система IBS и
подпомагане на спирането, т.е. BAS система – така е изписано за „Мерцедес“-
ите. Каква възможност дава тази система? В момента, в който усети, че
спирачният педал е натиснат рисково, много бързо, отпуска максимално
спирачно усилие, т.е. тази кола ще спре за малко по-късо разстояние спрямо
автомобил, който няма тази BAS система.
Нямаме такава реакция на водача в случая. По принцип, трябва да се
вземе предвид тази система, като това влиза в опасната зона, като първата ни
част е съответно времето ни за реакция - нашето, техническото и по скорост.
А втората групичка вече е скоростта на квадрат, в знаменател е два пъти
спирачното усилие, което може да реализира конкретният автомобил. Там
влиза. Относно спирачното усилие, технически в литературата имаме дадено
каква е настилката и какъв е типа автомобил – товарен, с ремарке, автобус и
т.н. А задачата ни като вещи лица е да се интересуваме, да познаваме
автомобилите и да знаем какви системи има в тях. Съответно аз мога
откровено да кажа, че не съм спирал да работя в сервизна дейност.
Поддържам автомобили. Доскоро бях председател на годишни технически
4
прегледи, продължаваме да извършваме в нашия двор на сервиза годишни
прегледи, т.е. аз имам постоянен досег до автомобилите, знам всеки един
автомобил каква система има. И това го коригирам. Но, имайте предвид, че
корекцията не е значителна. Ако имаме значителна корекция, когато е сух или
мокър асфалта, там е значителна – приблизително 40 %, докато тук
корекцията ще бъде около 8 до 10 %. На практика разликата не е толкова
голяма.
Характеристиките на автомобилите могат да бъдат видяни единствено
примерно в Топ Джиър, неделните издания, където правят представяне на
новите автомобили. Вижда се оттам, че разликата между техните спирачни
качества не надхвърля 1-2 до 3 метра. Едният спира примерно за 35 метра, а
другият – за 38 метра. Това е за новите автомобили.
Въпрос № 3: При условие, че лекият автомобил беше продължил
праволинейно движението си (без да извършва маневра завой наляво), щеше
ли да настъпи удар между МПС и пешеходците?
В. л. М.: Вече отговорих на този въпрос.
Въпрос № 3: /продължение/ Ако отговорът е отрицателен, в такъв
случай, защо приемате, че опасността е настъпила, когато автомобилът се е
намирал на около 35 метра от мястото на удара, а пострадалата е била на
около 7 метра преди точката на ПТП, при условие че пешеходците не са
имали възможност да предвидят движението на автомобила?
В. л. М.: /отговор на въпрос № 3/: Отговорът е положителен – щеше да
настъпи удар, независимо дали водачът щеше да продължи направо или ще
завие наляво, като разликата е следната: ако беше продължил направо, ударът
щеше да бъде в дясната част на предната броня, а не в лявата и щеше да
настъпи с малко по-висока скорост, тъй като автомобилът нямаше да е
започнал вече крива на движение за извършване на маневра ляв завой.
Т.е. тук, независимо, че е настъпило ПТП, то е настъпило с малко по-
малка скорост и е настъпило в лявата част. Тъй като пешеходците навлизат
отдясно наляво, а ги удряме в лявата част, отново конкретизирам, че водачът
е имал възможност да ги забележи. След като той е имал възможност да ги
забележки, същото се отнася и за пешеходците. Ясно видим е автомобилът.
Технически не мога да го обясня защо не са се забелязали, но за мен не са
определили дали автомобилът ще ги пропусне, а автомобилният водач най-
вероятно е считал, че пешеходците ще го изчакат. Видимостта в рамките на
30 до 40 метра дава възможност и на едните, и на другите, макар в тъмната
част от денонощието, да се забележат едни други.
Въпрос № 4: По делото по категоричен начин е установено, че водачът
на МПС не е възприел пешеходците до момента на удара, както и че
последните са се огледали и не са възприели движение на автомобила, докато
са пресичали ул. „Цар Калоян", тогава на база кои обективни данни по делото
правите заключение /отговор на въпрос № 8 от заключението/, че
пострадалата е имала възможност да спре преди средата на пътното платно?
5
В. л. М.: /отговор на въпрос № 4/: Конкретизираме, че пострадалата е
имала възможност да спре преди средата на пътното платно, само и
единствено на база техническата възможност в рамките на 40 метра те да
видят категорично, че идват фарове към тях от лявата страна. Още повече, че
улицата е широка към 5 метра, спирайки в средата на пътното платно,
автомобилът е можел да ги размине. Бидейки спрели около средата на
пътното платно и автомобилът да не ги пропусне, е имало възможност да има
удар в дясната част на автомобила, докато тук имаме удар в лявата. Т.е. нито
пешеходците са спрели, където са имали възможност за пряка видимост
спрямо автомобила, нито автомобилът съответно е предприел своевременни
мерки за прекратяване на движението си.
Въпрос № 5: Вие каква скорост на движение на автомобила приемате,
по кой метод е изчислена скоростта на движение на автомобила към момента
на настъпване на ПТП?
В. л. М.: /отговор на въпрос № 5/: Тъй като технически скоростта не
може да е била по-голяма от 40 км/ч, изследването е направено, както с 40
км/ч, така и с декларираната скорост от водача с 20 км/ч. В допълнение съм
направил изчисление и със средната – между 42 и 20, т.е. 30 км/ч, за да се
илюстрира, че независимо, че автомобилът се е движел с 20, 30 или 40 км/ч,
категорично те са имали взаимна видимост, както водачът, така и
пешеходците.
СЪДЪТ докладва постъпилата молба вх. № 23053/26.09.2023 г. от адв.
Н. Д. и адв. Г. С., в качеството им на процесуални представители на ищцата Т.
З., в частта, в която същите заявяват, че оспорват заключението по
изготвената повторна автотехническа експертиза, в частта, в която вещото
лице приема, че опасността е настъпила в момента, когато автомобилът се е
намирал на около 35 метра от мястото на удара, а пострадалата е била на
около 7 метра преди точката на ПТП, а оттам и всички изводи на вещото лице
във връзка с възможността за предотвратяване на удара от страна на
пострадалите пешеходци и молят заключението да не се приема. Считат
същото за недостатъчно пълно, ясно и необосновано, поради което възниква
основателно съмнение за неговата правилност. Молят за допускане на тройна
съдебно-автотехническа експертиза със същите въпроси.
АДВ. Г.: По приемане на заключението, считам, че заключението
следва да се приеме. Изявлението да не се приема е процесуално
необосновано. А дали ще се оспорва, дали ще се назначи повторна или
допълнителна експертиза, е отделен въпрос.
Моля да приемете заключението на вещото лице. Моля да оставите
направеното оспорване и искането за назначаване на повторна тройна
съдебно-автотехническа експертиза без уважение, по следните съображения:
на първо място, по делото са събрани 2 заключения на вещите лица по
назначената автотехническа експертиза. Настоящото заключение считам за
обективно, пълно, точно и всестранно, отговарящо на всички поставени
6
въпроси, съобразено, както с оглед представените по делото доказателства,
така и с техническите данни и възможности. Вещото лице отговори на всички
поставени въпроси в депозираната от ищцовата страна молба конкретно,
точно и ясно, като на не малка част от тези въпроси има отговор и в
писменото заключение на вещото лице. Считам същото за обективно,
всестранно и правилно, поради което и моля да се остави без уважение
искането за назначаване на повторна тройна експертиза. Отделно от това,
неясно защо се иска тройна експертиза, дори и да приемем, че има основание
да се направи такова искане, т.е. би могла да бъде и единична. Но и в този
случай, считам искането за неоснователно и моля да бъде оставено без
уважение, както оспорването, така и искането за назначаване на повторна
каквато и да е по численост експертиза. Аз няма да соча други доказателства.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по допълнителната съдебно-автотехническа експертиза отговаря
пълно и изчерпателно на поставените въпроси и следва да бъде прието и
приобщено към доказателствения материал по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
изслушаното заключение на допълнителната съдебно-автотехническа
експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице в размер на
400.00 лева, съобразно представената справка-декларация от вещото лице.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице в размер на 400.00
лева от внесения от ответника депозит.
(Издаден РКО за 400 лв. по вносна бележка от 20.05.2023 г.)
АДВ. Г.: Да се приеме по делото представеното с молбата на ищцата
писмо от МБАЛ „Св. Марина“ ЕАД.
По така направеното искане за допускане на тройна съдебно-
автотехническа експертиза, съдът счита, че настоящото заключение, което
всъщност е повторно, е достатъчно обосновано и изчерпателно, поради което
не са налице основания за назначаване на тройна експертиза.
Следва да бъде прието като доказателство по делото представеното с
молба вх. № 23053/26.09.2023 г. писмо от МБАЛ „Св. Марина“ ЕАД до
ищцата Т. З..
Водим от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна за
назначаване на тройна съдебно-автотехническа експертиза.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото представеното с
молба вх. № 23053/26.09.2023 г. писмо от МБАЛ „Св. Марина“ ЕАД до
ищцата Т. З. за явяване през ТЕЛК на дата 04.10.2023 г.
7
АДВ. Г.: Представям списък на разноските.
С оглед изявленията на процесуалните представители на страните,
СЪДЪТ счете спора за изяснен от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ. Г.: Уважаема госпожо Председател, на първо място, ще моля да
отхвърлите предявения иск като неоснователен и недоказан. На второ място,
ако счетете иска за основателен, то моля да приемете, че предявената
претенция в своя размер е прекомерно завишена, с оглед твърденията за
претърпени болки и страдания, събраните доказателства, както и
икономическата обстановка в страната към настоящия момент. На следващо
място, моля да отчетете, че безспорно беше установено по делото, както от
свидетелските показания, така и от заключението на вещите лица, вкл. и от
днес изслушаното заключението на вещото лице, че е налице съпричиняване
от страна на ищцата, което аз считам, че е най-малко от около 50 %, като с
този процент пострадалата е допринесла за увреждането. Очевидно е, че
пешеходците са имали техническата възможност да забележат автомобила.
Пресекли са на необозначено за това място, както е видно от заключението на
вещото лице – недалече от мястото на настъпване на удара е налице
пешеходна пътека, както знак, така и частично останала маркировка от такава
по пътното платно.
С оглед на горното, моля за произнасяне в този смисъл. Моля да ни
бъдат присъдени направените по делото разноски. Моля да ни бъде даден
срок за представяне на писмени бележки, в които да аргументираме подробно
становището си по делото.
След изслушване на устните състезания, СЪДЪТ счете делото за
изяснено и от правна страна и обяви, че ще се произнесе с решение в
законния срок.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалния представител на ответника да
представи писмени бележки едноседмичен срок от изготвяне на протокола.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12:00
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
8