Р Е Ш
Е Н И Е
№260013
гр. Шумен, 15.01.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд в публичното съдебно заседание на
седемнадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:М.Маринов
Членове:1.Р.ХаджиИ.
2.мл.с.С.Стефанова
при
секретаря С.Методиева като разгледа докладваното от съдия Р.ХаджиИ.
В.гр.дело №371 по описа за
2020год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С
решение №443 от 13.07.2020г. по гр.дело №1800/2019г. Районен съд-гр.Шумен е
прекратил производството по предявения от Д.И.П. иск с правно основание по
чл.45 от ЗЗД, срещу „Явлена Ш.“ ООД, представлявано от Е.Г.Ц., за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сума в размер на 700лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и понижено нервно
напрежение, вследствие пренебрежителното и незаинтересованото поведение на
ответника, поради оттеглянето му. Със същото решение е отхвърлил предявените от
Д.И.П. и Д.К.И.*** искове с правно основание
чл.26, ал.2, предл.първо, второ и четвърто от ЗЗД, за обявяване
нищожността на договор за наем от 21.02.2019г., поради невъзможен предмет,
липса на съгласие и липса на основание, като неоснователни, както и предявения
от Д.И.П. *** иск с правно основание
чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да върне обратно на ищцата
дадената без основание сума в общ размер на 687лв., с която ответникът
неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
вземането и предявения от Д.И. П. *** иск с правно основание чл.45 от ЗЗД иск за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сума в размер на 830.72 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.
Присъдени са и следващите се разноски.
Недоволни от решението останали ищците, които го
обжалват в частта, с която са отхвърлени заявените от тях претенции. Сочат, че
същото било неправилно и необосновано, както и постановено в противоречие с
материалния закон. Решението не съответствало и на действително установените факти
и обстоятелства по спора, на събраните писмени и гласни доказателства по
делото.Излагат подробни съображения в тази насока. Молят решението да бъде
отменено в обжалваните части и вместо
това постановено друго такова, с което
заявените претенция бъде уважени.
Въззиваемата страна моли
решението да бъде оставено в сила.
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Съдът
като се запозна с приложените към делото съдебни книжа, констатира следното: Видно
от първоначално депозираната искова молба и уточняващите такива,
първоинстанционният съд е бил сезиран с
предявени от ищците Д.И.П. и Д.К.И.претенции за прогласяване нищожността
на договор за наем от 21.02.2019г., като се сочат различни пороци- липса на
основание, липса на съгласие и невъзможен предмет, съединени в условията на евентуалност с претенции за връщане
на дадената по наемния договор от Д.И. П. сума от 687лв. с правно основание чл.34 от ЗЗД/който
покрива състава на чл.55, ал.1 от ЗЗД/ и с правно основание чл.45 от ЗЗД за
заплащане на имуществени вреди в размер на
830.72лв., в резултат на сключения с
ответника нищожен договор за наем от
21.02.2019г./последните са обусловени от изхода от разглеждане на главния иск,
доколкото установяване нищожността на сделката, изпълнява ролята на юридически
факт спрямо правоотношенията по тях/.
Искът за
установяване нищожност на договор е отрицателен установителен иск, тъй като
чрез него се цели установяване липсата на правоотношение. Задължителна
предпоставка за предявяването на установителния иск /чл.97, ал.1 от ГПК/ е
наличието на правен интерес за ищеца от установяването. Надлежният ответник по
този вид искове също се определя от интереса от установяване, като искът следва
да бъде насочен срещу лицето, чието неоснователно оспорване е предизвикало
правния спор, като при установителен иск
за обявяване нищожност на договор, надлежен ответник е насрещната страна по
договора.
В случая ищците извеждат правния си
интерес от предявяване на исковете за нищожност срещу ответното дружество
от качеството му на страна-наемодател по
процесния договор за наем. Съгласно приетото в Тълкувателно решение №8/2012г.
на ОСГТК, делото следва да се прекрати ако ищецът не докаже фактите, от които
произтича правния му интерес. В този смисъл и доколкото ищците твърдят, че
ответната дружество е страна по договора, то следва да го установят, тъй като
доказването на това обстоятелството е от
значение за допустимостта на предявените от тях искове - ако дружеството не е
страна по договора, установяването на евентуална нищожност на последния, не би внесло промяна в материалноправната им
сфера.
. Настоящата инстанция намира, че в
случая ищцовата страна не ангажира надлежни доказателства досежно правния си
интерес, а именно досежно обстоятелството, че „Я.-Ш.“ООД-гр.Ш.се явява
страна-наемодател по договора за наем от 21.02.2019г.. Напротив от събрания
доказателствен материал се установи, че договорът за наем на процесния имот е
бил сключен между ищците и М.М.Н./собственик на жилището/-която не е страна в
производството. По принцип договорът за наем е неформален и за действителността
му не е необходима писмена форма, а и видно от отразеното в писмения договор,
същият е подписан за наемодател от М.М.Н./собственик на имота/. Между
последната, като наемодател и ищците, като наематели е подписан и
приемо-предавателния протокол към договора.
Действително в титулната част е
налице отразяване, че имотът се сключва между ищците, в качеството на наематели
и „Явлена-Ш.“ООД-тр.Ш., в качеството на наемодател, но в случая се касае до
техническа грешка при изписване името на наемодателя. В договора е посочено, че
наемодателят отдава за ползване собствения си недвижим имот-едностаен,
обзаведен апартамент, състоящ се от стая, кухня, баня, тоалетна и тераса,
находящ се в гр.Ш...., а безспорно собственик на жилището се явява Н., която е подписала
договора като наемодател. Съгласно показанията на самата М.Н., разпитана като
свидетел в производството, договорът за наем е сключен между нея и ищците, тъй
като тя отдала жилището под наем, а услугите на ответното дружество били ползвани
само за намиране на наемател. Неправилното изписване името на наемодателя
в договора било станало, тъй като тя не
знаела как да състави договора и ползвали бланка на дружеството. Тя предала
апартамента на ищците и получила посочената в договора наемна цена. Свид.Д.А,
работеща при ответното дружество и присъствала при сключване на договора също
сочи, че договорът за наем бил сключен между ищците и Н. в офиса на „Явлена-Ш.“ООД-гр.Ш.,
като и двете страни имали с дружеството
само уговорки за посредничество-с ищците да намерят имот за ползване, а
с Н. да й намерят наематели.
При това положение, евентуално установяване
нищожността на процесния договор няма да намери
отражение в правната сфера на ответниците.
Тъй като липсва положителна
процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, първоинстанционният съд
не е следвало да разгледа и реши спора по същество, а да прекрати делото както по исковете за
обявяване нищожност на договора за наем, така и по обусловените от тях иск по чл.34 от ЗЗД и чл.45 от ЗЗД.
Предвид изложеното, настоящата
инстанция намира, че първоинстанционното решение в частта, касателно
произнасянето на първоинстанционния съд по същество се явява недопустимо и следва
да бъде обезсилено, а делото прекратено.
С оглед изхода на
спора, жалбоподателите следва да заплатят на въззиваемата страна направените
деловодни разноски пред въззивната инстанция.
На
основание чл.280, ал.3 от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване,
доколкото съгласно чл. 69, ал. 1,т.1 и т. 5 ГПК размерът на цената на всеки един от
исковете е под 5000лв., още повече, че и в случая се касае до търговски спор/определение
№350/26.07.2019г. по гр.д.№2618/2019г., ІІІг.о./.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
решение №443 от 13.07.2020г. по гр.дело №1800/2019г. на ШРС в частта, с
която са отхвърлени предявените от Д.И.П. и Д.К.И.***, адрес на управление: ул...,
представлявано от управителя Е.Г.Ц., искове с правно основание чл.26, ал.2, предл.първо, второ и четвърто от ЗЗД, за обявяване нищожността на договор за наем от 21.02.2019г., поради
невъзможен предмет, липса на съгласие и липса на основание, както и са
отхвърлени предявените от Д.И. П. *** иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника
да върне обратно на ищцата дадената без основание сума в общ размер на
687лв. и иск с правно основание чл.45 от ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер на 830.72
лв.-обезщетение за имуществени вреди.
ПРЕКРАТЯВА производството образувано по
заведената от Д.И.П. с ЕГН********** *** и Д.К.И. с ЕГН********** ***, искова
молба рег.№11227/20.06.2019г., с която са заявени претенции за обявяване
нищожността на договор за наем от 21.02.2019г., поради невъзможен предмет,
липса на съгласие и липса на основание, за връщане на дадена по нищожен договор
сума в размер на 687лв. и за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди, в резултат на сключения с ответника
договор за наем от 21.02.2019г., който е нищожен.
ОСЪЖДА Д.И.П. и Д.К.И. да заплатят
на „Явлена – Ш.“ ООД-гр.Ш.,
деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на 300лв..
ОСЪЖДА Д.И.П. да заплати на „Явлена – Ш.“
ООД-гр.Ш., с ЕИК, деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер 300лв..
На основание чл.280, ал.3 от ГПК,
решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.