№ 26
гр. Кюстендил, 06.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Веселина Д. Джонева
Мина Цв. Павлова
при участието на секретаря Т.а С. Димитрова
като разгледа докладваното от Мина Цв. Павлова Въззивно гражданско дело
№ 20231500500496 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 8824/04.09.2023 г., депозирана от Д. Б. К.
чрез пълномощника му адв. М. П., против решение № 755 от 07.08.2023 г., постановено по
гр. дело № 20231520100160 по описа на Районен съд – Кюстендил, в частта му, с която
първоинстанционният съд е изменил размера на дължимата от Д. Б. К., месечна издръжка на
децата му, определена със съдебна спогодба от 03.04.2019 г. по гр. д. № 176/2019 г. по описа
на КРС, като я е увеличил за Т.Д. К. от 170 лв. на 235 лв., за А.Д. К. от 150 лв. на 220 лв. и за
А.Д. К. от 150 лв. на 220 лв. Решението се обжалва и в частта, с която в тежест на
въззивника са възложени сторените разноски по предявените искове с правно основание чл.
127а, ал. 2 СК, производството по които е било прекратено с протоколно определение от
13.07.2023 г. поради оттегляне на същите.
Районният съд е осъдил Д. Б. К., ЕГН: ***, да заплаща месечна издръжка на децата
си, чрез тяхната майка и законен представител А. А. С., ЕГН: **********, както следва: на
Т.Д. К., ЕГН: **********, в размер на 235 лв.; на А.Д. К., ЕГН: **********, в размер на 220
лв. и на А.Д. К., ЕГН: **********, в размер на 220 лв., която издръжка е платима до 10-то
число на месеца, за който се дължи, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска,
считано от 30.01.2023 г. до навършване на пълнолетие на децата или до настъпване на
причина за изменение или прекратяване на издръжката, като е отхвърлил исковата
претенция по отношение на Т. К. за горницата над 235 лв. до предявения размер от 250 лв.
като неоснователна и недоказана. Осъдил е Д. К. да плати на Т. К., А. К. и А. К., действащи
чрез майка им и техен законен представител А. А. С., разноски по делото в размер на 465,91
лв. - адвокатско възнаграждение и 75 лв. - заплатена държавна такса по исковете по чл. 127а,
ал. 2 СК. Осъдил е А. А. С. - майка и законен представител на Т. К., А. К. и А. К., да заплати
на Д. Б. К. разноски по делото в размер на 34,09 лв. Осъдил е, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК, Д. Б. К. да заплати по сметка на КРС сумата от 295,20 лева – държавна такса върху
1
увеличения размер на издръжката. Допуснал е, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК,
предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
Въззивникът навежда съображения за неправилност на решението в обжалваната
част поради необоснованост, както и поради постановяването му в нарушение на
материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Изтъква, че липсва основание за увеличаване на издръжката, като поддържа, че по делото не
са ангажирани доказателства, от които да може да се направи извод за необходимост от
издръжка в по-голям размер. Акцентира, че изплащаната до момента издръжка е в размер,
позволяващ същата да бъде изплащана редовно и без затруднения. Сочи, че необосновано
първоинстанционният съд е приел, че за м.04.2023 г. осигурителният му доход е в размер на
1095 лв. Допълва, че видно от удостоверение за доходите от фирма *** ООД за м.11.2022 г.
след приспадането на ДОД е получил чисто 400,58 лв., за м.12.2022 г. след приспадане на
ДОД е получил 550,94 лв., а за м.01.2022 г. е получил 597,84 лв. С оглед на изложеното
поддържа, че е налице несъответствие на мотивите на първоинстанционното решение със
събраните по делото доказателства. Поддържа също така, че определената с обжалваното
решение издръжка не е съобразена с възможностите му и че не би могъл да я изплаща без
затруднение.
По отношение на присъдените разноски изразява становище, че същите са
определени неправилно, тъй като погрешно районният съд е приел, че жалбоподателят не е
давал съгласие за излизането на децата зад граница. Твърди, че майката на децата е
отказвала да представи необходимите документи и да отидат в полицията, за да извадят
паспорти, а без паспорти, искането за разрешаване на пътуване на децата извън пределите
на Република България е безпредметно. Изразява становище, че след като е признал иска с
правно основание чл. 127а, ал. 2 СК, това е следвало да доведе до освобождаването му от
задължението за заплащане на такси и разноски.
Съобразно изложеното, жалбоподателят моли въззивният съд да отмени решението в
обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявените
искове. Алтернативно моли съдът да уважи частично предявените искове като определи
издръжка за детето Т. К. в размер на 180 лв, за детето А. К. в размер на 160 лв. и за детето
А. К. в размер на 160 лв. Претендира разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се
оспорва. Поддържа се, че е налице роднинска връзка между децата и въззивника, който е
техен баща, както и че последните са непълнолетни. Твърди се, че е налице и необходимост
от увеличаване на издръжката. Посочва се, че от момента на определяне на дължимия
размер на издръжката до завеждането на исковата молба по гр. д. № 160/2023 г. по описа на
КРС са изминали повече от четири години. През този период децата са пораснали като
вследствие на това са нараснали потребностите им от храна и облекло и са възникнали нови
нужди – образователни и социални, за задоволяването на които са необходими повече
средства. Изтъква се, че икономическите условия в страната са се променили като цените на
стоките и услугите са се повишили. Поддържа се, че с оглед последно посочения
осигурителен доход за бащата не би представлявало затруднение да заплаща издръжка на
децата си в определения от първоинстанционния съд размер. Сочи се също така, че
въззивникът не страда от заболявания и не заплаща издръжка на други свои ненавършили
пълнолетие низходящи. Допълва се, че бащата не полага грижи за децата извън заплащането
на издръжка.
Застъпва се, че правилно районният съд е приел, че ответникът е дал повод за
предявяване на исковете с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК, поради което дължи
заплащането на сторените във връзка със същите разноски. Иска се първоинстанционното
решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
В проведеното по делото о.с.з. представителят на ДСП – гр. Кюстендил изразява
становище, че в интерес на децата е издръжката да бъде увеличена, доколкото бащата
участва в отглеждането им единствено чрез заплащането , а преките грижи се полагат от
2
майката.
Настоящият съдебен състав приема, че в частта, касаеща оплакванията срещу
възложените в тежест на ответника (и настоящ въззивник) разноски по предявените искове с
правно основание чл. 127а, ал. 2 СК, жалбата има характер на такава по чл. 248 ГПК.
Въпреки че произнасянето на първоинстанционния съд по въпроса за разноските е
инкорпорирано в съдебното решение, то има отношение именно към частта, в която делото е
било прекратено с протоколно определение от 13.07.2023 г. поради оттегляне на исковете с
правно основание чл. 127а, ал. 2 СК.
По сега действащия съдопроизводствен ред – ГПК от 2007 г., не съществува
процесуална възможност за самостоятелно обжалване на съдебния акт в частта му за
разноските, когато не е обжалван самият акт. В очертаната хипотеза, съгласно чл. 248, ал. 1
ГПК, произнасянето на съда по отговорността за разноските подлежи на изменение и
допълнение от същата съдебна инстанция, която е постановила акта.
Актът, с който е прекратено делото в посочената част не е обжалван пред настоящата
инстанция, поради което въззивната жалба, в частта съдържаща оплаквания срещу
възложените в тежест на ответника разноски във връзка с исковете по чл. 127а, ал. 2 СК, има
характер на молба по чл. 248 ГПК за изменение на определението на първоинстанционния
съд в частта му за разноските. Компетентен да се произнесе по тази молба е районният съд,
в качеството му на съд, постановил акта, по който са присъдени разноските. Окръжен съд -
Кюстендил като горестоящ не е компетентен да се произнесе за първи път по това искане,
поради което в тази му част делото трябва се прекрати и да се изпрати по компетентност на
Районен съд - Кюстендил за разглеждане на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК.
В частта, съдържаща останалите релевирани оплаквания, жалбата има характер на
въззивна такава, поради което настоящият съд дължи произнасяне.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо - постановено е от
компетентен съд в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
Видно от удостоверение за раждане № 94480, издадено въз основа на акт за раждане
№ 325 от 03.09.2010 г., удостоверение за раждане № **********, издадено въз основа на акт
за раждане № 26 от 28.01.2013 г. и удостоверение за раждане № **********, издадено въз
основа на акт за раждане № 27 от 28.01.2013 г., всичките съставени в гр. Кюстендил,
въззивникът е баща на въззиваемите Т., А. и А. К.и.
Със съдебна спогодба от 03.04.2019 г. по гр. д. № 176/2019 г. по описа на КРС, е
определено въззивникът да заплаща на въззиваемите, чрез тяхната майка и законен
представител А. А. С., издръжка както следва: за Т.Д. К. в размер на 170 лв., за А.Д. К. в
размер на 150 лв. и за А.Д. К. в размер на 150 лв.
От служебни бележки с изх. № 215, 216 и 217 от 17.01.2023 г. от ** основно училище
„**** – гр. К. се установява, че Т., А. и А. К.и са записани като ученици съответно в шести и
в трети клас в същото училище през учебната ** г. Децата А. и А. ползват обедно хранене в
столовата на училището, като, видно от представените по делото купони за храна, обедният
порцион е на стойност 3,90 лв. на дете на ден.
По делото служебно са изискани справки от НАП относно осигурителния доход на
родителите. Видно от същите за периода ** г. въззивникът е декларирал различен
3
осигурителен доход всеки месец, вариращ между 650,00 лв. и 1105,50 лв. за пълен отработен
месец. От своя страна в същия период майката на въззиваемите е работила в „***“ ЕООД
при деклариран месечен осигурителен доход между 524,78 лв. и 803,40 лв. за пълен
отработен месец.
Видно от служебна бележка с изх. № 451/25.04.2023 г. от „**“ ЕООД, в периода
17.02.2022 г. – 08.11.2022 г., въззивникът е работил в дружеството на длъжност „шофьор,
тежкотоварен автомобил“, като е получавал основно месечно възнаграждение в размер на
710 лв. В периода на изпълнение на трудовите задължения на служителя са изплащани
командировъчни - дневни и квартирни, които, доколкото не са елемент от трудовото
възнаграждение, не са включени при формирането на осигурителния доход и не са облагани
с ДОД.
По делото са представени фактури, фискални бонове, медицински рецепти и членска
карта за карате-клуб „***“, от които се установява извършването на разходи за ортодонтско
лечение на Т. К. - общо в размер на 3350 лв., за закупуване на диоптрични лещи за Т. и А.
К.и - общо в размер на 196 лв., както и за членски внос за 2022 г. и 2023 г. на Т. К. в карате-
клуб „***“ - общо в размер на 800 лв.
Останалите доказателства, представени по делото, съдът не обсъжда, тъй като част от
тях намира, че не установяват с категоричност извършването на разходи за задоволяване на
нужди на децата, а други намира за неотносими - касаещи обстоятелства извън предмета на
доказване.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Както правилно е посочил в своето решение районният съд, уважаването на иск по
чл. 150 СК предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса
от страна на ищеца на следните предпоставки: че ответникът е негов родител, нуждата от
получаване на издръжка в претендирания размер, материалната възможност на родителя да
дава издръжка в претендирания размер и наличие на трайно изменение на обстоятелствата,
при които е била определена първоначалната издръжка (изразяващо се в нарастване на
нуждите на правоимащия от издръжка в претендирания размер и/или промяна на
материалните възможности на родителя).
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд не споделя
изложените от въззивника доводи срещу размера на постановената издръжка. Не може да се
възприеме тезата, че нуждите на децата не са нараснали в степен, налагаща определеното от
районния съд увеличение. От определяне размера на дължимата издръжка със съдебната
спогодба са изминали почти пет години, като съдът намира, че израстването на децата в този
период само по себе си води до увеличаване на необходимите средства за издръжката им.
Към настоящия момент Т. К. е в тийнейджърска възраст, което обуславя нарастването на
неговите социално-културни потребности, а предвид предстоящото преминаване към
гимназиалния етап на образование, неминуемо ще се увеличат и образователните му
потребности. Допълнително по делото беше установено, че детето преминава през
ортодонтско лечение, което също изисква значителен финансов ресурс, както и че има
необходимост да използва диоптрични лещи. По отношение на децата А. и А. К.и следва да
се посочи, че при предходното определяне на размера на дължимата издръжка, същите все
още не са посещавали училище. С оглед на това несъмнено към настоящия момент техните
образователни потребности значително са се увеличили. От събраните по делото
доказателства се установи, че понастоящем и детето А. се налага да използва диоптрични
лещи, който факт също следва да се съобрази при определяне на дължимата издръжка. Беше
доказано и извършването на почти ежедневен разход за обедно хранене на А. и А. в
столовата на училището на стойност 3,90 лв. на дете на ден. Съдът приема, че така
посочените потребности по никакъв начин не могат да бъдат задоволявани с издръжка от
180 лв. месечно за Т. и по 160 лв. месечно за А. и А. К.и, каквато въззивникът намира за
достатъчна да заплаща на всяко от децата си. На следващо място следва да бъде съобразена
променената икономическа обстановка, довела до промяна на стандарта на живот, като
4
индикатор в тази посока е увеличеният размер на минималната работна заплата за страната
нараснала от 560 лв. през 2019 г. до 933 лв. към настоящия момент.
Издръжката следва да се определи като се съобразят както нуждите на децата с оглед
правилното им развитие, възпитание и задоволяване на нормалните им потребности без да
се стимулира използването за цели, неприсъщи на предназначението , така и
възможностите на дължащия заплащането родител. С ППВС № 5/1970 г., което не е
загубило силата си, са дадени указания на съдилищата, че възможностите на лицата, които
дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация, като
се вземат предвид и грижите на родителя, отглеждащ детето. В конкретния случай се
установи, че разликата в съотношението на получаваните от двамата родители доходи е в
полза на бащата, който е декларирал по-висок осигурителен доход, достигащ до 1105,50 лв.
за м.08.2023 г. Следва да се има предвид, че въззивникът е получавал и командировъчни
пари, които, предвид че не са елемент от трудовото възнаграждение, не се включват в
осигурителния му доход. Макар същите да са изплащани целево – за покриване на
алиментните и квартирните му разходи по време на път, те представляват допълнителен
финансов ресурс, който най-малкото позволява да се спестяват ежедневните разходи за
храна, които в друга ситуация въззивникът би посрещал с трудовото си възнаграждение. На
следващо място е необходимо да се отбележи, че по делото не беше установено по
отношение на бащата да е налице обективна невъзможност да дава издръжка на
въззиваемите. Той е в трудоспособна възраст, няма здравословни проблеми или алиментни
задължения към други деца, като с оглед събраните доказателства, се установи, че е в
състояние да заплаща издръжка в определения от първоинстанционния съд размер без това
да попречи на задоволяване на собствените му екзистенциални нужди.
Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но
отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. Оттук следва, че
въззивникът трябва да поеме по-голям дял от паричната издръжка на децата, като
неоснователно е твърдението, изразено от процесуалния му представител в рамките на
устните състезания, че издръжката следва да бъде поета поравно от двамата родители.
Настоящата инстанция приема, че правилно първоинстанционният съд е приел, че
минималният размер на общо необходимата издръжка следва да се определи като близък до
линията на бедност за страната. За 2023 г. тя е била 504 лв., като се предвижда през 2024 г.
да достигне 526 лв. При така приетото и предвид доказаните потребности на децата
въззивният съд приема, че цялостната необходима месечна издръжка за Т. е в размер на 620
лв., за А. - в размер на 560 лв. и А. - в размер на 530 лв., като по-голямо участие (равняващо
се на 60%) в заплащането следва да има бащата. Въпреки това, доколкото претендираната
от ищците А. и А. К.и месечна издръжка е в размер от по 220 лв. – до който размер
претенциите са уважени, както и предвид, че първоинстанционното решение не е обжалвано
в отхвърлителната му част, касаеща присъдената в полза на Т. К. издръжка, настоящият съд
не разполага с правомощие да присъди по-висока месечна издръжка за децата.
За пълнота на изложението и във връзка с изказаната от процесуалния представител
на въззивника теза, че минималният размер на издръжката по чл. 142, ал. 2 СК касае общо
дължимия такъв от двамата родители, а не индивидуално дължимия от единия родител,
следва да се посочи, че настоящият състав не възприема това становище. Съдът приема, че
доколкото минималният размер по чл. 142, ал. 2 СК се съотнася към минималната работна
заплата за страната, която представлява гарантиран минимум на трудовото възнаграждение
за едно лице, заето по трудово правоотношение, то въпросният минимум касае именно
дължимата от неотглеждащия родител издръжка, а не цялата необходима такава на детето.
Въпреки че с оглед повишаването на размера на минималната работна заплата от 01.01.2024
г. определеният от първоинстанционния съд размер на издръжката на А. и А. К.и е под
предвидения в СК, както вече беше посочено, при спазване на принципа на диспозитивното
начало, настоящият съд не следва да присъжда в полза на децата издръжка в по-голям
5
размер.
По изложените съображения, съдът формира извод за неоснователност на въззивната
жалба, като в следствие на това в обжалваната част първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед резултата от обжалването, отговорността за разноски следва да бъде
понесена от въззивника. Въззиваемата страна претендира разноски по настоящото
производство в размер на 250 лв. – за адвокатско възнаграждение, като представя и
доказателство за реалното извършване на разхода, поради което същият следва да бъде
присъден.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 496/2023 г. по описа на Окръжен съд –
Кюстендил в частта, касаеща оплакванията срещу възложените в тежест на ответника и
настоящ въззивник разноски по предявените искове с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК.
ИЗПРАЩА делото на Районен съд - Кюстендил за разглеждане на молбата на Д. Б. К.
по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на присъдените по исковете с правно основание чл. 127а,
ал. 2 СК разноски.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 755 от 07.08.2023 г., постановено по гр. дело №
20231520100160 по описа на Районен съд – Кюстендил, с което първоинстанционният съд е
изменил размера на дължимата от Д. Б. К., месечна издръжка на децата му, определена със
съдебна спогодба от 03.04.2019 г. по гр. д. № 176/2019 г. по описа на КРС, като я е увеличил
за Т.Д. К. от 170 лв. на 235 лв., за А.Д. К. от 150 лв. на 220 лв. и за А.Д. К. от 150 лв. на 220
лв.
ОСЪЖДА Д. Б. К., ЕГН: ***, да заплати на Т.Д. К., А.Д. К. и А.Д. Каназирeв, чрез
тяхната майка и законен представител А. А. С., ЕГН: **********, сумата от 250 лв. (двеста
и петдесет лева), представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6