Р Е Ш Е Н И
Е
№ 15.09.2010 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски районен съд ХХ граждански състав
На тринадесети септември две хиляди и десета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретар З.М.
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 6193/2010 г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 8
и сл. от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/. Образувано
е по молба на И.Д.А., ЕГН ********** *** за издаване на заповед за
незабавна защита срещу осъществено по отношение на молителката домашно насилие от
страна на съпруга й С.Н.А., ЕГН **********,***. В молбата е изложено описание на фактите и
обстоятелствата, при които е извършено
твърдяното домашно насилие, а именно: на 08.08.2010 г. около 23,00 часа съпругът
се прибрал видимо пиян и започнал да се кара и крещи, като поискал да извади
вратата от касата. Молителката се опитала да му попречи, като тогава той й
посегнал и я ударил много силно. Вследствие на удара залитнала настрана и
паднала, като от носа й започнало да тече кръв. После ответникът й нанесъл още
един удар с юмрук в лицето. Тя започнала да пълзи, за да стигне до телефона, а
ответникът започнал да я влачи по земята като й казал:”не ми пука от нищо и ще
те убия”. Молителката все пак успяла да позвъни по телефона, като след малко
двете им деца се прибрали и повикали полиция. Полицаите ги разпитали и повикали
”Бърза помощ”. Молителката била отведена с линейка в болницата, където й
направили рентгенова снимка на главата. По – късно през нощта полицаите
съставили на нея и на ответника предупредителни протоколи да не влизат в
пререкания помежду си. Когато се прибрала в жилището, молителката видяла
съпруга си, който се държал с нея ехидно и поискал да му смени кървавите
чаршафи. На сутринта А. заедно с дъщеря си отишла в болницата, където се
снабдила с медицинско удостоверение. Молителката се страхува и не знае какво я
чака като се прибере у дома. С молбата се претендира налагане на мерки за защита по чл.5, ал.1, т.2, 3 и 5 ЗЗДН.
Към молбата е приложена декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, изцяло преповтаряща описаната по-горе фактическа обстановка.
С определение от 09.08.2010г. съдът е постановил да се издаде заповед за незабавна защита, като е наложил следните мерки: задължил е ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката, отстранил го е от съвместно обитаваното жилище и му е забранил да приближава жилището й, както и местата й за социални контакти и отдих.
В съдебно
заседание молбата се поддържа чрез процесуалния представител.
Ответникът
оспорва твърденията в молбата и моли да бъде отхвърлена. Евентуално моли
мерките за защита да не се налагат в максималния срок.
Образуваното съдебно производство е допустимо, тъй като молбата е подадена в преклузивния срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН.
Разгледана по същество, молбата се явява и основателна.
Съдът намира, че
молителката е провела успешно пълно и главно доказване на твърдяното от нея
домашно насилие. Представената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН има качеството на
годно доказателствено средство по силата на закона. Същата е пълна и подробна,
в нея ясно е описан конкретният случай на домашно насилие на 08.08.2010г.
Декларацията се
подкрепя и от ангажираните гласни доказателства.
От показанията на
св. Николина А., дъщеря на страните, става ясно, че на 08.08.2010г. били
поканени двете със сестра й на една сватба. Към 23.30 часа телефонът й звъннал
и когато вдигнала, чула отсреща гласа на майка си, която плачела и се молела, а
баща й в същото време й казвал, че ще я убие и окото му няма да мигне. Според
свидетелката това му поведение не е за пръв път. Казала на сестра си и двете
бързо се прибрали у тях. Тогава видели баща си с една стирка да мие пода, по
който имало кръв. Кръвта била в спалнята, в коридора, в кухнята до вратата на
трапезарията. Майка й била в неописуемо състояние, цялата й нощница била в
кръв, носът й бил подут, окото също. Свидетелката се обадила на тел.112, като
междувременно ответникът й казал, че мие със стирката, защото прикрива следите
за пред полицията. Бил употребил алкохол, но количеството не било толкова
голямо, за да не си дава сметка какво прави. След това дошли полицаите, обадили
се на бърза помощ и екип от лекари взел молителката за изследвания. Когато
майката се върнала от болницата, ответникът отишъл в стаята й и поискал да му
даде нови чаршафи. Понеже тя отказала той взел да се смее и заявил, че й няма
нищо, дори й било малко.
Св. Катя А., също дъщеря
на страните, заявява, че въпросната вечер била със сестра си на гости на
булката, тъй като кумувала на сватбата. Половин час след това телефонът на
сестра й звъннал, чули че има разправия между родителите им и тръгнали веднага
към къщи. Като се прибрали, видели, че в коридора и спалнята всичко било
изцапано с кръв, дори имало и локва на пода. Майка им изглеждала много зле,
била цялата в синини, носът й кървял. Баща им чистел в банята със стирката и
казал, че трябва да се приведе в прилично състояние когато дойде полицията.
След като дошли полицаите свидетелката извикала линейка и отишла с майка си в болницата.
Представено е
съдебномедицинско удостоверение № 251/2010г., според което при прегледа на И.А. са
установени кръвонасядания с травматичен оток на лицето, дълбока драскотина на
носа и охлузване на лакътя.
При горните данни
съдът намира за доказано извършването на домашно насилие спрямо молителката на
08.08.2010г. Установи се, че на тази дата ответникът се е прибрал вечерта
видимо пиян и почнал да затваря вратите доста шумно. Когато молителката му
направила забележка, започнал да се кара и крещи. Посегнал и ударил молителката
силно с ръка, при което тя залитнала и паднала на пода и от носа й потекла
кръв. После той й нанесъл още един удар в лицето. Започнала да пълзи към
телефона си, а ответникът я влачил по земята и казал, че не му пука от нищо и
ще я убие. И. успяла да набере по телефона голямата си дъщеря Николина,
вследствие на което двете й дъщери се върнали съвсем скоро в жилището. Извикали
полиция, като междувременно ответникът правил опити да изтрие петната от кръв
по пода. Едната й дъщеря придружила молителката до болницата, където й
направили рентгенова снимка. След като се върнали съпругът й влязъл в стаята,
където лежала и поискал да му смени кървавите чаршафи. След като тя отказала,
се държал ехидно с нея и даже й казал, че случилото се й е било малко. На
другия ден И. и дъщеря й отишли в болницата в кабинет по ”Съдебна медицина”,
където й било издадено медицинско удостоверение.
Съдът намира, че е
налице осъществено физическо и психическо насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН. Насилието
е и психическо, доколкото ответникът е отправил заплахи към молителката, че ще
я убие. Случаят е напълно доказан при съвкупната преценка на подадената
декларация и на казаното от свидетелките, които последователно и логично
пресъздават възприятията си за станалото. От друга страна ответникът не
установи при условията на насрещно и непълно доказване твърденията си.
Доведеният от него свидетел Купен Манолов е заявил само, че познава С. като
клиент в кафенето, където работи като барман. Не го е виждал пиян и го смята за
добър и приказлив човек. Свидетелят обаче въобще не познава молителката, не е
посещавал жилището им и няма спомен какво се е случило на процесната дата. По
тази причина показанията му не са релевантни към случая на домашно насилие.
Същото важи и за представените жалба от ответника против съпругата му от
24.02.2009г. и съдебномедицинско удостоверение от 2004г., тъй като тези
документи не се отнасят за процесния случа и единствено могат да са индиция за
влошените отношения между страните.
Действията на
ответника са законово и морално укорими, същият се е държал грубо и безпардонно
със съпругата си, като е упражнил недопустимо физическо насилие. Ето защо съдът
намира, че следва против ответника А. да се наложат следните мерки за защита:
да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение
на молителката, да се отстрани от съвместно обитаваното жилище и да му се
забрани да приближава на по – малко от 100 метра жилището, местоработата и
местата за социални контакти и отдих на И.. Мерките за защита, като се изключи
задължението за въздържане от домашно насилие, законът разпорежда да се налагат
за определен срок, който е определен от три до 18 месеца – чл.5, ал.2 ЗЗДН.
Настоящият съдебен състав счита, че мерките следва да бъдат наложени за срок от
7 месеца, доколкото провинението на извършителя е сравнително тежко – нанасяне
на побой и удари с юмрук в лицето на молителката. Не следва да се налага
максимумът на мерките за защита, както е поискано с молбата, тъй като няма данни
С. и друг път да е нанасял побой с такъв интензитет на съпругата си, въпреки че
отношенията им принципно са лоши. Освен това съдът взема предвид и факта, че
бащата никога не е нанасял побой на дъщерите си, което те изрично са заявили
пред съда. По тази причина, а и понеже дъщерите живеят заедно с родителите си в
жилището, настоящият съдебен състав намира, че едно по – продължително
изолиране на баща им от дома може да охладни непоправимо отношенията им с него.
Ето защо срокът от 7 месеца действие на постановената защита съдът намира за
целесъобразен, тъй като от една страна е достатъчно дълъг, за да осмисли
извършителят своето поведение, но от друга страна не е дотолкова продължителен,
че да го отчужди от семейството.
Що се касае до
исканата мярка по чл.5, т.5 ЗЗДН – задължаване на
извършителя на насилието да посещава специализирани програми, съдът намира, че такава не следва да се налага,
понеже свидетелките не твърдят ответникът да е пристрастен към алкохола.
Заявили са само, че в процесната вечер е употребил алкохол, но липсват
твърдения от тяхна страна, че това се случва системно. По тази причина молбата
на пострадалата в тази част следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на
делото, на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН на ответника следва да бъде наложена глоба
в размер на 200 лева. Следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда и
държавна такса в размер на 30 лева съобразно чл.3 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от
горното Бургаският районен съд
Р Е Ш
И:
НАЛАГА мерки за защита на И.Д.А., ЕГН ********** *** от осъществено спрямо нея домашно насилие на 08.08.2010г. от страна на С.Н.А., ЕГН **********,***, като:
ЗАДЪЛЖАВА С.Н.А., ЕГН ********** да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на И.Д.А., ЕГН **********.
ОТСТРАНЯВА С.Н.А., ЕГН ********** от съвместно
обитаваното с И.Д.А., ЕГН ********** *** за срок от 7
/седем/ месеца, считано от влизане на решението в сила.
ЗАБРАНЯВА на С.Н.А., ЕГН ********** да приближава на по – малко от
100 метра жилището
на И.Д.А., ЕГН ********** ***, както и местоработата й и местата за социални контакти и отдих
за срок от 7 /седем/ месеца, считано от влизане на решението в сила.
ОТХВЪРЛЯ
молбата на И.Д.А.,
ЕГН ********** за налагане на
мярка за защита, изразяваща се в задължаване на
извършителя на насилието да посещава специализирани програми.
ДА СЕ
ИЗДАДЕ съдебна заповед за защита.
УКАЗВА на
полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.
Предупреждава С.Н.А., ЕГН ********** за последиците от неизпълнението на заповедта – на осн. чл.21, ал.3 ЗЗДН при
неизпълнение на заповедта, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа
нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА С.Н.А., ЕГН ********** да заплати глоба в
размер на 200 /двеста/ лева по сметка на БРС.
ОСЪЖДА С.Н.А., ЕГН ********** да заплати по сметка на БРС
държавна такса в размер на 30 /тридесет/ лева.
Заповедта
и препис от решението да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РПУ
по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице.
Решението подлежи
на обжалване в 7 – дневен срок от връчването му пред Бургаския окръжен съд,
като обжалването не спира изпълнението на заповедта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: