РЕШЕНИЕ
№
13.10.2021,
гр. Велинград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично съдебно заседание на шестнадесети септември две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря Донка
Табакова, като разгледа гр. дело № 521/2020 година на Районен съд Велинград, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС от В.Н.М. и Д.Н.М. против С.Н.Ч.,
А.С.Ч. и Н.С.Ч. за разпределение на ползването на: 1./ поземлен имот с
идентификатор10450.502.1182 по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018 г., с площ по графични данни 559 кв. м.,
представляващ по предходен план УПИ XXIII-4499,
кв. 381 по КРП на гр. Велинград, с начин на трайно предназначение на територията:
урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване, /до 10 м./, с адрес
на поземления имот гр. Велинград, ул. ********, при граници и съседи от
север-имот с идентификатор 10450.2021181, от юг-имот с идентификатор
10450.502.1189, от запад-имот с идентификатор 10450.502.3372 /улица/, от
изток-имот с идентификатор 10450.502.1245,
между В.Н.М., Д.Н. К., А.С.Ч., Н.С.Ч. и С.Н.Ч., както и за 2./
разпределение на ползването на построените в имота две сгради на допълващо
застрояване, с предназначение хангар, депо гараж, с идентификатори
10450.502.1182.2 и 10450.502.1181.3 по КККР на гр. Велинград, одобрени със
Заповед № РД-18-1214/06.06.2018 г., с площ съответно
21 кв. м. и 20 кв. м. между ищците и ответника С.Н.Ч..
Твърди се, че ищците и ответниците са съсобственици, по силата на правни
сделки и наследствено правоприемство, на ПИ с
идентификатор 10450.502.1182 по КККР на
гр. Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018
г., с площ по графични данни 559 кв. м., представляващ по предходен план УПИ XXIII-4499, кв. 381 по КРП на гр. Велинград, с адрес на поземления
имот гр. Велинград, ул. ********, с трайно предназначение на територията-
урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване /до 10 м./,
представляващ по предходен план УПИ XXIII-4499,
кв. 381 по КРП на гр. Велинград, при квоти 1/3 ид. части
за В.Н.М., 1/3 ид. части за Д.Н. К., 1/8 ид. части за А.С.Ч., 1/8 ид. част
от Н.С.Ч., 1/12 ид. части от С.Н.Ч., а по приращение ищците и ответника С.Н.Ч. са съсобственици на построените
в имота две сгради на допълващо застрояване с идентификатори 10450.502.1181.2 и
10450.502.1181.3 по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед №
РД-18-1214/06.06.2018 г., с предназначение хангар,
депо гараж, при квоти от по 1/3 ид. част за всеки.
Твърдят, че Р. Н.Ч.-майка на В.Н.М., Д.Н. К. и С.Н.Ч. по време на
брака си с техния баща Н. С.Ч. е
придобила собствеността върху ½ ид. части от
дворното място чрез покупко-продажба, обективирана Нотариален акт № 337 от 22.11.1969 г., том II нотариално
дело № 741/1969г.. На 06.02.1971 г. останалата ½ ид.
части е от имота придобита чрез покупко-продажба, обективирана
в Нотариален акт № 24, том 1, дело №
94/1971г., от Н. С.Ч. и ответника С.Н.Ч., при равни дялова от по
¼ от всеки от тях. През 1980 г. Н. С. Ч. и Р. Н.Ч. построили в имота
двата гаража.
На 18.07.1989 г. Н. С.Ч. починал и оставил за наследници съпругата
си Р. Н.Ч. /починала на 01.12.2013г./ и децата си Д.Н.Ч., В.Н. Манова и С.Н.Ч..
Преди смъртта си, на 26.07.1987г., съставил саморъчно завещание, обявено с
протокол от 01.09.1990 г. на съдия в РС Велинград, в полза на съпругата си Р. Н.Ч.,
с което й завещал цялото си имущество,
което към момента на смъртта му се намира в неговия патримониум.
На 03.05.1991 г. Р. Н.Ч., се разпоредила с ¾ ид. части от дворното място, като го прехвърлила с Нотариален
акт № 122, том I, дело № 284/1991г. срещу задължение за издръжка и гледане на
дъщерите си Д.Н. К. и В.Н.М..
На 30.12.2013 г. С.Н.Ч. дарил на синовете си -
ответниците Н.С.Ч. и А.С.Ч. ¼ ид. части от
дворното място с Нотариален акт № 6, том III, н. дело 405/2013г.
Излагат, че в имота около 1980г. наследодателите им
построили два гаража. Изградена била и жилищна сграда с
идентификатор10450.502.1182.1, по отношение на която всеки от страните притежавал
вещно право на собственоствърху отделните
самостоятелни обекти в нея.
Сочат, че страните притежават следните дялове в
съсобствеността на ПИ с идентификатор 10450.502.1181 по силата на сключените
правни сделки и наследяване: В.Н.М. 1/3 ид. части, Д.Н.
К. 1/3 ид. части, А.С.Ч. 1/8 идеални части, Н.С.Ч. 1/8
идеални части и С.Н.Ч. 1/12 идеални части, а по приращение
върху построените в имота самостоятелни обекти с идентификатори
10450.502.1181.2 и 10450.502.1181.3 В.Н.М., Д.Н. К. и С.Н.Ч. притежавали по 1/3
ид. част всеки.
По отношение на изградената в имота жилищна сграда с площ
от 108 кв. м., съсобствениците постигнали съгласия за разпределение на реалното
ползване на общите части. Твърди се,
че между страните липсвало обаче съгласие за начина на разпределение и реално
ползване на земята и сградите на допълващо застрояване.
Искат от съда да се
произнесе с решение за разпределяне ползването на поземлен имот с идентификатор
10450.502.1181
между В.Н.М., Д.Н. К., А.С.Ч., Н.С.Ч. и С.Н.Ч. и
на построените върху него два гаража с идентификатор 10450.502.1181.2 и 10450.502.1181.3 между В.Н.М., Д.Н. К.
и С.Н.Ч., съобразно притежаваните идеални
части.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът С.Н.Ч. излага становище за допустимост предявените искове. Не
оспорва, че страните са съсобственици на дворното място с идентификатор 10450.502.1182 при
посочените от ищците квоти.
Оспорва, че е налице съсобственост между него и ищците по
отношение на двата гаража в поземления имот с идентификатор № 10450.502.1182.1 и № 10450.502.1182.2..
Твърди, че са индивидуална негова собственост, защото се построени от него и
повече от 10 години ги владее трайно, явно, спокойно, непрекъснато и
необезпокоявано, че никога ищците не са оспорвали владението и не са предявявали
никакви претенции за ползването им или за заплащане на обезщетение по чл.31 от
ЗС. В гараж с идентификатор 10450.502.1182.2 прибирал ежедневно лекия си автомобил.
В другия гараж с идентификатор 10450.502.1182.3 държал свои вещи и инвентар,
ползвал го и като склад. Ключовете и от двата гаража били у него. Позовава се
на изтекла в негова полза придобивна давност, която
не била прекъсвана от ищците- не били ползвали гаражите, не реализирали никакви
права като съсобственици, не били се противопоставили на ползването им от
негова страна, не били искали да им предостави ключовете.
Счита иска за разпределяне на ползването по отношение на
имоти с идентификатор № 10450.502.1182.1 и № 10450.502.1182.2 за неоснователен,
с доводи, че видът, предназначението и конкретните характеристики на обектите, не
позволявали да бъдат ползвани реално от всички съсобственици, а разпределянето
на ползването между тях по време се явявало неудобно, защото съдът не можел да
предостави имота за ползване на един съсобственик и да лиши от ползване
останалите. Счита, че в случая отношенията между съсобствениците следвало да
бъдат уредени по друг ред/ чл. 30, ал. 1 ЗС, чл. 31, ал.2 ЗС, чл. 34 ЗС/.
Настоява при разпределение на реалното ползване на
дворното място, вещото лице да съобрази освен квотите на страните в
съсобствеността и осигуряване на възможен достъп до построените от него гаражи.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът А.С.Ч. излага становище за допустимост и
основателност на иска за разпределяне ползването на ПИ с идентификатор
10450.502.1182 между страните. Не оспорва наличието на съсобственост по
отношение на него, в обема на посочените от ищците квоти. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Н.С.Ч., чрез назначения
особен представител адв. А. ***, излага становище за допустимост и
основателност на иска за разпределяне ползването на ПИ с идентификатор
10450.502.1182 между страните. Не оспорва наличието на съсобственост по
отношение на него, в обема на посочените от ищците квоти. Претендира разноски.
Като прецени доводите и възраженията на страните и
представените доказателства, съдът счита следното от фактическа и правна
страна:
Производството по чл. 32, ал. 2 ЗС
предоставя защита на правото на собственост върху общата вещ на всеки
съсобственик, когато между съсобствениците не може да бъде постигнато съгласие
за ползването й или когато постигнатото съгласие е вредно за вещта. Разпоредбата
на чл. 32, ал. 2 ЗС овластява съда при предявено
искане на един от съсобствениците да администрира взаимоотношенията им по повод
ползването на съсобствената вещ. Начинът на ползване
следва да е съобразен както с обема на правата на съсобствениците, така и с
техните взаимоотношения, с цел осигуряване възможност за спокойно,
безконфликтно служене с общата вещ.
Предпоставка за основателността на иска
е да се установи съсобственост между страните по отношение на вещта,
невъзможност да се постигне съгласие за ползването й или извършването на такива
действия от страна на съсобственик или съсобственици, чрез които увреждат
субстанцията й или чрез които се пречи на останалите да упражняват правата си в
пълен обем. В производство по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът следва да постанови
решение, което да осигури ползването на вещта по най-целесъобразен начин,
поради което от значение е да се установи обемът на притежаваните правата на страните в
съсобствеността. Ето защо с т. 2 от Тълкувателно решение № 13 от
10.04.2013 г. по тълк. д. № 13/2012 г., ОСГК ВКС
постанови, че в рамките на това производство е допустимо да бъдат разгледани
всички възражения и доводи, относими към предмета на
делото, включително възраженията на страните относно правата им в
съсобствеността, представляващи по съществото си преюдициални
спорове за собственост, свързани с установяването наличието на съсобственост и
с установяването обема на правата на страните в нея, с изключение на такива,
чрез които те упражняват свои потестативни права
(например за възстановяване на запазена част от наследство - чл. 30, ал. 1 ЗН, за унищожаване на правна сделка - чл. 27-33 ЗЗД, чл. 43 ЗН и др.), и уважаването на които налага постановяване на конститутивно съдебно решение, водещо до промяна на
съществуващите права.
В
настоящия случай ответникът С.Н.Ч. оспорва, че между нето и ищците е налице
съсобственик по отношение на двете сгради на допълващо застрояване, заявени за
разпределение, позовавайки се на придобиването им по давност от момента на
изграждането им. Доколкото това възражение е относимо
към въпроса за наличието на съсобственост между страните, който е преюдициален и с него не се упражнява потестативно
право, разглеждането му в настоящото производство е допустимо.
От
представените по делото доказателства се установява, че ищците В.Н.М., Д.Н. К.
и ответникът С.Н.Ч. са низходящи наследници от първа степен на Н. С.Ч. /починал
на 18.07.1989 г./ и Р. Н.Ч. /починала на 01.12.2013 г./.
На
22.11.1969 г. Р. Н.Ч. и Е. Н. Я.а придобиват чрез покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт № 337 от 22.11.1969 г., том
II нотариално дело № 741/1969 г., дворно място, състоящо се от 540 кв. м.,
съставляващо имот пл. № 150 в кв. 68-а,
за който имот е отреден парцел VI по плана на гр. Велинград в местността
„Ленища“, при съседи-улица, З.А.Д., Я.П. и Ц.К.и И.Ч..
Предвид че в документа за собственост не са посочени дяловете на страните,
приложима е презумпцията на чл. 30, ал. 2 ЗС, че същите са равни, поради което
всяка от тях е станала собственик на по ½ ид.
части от имота. По време на сключване на сделката Р. Ч. е имала сключен
граждански брак с Н. Ч. и по силата на чл. 13, ал. 1 от действащия по това
време Семеен кодекс от 1968 г. /обн. ДВ. бр.23 от
22.03.1968г., в сила от 22.05.1968г., отм. § 8 от ЗРСК ДВ, бр. 41 от
28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г./ съответната идеална част е придобита от
нея в режим на съпружеска имуществена общност.
На
06.02.1971 г. Е. Н. Я.а продала на Н. С.Ч. и ответника С.Н.Ч. собствената си
½ ид. част от имот-дворно място, състоящо се
от 540 кв. м., съставляващо имот пл. №
150 в кв. 68-а, за който имот е отреден парцел VI по плана на гр. Велинград в местността „Ленища“,
при съседи-улица, С.Д., К.Т., Б. и И.Ч.и. Сделката е обективирана
в Нотариален акт № 24, том 1, дело №
94/1971г.. По силата на тези сделки наследодателите на ищците и ответника
С.Ч. са придобили в режим на съпружеска имуществена общност правото на
собственост върху ¾ ид. части от имота, е ответникът
С.Ч. е станал индивидуален собственик на останалата ¼ ид. част от имота. Имот пл. № 150 в кв. 68-а, парцел VI по плана на гр. Велинград в местността „Ленища“
е идентичен с имот с пл. № 4499 от кв. 381, съставляващ УПИ XXIII-4499 по КЗРП на гр. Велинград, който по КККР на гр. Велинград, одобрени
със Заповед РД-18-1214/06.06.2018 г., съставлява ПИ с
идентификатор 10450.502.1182, видно от приложените по делото нотариални актове
и скици за имота.
С Нотариален акт № 27/06.02.1974г., том
I, дело № 98/1971г. Р. Н.Ч. учредила на Н. С.Ч. и С.Н.Ч. право на строеж върху ½ ид. част от имота за изграждане на съответно първи и втори
етаж от жилищна сграда по одобрен архитектурен проект. Не е спорно между
страните, че в имота е изградена двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 108
кв. м., ползването на общите части, на която е разпределено.
По делото е представена скица виза за
проектиране на парцел VI-150, кв. 68а, вписан на Р. Н., Н. и Саво Чилеви от 17 XI 1978г., върху която е поставена резолюция на главен инженер „разрешава се
строеж на гараж по нанесено с червено петно“ . Представен е работен проект за
гараж на Саво Ч. от 15 XII 1978г., в който е посочена предвидената
площ, кубатура и стойност при една и при две гаражни клетки.
От представените по делото скици на
поземления имот и на разположените върху него сгради, се установява, че в североизточната
част на имота са построени две сгради на допълващо застрояване, с
предназначение хангар, депо гараж, а именно: от север сграда с идентификатор
10450.502.1182.2, със застроена площ от 21 кв. м. и от юг сграда с
идентификатор 10450.502.1182.3, със застроена площ 20 кв. м..
Според показанията на свидетелите И.Ш.и
Х.А.К., преценени по реда на чл. 172 ГПК, двата гаража са последователно
построени. Макар свидетелите да не посочват точната датата на построяването и
за тях да не се съхраняват строителни книжа, съдът счита, че през 1982 г. са
съществували като самостоятелно обособени обекти. В тази насока са гласните
доказателства, които са последователни. Свидетелката Ш. сочи, че от 1982 г. живее
в имота и когато е отишла там е имало вече построен един гараж. След това е
започнало да се строи втори. В тази насока са и показанията на свидетелката А.,
която също заявява, че през 1982 г. в имота пръв ответникът С.Н.Ч. е построил
гараж, а след това е построен друг. Като се има предвид вида, предназначението
и площта на двете постройки, напълно възможно е двете сгради да са построени в
рамките на една и съща година.
По силата на чл. 92 ЗС собственикът на
земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е
установено друго.
В случая доколкото ответникът се позова
на придобиването на гаражите чрез упражнявано давностно
владение от изграждането им до момента, следва да се установи оборена ли е
презумпцията за придобиване по приращение в обем,
съответстващ на дела в съсобствеността, т.е. при дялове от ¾ ид. части за ищците в режим на съпружеска имуществена
общност и ¼ за ответника С.Ч..
От показанията на свидетелката К. се
установи, че гаражът от север с идентификатор 10450.502.1182.2 е построен от С.Н.Ч..
В подкрепа на този извод е и издаденото от отдел КРЗП при Община Велинград
Удостоверение № 547/14.08.2014г..
Относно обстоятелството, че вторият
гараж от южната страна с идентификатор 10450.502.1182.3 е построен от Н. С.Ч.
съдът кредитира показанията на свидетелката И. Ш., която е живяла в по време на
изграждането му и е имала лични и непосредствени впечатления за случващото се.
Този извод не се опровергава от показанията на свидетелката К., които в тази
част са противоречиви. От една страна свидетелката заявява, че С.Ч. и Н. Ч. са
построили заедно втория гараж, а от друга, че Н. е ползвал само този, който сам
си е направил. В допълнение следва да се отбележи, че обект на вещни права могат
да бъдат само самостоятелно обособени вещи, което се свързва с физическото им
съществуване или юридическото им обособяване, поради което придобиване на право
на собственост е допустимо след възникването на вещта като обект на това право.
Доколкото в случая се спори кой е титуляр правото на собственост върху изградените
в съсобствения имот гаражи и след като ответника се
позовава на давностно владение, правнорелевантен
е въпросът за началният момент, от който това право е могло да се упражни т.е.
кога са построени гаражите. Обстоятелството кой е участвал в строителството,
т.е. за приноса за възникване на вещта в случая не е решаващо. Дори да се
приеме, че гаражите са построени от единия от съсобствениците на имота, не се налага
несъмнен извод, че построилият го е негов индивидуален собственик, ако след
възникването на вещта друг е установил фактическата власт върху него с
намерението да го свои.
Свидетелските показания са
непротиворечиви, че след построяване на гаражите всеки от съсобствениците на
дворното място е започнал да ползва самостоятелно гаража, който е построил, със
знанието и без противопоставянето на другия съсобственик, т.е. установил е
фактическа власт върху вещта. С.Н.Ч. е ползвал северния гараж с площ от 21 кв.
м., представляващ имот с идентификатор 10450.502.1182.2, по предназначението
му-прибирал е там автомобила си. Н. С.Ч. е преместил работилницата си в другия
гараж, представляващ имот идентификатор 10450.502.1182.3 и е продължил да го
ползва по този начин до смъртта си на 18.07.1989г. Това налага извод, че гаражите
са били разпределени между С.Ч. и Н. Ч. и че всеки от тях се е възприемал като
самостоятелен собственик на отделен гараж, който при неформалното разпределение
е получил.
С.Н.Ч. е
упражнявал фактическата власт върху гаража трайно и необезпокоявано с
намерението да го свои. Според свидетелите ищците, техните наследодатели или
някои от останалите страни по делото не са имали достъп до построения от него
гараж, поради което фактическата власт не е отнемана или прекъсвана за повече
от шест месеца. Ползването е продължило повече от десет години. Ето защо е
налице първият елемент на владението. Съгласно чл. 69 ЗС – предполага се, че
владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я дължи за
другиго. Намерението в случая се изразява външно чрез извършваните от С.Ч.
действия по прибиране на автомобила си в гаража и заключването му, които фактически запълват съдържанието на правомощието на собственика. Останалите
съсобственици на дворното място не са имали достъп до този гараж от
построяването му до приключване на делото пред настоящата инстанция. Не се
установяват действия прекъсващи владението- отнемане на фактическата власт или
изоставяне на вещта, превръщането му в държане със съгласие на владелеца или с
предявяване на установителен или ревандикационен
иск за собственост от останалите съсобственици на имота. Не представлява
действие прекъсващо давността изявлението на ответника пред ищците и пред ответника
А.Ч., обективирано в приложения по делото констативен
протокол от 05.12.2017г. на нотариус Мария Рангелова с район на действие РС
Велинград, че не е собственик на дворното място и или на сграда в него, защото
всичко е прехвърлил на синовете си. Доколкото е направено след изтичане на
изискуемия от закона давностен срок, то няма характер
на признание, че не владее по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД, защото прекъсната
може да бъде само неизтеклата давност. Не може да се приеме, че това е и отказ
от позоваване на придобивна давност. Видно от
съдържанието на нотариалния акт за дарение от 30.12.2013г., с който ответникът
се е разпоредил с притежавано от него недвижимо имущество в полза на синовете
си гаражът, който е самостоятелен обект не е посочен като предмет на продажба и
следователно не е прехвърлен. Волята на прехвърлителя
не може да се презюмира. По приращение
може да се приеме, че при прехвърляне на дворното място се прехвърлят
подобрения в имота, които не съставляват самостоятелен обект на правото на
собственост, но не може прехвърлителният ефект да се
разпростре и върху самостоятелен обект на правото на собственост, за
прехвърлянето на който не е изразена изрично воля. Нормата на чл. 92 ЗС урежда
способ за придобиване на правото на собственост, но той е неприложим, когато е
описан предмета на сделката – дворно място и изрично описана постройка,
представляваща самостоятелен обект на собственост. В този случай прехвърлителният ефект не може да се разпростира и върху
други самостоятелни обекти на собственост в същото дворно място. Очевидно
волята на страните по сделката не е била в нея да се включи и процесния гараж, поради, което изявлението на С.Ч. пред
ищците не се отнася до него.
Всички тези доказателства и
обстоятелства по делото, преценени в съвкупност обосновават извода, че е през
1992 г., когато е изтекъл давностния срок, С.Ч. е станал
изключителен собственик на процесния гараж с
идентификатор 10450.502.1182.2 с площ от 21 кв. м., на основание придобивна давност.Обстоятелството, че до момента не се е
позовал на придобивна давност не променя този извод,
тъй като позоваването не е елемент от фактическия състав на придобиването по
давност, съгласно приетото с т. 2 от ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС. Гаражът е
самостоятелен обект, има самостоятелно предназначение-служи за паркиране на автомолиба на ответника, не е функционално свързан с
изградената в обекта жилищна сграда, не е обслужваща имота част, поради което представлява
принадлежност към земята или сградата и юридически придобиването му по давност
е допустимо.
Наследодателят на ищците и ответника С.Ч.-Н.
С.Ч., е упражнявал фактическата власт върху другия гараж самостоятелно и необезпокоявано
до смъртта си на 18.07.1989г. До този момент не е изтекъл десетгодишния давностен срок, поради което не е могъл да го придобие по
давност. Съгласно т. 3 от ТР 4 от 17.12.2012г. по тълк.
дело № 4/2012г. на ОСГК на ВКС придобивна давност има
за последица придобиване на правото на собственост само при осъществен
фактически състав по чл.79 ЗС. Правото на позоваване на придобивното
основание по чл.79 ЗС обаче не е с оглед на личността и не се погасява със
смъртта на владелеца, а се включва в наследството му. Ако едно лице е владяло
недвижим имот в изискуемия по 79 ЗС срок, но е починало преди да се позове на
последиците от придобивната давност, то в
наследството се включва владението върху имота, както и правото на наследниците
да се позоват на изтекла в полза на наследодателя им придобивна
давност щом са продължили владението. Тъй като действието на придобивното основание се зачита от момента на изтичане на
срока, то при наличие на позоваване от страна на наследниците, ще се счита, че придобивното основание е осъществено от наследодателя.
Преди смъртта си, на 26.07.1987г., Н. С.Ч. е съставил саморъчно
завещание, в което е посочил като единствен свой наследник съпругата си Р. Н.Ч.,
на която е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество. Съпругата му обаче
не е продължила да упражнява владение върху гаража след смъртта на
наследодателя. Видно от показанията на свидетелите, които са непротиворечиви в
тази част и от представените по делото две нотариални покани от 08.07.1996 г. и
01.11.2017 г., след смъртта на баща си, ответникът С.Ч. е отнел фактическата власт върху гаража от владението
на наследника на Н. Ч. и е установил своя, с намерението да свои вещта- държал
е ключовете за него и не е допускал майка си или сестрите си да го ползват. Ето
защо, считано от 18.07.1989г. ответникът С.Н.Ч. е започнал да владее процесния гараж с идентификатор 1045.502.1182.3., от която
дата е започнал да тече срока на придобивната
давност.
Не се твърди, а и по делото не се
установява, владението да е установено чрез насилие или по скрит начин и да е
поддържано по пози начин. Установяването на фактическата власт е доведено до
знанието на наследницата на Р. Ч., пред която е демонстрирал намерението си да
държи вещта като своя. При направеното от ответника възражение, че имотът не е съсобствен, поради придобиването му по давност ищците не сочат да са извършвани противоправни
действия за установяването или поддържането му. Владението е непрекъснато-фактическата власт не е
загубвана за повече от шест месеца. Установи се, че единствено ответникът е
ползвал имота от завладяването му. Не представлява действие смущаващо
владението и прекъсващо придобивната давност
връчването на нотариалната покана № 2103808.06.1996 г. до ответника да предаде
ключовете на гаражите или да заплаща обезщетение, тъй като няма за последица
отстраняване на владелеца и не е сред предвидените в чл. 116 ЗЗД. След смъртта
на наследодателя си, Р. Ч. е изгубила владението за повече от шест месеца и не
е установила ново до смъртта си през 2013 г.. Ето защо, съдът намира, че С.Н.Ч.
е придобил собствеността върху имот с идентификатор 10450.502.1182.3 по силата
на чл. 68, ал. 1 ЗС чрез упражнявано давностно
владение за периода 18.07.1989г. до 18.07.1999г..
Поради гореизложеното, процесните гаражи, представляващи сграда идентификатор 10450.502.1182.2 и сграда с
идентификатор 10450.502.1182.3 не са съсобствени
между страните. Предвид че не е налице първата предпоставка на чл. 32, ал. 2
ЗС, предявеният иск в частта за разпределяне на ползването на тези имоти следва
да се отхвърли като неоснователен, без да се обсъждат останалите изискуеми
законови предпоставки.
По отношение дворното място, след
смъртта на Н. С.Ч., по силата на оставеното в полза на съпругата универсално
саморъчно завещание, в патримониума на Р. Н.Ч., е
преминало цялото притежавано от него имущество, включително и дела от прекратената,
на осн. чл. 26, ал.1, пр. 1 СК 1985 г. отм. и трансформирала се в обикновена съсобственост
върху ПИ с идентификатор 10450.502.1182, съпружеска имуществена общност
от 3/8 ид. части. В резултат на това Р. Ч. след
18.07.1989г. е станала индивидуален собственик на ¾ ид.
части от процесното дворно място.
На 03.05.1991г. Ч. се е разпоредила с ½ ид.
част от дворното място, ведно с първия етаж от построената в него жилищната
сграда, с ½ ид. част от приземието и тавана и
с ½ ид. част от общите части на сградата, по
смисъла на чл. 38 ЗС, които е прехвърлила срещу задължение за издръжка и
гледане на дъщерите си-ищците В.Н.М. и Д.Н. К. с Нотариален акт №
122/03.05.1991г. по нот. дело № 284/03.05.1991г. на
съдия при Районен съд Велинград. След сделката ищците са придобили
собствеността на по ¼ ид. част от имота всяка
от тях, съгл. чл. 30, ал. 2 ЗС, а праводателката им е
останала собственик на останалата ¼ ид. част.
След смъртта си на 01.12.2013 г. Р. Н.Ч.
е оставила за свои наследници децата си-ищците В.М. и Д. К. и ответника С.Ч..
Притежаваната от нея ¼ ид. част от дворното
място е придобита от тях при равни дялове от по 1/12 ид.
част за всеки, съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН. Заедно с притежаваните дотогава
идеални части, всеки от наследниците на Р. Ч. е станал собственик на по 4/12 ид. части.
С договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № 6 от 30.12.2013г. по нот. дело № 405/2013г. на Нотариус с район на действие РС
Велинград, ответникът С.Ч., е прехвърлил на ответниците Н.С.Ч. и А.С.Ч. притежаваните
от него втори жилищен етаж от жилищна сграда на два етажа, със застроена площ
108 кв. м., заедно с ½ ид. част от общите
части на сградата, заедно със собствените си ¼ ид.
части от дворното място, в която е построена жилищната сграда,
съставляващо УПИ XXIII-4499, в кв. 381 по плана на гр.
Велинград, при съседи по доказателствен акт: улица, С.Д., К.Т., Б. и И.Ч.и и
при съседи по скица: от изток-УПИ XII-4577; от запад-улица „Пионерска“; от
север-УПИ XXIV-4498 и от юг УПИ XXII94506, като си е запазил безвъзмездно правото на ползване докато е жив. По
силата на сключената сделка ответниците Н.С.Ч. и А.С.Ч. са станали индивидуални
собственици всеки по 1/8 ид. част от дворното място. Ответникът
С.Ч. е останал собственик на придобитата 1/12 ид.
част от наследството на Р. Ч..
Както се посочи по-горе доколкото гаражите,
представляват обекти със самостоятелно предназначение, а не принадлежност към
сградата или земята върху която е построена, не може да се приеме, че приобретателите на ответника С. Ч. са придобили съответните
идеални части от тях, доколкото не са посочени изрично като обект на
разпоредителната сделка, поради което и ответниците А.Ч. и С.Ч. не притежават
право на собственост върху тях.
По тези съображения съдът счита, че
съсобственици на дворното място с идентификатор 1045.502.1182 по КККР на гр.
Велинград са ищците В.Н.М. с 4/12 ид. части /или 1/3 ид. част/, Д.Н. К. с 4/12 ид.
части или /1/3 ид. част/, С.Н.Ч. с 1/12 ид. част, Н.С.Ч. с 1/8 ид. част и
А.С.Ч. с 1/8 ид. част, между които следва да се
извърши разпределението на ползването на дворното място.
Между съсобствениците не е извършено
разпределение на ползването и не може да се постигне съгласие, доказателство за
което е предявяване на настоящият иск, поради което съдебната намеса за
администриране на отношенията им е необходима.
Съгласно константната съдебна практика, решението
на съда по иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС е акт на съдебна
администрация, целящ да даде съдействие на съсобствениците при уреждане на
възникналия между тях спор относно това как следва да бъде ползван съсобствения имот. С решението си по този иск съдът следва
да разпредели ползването между всички съсобственици съобразно притежаваните от
тях квоти в съсобствеността, от фактическото ползване, когато то съответства или е близко до правата на
ползващите имота и от факта на извършени подобрения. Когато в съсобственото място са изградени сгради- индивидуална
собственост на някой от съсобствениците, площта на тези сгради следва да бъде
включена в площта, която този собственик има право да ползва съобразно дела си
в съсобствеността и съответно в площта, която му се отрежда за ползване с
решението на съда, ако това не пречи на другия съсобственик и не нарушава
неговите права, и не води до намаляване на частта за ползване на другия
съсобственик с оглед правата в съсобствеността /в този смисъл Решение № 99 от
23.05.2013 г. по гр. д. № 509/2012 г., г. к., II г. о. на ВКС, Решение № 181 от 13.10.2015 г. по гр. д. № 1826/2015 г., г. к., I г. о. на ВКС, Решение № 188 от
11.01.2017 г. по гр. д. № 2762/2013 г., г.
к., I г. о. на ВКС.
При извършването на преценка на
целесъобразността на избрания вариант за разпределяне ползването на дворно
място по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС, съдът следва да вземе предвид начина, по
който ще се осъществява достъпът до самостоятелните жилищни обекти в построената
в това дворно място сграда, осигурявайки, доколкото това е възможно, право на
всички спорещи страни да ползват главния вход на сградата и общото й стълбище,
както и по възможност еднакъв достъп до жилищните помещения, както и до
помещенията в тавана и зимника /Решение № 18 от 29.01.2016 г. по гр. д. №
4533/2015 г.,г.к., І г.о. на ВКС/.
Съгласно заключенията на вещото лице по
назначените основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза, които съдът
кредитира като компетентно изготвени, площта на ПИ с идентификатор
10450.502.1182 по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК, е 559 кв.м., площта на
разположената в имота съсобствената масивна жилищна
сграда с идентификатор 10450.502.1182.1 по КККР на гр. Велинград, одобрени със
Заповед РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК е 108
кв. м., площта на масивната жилищна сграда, заедно с двата гаража е 149 кв. м..
Свободната площ за разпределение е 410 кв. м.. До входа на имота ответниците
имат паянтова дървена постройка, която ползват, както и постройки под терасите,
а ищцата В.Н.М. дървен навес на юг от жилищната сграда.
Делът на ищците в съсобствеността е
равен- всяка от тях притежава 4/12 ид. части, а с
общият дял на ответниците също е 4/12 ид. части
/1/12+1/8+1/8=8/24=4/12 ид. части/.
Ето защо съдът счита, че следва да се
извърши разпределение на ползването на дворното място, съгласно представения от
вещото лице трети вариант по приложената на л. 120 по делото скица-проект, който да се счита за
неразделна част от решението и който в най-пълна степен е съобразен с правата на
страните в съсобствеността, с фактическото ползване, с правата на ползващите
имота и с факта на извършеното строителство. Предложения от вещото лице трети
вариант на разпределение предвижда достъп до входа на изградената в имота
жилищна сграда, в която ищците и ответниците Н.Ч. и А.Ч. притежават
самостоятелен обект, а ответника С.Ч. вещно право на ползване, както и до
общите части на сградата. С него е предвидено притежаваните от ответника С.Ч. гаражи,
паянтовата дървена постройка и пристройките под терасата да бъдат включени в
частта, определени за ползване на ответниците, а дървения навес, ползван от
ищцата В. М., да се включи в опредЕ.та за нея част, каквото
е било положението до момента Разпределянето на
общ дял за ответниците е възможно с оглед изразеното от тях съгласие за това. Този вариант предвижда и по-голяма
площ от имота, която да се разпредели за индивидуално ползване, поради което се
явява най-целесъобразен.
По отношение на разноските по делото:
С оглед предмета на делото, включващ произнасяне по
обективно съединени искове с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС и с оглед
обстоятелството, че искът е отхвърлен в частта за разпределение на ползването
на процесните два гаража, отговорността за разноски в
отхвърлителната част на иска следва да се определи по
общите правила, а в частта по уважения иск за разпределение на ползването на
дворното място, страните следва да понесат разноските за адвокатско
възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и експертни
възнаграждения да се разпределят според правата им в съсобствеността /в този смисъл
напр. решение № 275 от 30.10.2012 г. по гр.д. № 444/2012 г. на ВКС, ІІ г.о.,
определение № 526 от 05.11.2013 г. по гр.д. № 6142/ 2013 г., на ВКС, І г.о.,
определение № 62 от 26.03.2015 г. по гр.д. № 4351/2014 г. на ВКС, ІІ г.о. и
др./.
В случая, видно от представения
пред първата инстанция договор за правна защита и съдействие, за защита по
делото между ищците и техния пълномощник е уговорено адвокатско възнаграждение
в размер на 300,00 лв., като в него е
отбелязано, че е платено в брой. Тъй като в този договор не е посочено какъв е
размерът на възнаграждението за защита по всеки от двата обективно съединени
иска, следва да се приеме, че възнаграждението за защита по тях е поравно - по 150,00
лв. С оглед отхвърляне на един от исковете и съгласно дадените по-горе
разяснения, на ищците не се дължат разноски за процесуално представителство.
Ищците са направили разноски за държавна такса, за особен
представител и за съдебно-счетоводна експертиза общо в размер на 1050,00 лв.
/50,00 лв. държавна такса по двата обективно съединени иска, 600,00 лв. за
особен представител и 400,00 лв. за експертно заключение/. С оглед частичното
уважаване на иска, разноски съразмерно притежаваните дялове в съсобствеността следва
да се разпределят върху половината от
сумата, или върху 525,00 лв.. Ищците притежават общо 2/3 ид.
части от имота, поради което следва да поемат 350,00 лв. от разноските по
делото, извън адвокатското възнаграждение, а останалите 175,00 лв. да се
възложат в тежест на ответниците.
Ответниците С.Н.Ч. и А.С.Ч. са представлявани в
производството от адв. Е. Попова АК Пазарджик. За
осъщественото процесуално представителство са заплатили в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 500,00 лв. Тъй като в този договор не е посочено
какъв е размерът на възнаграждението за защита по всеки от двата обективно
съединени иска, следва да се приеме, че възнаграждението за защита по тях е
поравно - по 250,00 лв. С оглед отхвърляне на един от исковете и съгласно
дадените по-горе разяснения, им се дължат разноски за процесуално
представителство от ищците в размер на 250,00 лв.. Останалата част от сумата е
за сметка на ответниците.
Ответниците С.Ч.
и А.Ч. са направили разноски за изготвяне на допълнителното експертно
заключение. Предвид че същото е във връзка с разпределението на дворното място,
в която част искът е уважен, разноските следва да се поемат от страните
съобразно притежаваните дялове. Ответниците С.Ч. и А.Ч.
притежават общо 5/24 ид. части от дворното място и
следва да поемат част от тези разноски в размер на 41,66 лв., ответникът Н.С.Ч.
част в размер на 25,00 лв., а останалата част в размер на 113,34 лв. да се
поеме от ищците.
С оглед гореизложеното, настоящият състав на Районен съд
Велинград
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Н.М., ЕГН: ********** и Д.Н.М., ЕГН: ********** и двете с адрес: *** против С.Н.Ч.,
ЕГН: ********** ***, иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС, за разпределение на ползването на две сгради на допълващо застрояване, с
предназначение хангар, депо гараж, представляващи ПИ с идентификатор
10450.502.1182.2, с площ от 21 кв. м. и ПИ10450.502.1181.3, с площ от 20 кв. м.
по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед № РД-18-1214/06.06.2018 г., находящи се в ПИ с идентификатор 10450.502.1182 по КККР на гр.
Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018 г., с площ по графични данни 559 кв. м., представляващ по
предходен план УПИ XXIII-4499, кв. 381 по КРП на гр. Велинград, с
начин на трайно предназначение на територията: урбанизирана и начина на трайно
ползване: ниско застрояване, /до 10 м./, с адрес на поземления имот гр.
Велинград, ул. ********, при граници и съседи от север-имот с идентификатор
10450.2021181, от юг-имот с идентификатор 10450.502.1189, от запад-имот с
идентификатор 10450.502.3372 /улица/, от изток-имот с идентификатор 10450.502.1245,
между В.Н.М., Д.Н.М. и С.Н.Ч..
РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО на недвижим имот, находящ се в гр. Велинград, ул. ********, представляващ ПИ
с идентификатор 10450.502.1182 по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед
РД-18-1214/06.06.2018 г., с площ по графични данни
559 кв. м., а по предходен план УПИ XXIII-4499, кв. 381 по КРП на гр. Велинград, с
начин на трайно предназначение на територията: урбанизирана и начина на трайно
ползване: ниско застрояване, /до 10 м./, при граници и съседи от север-имот с
идентификатор 10450.2021181, от юг-имот с идентификатор 10450.502.1189, от
запад-имот с идентификатор 10450.502.3372 /улица/, от изток-имот с
идентификатор 10450.502.1245, съобразно вариант III /трети/ на експертното заключение от 16.08.2021 г. на
вещото лице инж. Й.Д.Г., между В.Н.М., ЕГН: **********, Д.Н.М., ЕГН: **********,
С.Н.Ч., ЕГН: **********, А.С.Ч., ЕГН: ********** и Н.С.Ч., ЕГН: **********,
като:
С.Н.Ч., ЕГН: **********,
А.С.Ч., ЕГН: ********** и Н.С.Ч., ЕГН: **********, да ползват общо дял първи, а
именно част от дворното място с площ от 122,5 кв.м., равняваща се на 8/24 ид.ч. от имота, оцветен в червено, състоящ се от две
съставни части първата от 9 кв. м., непосредствено до входа на имота на
уличната регулация, в която попада паянтовата дървена постройка на страните и
втората част на изток от жилищната сграда с площ 113,5 кв. м., която приобщава
постройките под терасите и двата масивни гаража.
В.М.Н., ЕГН: ********** да ползва дял втори, а именно част от
дворното място с площ от 122,5 кв.м., равняваща се на 8/24 ид.ч.
от имота, отразен със зЕ. прекъсната линия, състоящ
се от две съставни части-първата от 18,3 кв. м. на юг от частта от дял първи,
на уличната регулация и втора част на юг от жилищната сграда до източната
имотна граница, в която част попада дървения навес на В.Н.М., с площ от 104,2
кв. м.
Д.Н. К., ЕГН: ********** да ползва дял трети, а именно
част от дворното място с площ от 122,5 кв. м., равняваща се на 8/24 ид. части от имота, отразен със сини полукръгчета,
състоящ се от една съставна част от западната част на имота по южната имотна
граница до източната граница.
Определя за общо ползване от всички съсобственици неоцветената
част с площ от 83,5 кв.м., осигуряваща достъп откъм улицата до трите дяла, до
входа на разположената в имота жилищна сграда с 10450.502.1182.1, както и за обслужване
на общите части на сградата и подобренията в имота.
Скицата към заключението на техническата експертиза /л.120/,
подписана от настоящия съдебен състав, да се счита неразделна част от
решението.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, С.Н.Ч., ЕГН: **********, Н.С.Ч., ЕГН: ********** и А.С.Ч.,
ЕГН: ********** да заплатят на В.Н.М., ЕГН: ********** и Д.Н.М., ЕГН: ********** разноски по гр. д. 521/2020 г. на Районен съд
Велинград в размер на общо 175,00 лв. /сто седемдесет и пет лева/.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, В.Н.М.,
ЕГН: ********** и Д.Н.М., ЕГН: **********,
да запратят на С.Н.Ч., ЕГН: ********** и А.С.Ч., ЕГН: **********, разноски в
размер на 250,00 лв. /двеста и петдесет лева/ за процесуално представителство и
113,34 лв. /сто и тринадесет лева и 34 ст./ за съдебно-техническа експертиза по
гр. д. 521/2020г. на Районен съд Велинград.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева