№ 7053
гр. София, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стилияна Г.ова
при участието на секретаря Ива Ат. Иванова
като разгледа докладваното от Стилияна Г.ова Гражданско дело №
20241100114906 по описа за 2024 година
Делото е образувано по предявени от Г. М. М. срещу Прокуратурата на
РБ искове за заплащане на сумата от 50 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди от повдигане и поддържане на обвинение за извършено
престъпление, за което е била постановена оправдателна присъда, ведно със
законната лихва от 29.11.2023 г. до окончателното изплащане, обезщетение за
имуществени вреди в размер на 421.56 лева, представляваща законна лихва
върху внесената парична гаранция от 500 лева за времето от 06.04.2017 г. до
23.12.2024 г. и 2 400 лева заплатено адвокатско възнаграждение за правна
защита и съдействие в наказателното производство.
Ищецът твърди, че на 30.03.2017 г. в дома му било извършено
претърсване и изземване. На следващия ден бил привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и му била взета мярка за
неотклонение „парична гаранция“ в размер на 500 лева. Към този момент
ищецът не работел и сумата била непосилна за него. Въпреки това, на
06.04.2017 г. внесъл 500 лева.
На 23.11.2017 г. в СРС бил внесен обвинителен акт за извършено
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. По НОХД № 29943/2017 г. били
проведени 21 съдебни заседания и с присъда от 13.11.2023 г. М. бил признат за
невиновен. Ищецът се явявал на всяко едно от заседанията и никога не станал
причина за отлагането им. Отсъствал от работа, като съдът му издавал
служебна бележка, която представял на работодателя си със срам и
неудобство.
Наказателното преследване срещу М. продължило 6 години и 8 месеца.
1
Когато го задържали, бил на 21 години и се притеснявал, че ще бъде
несправедливо обвинен и осъден. Когато го освободили след повдигане на
обвинение, изпитал отчаяние и чувство на срам. Затворил се и изпаднал в
депресия. Не могъл да получи работна виза за САЩ, където да реализира
доходи, с които да покрие заемите си и да се грижи за близките си.
Започнал работа, но на него гледали с подозрение. Първоначално
колегите му се отнасяли към него с уважение, защото бил работлив и не се
оплаквал. Когато разбрали, че срещу него се води наказателно производство,
започнали да странят от него. Искал да напусне работа, но имал нужда от
средства, за да се изплаща кредити и да се грижи за болната си баба.
Неоснователното обвинение рефлектирало върху авторитета, доброто
му име и чувството му за лично достойнство. В продължение на близо седем
години се тревожел, а по време на съдебните заседания изпитвал притеснение
и огорчение. Имал проблеми със съня, изпитвал умора, замаяност и вдигал
високо кръвно. Преди приключване на наказателното производство започнал
да получава панически атаки, задушаване, замайване и неколкократно
посещавал болнично заведение.
Ответникът Прокуратурата на РБ е подал отговор, в който оспорва
основателността на претенцията за неимуществени вреди, наличието на
влязла в сила оправдателна присъда, участие на ищеца в съдебните заседания
и описаните неимуществени вреди, включително претендирания размер на
обезщетението като прекомерен.
Оспорва претенцията за сумата от 421.56 лева, тъй като внесената от
ищеца гаранция била освободена.
Оспорва и че Г. М. е заплатил адвокатско възнаграждение в посочения
размер от 2 400 лева, като не е представен договорът от 2017 г., а адв. З. не
представлявал ищеца в наказателното производство.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ.
Отговорността на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна
отговорност в сравнение с общата деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД,
произтича от общото задължение на нейните органи да зачитат правата и
законните интереси на гражданите и юридическите лица и има обективен
характер. Тя възниква при наличие на изрично предвидените в ЗОДОВ
предпоставки (за разлика от деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД,
породена от нарушеното задължение да не се вреди другиму) и не е
обусловена от наличието на вина на длъжностното лице, причинило вредата
2
(чл. 4 от ЗОДОВ).
В случая отговорността на държавата е ангажирана за причинени на
ищеца неимуществени вреди от повдигане на обвинение за извършване на
престъпление, внасяне на обвинителен акт в съда и приключване на
наказателното производство с влязла в сила оправдателна присъда.
Не се спори между страните и от приетите по делото писмени
доказателства се установява, че ДП № 230-ЗМК 965/2017 г. по описа на 06 РУ-
СДВР е образувано по повод получен сигнал за извършена на 27.03.2017 г.
телефонна измама срещу неизвестен извършител.
След проведени процесуално-следствени действия, Г. М. М. е бил
призован. В проведен с него разговор М. признал за съпричастността си към
извършеното престъпление, поради което на 30.03.2017 г. е бил задържан със
заповед по чл. 72 от ЗМВР за срок от 24 часа за извършено престъпление по
чл. 209, ал. 1 от НК. Извършен е обиск и изземване при задържането на М.,
както и претърсване и изземване на обитавания от него ап. № 12 в ж.к.
„********. 7.
С постановление от 31.03.2017 г. Г. М. М. е привлечен като обвиняем за
извършено от него престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК – с цел да набави за
себе си и за неустановен извършител имотна облага – парична сума в размер
на 6 240 лева, на 27.03.2017 г. възбудил и поддържал у М.Т.С. заблуждение, че
трябва да му даде паричната сума за залавяне на телефонни измамници и
остави парите в градинката до ресторант „Ринг Мол“, с което причинил на
М.С. имотна вреда в размер на 6 240 лева. На М. е била взета мярка за
неотклонение „парична гаранция“ в размер на 500 лева.
На 31.03.2017 г. е проведен разпит на привлечения за извършено
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
Разследването по делото е продължило до установяване на неизвестния
извършител. С постановление от 13.11.2017 г. Г. М. е привлечен като обвиняем
за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, извършено на 27.03.2017 г., като
съизвършител с В.Б.А..
На 23.11.2017 г. разследващият полицай е дал заключително мнение за
предаване на обвиняемия на съд. Изготвен е обвинителен акт и е внесен в СРС
на 14.12.2017 г.
3
По образуваното НОХД № 20943/2017 г. по описа на СРС, 104 състав са
проведени 28 съдебни заседания в периода 14.02.2018 г. – 13.11.2023 г., на
всяко от които Г. М. се е явявал лично. На 13.11.2023 г. е постановена
оправдателна присъда, влязла в сила на 29.11.2023 г.
При тези данни от присъединеното НОХД № 20943/2017 г. по описа на
СРС съдът приема за доказано деянието, от което ищецът твърди да са му
причинени вреди и с това са осъществени две от предпоставките за уважаване
на съдебно предявената претенция - повдигнато обвинение в извършване на
престъпление от общ характер и влязла в сила оправдателна присъда.
Ищецът следва да докаже и наличие на причинна връзка между вредите,
чието обезщетяване се претендира и обвинението в престъпление, за които е
бил оправдан.
При наличие на оправдателна присъда по воденото срещу ищеца
наказателно производство, без съмнение за него са произтекли неимуществени
вреди, чийто размер съдът следва да определи по справедливост, съгласно § 1
от ДР на ЗОДОВ вр. чл. 52 от ЗЗД. Приложимите критерии са свързани с
тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване
(досъдебната фаза и поддържането на обвинение в съдебната), личността на
увредения, настъпилите промени в обществения статус и репутацията на
лицето, негативното отражение в резултат на воденото наказателно
производство върху душевното състояние на обвинения, извън неизбежно
следващите се по човешка презумция вреди, свързани със страх от
неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, неизбежни
ограничения в личния, обществения и професионалния живот. (решение №
281/21.06.2012 г., гр.д. № 1240/2011 г., ІV ГО на ВКС).
Негативните последици върху личността и психиката на обвинения в
извършване на престъпление се подразбират от естеството на извършените
спрямо него наказателно-процесуални действия. Неминуемо е привличането
към наказателна отговорност за извършени умишлени престъпления от общ
характер да породи страх у обвиняемия от осъждане.
На Г. М. М. е било повдигнато едно обвинение за тежко престъпление,
наказуемо с лишаване от свобода от една до шест години.
При повдигане на обвинението на М. е наложена мярка за неотклонение
„парична гаранция“ в размер на 500 лева, внесена на 06.04.2017 г.
4
Наказателното производство е продължило около шест години и
половина, като за търпените през този период вреди са ангажирани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Игнат Петров и П.В..
Свидетелят Петров познавал Г. М. от 2016 г. и бил негов приятел. През
2017 г. разбрал, че Г. е задържан за измама на възрастни хора. После видял
ищеца и лично говорил с него за това, което му се е случило. Твърдял, че не е
виновен. Изглеждал притеснен. Свидетелят не знае за колко време Г. е бил
задържан и не го е посещавал в ареста. Преди задържането Г. работел във
фирма за хидроизолация, но останал без работа. По време на наказателното
производство не работел, чувствал се зле и бил депресиран. Тогава рядко се
виждали. Много от хората престанали да общуват с Г., а по негов адрес имало
коментари от техни общи приятели. Петров лично чул от тях, че смятат Г. за
измамник и че лъгал възрастни жени. Ищецът бил разочарован за това, което
приятелите и познатите му мислят за него.
По време на наказателното производство получавал паник атаки. Пиел
лекарства, а веднъж го приели в болница заради паник атака, около 2020 г.
Свидетелят П.В., вуйчо на ищеца, знае за воденото срещу племенника
му наказателно производство. В началото на 2017 г. Г. решил да заживее
самостоятелно с приятелката си. Малко след това на В. се обадили да отиде на
разпит в 6 РУ. Там му казали, че Г. е задържан и че ще му бъде повдигнато
обвинение. На следващия ден пуснали Г.. Бил много разстроен, плачел и
твърдял, че не е извършил това, в което го обвиняват. Трудно се успокоил.
След обиска Г. и приятелката му заживели в дома на свидетеля В.. Заради
задържането Г. не се явил на работа, не могъл да се свърже с работодателя си и
затова бил освободен. Ищецът започнал да се кара често с приятелката си, а
родителите й се месили и я настройвали против него, защото го смятали за
престъпник. Г. бил разстроен от това и се затворил в себе си. След известно
време Г. отново се събрал с приятелката си, но нещата се успокоили едва
когато била постановена оправдателна присъда. Г. срещял трудности да си
намери работа. Зле му се отразявали и съдебните заседания, на които ищецът
присъствал. Три-четири дни преди заседанията не спял, прилошавало му и
вдигал кръвно. Веднъж се обадил на свидетеля, че има болки в гърдите и
стягане. В Окръжна болница му сложили инжекция и се поуспокоил. Според
лекарите, това било паник атака и трябвало да се лекува. Една година преди
5
приключване на делото Г. ходел по лекари, но свидетелят не може да посочи
коя година се е случило това. За задържането на Г. разбрали и съседите им,
защото някои от тях работели в полицията. Говорели зад гърба им и ищецът се
срамувал от това и не излизал никъде.
Така дадените от свидетелите показания съдът не кредитира в частта
относно невъзможността Г. М. да полага труд, защото се явяват в явно
противоречие с останалите доказателства по делото. В постановлението за
привличане на Г. М. като обвиняем от 30.03.2017 г. е отбелязано, че ищецът е
безработен. Това е в явно противоречие с показанията и на двамата свидетели,
че поради задържането си М. е бил освободен от работа. Неверни са и
показанията на свидетеля Петров, че ищецът е останал без работа по време на
наказателното производство. На 13.06.2018 г., когато е проведено
разпоредителното заседание и е снета самоличността на Г. М. М., същият е
заявил, че е работи като майстор топла изолация. От следващото съдебно
заседание на 10.10.2018 г. до 13.11.2023 г., когато е постановена
оправдателната присъда, на Г. М. са издавани съдебни удостоверения, които да
оправдаят пред работодателя му отсъствието от работа в деня на съдебното
заседание. Противоположните на този факт показания на всеки от двамата
свидетели внася значително съмнение в обективността и достоверността на
показанията им. Изнесените от тях факти съдът намира за преувеличени и
предадени по начин да обосноват прекомерни вреди за ищеца. По тази
причина съдът преценява критериите, относими към определяне на
обезщетението за неимуществени, съобразно данните от приложеното НОХД
№ 20943/2017 г. по описа на СРС, 104 състав и ДП № 965/2017 г. по описа на
06 РУ – СДВР, пр.пр. № 15225/2017 г. на СРП.
Емоционалният дискомфорт на М. е продължил шест години и половина
– от март 2017 г. до ноември 2023 г. Продължителността на наказателното
производство е обоснована от поддържане на обвинението в неговата съдебна
фаза от представители на ответника в продължение на шест години.
Причината за отлагане на делото не е била в поведението на подсъдимия Г. М.,
който се е явявал на всяко от проведените 28 съдебни заседания. Неизменно
всяко явяване пред съд е съпроводено от страх у подсъдимия от неоснователно
осъждане за тежко умишлено престъпление, наказуемо с лишаване от свобода
от една до шест години.
6
Ищецът не е бил осъждан и до 2017 г. срещу него не са били образувани
наказателни производства.
Естествено е повдигане на обвинение в извършване на престъпление да
повлияе негативно върху качеството на живот на ищеца. Обяснимо е и
временното здравословно неразположение, което е предизвикало медицинска
намеса. Последиците обаче не са трайно необратими. Не са настъпили и
необичайни събития или промени в личния живот на ищеца. Напротив, М. е
възстановил отношенията с близкия си кръг и е създал семейство с
приятелката си. Не се установява и здравето му да е трайно влошено,
доколкото няма доказателства по делото „предписанието“ за лечение на паник
атаки да е изпълнено. Следователно, касае се за временно неразположение,
без източникът му да е именно воденото наказателно производство за
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
Извън обичайните притеснения от неоснователно осъждане, в
производството не се доказаха вреди, обосноваващи основателност на искания
размер на обезщетението от 50 000 лева.
Целта на присъденото обезщетение е да се репарират действително
претърпените неимуществени вреди, без да се допуска обогатяване на
увреденото лице.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
отчитане на релевантните критерии за определяне на справедлив размер на
обезщетението за търпените от М. неимуществени вреди, съдът намира иска
за основателен до размер на сумата от 7 000 лева. Тя репарира в относително
пълен размер търпените от ищеца неудобства и притеснения от воденото
срещу него наказателно производство. Съдът отчита и обстоятелството, че
макар и за кратко, ищецът е бил задържан и че по отношение на него са
извършвани обиск, претърсване и са му иззети парични суми и вещи. Като
база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди съдът
съобразява и икономическия растеж, стандарта на живот и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности
в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че
осъждането на ПРБ да обезщети незаконно обвинения само по себе си също
има ефект на репарация. Размерът на обезщетението не следва да бъде и
източник на обогатяване за пострадалия. При определяне на размера на
7
обезщетението съдът отчита и обстоятелството, че срещу оправдателната
присъда по обвинение в престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК протест от
прокуратурата не е подаван и тя е влязла в сила на 29.11.2023 г.
Искът за обезщетяване на обичайните притеснения на ищеца от
неоснователно осъждане, предвид неговата личност, продължителността на
наказателното производство и тежестта на деянието, в което е бил обвинен е
основателен за сумата от 7 000 лева и подлежи на отхвърляне за горницата до
пълния предявен размер от 50 000 лева.
Законната лихва върху определеното от съда обезщетение се дължи от
датата на влизане в сила на присъдата – 29.11.2023 г. до окончателното им
изплащане. (т. 4 от ТР № 3/2004 г., тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС)
Частично основателна е претенцията на ищеца за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в процесуално
представителство. По ДП № 965/2017 г. по описа на 06 РУ е представен
договор за правна защита и съдействие, сключен с адв. Иванов, в който не е
уговорено адвокатско възнаграждение, нито са налице данни такова да е
заплатено. По НОХД № 20943/2017 г. е представен договор за правна защита и
съдействие от 14.02.2018 г., сключен с адв. П. З. и А. З., според който Г. М. е
заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
Представеният с исковата молба договор от 27.09.2023 г. не се намира в
кориците на НОХД № 20943/2017 г., поради което съдът приема, че същият е
съставен за нуждите на настоящото производство. Искът е основателен за
сумата от 500 лева, а за горницата до 2 400 лева подлежи на отхвърляне.
Ищецът е заявил и искане за присъждане на сумата от 421.56 лева,
представляваща пропусната полза от задържане на внесената като парична
гаранция сума на стойност 500 лева на 06.04.2017 г. Фактът на внасянето на
сумата от 500 лева се установява от приетото по делото платежно нареждане,
като връщането й е след датата на завеждането на исковата молба на
23.12.2024 г. За този период ищецът е лишен от възможността да оперира с
тази сума. Вредата под формата на пропусната полза е съразмерна на
законната лихва (чл. 86, ал.1 от ЗЗД). В този смисъл решение №
281/04.10.2011 г. по гр.д. 1684/2010 г. на III г.о. на ВКС и решение №
117/31.05.2013 г. по гр.д. 1105/2012 г. на III г.о. на ВКС. За периода 06.04.2017
г. – 23.12.2024 г. законната лихва върху сумата от 500 лева е 421.56 лева.
8
Съгласно чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ ответникът дължи на ищеца
разноските за производството и възстановяване на заплатената държавна такса
и административна такса за превода й по сметка на СГС – 25.17 лева.
Ищецът има право на разноски за възнаграждение за един адвокат, ако е
имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. По договор за правна защита
и съдействие от 20.12.2024 г. Г. М. М. е заплатил на Аадв. А. З. адвокатски
хонорар в размер на 3 400 лева.
Неоснователно е възражението за ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение за представителство на ищеца в настоящото
производство. Характерът на спора и извършените по делото процесуални
действия не обосновават прекомерност. При това, възнаграждението е
приблизително еднакво с минималния размер по Наредба № 1/2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, която служи на съда като ориентир при
преценка на стойността на възнагражденията. Съразмерно на уважената част
от исковете, на ищеца се дължи сумата от 509.89 лева адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, Прокуратурата
на Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на Г.
М. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. ******** сумата от 7 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
повдигане и поддържане на обвинение в престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК,
за което била постановена оправдателна присъда, ведно със законната лихва
от 29.11.2023 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата
до пълния предявен размер от 50 000 лева; сумата от 421.56 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
пропуснати ползи в резултат на задържане на сумата от 500 лева, внесена като
парична гаранция в периода 06.04.2017 г. – 23.12.2024 г.; сумата от 500 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в разходи за процесуална защита в наказателното производство,
приключило с влязла в сила оправдателна присъда от 13.11.2023 г. по НОХД
№ 20943/2017 г. по описа на СРС, като отхвърля иска за горницата до 2 400
9
лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ и чл. 78, ал. 1 от ГПК,
Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2
да заплати на Г. М. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. ********
сумата от 27.15 лева разноски за държавна такса и 509.89 лева заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10